Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./……..
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 926/2022 г. по описа на Административен съд - Варна
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, против Решение № 331/07.03.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 4432/2021г.
по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-013541 от 04.03.2021 г.
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на К.Х.К.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 413, ал. 1 КТ е
наложена глоба в размер на 500.00 /петстотин/
лв. за нарушение на чл. 126, т. 7 КТ, вр. чл. 33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и приложение на
материалния закон и неправилно установена фактическа обстановка – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК. Конкретно сочи, че Районният съд
е приел правилно, че оспореното НП е издадено в срок и при съобразяване с
нормата на чл. 57 ЗАНН, при правилно установена фактическа обстановка и
съответствие на АУАН и НП. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на
чл. 33 ЗЗБУТ, доколкото именно наказаното лице е било определено за длъжностно
лице по здравословни и безопасни условия на труд в дружеството. Счита, че
събраните писмени и гласни доказателства обосновават извод именно за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на ответника по касация.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от ст. юрк. Б. Н., който поддържа касационната жалба. Моли за
отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът К.Х.К. в писмена молба чрез
адв. М. Р. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи,
че по делото не спорно обстоятелството, че работника е пострадал при извършване
на дейност, която не е включена в трудовата му характеристика. Твърди, че възпламеняването
е възникнало не при изпълнение на пряката му работа за която е нает във фирмата,
не по поръчение на фирмата и не в интерес на работата. В съдебно заседание
лично К.К. пледира за оставяне на въззивното решение в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА но поради
различни съображения от изложените в мотивите на жалбата.
Предмет на производството пред ВРС е НП № 03-013541
от 04.03.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което
за нарушение на чл. 126, т. 7 КТ във вр. чл. 33 ЗЗБУТ на К.Х.К. е наложена глоба
в размер на 500лв. НП е издадено въз основа на АУАН № 03-013541/26.02.2021г., с
който е констатирано, че К.К. в качеството му на отговорно длъжностно лице -
Директор „Производство“ не е изпълнил вмененото му с длъжностна характеристика
и Заповед №006/31.05.2019г. задължение да контролира спазването от страна на
всички работещи на територията на обекта – цех за метални конструкции, находящ
се в гр. *****, ул. „*****“ №**, изискванията за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а именно изрична забрана на работодателя да не
допуска използването на нестандартни отоплителни уреди и съоръжения, тъй като е
допуснал използването на отоплителен източник, несъобразен с изискванията за
безопасност и здраве и пожарна безопасност, в който са запалени картон и трески
от начупени трупчета, като при разпалването им работника в близост П. И. Т.
получава масирани изгаряния по цялото тяло, довели впоследствие до летален
изход.
Прието е, че нарушението е извършено на 27.01.2021г.
в гр. Варна, ул. ***** № **, цех за метални конструкции.
За да отмени наказателното постановление
ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законен срок,
но в тях нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна, тъй като
не са посочени обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на
нарушението. Не е описано какви са изискванията на инструкцията, които не са
изпълнени, не е описано какво е констатирано фактически при проверката. За да е
пълно и точно нарушението е следвало да се посочи коя разпоредба на инструкцията
не е била спазена от въззивника К., не е посочено нарушеното правило, възведено
с инструкцията и не само от фактическа, но и от правна страна не става ясно за какво
е наказано лицето. Приел е, че допуснатите процесуални нарушения ограничават
правото на защита, поради което са съществени и е отменил процесното НП. Съдът е
извел извод, че злополуката е настъпила в резултат на поведението на пострадалия,
който неправомерно в нестандартен отоплителен уред /съоръжение/ - метален варел
е запалил огън, осъществявайки функции извън длъжностната му характеристика, с
което де факто е нарушил важни свои задължения по КТ – а именно задълженията по
чл. 125 КТ, чл. 126, т.7 и чл. 33 и чл. 34 ЗЗБУТ. Това поведение на работника
не може да бъде вменявано във вина на непосредствения му ръководител К., защото
и при ежедневни инструктажи по безопасност на труда, ако правилата за
безопасност не се спазват от работника или служителя или същия извършва
непозната дейност извън трудовата му функция или длъжностна характеристика, за
които не е инструктиран, трудовите злополуки ще се случват. Приел е, че е
обективно невъзможно непосредственият ръководител да осъществява 24 часа в
денонощието непосредствено следене и текущ контрол на работниците, като
непосредственият ръководител не следва да носи отговорност за това, че въпреки
всички инструктажи за безопасност, предпазни екрани и текущ контрол, някой е направил
нещо опасно и е пострадал.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Така постановеното решение е неправилно,
но на различни основания от посочените в касационната жалба.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно като
постановено при наличие на касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2
НПК - при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, състоящо се в липса на мотиви.
На първо място относимите
по делото обстоятелства са останали неизяснени, тъй като ВРС в мотивите си е
описал факти и обстоятелства, касаещи различен от настоящия казус. Във
въззивното решение е прието, че „не е описано какви са изискванията на инструкцията,
които не са изпълнени, не е описано какво е констатирано фактически при
проверката. Едва в съдебно заседание става ясно, че нарушението се изразява в
това, че след като бил длъжен по силата на длъжностната си характеристика,
въззивникът Д., в качеството му на организатор производство, не организирал
работата по начин, че да е безопасна, като допуснал неспазване работниците да работят
един над друг по една вертикала“. В настоящия казус името на въззивника е
друго, като фактическите обстоятелства се различават от гореописаните - няма
работа на работници един върху друг по една вертикала, няма и изисквания на
конкретна инструкция, които да са нарушени.
На следващо
място въззивната инстанция не се е произнесла и по въпроса за вината на извършителя,
поради което произнасянето по този въпрос за първи път от касационната
инстанция, би довело до лишаване на страните от една инстанция по установяване
и преценка на фактите.
На последно
място въззивният съд не се е произнесъл и по доказателствените искания,
формулирани във въззивната жалба.
По този начин първоинстанционният
съд не е изложил мотиви във връзка с повдигнатото обвинение,
с което е допуснато нарушение на чл. 348,
ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т.
2, предл. първо НПК. В
съдържанието на касираното решение липсва излагане на фактическите
обстоятелства, събраните доказателства и направените вследствие на тях правни
изводи и аргументи. Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена
фактическа обстановка и при непълнота на мотивите, районният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, което възпрепятства решаването
на спора по същество от настоящия състав. Касационната инстанция не извършва
собствени фактически установявания, а извършва проверка за правилността на
атакувано съдебно решение, като по арг. от чл. 220 АПК преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Настоящата съдебен състав намира, че въззивният съд не е
изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка по делото
относно спорните факти, не е извършил проверка на фактическата обстановка,
посочена от АНО в обжалваното наказателно постановление, не е обсъдил събраните
доказателства с оглед проверка и преценка налице ли е вмененото нарушение, не е
извършил преценка на доказателствата по делото и възраженията на наказаното
лице, поради което касационната инстанция е в обективна невъзможност да извърши
преценка относно законосъобразността на постановения съдебен акт.
Предвид горното,
обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да направи анализ
на събраните доказателства и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за
законосъобразността на издаденото НП и съставомерността на вмененото нарушение,
като направи конкретен анализ и се произнесе по всички повдигнати във
въззивното производство възражения и доказателствени искания. По въпроса за
присъждане на направените деловодни разноски в настоящото съдебно производство
следва да се произнесе съдебната инстанция, пред която същото ще приключи с
окончателен съдебен акт.
Воден от горното и на
основание на основание чл. 222,
ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 221,
ал. 2, предложение второ АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН,
настоящият състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 331/07.03.2022г. на ВРС,
постановено по НАХД № 4432/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено НП
№ 03-013541 от 04.03.2021 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, с което на К.Х.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. чл. 413, ал. 1 КТ е наложена глоба в размер на 500.00
/петстотин/ лв. за нарушение на чл. 126,
т. 7 КТ, вр. чл. 33 ЗЗБУТ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.