Решение по дело №222/2019 на Окръжен съд - Видин

 

Р Е Ш Е Н И Е № 65

 

 

гр.Видин, 18.07.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският окръжен  съд, гражданска колегия,   в публично заседание на двадесет и пети юни  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

                                                            Председател: В.В.

                                                                                    А.П.

                                                                                В. М.

                                      

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията В. М. Вгр.дело № 222 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от А.Г.Т. ЕГН: ********** *** против решение № 80 от 01.03.2019г. по гр.д. № 1312/2018г. по описа на ВРС, с което е признато за установено по отношение на него, че „Т… С… ЕАД ЕИК … има вземания за сумите 877.49 лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и стойност на дялово разпределение за периода  м.юни 2014г., м.април 2015г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С…, о-на О…, жк.О.. купел блок …,вх…,ап… с абонатен № …, ведно със законната лихва считано от 26.07.2017г до окончателното изплащане, сумата от 208.12 лева лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 14.07.2017г., които суми са включени в заповед № 492-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.03.2018г. по гр.д. № 641/2018г. на РС, както и разноски в размер на 90 лева – разноски в заповедното производство и сумата 560.93 лева разноски в настоящето производство.

Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно и необосновано, че отразеното в счетоводната експертиза не отговаря на действителното правно положение, посочва, че неправилно е посочена давността и моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответната по жалба страна не е взела становище по иска.

Видински Окръжен Съд като взе предвид постъпилата жалба, данните по делото и изготвената съдебно техническа експертиза, както и икономическата такава, прие за установено следното :

 Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

С решение № 80 от 01.03.2019г. по гр.д. № 1312/2018г. по описа на ВРС  е признато за установено по отношение на А.Г.Т. ЕГН: ********** ***, че „Т…. ЕАД ЕИК … има вземания за сумите 877.49 лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и стойност на дялово разпределение за периода  м.юни 2014г., м.април 2015г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С…., о-на О…., жк.О… блок ..,вх….,ап…. с абонатен № … ведно със законната лихва считано от 26.07.2017г до окончателното изплащане, сумата от 208.12 лева лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 14.07.2017г., които суми са включени в заповед № 492-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.03.2018г. по гр.д. № 641/2018г. на РС, както и разноски в размер на 90 лева – разноски в заповедното производство и сумата 560.93 лева разноски в настоящето производство.

Установи се по делото че ответника е собственик на топлоснабдения имот находящ се в гр.С… и в това си качество е потребител на топлинна енергия по силата на § 1,т.2а от допълнителните разпоредби от Закона за енергетиката. За исковия период са издадени фактури посочени от вещото лице на обща стойност 825.36 лева, като вещото лице посочва размера на дяловото разпределение и съответните фактури в които същото е отразено. Периодът на потребление е от 01.04.2013г. до 30.04.2014г. Техническата експертиза е приета от първоинстанционния съд и установява, че топломерите в абонатната станция са отчитани ежемесечно към първо число от ищеца, дяловото разпределение е приложимо, като спрямо абоната фирмата за дялово разпределение е спазила методиката към наредбите за топлоснабдяване за разпределението на топлинна енергия.

Във въззивната инстанция жалбоподателя поддържа становище ,че съдът не е съобразил направеното от него възражение за погасявена по давност на претенциите. Оплакването е неоснователно, първоинстанцинния съд е съобразил направеното възражение, приемайки че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2017г. е изтекла давността за вземанията на ищеца за периода от м.май 2013г. до м.май 2014г.включително.

 Подавайки заявлението ищецът е прекъснал давността по отношение на вземанията, за които същата не е изтекла. Вземането на ищеца за м.юни 2014г. е изискуемо с изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуването на сумата на интернет страницата на ищцовото дружество.

Първоинстанционният съд е съобразил направеното възражение и съообразявайки икономическата експертиза, правилно е преценил с решението си ,че ответника дължи за плащане  стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.юни на 2014г. до м.април на 2015г. в общ размер на 835.13 лева, както и сумата 42.36 лева за дялово разпределение.

 Правилно е уважен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава за сумата в размер на 208.12 лева за периода от 15.08.2014г до 14.07.2017г.

Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства, които да налагат изменение във фактическата обстановка възприета от ВРС ,поради което решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното СЪДЪТ

        

 

                              Р Е Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80/01.03.2019г. по гр.д. № 1312/2018г. по описа на ВРС.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

 

                                                            2.