Решение по дело №40/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20197160700040
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

225

 

Гр. Перник, 10.07.2019 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

       Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветковот Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов  административно дело № 40 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Перник против Заповед № *** от 25.07.2012 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е утвърдено Решение по Протокол № ***от 17.07.2012 година на комисията назначена със заповед № *** от 01.06.2011 година на кмета на община Перник за определяне застроената част в имот пл. № *** по плана на гр. Перник, кв. „***“, във връзка с изискванията на т. 1.10 от заповед № ***/2003 година на МРРБ, като съгласно действащия регулационен плана на гр. Перник, кв. „***“ одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година имот пл. № *** – идентичен с имот 6, в кв. ** от помощния план, с площ от 2 200 кв.м. попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен, както и против Удостоверение изх. № *** от 28.08.2012 година, издадено от община Перник, с което е удостоверила, че в кадастралния план на гр. Перник, кв. „***“, одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година в местността „“ не е нанесен бивш имот с площ *** кв.м. и идентификатор ***, като бившия имот е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. и ал. 2 от ППЗСПЗЗ с номер *** и е записан в регистъра на бившите имоти на наследниците на ***, както и че имота попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен, съответно собствеността върху имота, възлизаща на 2 200 кв.м. не е отчуждавана за държавни и общински нужди и може да бъде възстановена, както се използва съгласно предвижданията на подробния устройствен план. В протеста се излагат доводи за нищожност на протестираните актове, тьй като са издадени в нарушение на материалния закон и в пълно противоречие с фактическата обстановка.

В проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2019 година прокурор *** от Окръжна прокуратура Перник моли съда да прогласи нищожност на атакуваната заповед по подробно изложени съображения.

В проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2019 година ответникът по протеста кмета на община Перник, редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител юрисконсулт ***, която пледира протеста да се отхвърли като неоснователен по подробно изложено доводи.

В проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2019 година заинтересована страна С.Й.П., редовно призована не се явява, представлява се от адвокат А.А. ***, която моли съда да отхвърли протеста като неоснователен по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на съдебни разноски за платено възнаграждение на вещото лице.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

По допустимостта:

Протестът е процесуално допустим по смисъла на чл. 16 от АПК. Насочен е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, като съгласно чл. 168, ал. 3 от АПК прогласяването на нищожността е неограничена във времето, съответно упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок. Протестът е подаден от прокурор от Окръжна прокуратура Перник, който може да оспори индивидуален административен акт, ако прецени че административния акт е незаконосъобразен /чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК/, тъй като по презумпция всеки незаконосъобразен административен акт рефлектира негативно върху обществения интерес. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че подаденият протест е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По фактите:

От Удостоверение за наследници № 21 от 11.11.2009 година, издадено от гр. Перник се установява, че *** е починал на 18.12.1968 година, като е оставил свои законни наследници, между които е и С.Й.П. – заинтересована страна.

С Решение № *** от 27.08.2007 година за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Перник – ***, издадено от общинска служба по земеделие                 гр. Перник се установява, че по заявление вх. № *** от 27.05.1992 година подадено от ***/наследник на ***/ е признато правото на собственост на наследниците на *** върху следните имоти: т. 6 – нива от 2.500 дка, седма категория, находяща се в строителните граници на Перник – ***, в местността „“, съответно е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи, стари реални граници върху следните имоти: т. 6 нива от 2.500 дка, седма категория, находяща се в строителните граници на Перник – ***, в местността „“, поради: регулация – не са представени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

С Решение № 2 419 от 17.09.2012 година за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Перник – ***, издадено от общинска служба по земеделие                 гр. Перник се установява, че по заявление вх. № *** от 27.05.1992 година подадено от ***/наследник на ***/ е признато правото на собственост на наследниците на *** върху следните имоти: т. 2 – нива от 2.500 дка, седма категория, находяща се в строителните граници на Перник – ***, в местността „“, съответно е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници върху следните имоти: т. 2 нива от 2.200 дка, седма категория, находяща се в землището на Перник – ***, в местността „“, имот № *** от кадастралния план изработен през 1978 година.

С Искане вх. № *** от 09.05.2012 година ***/упълномощена от ***/ е направила искане за приемането на помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ.

С Протокол № ПП 7 – 1 от проведено заседание на 10.05.2012 година назначената комисия със заповед № ***/01.06.2011 година на кмета на община Перник, във връзка с изискванията на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е разгледала молба на ***вх. № *** от 09.05.2012 година относно помощен план за имот 6, в кв. ** по плана на гр. Перник, кв. „***“, местност „“, като на основание чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е приела представения помощен план за процесния имот. В тази връзка е приложен помощния план за имота, като от обяснителната записка се установява, че съгласно чл. 13а, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ е изготвен помощен план на имот бивша земеделска земя, попадаща в чертите на регулацията, за който е признато правото на собственост на ***. За изготвяне на помощния план е използвана аерофотоснимка на гр. Перник, кв. „***“ от 1954 година, като границите на имота са получени чрез сканиране, ориентиране и векторизиране и отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 28.04.2005 година за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Имота ес площ от 2 200 кв.м.

С Протокол № *** от проведено заседание на 17.07.2012 година назначената комисия със заповед № ***/01.06.2011 година на кмета на община Перник, на основание чл. 13а, ал. 8 от ППЗСПЗЗ след като е разгледал молба на ***вх. № *** от 09.05.2012 година, относно обявяването на протокол № ПП 7 – 1 от 10.05.2012 година, с който е приет помощния план е решела, че протокол № ПП 7 – 1 от 10.05.2012 година е обявен в съответствие с изискванията на чл. 13а, ал. 6, т. 2 от ППЗСПЗЗ и в законоустановения срок няма постъпили писмени искания и възражения от заинтересованите лица. Указано е да се издаде скица и удостоверение за ОбС „Земеделие“ Перник на основание чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ.

В тази връзка на основание чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ на наследниците на *** е издадена скица, от която се установява, че бившия имот № *** е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на гр. Перник, кв. „***“ и е записан в регистъра на бившите имоти на името на наследниците на ***. Площта на бившия имот по графични данни е 2 200 кв.м. От бившия имот могат да се възстановят 2 200 кв.м.

С Протокол № ЗП ***от проведено заседание на 17.07.2012 година назначената комисия със заповед № ***/01.06.2011 година на кмета на община Перник, във връзка с изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е разгледала молба на ***и е взела решение, че съгласно действащия регулационен план на гр. Перник, кв. „***“, одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година имот пл. № *** /идентичен с имот 6, кв. ** от помощния план/ с графична площ от 2 200 кв.м. попада в УПИ I, кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – 2 200 кв.м. – незастроен.

Със Заповед № *** от 25.07.2012 година /предмет на подадения протест/ кмета на община Перник, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с              чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е утвърдил Решение по Протокол № ***от 17.07.2012 година на комисията назначена със заповед № *** от 01.06.2011 година на кмета на община Перник за определяне застроената част в имот пл. № *** по плана на гр. Перник, кв. „***“, във връзка с изискванията на т. 1.10 от заповед № ***/2003 година на МРРБ, като съгласно действащия регулационен плана на гр. Перник, кв. „***“ одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година имот пл. № *** – идентичен с имот 6, в кв. ** от помощния план, с площ от 2 200 кв.м. попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен.

С Удостоверение изх. № *** от 28.08.2012 година /предмет на подадения протест/ община Перник е удостоверила, че в кадастралния план на гр. Перник, кв. „***“, одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година в местността „“ не е нанесен бивш имот с площ *** кв.м. и идентификатор ***, като бившия имот е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. и ал. 2 от ППЗСПЗЗ с номер *** и е записан в регистъра на бившите имоти на наследниците на ***-. Имотът попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен. Собствеността върху имота, възлизаща на 2 200 кв.м. не е отчуждавана за държавни и общински нужди и може да бъде възстановена, както се използва съгласно предвижданията на подробния устройствен план.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице Р.М.Г. по допуснатата съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че процесния имот е възстановен като земеделска земя преди образуването на ТКЗС, като в случая границите на имота са определени чрез аерофотоснимка към изготвения помощен план от летене през 1954 година. Установило е, че са налични данни за образуване на ТКЗС преди 1954 година. Преди образуването на ТКЗС не е имало кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване. Също така не са налични аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС. От приложената аерофотоснимка не могат да се черпят данни за точните граници на имотите, а по – скоро начина на обработване на земята. Вещото лице е установило, че водещо при определянето на местоположението и границите на имота съгласно представения помощен план и заповед № *** от 25.07.2012 година е показването на имотните граници на място, с оглед на факта, че не са налични посочените по – горе източници на информация. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Е.К.И., Г.Д.И. /водени от страна на прокуратурата/ и ***/воден от страна на заинтересованото лице/. От показанията на свидетелите Е.К.И. и Г.Д.И. се установява, че и двамата са получили обезщетение за наследствените земи на своите наследодатели, върху които имало построени къщи. Заявяват, че наследствените земи се намирали в местността „“, а не в местността „“. И двамата свидетели твърдят, че не познават С.  П. – заинтересована страна. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице.

От свидетелските показания на ***се установява, че е познавал *** /наследодател на заинтересованата страна/, тьй като неговия дядо и С. са били братя. Заявява, че С.П. е правнук на ***. Фамилията е имала ниви, като на *** нивата е била в местността „“, като къщи е имало само в „“, която е съседна на „“. И двете местности се намират отляво на стария  Никой не е оспорвал имота на С., всеки си е знаел нивата. Заявява, че площта на нивата е била 1 – 2 декара. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 3 от АПК, проверка за нищожност на протестираните заповеди, достигна до следните правни изводи:

Разгледан по същество подадения протест е неоснователен по следните съображения:

Предмет на подадения протест е Заповед № *** от 25.07.2012 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е утвърдено Решение по Протокол № ***от 17.07.2012 година на комисията назначена със заповед № *** от 01.06.2011 година на кмета на община Перник за определяне застроената част в имот пл.              № *** по плана на гр. Перник, кв. „***“, във връзка с изискванията на                    т. 1.10 от заповед № ***/2003 година на МРРБ, като съгласно действащия регулационен плана на гр. Перник, кв. „***“ одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година имот пл. № *** – идентичен с имот 6, в кв. ** от помощния план, с площ от 2 200 кв.м. попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен, както и Удостоверение изх.                    № *** от 28.08.2012 година, издадено от община Перник, с което е удостоверила, че в кадастралния план на гр. Перник, кв. „***“, одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година в местността „“ не е нанесен бивш имот с площ *** кв.м. и идентификатор ***, като бившия имот е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. и ал. 2 от ППЗСПЗЗ с номер *** и е записан в регистъра на бившите имоти на наследниците на ***, както и че имота попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен, съответно собствеността върху имота, възлизаща на 2 200 кв.м. не е отчуждавана за държавни и общински нужди и може да бъде възстановена, както се използва съгласно предвижданията на подробния устройствен план.

В процесуалните закони, уреждащи административното производството, включително и АПК, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, извън това по чл. 177, ал. 2 от АПК. В правната доктрина и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен.

С оглед на горното и на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. В този аспект: липсата на компетентност на органа, издал акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат, поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Относно компетентност на издателя на протестираните административни актове:

В случая протестираните актове са издадени от кмета на община Перник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /Заповед № *** от 25.07.2012 година/ и на основание чл. 13, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /Удостоверение изх. № *** от 28.08.2012 година/, поради което са издадени от компетентен орган, съответно не е налице липса на материална компетентност.

Относно формата на протестираните административни актове.

Протестираните административни актове са издадени като е спазена формата, като са посочени фактическите и правните основания за тяхното издаване, т.е. волеизявлението е ясно и недвузначно, поради което не е налице основание за прогласяване на тяхната нищожност на това основание.

Относно нарушенията на административнопроизводствените правила при издаване на протестираните административни актове.

В случая е налице Решение № 2 419 от 17.09.2012 година за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Перник – ***, издадено от общинска служба по земеделие гр. Перник, с което по заявление вх. № *** от 27.05.1992 година подадено от ***/наследник на ***/ е признато правото на собственост на наследниците на *** върху следните имоти: т. 2 – нива от 2.500 дка, седма категория, находяща се в строителните граници на Перник – ***, в местността „“, съответно е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници върху следните имоти: т. 2 нива от 2.200 дка, седма категория, находяща се в землището на Перник – ***, в местността „“, имот № *** от кадастралния план изработен през 1978 година. Така издаденото е влязло в сила и като стабилен административен акт е породило правни последици за наследниците на ***. Въз основа на така постановеното решение е издаден Протокол № ПП 7 – 1 от проведено заседание на 10.05.2012 година назначената комисия със заповед                                     № ***/01.06.2011 година на кмета на община Перник, във връзка с изискванията на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ като е разгледала молба на ***вх. № *** от 09.05.2012 година относно помощен план за имот 6, в кв. ** по плана на гр. Перник, кв. „***“, местност „“, като на основание чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е приела представения помощен план за процесния имот. Впоследствие с Протокол № ЗП ***от проведено заседание на 17.07.2012 година назначената комисия със заповед № ***/01.06.2011 година на кмета на община Перник, във връзка с изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е разгледала молба на ***и е взела решение, че съгласно действащия регулационен план на гр. Перник, кв. „***“, одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година имот пл. № *** /идентичен с имот 6, кв. ** от помощния план/ с графична площ от 2 200 кв.м. попада в УПИ I, кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – 2 200 кв.м. – незастроен.

Въз основа на посочените по – горе административни актове е издадена протестираната Заповед № *** от 25.07.2012 година, както и Удостоверение изх. № *** от 28.08.2012 година. В тази връзка не са налице основания за нищожност на протестираните актове, тьй като са спазени административнопроизводствените правила при издаване им.

Относно спазването на материалния закон при издаване на протестираните административни актове.

Както се посочи по – горе като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат, поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Съгласно разпоредбата на                чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ решенията на техническата служба на общината се

одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Протестираната заповед е издадена именно по този ред, в едно помощно производство, с което се определят техническите параметри на застрояването на земеделски имот, който подлежи на възстановяване. По чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвиден съдебно оспорване пред съда и то само от заявителя, но не и от заинтересовани страни /виж ТР                  № 5/18.10.2011 година по т. д. № 8/2010 година на ОСК на ВАС/. В случая протестираната заповед не е оспорена от заявителя, поради което е влязла в сила. В тази връзка е напълно неоснователно изложеното в подадения протест обстоятелство, че в посоченото производство не са участвали като заинтересовани страни *** и Г.Д.И.. Ето защо въз основа на влязлата в сила Заповед № *** от 25.07.2012 година, на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е издадено Удостоверение изх. № *** от 28.08.2012 година. От друга страна от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че към момента на образуването на ТКЗС не е имало кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване, поради което единствения източник на информация е аерофотоснимка от 1954 година при изготвяне на помощния план. Действително от изложеното в протеста може да се направи предположение за наличие на данни за спор за собственост между наследниците на *** и останалите лица – ***, Г.Д.И. и Е.К.И., което предположение не е основание за подавана на протест от прокурор при Окръжна прокуратура Перник. Ето защо не са налице нарушения на материалния закон, които касаят правилността на административните актове, тьй като не са лишени от законова опора и същевременно не засяга по отрицателен начин своя адресат. В тази връзка не са налице основания за нищожност на протестираните административни актове, тьй като са издадени при спазване на материалния закон.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на заинтересованата страна за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което Окръжна прокуратура Перник следва да заплати на С.Й.П. *** сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща платен депозит на вещото лице.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор от Окръжна прокуратура Перник против Заповед № *** от 25.07.2012 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е утвърдено Решение по Протокол № ***от 17.07.2012 година на комисията назначена със заповед № *** от 01.06.2011 година на кмета на община Перник за определяне застроената част в имот пл. № *** по плана на гр. Перник, кв. „***“, във връзка с изискванията на т. 1.10 от заповед № ***/2003 година на МРРБ, като съгласно действащия регулационен плана на гр. Перник, кв. „***“ одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година имот пл. № *** – идентичен с имот 6, в кв. ** от помощния план, с площ от 2 200 кв.м. попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен, както и против Удостоверение изх. № *** от 28.08.2012 година, издадено от община Перник, с което е удостоверила, че в кадастралния план на гр. Перник, кв. „***“, одобрен със заповед № *** от 22.12.1978 година в местността „“ не е нанесен бивш имот с площ *** кв.м. и идентификатор ***, като бившия имот е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. и ал. 2 от ППЗСПЗЗ с номер *** и е записан в регистъра на бившите имоти на наследниците на ***, както и че имота попада в УПИ I, в кв. ** – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен, съответно собствеността върху имота, възлизаща на 2 200 кв.м. не е отчуждавана за държавни и общински нужди и може да бъде възстановена, както се използва съгласно предвижданията на подробния устройствен план, като неоснователен.

ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Перник да заплати на С.Й.П. *** съдебни разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.  

 

 

Съдия: