Решение по дело №164/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           № 146 от 22.06.2021 г., гр. Кюстендил

 

    В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 164 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от А.Д.С., с постоянен адрес:***, чрез адвокат М.О., срещу Решение № 260085/13.04.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 148/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4367228, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посочения електронен фиш на А.С. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Иска се отмяна на решението и на електронния фиш. Претендират се направените разноски в касационното производство.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от А.С. и адвокат О..*** не се представлява в съдебното заседание по делото и не изразява писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 4367228, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на А.С. е ангажирана за това, че на 12.01.2021 г. в 14:12 часа в с. Невестино, област Кюстендил, по път втори клас № 62 км 12+400, при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h, е управлявал лек автомобил марка и модел „Волво В 40”, с рег. № СО1338СХ, със 100 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%). Нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с радар TR4D № 563. Изготвен е клип № 21909. Към 12.01.2021 г. процесният автомобил е собственост на А.С.. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан А.С., в качеството му на собственик на автомобила. Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано, и е потвърдил електронния фиш.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил, по следните съображения:

В случая липсват формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. Същият съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. В процесния протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.) са попълнени необходимите реквизити. Същият е съставен по образец – приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба, и видно от него, на 12.01.2021 г. в с. Невестино, на път втори клас № 62 км 12+400, е използвана мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523, с начало на работа 13:00 ч. и край на работа 15:00 ч., в режим на измерване „С” (стационарен) и посока на задействане – „О” (отдалечаващ). В случая не е било дължимо попълване от контролния орган на графите в протокола „разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри”, „начало на участъка” и „край на участъка”. Графата „разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри” е във връзка с предходната графа „пътен знак за ограничение”, която касае допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В случая такова ограничение не е имало, тъй като доказателствата сочат за наличие на нормативно предвиденото ограничение за населено място от 50 km/h по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 112, ал. 1 и 3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак Д11 се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание (ал. 1), а когато за територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да се въведе допустима максимална скорост на движение, различна от определената по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, се поставя и пътен знак В26 (ал. 3). Неотносимо е изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. мястото за разполагане на АТСС да се определи така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, доколкото в случая не е налице въведено с пътен знак ограничение на скоростта. В съдържанието на протокола е посочено, че контролираният пътен участък е част от път втори клас № 62 и че общото ограничение на скоростта е 50 km/h, което е достатъчно в случая. Графите „начало на участъка” и „край на участъка” са във връзка с режима на измерване на техническото средство, когато същото се означава с „Д”, т. е. средство по време на движение по смисъла на чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. По делото е установено, че нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523, монтирана в служебен автомобил на ОД на МВР – Кюстендил с рег. № КН7825АР, който е позициониран на определеното място за контрол, а не с мобилно АТСС, движещо се в пътнотранспортния поток. Доколкото в случая не се касае за временно разположено на участък от пътя АТСС, не е приложимо и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за съпровождане на протокола със снимка на разположение на уреда.

Районният обаче е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, с оглед правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът не е съобразил, че представените с административнонаказателната преписка статични изображения във вид на снимков материал са неясни и не позволяват да се установи по категоричен начин регистрационния номер на лекия автомобил, който е бил заснет на посочените в електронния фиш дата и час. Възражение в тази връзка е направено от А.С. в писменото му становище, представено по АНД № 148/2021 г. по описа на Районен съд– Кюстендил на 30.03.2021 г., т. е. преди съдебното заседание по делото, проведено на 05.04.2021 г. Районният съд е следвало да изиска от административнонаказващия орган ясни статични изображения във вид на снимков материал, с данни за установеното нарушение, и едва след представянето, респ. непредставянето им да формира изводи по съществото на спора. Неспазването на задължението по чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. По изложените съображения настоящият касационен състав ще отмени решението на районния съд и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от административнонаказващия орган ясни статични изображения във вид на снимков материал, с данни за установеното нарушение, и едва след представянето, респ. непредставянето им да формира самостоятелни изводи по съществото на спора.

По искането на А.С. за присъждане на направените разноски в касационното производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260085/13.04.2021 г., постановено по АНД № 148/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                   2.