Решение по дело №511/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1615
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110100511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№......

 

гр.В.Търново, 19.12.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№511 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.67 ал.1 от ЗС.

 В исковата  молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор 10447.508.390, намиращ се в гр.*********, целият с площ от 107 кв.м, описан в исковата молба, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор********. Сочи се, че ищцата учредила на ответницата право на строеж върху 28 кв.м, което право да се осъществи за надстрояване на сградата с идентификатор *******и право на строеж върху 1.00 кв.м за пристрояване на стълбищна клетка, съгласно виза за проектиране от 27.12.2012г. и одобрени архитектурни проекти. Ищцата заявява, че страните договорили, че след изграждането на обекта, приемателят ще стане изключителен собственик на построеното. Твърди се, че правото на строеж е обективирано в НА*********. Ищцата твърди, че учредените права не са упражнени, поради което счита, че правото на строеж е погасено по давност в пола на собственика на земята. Отправя искане съдът да постанови решение, с което да установи, че ответницата не е собственик на правото на строеж, учреден в посочения НА, тъй като същото е погасено по давност в полза на ищцата, като собственик на ПИ с идентификатор********, поради неупражняването на правото на строеж в срока по чл.67 ал.1 от ЗС. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото  е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, в който исковата претенция е оспорена. С отговора е направено и възражение за местна неподсъдност на спора, като ответникът счита, че намира приложение разпоредбата на чл.105 от ГПК, по постоянен адрес на ответника, като заявява, че постоянния й адрес е в гр.С. Моли производството да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. По същество, ответницата заявява, че е упражнила учреденото й право на строеж през 2013г., надстроявайки обект-тераса от 28 кв.м и е станала собственик на същата. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт №******. на Нотариус Т.Б, ищцата С.Г.Й., като собственик на ПИ с идентификатор ********на адрес *********и на построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *******и едноетажна сграда с идентификатор *******учредила на ответницата С.С.М. право на строеж върху 28 кв.м, което право ще се осъществи за надстрояване на сграда с идентификатор ******и право на строеж върху 1,00 кв.м за пристрояване на стълбищна клетка, разположена южно от сграда с идентификатор ****** на регулационната линия с ПИ с идентификатор*****, съгласно виза за проектиране от 27.12.2012г. на гл.архитект на Община ****и одобрени архитектурни проекти, като след изграждането на обекта приемателят ще стане изключителен собственик на построеното.

По делото е представена в заверен препис скица на ПИ с идентификатор********, в която е отразена притежаваната от ищцата собственост върху имота и уреденото в полза на ответника вещно право на строеж.

Със заповед №18-546-27.01.2014г. на Началника на АГКК В.Търново е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.Търново, състоящо се в нанасяне на нови обекти:схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор*****, собственост на С.С.М., въз основа на документ *********

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че учреденото с нотариален акт №******право на строеж върху 28 кв.м за надстрояване на сграда с идентификатор ********е осъществено  в съответствие с виза за проектиране и одобрен архитектурен проект за „обособяване на лятна кухня и тераса от лятна кухня в ПИ **** в кв.*** на гр.***. Вещото лице е посочило, че изграденият обект  е нанесен в КККР на гр.В.Търново като част от втори етаж на СОС с идентификатор 10447.508.547.1.1, собственост на С.С.М..***.Търново има строителни книжа за реализация на обект във връзка с учреденото право на строеж, като вещото лице при извършения оглед на място е установило, че обекта на отстъпеното право на строеж е реално изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.67 от ЗС е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗС собственикът на земята може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея и да придобие собствеността върху тази постройка, отделно от земята.

Упражняването на субективните права представлява поведение на техния титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес, а съобразно утвърдената съдебна практика /ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/ понятието "упражняване" на правото на строеж, употребено в чл. 67 от ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост, а собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само, ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗС след изтичането на определения в закона 5-годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът не бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗС има предвид случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в продължение на пет години./В този смисъл е Решение №*****. по гр.д.№ 2141/2005г. на ВКС на РБ/. Срокът е давностен и за него се прилагат правилата на ЗЗД за погасителната давност.

За да се приеме, че правото не е погасено, респ. че е упражнено преди изтичането на давностния срок, постройката следва да бъде завършена в груб вид. Това е така, защото след този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената вече постройка и в правото да се държи върху земята на суперфициента.

 Надстрояването е ограничено, акцесорно, вещно право върху чужда вещ, свързано с един участък от земя. Правото на надстрояване е ограничено ВП, по силата на което носителят му може да надстрои съществуваща сграда ( която не е изцяло негова собственост), като придобие собствеността върху новоизградения обект заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. След неговото учредяване и осъществяване се оборва презумпцията по чл.63 ЗС. Учредяването и упражняването на правото на надстрояване и пристрояване е подчинено на режима, уреден в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата като собственик на поземлен имот с идентификатор *****на адрес гр.******** е учредила право на строеж в полза на ответницата, което право да се осъществи чрез надстрояване на сграда с идентификатор**********, собственост на ищцата, която сграда се намира в горепосочения поземлен имот. Договорът за учредяване на право на строеж е сключен във формата на нотариален акт, каквото  е изискването на закона, доколкото предмет на договора е ограничено вещно право, поради което съдът приема, че е спазена изискуемата по закон форма за договора, което обуславя извод, че ответницата е придобила ограниченото вещно право да извърши надстрояване на съществуваща в имота сграда, съгласно обема на строеж, уговорен в договора за учредяване на правото на строеж, сключен на 28.12.2012г. Видно от посоченото в самия договор правото на строеж е учредено за 28 кв.м и е следвало да се осъществи за надстрояване на сграда с идентификатор********, както и върху 1 кв.м за пристрояване на стълбищна клетка. В нотариалният акт е посочено, че правото на строеж следва да се осъществи съгласно виза за проектиране от 27.12.2012г. и одобрени архитектурни проекти.

 От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, се установи, че обекта на отстъпеното право на строеж е реално изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект, като надстрояването е извършено през 2013г и през 2014г. изградената тераса, която е обект на правото на строеж, е нанесена в КККР на гр.****** като част от втори жилищен етаж на сграда с идентификатор******, собственост на ответницата. Твърденията на ищеца, че правото на строеж не е било реализирано, тъй като построеното не е самостоятелен обект, съдът намира за неоснователни. Следва да се отбележи, че правото на надстрояване не изисква във всеки случай изграждане на самостоятелен обект, а може надстроеното да е част от друг самостоятелен обект, собственост на носителя на ограниченото вещно право, както е и в настоящия случай. Освен това, съгласно съдебната практика, преценката за съответствието на построеното с обема на правото на строеж се извършва чрез съпоставка на описанието на бъдещата сграда или обект, дадено в договора за учредяване на правото на строеж или в административния акт за неговото учредяване и индивидуализацията на реално изграденото. Ако липсва описание на бъдещата сграда, то се приема, че правото на строеж е учредено за всичко, което може да бъде построено съобразно предвижданията на ПУП. В настоящото производство, съдът приема, че реализираното право на строеж е съгласно учреденото, като се позовава на заключението на вещото лице, което заяви, че правото на строеж е реализирано съгласно одобрения архитектурен проект за обекта, който е следвало да се изгради. След реализиране на правото на строеж същото се трансформира в право на собственост върху изградения обект, който е част от самостоятелен обект, собственост на ответницата.

С оглед гореизложеното съдът приема, че учреденото право на строеж с нотариален акт №*********. на Нотариус е реализирано в петгодишен срок от учредяването му, поради което не е погасено по давност и установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.67 ал.1 от ЗС е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

Ищцата е претендирала присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в нейна полза.

         Ответницата също е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100лв. за възнаграждение за вещо лице. За претендираните разноски за издаване на издаване на кадастрална карта в размер на 25лв. не са ангажирани по делото доказателства за извършването им, а освен това същите не са разноски, направени в настоящото производство, поради което не следва да бъдат поставени в тежест на ищцата.

      Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

           

        ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес *** срещу С.С.М. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.67 ал.1 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответника, че не е собственик на право на строеж, учредено с нотариален акт №**********. на Нотариус Т.Братванова, поради погасяването му по давност в полза на ищцата, поради неупражняване в срока по чл.67 ал.1 от ЗС, като неоснователен и недоказан.

 

        ОСЪЖДА С.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 лв./сто лева/, представляваща направени от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице.

 

       Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: