РЕШЕНИЕ
№ 870
гр. Пловдив, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20245300500684 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Юробанк
България“АД против решение № 4938/05.12.2023г. по гр.д.№ 20289/2021г. на ПдРС, ІІІ гр.с.,
с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД против Г. Л. Р. за това да бъде признато за установено, че тя дължи на
банката сумата от 577,42 лева- главница по договор за предоставяне на бърз потребителски
кредит от 28.02.2018 г., сключен с „Банка Пиреос България“АД / универсален праводател на
„Юробанк България“АД/, сумата от 42,69 лева- възнаградителна лихва за периода
30.09.2020г. - 28.02.2021г., сумата от 126,65 лева- мораторна лихва за периода 30.09.2020г.-
07.07.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК. Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Г. Л. Р. сумата от 694,60 лев - недължимо платена по горепосочения
договор за бърз потребителски кредит. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Погрешен бил изводът на РС за недействителност на
целия договор за кредит, поради това, че шрифтът на който бил изписан текстът му бил с
размер по-малък от 12. Цитира се практика на Съда на ЕС, съгласно която, когато клаузите
по договора са изразени по ясен и разбираем начин, то те не се считат за неравноправни и не
се прави преценка за неравноправен характер. Твърди се, че в договора не са налице клаузи,
които да са уговорени във вреда на потребителя. Неспазването на изискването за минимален
размер на шрифта не водило до нищожност на договора, поради липса на форма. До датата
на изпадане на длъжника в забава – 30.09.2020 г., той изпълнявал задълженията си по
договора така, както било уговорено в него, което означавало, че е много добре запознат със
съдържанието му. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените от
жалбоподателя искове, респективно отхвърляне на иска по чл. 55 ЗЗД.
1
От въззиваемата Г. Л. Р. не е подаден отговор на въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 20289/2021г. на ПдРС, ІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от „Юробанк България“АД против Г. Л. Р., с която са предявени искове по чл.422 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ за това да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 577,42 лева – главница, дължима по Договор
за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0215-1070-0002014 от 28.02.2018г.,
сключен с „Банка Пиреос България“АД /универсален праводател на „Юробанк България“
АД/; 42,69 лева – възнаградителна лихва за периода 30.09.2020 г. – 28.02.2021 г.; 126,65 лева
– мораторна лихва за периода 30.09.2020 г. – 07.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда –
14.07.2021г., до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 6398/14.07.2021 г. по ч. гр. д. № 11671/2021 г. по описа на
ПдРС, ХІІІ гр.с.. В исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за
потребителски кредит на кредитополучателя е предоставена сума в размер от 2600 лева.
Договорената възнаградителна лихва била в размер от 25%- фиксиран лихвен процент.
Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл. 5 от договора, бил 28.02.2021г. Твърди
се, че Г. Р. допуснала просрочие на шест погасителни вноски, като изпаднала в забава на
30.09.2020 г. Задълженията не били погасени в срок, поради което, считано от датата на
падежа – 28.02.2021 г., всички вземания по договора станали изискуеми. За вземанията си
ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
основание чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 11671/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с.. Длъжникът подал възражение срещу издадената
заповед, поради което възникнал правен интерес за установяване на вземанията по
заповедта по исков ред.
С подадения писмен отговор от Г. Р. предявените искове са оспорени като
неоснователни. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
10, ал. 1 от ЗПК, тъй като размерът на текста му е по- малък от 12. Поради това подлежала
на връщане само заемната сума в размер от 2600 лева. Гернка Р. била заплатила сума в общ
размер от 3101,40 лева на 30 погасителни вноски, поради което заемната сума била
изплатена изцяло. От нея е предявен насрещен иск срещу ищеца по главния иск, с който
претендира сумата от 501,40 лева- недължимо платена над чистата стойност на кредита.
С подадения от „Юробанк България“ АД отговор на насрещната искова молба искът
за присъждане на сумата от 501,40 лева е оспорен като неоснователен. Твърди се, че
договорът за потребителски кредит не е съставен с шрифт по-малък от 12. Същият, както и
приложенията към него, били в четлив вид, като от тях били видни всички договорни клаузи
и съществени уговорки между страните.
По първоинстанционното дело е приет сключения между въззиваемата и „Банка
Пиреос България“АД договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0215-
1070-0002014 от 28.02.2018г., по силата на който на кредитополучателката е предоставена
сума в размер от 2600 лева. От приетото по делото заключение по СТЕ, изготвено от вещо
лице инж.А. К., се установява, че в текстът на част от договора за кредит е изпълнен с
шрифт „Таймс Ню Роман“, с размер 12 pt, шрифтът на погасителния план е с размер 9,1 pt ,
а в текстът на общите условия е с размер 10,2 pt . Погасителният план и общите условия
съставляват неразделна част от договора за потребителски кредит. По отношение на тях не е
спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за изписване на текста на договора с размер на
шрифта не по-малък от 12.. Изискването за минимален шрифт е императивно и неспазването
му обосновава, съобразно с разпоредбата на чл.22 от същия закон, недействителност на
договора за потребителски кредит. Недопустимо е, чрез тълкуване на смисъла на една
императивна разпоредба, да бъде изключено точното й приложение.
Съгласно на чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е недействителен,
потребителят дължи заплащане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви или
2
други разходи по кредита. От приетото по делото на ПдРС заключение по ССЕ, изготвено от
вещо лице Д. С., се установява, че по договора за кредит на въззиваемата са начислени
задължения в общ размер от 3841,53 лева, от които 120 лева- първоначални такси, 2600 лева-
главница и 1121,53 лева- договорна лихва. Установява се също така, че
кредитополучателката е платила общо 3294,60 лева. Платената сума от 694,60 лева,
надхвърляща чистата стойност на кредита се явява недължима и подлежи на връщане на
въззиваемата. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4938/05.12.2023г. по гр.д.№ 20289/2021г. на
ПдРС, ІІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя „Юробанк
България“АД искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД против Г. Л. Р. за
това да бъде признато за установено, че тя дължи на банката сумата от 577,42 лева- главница
по договор за предоставяне на бърз потребителски кредит от 28.02.2018 г., сключен с „Банка
Пиреос България“АД / универсален праводател на „Юробанк България“АД/, сумата от 42,69
лева- възнаградителна лихва за периода 30.09.2020г. - 28.02.2021г., сумата от 126,65 лева-
мораторна лихва за периода 30.09.2020г.- 07.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, като
жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Л. Р. сумата от 694,60 лев - недължимо платена по
горепосочения договор за бърз потребителски кредит.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3