№ 636
гр. Б., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201207 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на П. С. К. с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.... против наказателно постановление №21-0769-005677 от 08.02.2022г издадено от
началник група ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с който за нарушение на чл. 21, ал.2
ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 700 (седемстотин) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 (три)
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно. Акцентът е, че участъкът, където е установено нарушението не представлявал
населено място съгласно §6 т.49 от ДР на ЗДвП, тъй като не бил застроен със сгради. Цитира
се още и легалната дефиниция за населено място съгласно §5 т.6 от ДР на Закона за
устройство на територията. Предвид изложените възражения жалбоподателят счита, че
неправилно е приложен материалния закон на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, а правилната
наказващата норма следвало да бъде в чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП. Моли за отмяна на атакуваното
НП. Моли за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен адвокат. Сочат се нови писмени доказателства.
Административнонаказващият орган – сектор ПП при ОДМВР-Б., надлежно призован
се представлява от ЮК. Изпраща се и писмено становище, с което моли да не бъде
уважавана жалбата и да бъде потвърдено НП. Моли съдът да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът счита, че жалбата е подадена законоустановения срок (НП е връчено на
1
15.03.2022г, а жалбата е депозирана пред АНО на 21.03.2022г). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и
териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.11.2021, в 17,22 часа, в град Б., по ПП І-9, км 234+890 в посока от ПВ С. към П.
в. С., водач на МПС –лек автомобил марка „Ауди“ модел „А-4“ с рег.№... управлявал с
наказуемата скорост от 134 км/ч , при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26
за населено място до 80 км/ч. Нарушението е било установено и заснето с мобилна камера
(АТТС) ARH CAM S1 с фабричен номер 11743d1, снимка №0216519 с отчетен толеранс от
3% на измерената скорост. АТСС била с вградено разпознаване на номера и комуникации
поставена в лек автомобил (лист 18 на гърба), което засякло и заснело движещия се
автомобил. Въпросното нарушение било записано на файл. По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР Б., които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Ауди“ модел „А-
4“ с рег.№ ... е собственост на П. С. К. с ЕГН ********** от гр.П. (лист 9 от делото).
Бил поканен собственикът К. с покана (лист 12 от делото) да се яви в сектор „ПП“
при ОДМВР-Б. за съставяне на АУАН. На 14.12.2021г жалбоподателят К. се явил в сектор
ПП и попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 13 от делото), в която декларирал , че
на 19.11.2021г около 23,39 часа е управлявал процесния автомобил. В декларацията по
чл.188 от ЗДвП същият не вписал обаче кой е управлявал собствения му лек автомобил на
19.11.2021г в 17,22 часа когато е заснето нарушението.
На 21.12.2021г на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №67812, в който като нарушена била вписана
нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя на 14.01.2022г.
Жалбоподателят го подписал без възражения и му бил връчен екземпляр. В 3 дневния срок
не били направени писмени възражения по акта.
Като взел предвиди акта на 08.02.2022г административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление №21-0769-005677, в което при идентична
фактическа обстановка и със същата правна квалификация на основание чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП на жалбоподателя К. му били наложени две наказания –глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца (лист 5 от делото).
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - ARH CAM S1 с
фабричен номер 11743d1, към датата на заснемане на нарушението било годно, видно от
приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (лист 16 от
делото) било преминало проверка видно от Протокол за проверка от 18.05.2021г (лист 17 от
делото). Представен е и протокол към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г и
снимка на поставената камера в автомобила.
2
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) - при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава наказателно постановление за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение и лишаване от право да се управлява МПС. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
3
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на наказателни постановления за налагане
на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-Б..
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна му на това основание.
Посочено е, че същото е издадено от началник група в ОДМВР-Б., сектор ПП–Б. като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на заповед №8121з-
1632/02.12.2021г на министър на вътрешните работи (лист 22 и 23 то делото). В НП точно е
посочено мястото на извършване на нарушението – в град Б., на ПП І-9 км.234+890, в
посока от пътен възел С. към ПВ Сарафово, отразено е обстоятелството, че в този участък
имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 54 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3%, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта.
Към датата на извършване на нарушението – 19.11.2021г., разпоредбата на чл. 165,
ал.8 ЗДвП не е била действаща поради отмяната й в ДВ. бр.6/16.01.2018г, когато е отпаднало
задължението на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се
осъществява контрол. Съгласно отпадналата вече разпоредба на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. към датата на нарушението за органите на МВР не е съществувало
задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя, на който извършват контрол,
респективно да бъде доказвано това с фотоснимка. Поради тази причина е останало
задължението за изготвяне на протокола по чл.10, от Наредбата където е посочено какви са
неговите реквизити и задължението същият да бъде съпроводен със снимка на поставената
камера. Такъв протокол по делото е представен на лист 18 на гърба. В него подробно е
4
описано мястото на поставяне на техническо средство и времето на действието му. Това, че
на поставеното в лекия автомобил техническо устройство е направена снимка не е
изискване, което се налага от цитираната Наредба, такова изискване има само, ако
техническото средство е поставено извън автомобила на банкета в близост до пътното
платно.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В настоящия казус тази
презумпция не е оборена.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание
е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП (в редакцията на тази
норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 700 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й,
както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
По направеното възражения на жалбоподателя, че участъкът където е заснето
нарушението не представлявало населено място съгласно легалната дефиниция за населено
място в §6 т.49 на ДР на ЗДвП съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Видно от представените от Община Б. схеми на този участък със знак Д11 и Д12 е
изрично упоменат края на населеното място (в случая град Б.). Видно от писмо (лист 40 от
делото) ПП І-9 В.-Б., в участъка от км 230+876 до км 254+980 попада в границите на
населеното място на град Б., което е сигнализирано с пътни знаци Д11 и Д12. Това, че в този
участък няма значителен брой застроени сгради е по причина, че в участъкът попада езеро –
защитена територия и хабитат на птици, лиман -солено езеро (солници), както и летище
около което районът е незастроен, тъй като това е стратегическа зона. Съгласно легалната
дефиниция на §6 т.49 от ДР на ЗДвП населеното място е застроена със сгради територия,
при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. В тази дефиниция
законодателят не е указал, че тези сгради следва да са жилищни. Освен това поради
спецификата на района там застрояване е невъзможно. Отделно от това този участък е
обозначен със съответни пътни знаци за начало и край на населеното място, както е
посочено и в схемите, и в писмото на Община Б.. Следователно съдът намира направеното
възражение за неправилност на НП като неоснователно.
С оглед изхода на спора съдът е длъжен да осъди жалбоподателя да заплати ЮК
5
възнаграждение, ако същото е било поискано изрично. В настоящия казус не е поискано и
съдът не е следва да се произнася.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.9, от ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0769-005677 от 08.02.2022г
издадено от началник група ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което на П. С. К. с
ЕГН ********** от гр.П., ул.... за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП и на основание чл.189
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700 (седемстотин)
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6