РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Велико Търново , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100735 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.08.2020г. около 08:45 ч. в
гр*******” ищцата предприела пресичане на пътното платно на пешеходна пътека и докато
пресичала била ударена от лек автомобил „****. Сочи се, че вследствие на удара паднала на
пътното платно и ударила главата си в земята, след което изпитала силна и остра болка в
областта на тялото, главата и крайниците. Сочи, че на място дошли полицаи и екип на
спешна помощ. Бил съставен констативен протокол за ПТП. Сочи се, че водач и собственик
на лекия автомобил бил Т Йв Т, както и че към момента на ПТП-то за лекия автомобил
имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. Излагат се
твърдения, че вина за ПТП-то има водачът на автомобилът, който не пропуснал
пресичащата на пешеходната пътека, като я блъска с предната част на МПС-то. Сочи се, че е
съставен АУАН. Ищцата заявява, че била откарана в болница, където й била поставена
диагноза: „мозъчно сътресение” и диагнози, посочени в описани амбулаторни листи.
Ищцата заявява, че травмите, които получила се отразили изключително тежко на
физическото й състояние. Болките, които изпитвала в областта на главата, врата и
крайниците не стихвали. На моменти губела концентрация. След инцидента не можела да
обслужва бита си. Наложило се закупуване на специални очила за работа с компютър,
защото я дразнела светлината. Болката в дясното й коляно не отшумявала, което наложило
преглед, при който било установено увреда на медиален менискус на дясна колянна става.
Наред с физическите травми, преживяла и душевни такива. Ищцата заявява, че направила и
1
разходи, които посочва, че са в общ размер 528,67лв. Ищцата заявява, че на 28.09.2020г.
отправила извънсъдебно искане до ответника- застраховател за заплащане на обезщетение за
претърпените вреди, който й поискал документи, с които не разполагала. С оглед
гореизложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати сумата 528,67лв. за обезщетение за имуществени вреди, сумата 15
000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на ПТП от 06.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2020г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск по основание и размер, по съображения изложени в отговора
на исковата молба. Заявява, че уврежданията имат характер на лека телесна повреда, поради
което оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по размер. По
отношение претенцията за имуществени вреди ответникът заема становище, че оспорва
претендираните като имуществени вреди суми, с изключение на сумата 11,60лв. за
заплащане на потребителска такса. Оспорва съдържанието на фактура №78/07.08.2020г. със
съображения, изложени в отговора. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.08.2020г., около 08.45ч. в г****** лек автомобил марка ****** блъснал
ищцата СВ. Б. Ц. докато пресичала на пешеходна пътека, като вследствие на удара
пешеходката паднала на пътното платно и ударила главата си в земята.
По делото е представен като доказателство заверен препис от КП за ПТП от
06.08.2020г., в който са описани обстоятелствата при възникване на ПТП, посочени по-горе.
Видно от представената по делото в заверен препис преписка, за възникналото ПТП е
съставен акт за установяване на административно нарушение №****** като въз основа на
него е съставено наказателно постановление от 12.08.2020г., в което е посочено, че
нарушението, което водачът **** е извършил е, че „не пропуска преминаващите пешеходци,
в следствие на това реализира ПТП, което представлява нарушение на разпоредбата на
чл.119 ал.1 от ЗДвП”.
Видно от представената по делото Епикриза от Неврохирургично отделение на
МОБАЛ****, ищцата е постъпила на лечение на 06.08.2020г. и е изписана на 08.08.2020г.,
като й е поставена диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма”.
Представени са етапна епикриза и медицински протоколи от прегледи на ищцата след ПТП-
то.
По делото е представен заверен препис от съдебно-медицинско удостоверение,
издадено на 10.08.2020г., видно от което след извършен преглед на ищцата лекарят е
установил хематоми по тялото на ищцата, описани в удостоверението, субективни
2
оплаквания от болки в цялата лява половина на тялото.
Представени са амбулаторни листи за извършени медицински прегледи на ищцата и
болничен лист, видно от който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност
за периода от 06.08.2020г.-18.08.2020г.
Не е спорно, че за лек автомобил „***** е бил сключен в ответното дружество
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица
№******
По делото са представени заверени преписи от претенция от ищцата до
застрахователя, отправена на 28.09.2020г. и писмо от ответното застрахователно дружество,
с което от ищцата са поискани за представяне пред застрахователя на документи, посочени в
писмото.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която
се установява, че на 06.08.2020г. на пешеходна пътека в гр*****”от дясно на ляво пресича
пешеходката С.Ц.. В същото време към пешеходната пътека по посока към ул.”****, с около
20 км/ч се движи лек автомобил „Пежо 306”, управляван от ****, като се реализира лек удар
с предната част на лекия автомобил с тялото на пешеходката, при което тя губи равновесие
и пада върху асфалтовото покритие. Вещото лице е посочило, че от технико-
експлоатационна гледна точка, причината на ПТП се явява управлението от страна на водача
на лекия автомобил „Пежо 306” със скорост, несъобразена с конкретната пътна ситуация и
вероятно с отвлечено внимание.
От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 06.08.2020г. като пешеходец, ударен от
лек автомобил при пресичане на пешеходна пътека, ищцата получила следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, придружено със
зашеметяване, главоболие, частична ретроградна амнезия; кръвонасядане в ляво с диаметър
6 см.; кръвонасядане и оток на лява лопатка към рамото 6/10 см.; оток и хематом на лява
мишница странично 5/6 см., оток и хематом под лява лопатка странично 6/4 см.; оток,
кръвонасядане на лява и дясна седалищна област странично; кръвонасядане на цялата
дължина на лявото бедро странично 10/25 см.; кръв и хематом на ляво коляно отпред и
медиално; оток и хематом на ляво стъпало и рана на 2-ри пръст на същото; оток на шията
двустранно, по-изразен в ляво; ригидно повишен мускулен тонус в шийния отдел
двустранно с изразена болезнена подвижност. Вещото лице е достигнало до извод, че
посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин,
съобщени от пострадалата, а именно при претърпяно ПТП, при удар от лек автомобил и
падане върху твърда повърхност, каквато е асфалтовата повърхност. Вещото лице е
посочило, че на пострадалата са причинени болки и страдания, както и затруднение в
движението на ляв крайник за срок от 30 до 45 дни, като срокът на пълното възстановяване е
между 30-45 дни за обективно доказаните телесни увреждания. Относно мозъчното
3
сътресение вещото лице е посочило, че е необходимо периодично проследяване от
специалист невролог и адекватно провеждане на съответната терапия.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е К Д, който
разпитан каза, че му се обадили в деня на ПТП-то и той отишъл в Спешна помощ, където
ищцата била откарана след ПТП-то. Направили й изследвания. Лекарят му казал, че ищцата
е ударена зле и ще е необходимо около седмица да е в отделението. След изписването й
свидетелят я откарал с автомобила си в дома й, където около месец я подпомагал в
ежедневните й дейности. Според свидетеля около месец продължило възстановяването на
ищцата. Тя имала хематоми по цялата лява част на тялото. Невролог изписал да носи яка, в
продължение на около три седмици, като през цялото време изпитвала болка във врата,
ставало й лошо, била дезориентирана. Според свидетеля, при ищцата се получила и
психологическа травма-изпитвала страх от пресичане на пешеходна пътека.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС.
Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска
отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да
са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост
на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищцата е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е
спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена
по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.
4
Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:
Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 06.08.2020г. е
настъпило ПТП, в резултат на което ищцата е получила увреждания- мозъчно сътресение и
хематоми по тялото. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на приетите по
делото съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната
отговорност на деликвента Т***, а именно противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното поведение на
*** се изразява в несъобразяване с правилата за движение от негова страна, който
управлявайки лек автомобил „***** допуска да се стигне до удар в ищцата, докато тя
пресича по пешеходна пътека и от удара са причинени вреди. Противоправното поведение
на деликвента и механизма на ПТП се доказват от приложения като доказателство по делото
КП за ПТП, както и от заключението на автотехническата експретиза, видно от което
водачът Тодоров е управлявал МПС-то със скорост, несъобразена с конкретната пътна
ситуация и се е стигнало до удар в пресичащата на пешеходната пътека С.Ц.. Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не ангажира
доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на
застрахованото лице за настъпването на ПТП.
По делото не е спорно и от представените доказателства се установи наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена
между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
06.08.2020г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от
деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен
да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищцата е направила
разходи във връзка с процесното ПТП, а именно сумата 11,60лв.-потребителска такса при
проведеното болнично лечение и сумата 9,07лв.-за закупуване на медикамент, съгласно
касов бон от 08.08.2020г. Тези разходи на обща стойност 20,67лв. са в причинна връзка с
ПТП и имат характер на имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
възникналото ПТП от 06.08.2020г. и подлежат на обезщетяване. По отношение на
претендираните разходи по фактура №78/07.08.2020г. на стойност 280лв. за смяна на
дисплей на телефон и по фискален бон от 17.08.2019г за закупуване на слънчеви очила,
съдът намира, че тези разходи нямат характер на имуществени вреди от претърпяното ПТП
на 06.08.2020г. Не се твърди и не се установи в резултат на ПТП да е увреден дисплей на
5
телефон, за да се приеме, че направения разход е за отстраняване на имуществена щета от
процесното ПТП. По отношение на другия разход, видно от представения по делото касов
бон, този разход е направен преди ПТП-то от 06.08.2020г. и не се установи да има връзка с
възникналото застрахователно събитие. С оглед изложеното съдът намира, че искът за
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
20,67лв.,представляваща разходи за лечение, а за разликата над 20,67лв. до пълния
претендиран размер от 528,67лв. искът подлежи на отхвърляне в тази част.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда
на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и
тежестта на увреждането. В конкретния случай причинените на ищцата телесни увреждания
са от категорията на леки телесни повреди, като оздравителния процес видно от изложеното
в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил за срок повече от месец,
до около 30 до 45 дни след ПТП-то. От събраните по делото докаателства се установи, че
освен телесните увреждания, при ищцата е настъпила и психологическа травма, изразяваща
се н страх от пресичане, от шофиране и др., за които бяха наведени твърдения в показанията
на свидетеля Д. Съдът взе предвид показанията на свидетеля Д, които отразяват преки
негови впечатления и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, вкл. и
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Като взе предвид горните
обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът намира, че
следва да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер от 8000лв.,
като иска за разликата над 8000лв. до пълния претендиран размер от 15000лв. подлежи на
отхвърляне в тази част като неоснователен и недоказан.
Ищцата е претендирала присъждане на законната лихва върху главниците, която с
оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ следва да се присъди, считано от 29.12.2020г./изтичане
на три месечния срок от предявяване на претенцията пред застрахователя/ до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и
възнаграждения за вещи лица в размер на общо 542,33лв., изчислени съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано и присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна
6
правна помощ на ищеца. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Законът дава възможност на адвоката да поеме защита на лице,
което по негова преценка е материално затруднено и няма финансова възможност да му
плати адвокатско възнаграждение, като адвоката в хода на производството може да
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата
страна по делото при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая и при
съобразяване на материалния интерес по делото и размера на присъдените обезщетения,
възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно
посочената разпоредба възлиза на сумата 731 лв. С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
адв.М.М.-САК, пълномощник на ищеца С.Ц..
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 481,08 лв., изчислено съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД”******, с ЕИК ***** да заплати на СВ. Б. Ц. с ЕГН **********, с
адрес *****сумата 20,67лв./двадесет лева и шестдесет и седем стотинки/- представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата 8000лв. /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП от 06.08.2020г. около 08:45 ч., на пешеходна пътека в ***** дължими по
застраховка “Гражданска отговорност", по застрахователна полица *****г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 29.12.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над
20,67лв. до пълния претендиран размер от 528,67лв. и иска за обезщетение за
неимуществени вреди в частта за разликата над 8000лв. до пълния претендиран размер от
15 000лв., като неоснователни и недоказани в тези части.
7
Банковата сметка за плащане на парично вземане по осъдителен иск, посочена от
ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: *******
ОСЪЖДА ЗАД”***** да заплати на СВ. Б. Ц. с ЕГН **********, с адрес г******
сумата 542,33 лв. /петстотин четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица, изчислени
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА З***** ДА ЗАПЛАТИ на М.М. М. с ЕГН **** адвокат от САК, с адрес
гр*****, пълномощник на СВ. Б. Ц. с ЕГН **********-ищец по гр.дело №735/2021г. по
описа на ВТРС сумата от 731 лв. /седемстотин тридесет и един лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА СВ. Б. Ц. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на ЗАД”******
сумата 481,08 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и осем стотинки/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на отхвърлената част на
исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8