№ 1864
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502389 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. ЯС. СТ. чрез
процесуалния му представител адвокат В.А. срещу решение № 261199 от 06.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 13358 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, седми състав, в
частта, с която е определен режим на лични отношения на детето П. П. С.а с бащата П. ЯС.
СТ., както следва: до навършване на шестгодишна възраст - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10 часа до 17 часа без преспиване; на рождения ден на детето
- всяка година за времето от 10 часа до 14 часа; на рождения ден на бащата - за времето от
16 часа до 20 часа; след навършване на шестгодишна възраст - всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 19 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден
на детето - всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата - от 16 часа
до 20 часа; всяка година, след като детето постъпи в училищно учебно заведение - първите
два дни от пролетната ученическа ваканция; два пъти по 10 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен с преспиване.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните
му части, като се твърди, че искането е било за режим на лични отношения в четните
седмици, доколкото въззивникът има определен режим на лични отношения с голямата си
дъщеря в нечетните седмици. Също така се излага, че съдът не се е произнесъл по искането
по искането за контакт с в дните вторник и четвъртък, за десет дни през зимния период,
както и по време на официалните празници – 3 март, 6 май, 24 май, 6 септември, 22
септември и 1 ноември. Поискано е също на рождения ден на детето часовете да бъдат в
1
различно време на четна и нечетна година. Също така е определено, че детето ще бъде при
своя баща през първите два дни от пролетната ваканция, което не е справедливо.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части, като бъде определен режим на
лични отношения на бащата в дните вторник и четвъртък след градина, респективно
училище, в нечетните седмици от годината; на рождения ден на детето – от 18 часа до 21
часа в нечетна година, ако е работен ден, а ако е почивен ден – от 9 часа до 21 часа, в четна
година – в деня, следващ рождения ден на детето, от 18 часа до 21 часа, ако е работен ден и
от 9 часа до 21 часа, ако е почивен ден; на рождения ден на бащата – от 18 часа до 21 часа,
ако е работен ден, а ако е почивен – от 9 часа до 21 часа; през пролетната ученическа
ваканция – в четна година през първата половина, а в нечетна – през втората; да се
определят 10 дни през зимния период, както и на половината от официалните за страната
празници /3 март, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември и 1 ноември/, различни за четна
и нечетна година.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението в атакуваните му
части като правилно и законосъобразно. Набляга се, че съдът не е обвързан с конкретните
искания на страната по предложения режим на лични отношения, както и, че не са
представени доказателства за режима на лични отношения на бащата с другото дете.
Противопоставя се на исканото събиране на гласни доказателства, като се сочи, че не са
посочени фактите и обстоятелствата, които ще се установяват, а и няма допуснато
процесуално нарушение, алтернативно се иска да бъде дадена възможност и въззивницата да
води един свидетел за опровергаване на показанията на свидетеля на въззивника.
Постъпила е и въззивна жалба от В. П. Г. чрез адвокат В.Д. против постановеното по
първоинстанционното дело решение в частта относно определения режим на лични
отношения между бащата и детето след навършване на шестгодишна възраст, като се
излагат конкретни съображения защо режимът следва да бъде определен по различен начин
– определеният час за вземане или връщане не е съобразен с режима на детето, конкретният
начин на осъществяване на режима не е в интерес на детето. Също така се сочи, че следва да
има плавно преминаване от режим без преспиване към режим с преспиване на детето при
бащата. Иска се решението на районният съд да бъде изменено в посочения смисъл.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба на П. ЯС. СТ. се излага, че с влязло в сила на 06.11.2019 г. решение,
постановено по гр.д.№ 10888/2019 г. на Районен съд – Варна, е било утвърдено постигнато
между страните споразумение, с което родителските права спрямо детето П. са предоставени
2
за упражняване от майката, при която е определено и местоживеенето му. На бащата е
определен режим на лични отношения и същият е осъден да плаща издръжка. Твърди, че
след раздялата на родителите и въпреки постигнатото споразумение, родителите по общо
съгласие са определяли срещи извън параметрите на споразумението. До 05.09.2020 г.
бащата е водил всяка сутрин детето на детска градина и го е вземал от там към 16-16,30 часа.
Детето е оставало и да спи при него. Четири пъти в годината заедно с детето са ходили на
почивки в страната, а през 2019 г. се е грижил за П. два пъти, когато е била болна. Твърди,
че детето се разбира много добре със сестра си и, когато била при баща си, двете деца си
играели и общували. Жилището му било тристайно с обособена детска стая. Когато срещите
с детето били в присъствието на майката, той обгрижвал и двете. След последната ваканция
с децата ответницата рязко променила поведението си и започнала да втълпява на детето, че
няма сестра. Твърди, че детето се чувства спокойно в негово присъствие, поради което е
отпаднала необходимостта от общуване в присъствието на майката. Счита, че е в интерес на
детето двамата да имат самостоятелен контакт, да има възможност детето да оставя да спи
при него, което понастоящем до навършване десетгодишна възраст било невъзможно.
Контролът, осъществяван от майката при срещите им, не позволявал пълноценното им
общуване. Детето не можело да контактува свободно и да изразява желанията си, доколкото
следвала негативна реакция от майката. Така например по указания на майката той нямал
право да води детето в детски кътове или търговски центрове, макар че дни след
направената му забележка ги видял в мола. Противопоставяла се на консумацията на
определени храни, а същевременно водела детето на детски рожден ден с обещание, че ще
му закупи именно такива. Влошаването на отношенията им се сочи, че съвпада по време с
установяване съжителство на майката с друг мъж. Изразява опасения, че майката използва
държавните институции и различни производства за вменяване поведение, което той нямал.
Срещу него била издадена заповед за незабавна защита, връчена му на 15.10.2020 г., през
периода на действие, на която сочи, че реално контакт между него и детето няма да има. По
жалба от 23.09.2020 г. до Отдела за закрила на детето родителите са разговаряли със
социален работник и се е стигнало до извод, че така определеният режим на лични
отношения не кореспондира на нуждите на детето. Предвид обстановката в страната счита,
че са и ограничени възможностите за контакти с детето извън дома му.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се
оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди се, че е живяла с ищеца няколко
години, през които е подлагана на постоянен физически и психически тормоз. Това я е
мотивирало и да вземе решение за раздялата им. Съвместно с ищеца се споразумели относно
родителската си отговорност спрямо детето П. и оттогава реално никакви промени не били
настъпили. През месец август 2020 г., когато узнал, че има нов партньор, ищецът започнал
да се държи неадекватно спрямо нея. Преди това спазвал уговорения режим на лични
отношения и не възразявал срещу него. Понастоящем не можел да се вижда с детето
предвид издадената заповед за защита, която ответницата сочи, че не може да нарушава.
Излага емоционално съображенията си, поради които не следва да се допуска исканата
промяна в режима на лични отношения и обясненията, които е давала на детето по повод
пререканията с бащата по време на съвместното им съжителство. Твърди, че до месец август
2020 г. не си е и помисляла да прави опити за ограничаване контактите на детето с баща му,
като единствено е изисквала от него спазване режима на детето за храна, почивка, игри, като
е и приготвяла всичко нужно му. Нямала намерения да ограничава или препятства срещите
им, от които П. имала потребност. Описва в подробности как преминава един ден от
ежедневието на детето и твърди, че разполага с нужния капацитет да задоволява в цялост
нуждите на детето. Твърди, промяната в отношенията на бащата с детето не се дължи на
нея, а причината е собственото поведение на ищеца, довело до издаване заповед за
незабавна защита. Оспорва да са настъпили нови обстоятелства след приключване спора по
гр.д.№ 10888/2019 г. на ВРС. Оспорва твърденията бащата да е участвал активно в
3
отглеждането на детето, в това число до 05.09.2020 г. да го е водил и вземал от детска
градина всеки ден. Когато е имало такива уговорки между родителите, ищецът винаги
закъснявал, а единия път дори изобщо не отишъл. Оспорва възможността на бащата да
упражнява искания разширен режим предвид трудовата си ангажираност и често отсъствие
от града. Като необосновано се оспорва и искането родителите му да го заместят в режима
на лични отношения, когато той е в невъзможност да го упражни, включително предвид
образуваното от тях дело за определяне режим на контакти с внучката си, с която се твърди
те да имат силна връзка. Оспорва и твърдението с другото дете на ищеца Я., П. да има
изградена връзка, доколкото срещите на двете деца били спорадични, само лятото, когато Я.,
която принципно живеела в София, гостувала при баща си. Възрастта на Я. /12 години/
предполагала и различни интереси с тези на П.. Между двете деца нямало и комуникация по
телефон или социални мрежи. Оспорват се твърденията ответницата да е имала поведение
по прекъсване връзката между двете деца. Напротив, твърди се, че когато детето е гостувало
в дома на баща си, тя е полагала грижи и за него, и то е споделяло, че се чувства добре при
нея. Твърди, че действителната причина за срещата в Отдела за закрила на детето е
поведението на бащата по настройване на детето срещу майката. Не оспорва, че съществува
емоционална връзка между бащата и детето. Като причина за разписване в споразумението,
че до шестгодишна възраст детето ще се вижда с баща си в присъствието на майката се сочи
да е пристрастеността му към хазарт и опасенията й детето да не стане свидетел на това.
Сочи трудовата ангажираност на бащата да изключва възможността му да упражнява
искания разширен режим при положение, че и сега действащият не бил спазван от негова
страна. Твърди, че детето е споделило, а впоследствие и бащата си е признал, че го е удрял
през лицето, когато не можала да преброи до 10 и когато разляла чаша с вода. Счита и че
разширяването на режима на бащата би ограничило контактите на детето с неговите баба и
дядо по майчина линия, вуйчо му и неговото семейство.
В съдебно заседание ответницата твърди, че след отпадане на част от мерките за
защита, постановени в производство по ЗЗДН, е бил осъществен личен контакт между
детето и бащата в неговото жилище и в присъствие на майката, на който ищецът се е
държал агресивно спрямо последната. В жилището му било студено, неуютно и не е имало
сготвена храна за детето. На срещата присъствал братът на ищеца. На следващия ден,
ответницата е помолила ищеца да отиде в нейния дом, за да види условията, при които се
отглежда детето, на което той отказал. Обадил се в полицията, а при пристигане на
полицаите ищцата заявила, че съобразно подписаното споразумение същата може да
присъства или не на срещите на бащата с детето. Ищецът отказал да вземе детето и да влезе
в жилището й. Всяка следваща среща с детето била съпроводена с жалби и сигнали до
полицията, доколкото в дните, в които е следвало да се осъществява контакта с детето,
бащата отивал пред дома на майката и настоявал тя да присъства на срещите, а тя от своя
страна отказвала предвид упражненото спрямо нея от ищеца физическо насилие. В тази
връзка се твърди, че режимът не е осъществяван поради нежелание на бащата, въпреки
даденото от нея съгласие в нарочна декларация да взема детето в нейно отсъствие.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище в смисъл, че с цел
защита интересите на П. С.а и осигуряване възможност за пълноценно общуване с нейния
баща следва да се определи по-подходящ режим на лични отношения, съобразен с възрастта
на детето, за да могат срещите да се провеждат в спокойна среда, недопускаща детето да
става свидетел на конфликтните взаимоотношения между своите родители.
Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на детето П., родено
на *** г.; че към настоящия момент бащата упражнява режима на лични отношения с детето
П. съобразно привременните мерки; че с влязло в сила на 18.11.2021 г. решение № 1723 от
18.11.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 2095/2021 г. по описа на ВОС, е потвърдено решение
4
№ 261907 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 13357/2020 г. по описа на ВРС, с което е
определен режим на лични отношения на П. П. Я. и Я. С. Я. с тяхната внучка П. С.а всяка
първа събота от календарния месец от 10 до 18 часа без преспиване.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
приетите пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства.
В разпоредбата на член 59, алинея 9 от СК изрично е предвидено, че при изменение на
обстоятелствата съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-
рано от него мерки и да определи нови.
С предходното, влязло в сила на 01.11.2019 г., съдебно решение по гр.д.№ 10888/2019
г. по описа на ВРС е било утвърдено постигнато между страните споразумение по член 127,
алинея 1 от СК, съобразно което родителските права по отношение на детето П. са били
предоставени за упражняване от майката, при която е било определено и неговото
местоживеене. С това решение на бащата бил определен режим на лични отношения с
детето, както следва: до навършване на 10 години - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10 часа до 17 часа без преспиване и на рождения ден на бащата от 10 часа до 18
часа; до навършване на 6 години режимът на личен контакт ще е само в присъствието на
майката; след навършване на 10 години бащата ще може да вижда и взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с
преспиване, на рождения ден на детето от 10 часа до 18 часа, два пъти по 10 дни в периода
от 1 юли до 15 септември с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, както
и последните три дни от зимната ученическа ваканция от 10 часа на първия ден до 17 часа
на третия ден с преспиване, освен това бащата ще може да взема детето при себе си до
навършване на 10 години и на Коледните празници на 26 декември от 10 часа до 18 часа, на
Новогодишните празници на 1 януари от 10 часа до 18 часа в присъствието на майката, а
след навършване на 10 години на Коледните празници – 26 декември от 10 часа до 18 часа,
Новогодишните празници на 1 януари от 10 часа до 18 часа, втория ден на Великденските
празници от 10 часа до 18 часа, след навършване на 10 години на детето в четна календарна
година на коледните празници на 25 декември от 10 часа до 18 часа, на новогодишните
празници на 31 декември от 10 часа до 10 часа на 1 януари с преспиване, първия ден на
Великденските празници от 15 часа до 18 часа и на третия ден от Великденските празници
от 10 часа до 18 часа, освен това бащата ще може да вижда детето и на рожденият ден на
същото, 3 март, 24 май, 1 юни, именият ден на детето и първия учебен ден за времето от 10
часа до 17 часа.
Постановяването на този разширен и детайлизиран режим на контакти е мотивиран с
установеното тогава от съда фактическо положение – страните са постигнали споразумение
помежду си, което съдът е одобрил, а детето към този момент е било на почти четири
години.
В настоящото производство от събраните по делото доказателства пред първата
инстанция е установено изключително задълбочаване влошаването на отношенията между
двамата родители – двамата не комуникират помежду си, образувани са множество дела
между тях, при всяка среща възникват спорове и скандали, за което се уведомяват органите
на МВР, майката категорично отказва да придружава детето при осъществяване режима на
лични отношения с бащата му, а бащата не иска да го взема без нейното присъствие.
За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на член 59, алинея
9 във връзка с член 127, алинея 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на
5
упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е
необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства
влошават положението на детето или биха подобрили положението му. Затова
обстоятелството, че родителят, на когото след развода е не предоставено упражняването на
родителските права, не може да осъществява пълноценно режима си на лични отношения с
детето представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано
мерки относно личните отношения и за определянето на нови. В тази хипотеза
материалноправните изисквания на член 59, алинея 9 от СК се осъществяват, само ако
честотата и продължителността на личните отношения с родителя, комуто не са
предоставени родителските права, влошават положението на детето или ако новото
разрешение би подобрило неговото положение.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че е
установена промяна на обстоятелствата, които са били определящи за постановяване на
посочения по-горе режим на лични отношения на бащата с детето. Поддържането на лични
отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени
родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение
спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и
да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Действително определеният режим, който следва да се изпълнява в присъствието на
майката, е крайно неподходящ при тази конфликтност в отношенията между родителите и
липсваща на този етап воля и разбиране у родителите по преодоляване неразбирателствата
им и желание за получаване на специализирана помощ. Той е несъответен и на интереса на
детето и правото му да общува пълноценно в спокойна и защитена среда с родителя, който
не го отглежда непосредствено. В период от време бащата е бил в невъзможност да общува
детето по обективни причини /действаща заповед за незабавна защита по ЗЗДН/, а
впоследствие и по субективни - страх да осъществява режим без присъствието на майката,
независимо от декларираното от нея съгласие за това, доколкото това според него би било в
нарушение на съдебното решение. Вещите лица по СПЕ, приета пред първата инстанция,
сочат, че детето обича и двамата си родители и всеки от тях разполага с нужния родителски
капацитет. Страховете на майката относно самостоятелното комуникиране на бащата с
детето, основани на евентуални негови действия, насочени към злепоставянето й, са
неоправдани и базирани единствено на нейните субективни представи и те не могат сами по
себе си да служат за аргумент при определяне режима на лични контакти на детето с бащата.
Притесненията на майката, че бащата би дал лош пример на детето, не почиват на
6
обективни данни. Вещите лица сочат, че бащата няма проблемно поведение по повод
увлечението си към хазарт.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на детето с бащата съдът
трябва да се ръководи от неговата възраст, наличието на установена връзка на детето с
бащата, нивото на неговото физическото и емоционално развитие, неговите качества да го
отглежда и възпитава и влиянието, което може да оказва за развитието му като личност.
Емоционална връзка на бащата е налична и тя да бъде активно поддържана. Детето е
контактувало и преспивало в дома на бащата преди влошаване отношенията между
родителите. Той е участвал активно в отглеждането му преди раздялата на родителите.
Съдът следва да съобрази и обстоятелствата, че детето П. ще навърши шест години на
10.01.2022 г., както и времето на постановяване на настоящото решение, тоест към момента
на навършване на посочената възраст, последното няма да е влязло в сила. Поради това
намира, че е безпредметно да бъде определян диференциран режим на лични отношения с
бащата с оглед навършването на шест години. С оглед изложеното настоящият състав на
съда намира, че следва да определи следният режим на лични отношения на бащата с
детето: всяка четна седмица от годината от 19 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване;
на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на
бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници – всяка четна година от 19 часа на 23
декември до 19 часа на 27 декември с преспиване; за новогодишните празници - всяка
нечетна година от 19 часа на 28 декември до 19 часа на 2 януари с преспиване; за
Великденските празници – всяка нечетна година от 19 часа на четвъртъка преди Велики
петък до 19 часа на последния празничен ден с преспиване; в нечетни години – за Деня на
просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6 септември/ - от 19 часа на предходния ден
до 19 часа на празничния ден с преспиване; в четни години - за Деня на освобождението /3
март/, за Деня на труда /1 май/ и за Деня на независимостта /22 септември/ - от 19 часа на
предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; през пролетната ваканция – в
четна година през първата половина, а в нечетна година – през втората половина; 10 дни
през зимата и два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
по споразумение между родителите. Детето следва да се взема от дома на майката и да се
връща там.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго в посочения смисъл.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 261199 от 06.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 13358 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, седми състав, в частта, с която е определен режим на лични
отношения на детето П. П. С.а с бащата П. ЯС. СТ., както следва: до навършване на
шестгодишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 часа
до 17 часа без преспиване; на рождения ден на детето - всяка година за времето от 10 часа до
14 часа; на рождения ден на бащата - за времето от 16 часа до 20 часа; след навършване на
шестгодишна възраст - всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19 часа в петък
до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на детето - всяка четна година от 10 часа
до 18 часа; на рождения ден на бащата - от 16 часа до 20 часа; всяка година, след като детето
постъпи в училищно учебно заведение - първите два дни от пролетната ученическа
ваканция; два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен с
преспиване; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
7
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между П. ЯС. СТ. ЕГН **********
от *** с детето П. П. С.а ЕГН **********, като бащата следва да взема детето от дома на
майката и да го връща там: всяка четна седмица от годината от 19 часа в петък до 18 часа в
неделя с преспиване; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на
рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници – всяка четна година
от 19 часа на 23 декември до 19 часа на 27 декември с преспиване; за новогодишните
празници - всяка нечетна година от 19 часа на 28 декември до 19 часа на 2 януари с
преспиване; за Великденските празници – всяка нечетна година от 19 часа на четвъртъка
преди Велики петък до 19 часа на последния празничен ден с преспиване; в нечетни години
– за Деня на просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6 септември/ - от 19 часа на
предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; в четни години - за Деня на
освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и за Деня на независимостта /22
септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; през
пролетната ваканция – в четна година през първата половина, а в нечетна година – през
втората половина; 10 дни през зимата и два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск, по споразумение между родителите.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8