Р
Е Ш Е
Н И Е №260114/20.10.2020 г.
гр.
ЯМБОЛ.20.10.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............. гражданска колегия в публично
заседание на ........02.07.2020г........година в
състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…........................……...........и
в присъствието на
прокурора........................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……….....…...гр.дело N .154... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с която желае
да се приеме за установено, че ответникът Г.А.И., ЕГН: **********, дължи сумата
в размер на 376.95 лева, от които:
254.99 лева -
главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателно изплащане на вземането;
65.97 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода
11.06.2016 г. до 29.09.2016 г.;
55.99 лв. - лихва
за забава за периода от 12.06.2016г. до 23.08.2018 г.
Претендира
направените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че ответната
страна в производството сключва с „Банка ДСК” ЕАД, договор за кредит № ***,
сключен на 29.09.2015г., с което между страните възниква облигационна връзка,
регулирана от посочения договор и общите условия към него. Посочва, че е
изпълнил задължението си да предостави паричната сума в размер на 405.03лв. ,
което кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на
изпълнението".
Заемателят от своя
страна се е задължил да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски,
включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна
възнаградителна лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по договора за заем
и посочени в Погасителния план от договора. Посочва, че длъжникът преустановява
обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпва на
11.06.2016г. Според раздел 6 от ОУ на Договора при забава на погасителните
вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Посочва,
че на 29.09.2016г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става
изискуем целият неизплатен остатък от заема.
Твърди, че на
19.10.2016г. между „Банка ДСК" ЕАД, и ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
се сключва Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 18.10.2016г. По силата на
договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става
второто дружество.
В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Банка ДСК” ЕАД, упълномощава ищеца да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е направен опит чрез
изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но
пратката се връща в цялост. В настоящото производство уведомлението е станало с
връчване на исковата молба (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по
т. д.№ 12/2009г.,П т.о.,ТК).
Поради неизпълнение
от страна на заемателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на
цесионер по договора за заем, предявява претенцията си по съдебен ред и подава
заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № ***/2018г. по описа на
PC Ямбол има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на
длъжника и същият подава възражение.
Гореописаните факти
и обстоятелства обуславят интереса и легитимацията на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, да подаде иск за установяване на вземанията си.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответника - адв.С.А. ***, с
който оспорва предявените искове по основание и размер и моли те да бъдат
отхвърлени.
Възразява, че по
делото няма данни и доказателства за усвояване на всяка една сума по отпуснатия
стоков кредит, по начините описани в договора, респ. към търговеца, доставчик и
стоката и застрахователя. Посочва, че в договора липса и твърдяното в исковата
молба поле „Удостоверяване на изпълнението". За предоставения кредит е
уговорена лихва в размер на 40.327% на годишна база, с годишен процент на
разходите в размер на 48.8%. Според особения представител така уговорени и
размера на лихвата и размера на годишните разходи е в нарушение на чл.26, ал.1
от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Позвава се на трайно установената
практика на съдилищата , че волята на страните, уговарящи размер на лихва
следва да не надвишава тройния размер на законната лихва за конкретния период.
Поради това счита, че лихвения процент в уговорения размер е нищожен. /В този
смисъл Решение №1270/2009г. по гр.д. 5093/2007. На ВКС, Решение № 4 от 2009г.
по т.д.395 от 2008г. на ВКС/. Предвид това счита, че е налице договорно
неравноправие между страните, договорени клаузи при противоречие на законовия
принцип на добросъвестност при договарянето. Т.к. нищожните договори или части
от тях не могат да произведат действие, счита че уговорената лихва е недължима.
На следващо място
посочва, че в т.4 от договора, кредитът се погасява съгласно погасителен план,
който ищецът не е представил. Твърди се, че първата неплатена погасителна
вноска е настъпила на падеж 11.06.2016г., което е три месеца, преди изтичане на
договорения краен срок за погасяване на кредита и предвид, че същия е договорен
за плащане за срок от 12 месеца, търсената сума е нереципрочна спрямо оставящия
период за погасяване на кредита, спрямо изминалия срок от датата на договора,
до първата неплатена вноска.
Възразява и против
уведомяването на длъжника за извършената цесия, т.к. цесионера е предявил
паричните си претенции преди уведомяване на длъжника.
В
хода на производството възраженията се поддържат.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно ив съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът
е представил сключеният с ответника Г.А.И. договор за стоков кредит №*** на
29.09.2015г., с която на същият е отпуснат стоков кредт в размер на 405.03лв.
за закупуване на стоки продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а именно на
телефон „Самсунг“ с цена 379лв., както и за сключване чрез Банка ДСК ЕАД на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД. Според договор страните са договорили ,
че срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, при фиксиран лихвен процент от
40.32% годишно и годишен процент на разходите по кредите от 48.8%.
За
извършената цесия ищецът е представил рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 28.10.2016г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, допълнително споразумени за цедиране вземания към него от
19.10.2019г., извлечение от приложение №1 към договора за цесия, където под №***фигурира
задълението на ответника и пълномощно, с което „Банка ДСК“ЕАД упълномощава
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да уведоми от нейно име всички длъжници за
извършената цесия. Представено е уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД до ответника за
извършеното прехвърляне на вземанията .
Допълнително
ищецът е представил погасителния план към договора и копия от известе за
доставяне с обратна разписка до ответника, неполучена от него.
По
искане от ищеца бе изискан от „Банка ДСК“ ЕАД документ удостоверяващ
извършените парични преводи към търговеца и застрахователя по начина описан в
договора за стоков кредит, по което искане банката е изпатила писмо изх.№ *** 30.01.2020г.,
в което посочва, че за конкретния кредит , на 29.09.2015г., след подписване на
договора за стоков кредит, същият е усвоен базкасово и с автоматични операции
директо са заверени две сметки на търговеца Технополис България ЕАД и на
Групама Животозастраховане, поради което не са съствени първични счетоводни
документи.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на ЯРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № ***/31.08.2018г. , с която е разпоредено длъжникът Г.А.И.
да им заплати сумата от 376.95лв., от която 254.99 лв. главница, представляваща
задължение за погасяване на парични задължения по цидиран договор за кредит от
29.09.2015г., възнаградителна лихва в размер на 65.97лв., за периода от
11.06.2016г. до 29.09.2016г., лихва за забава в размер на 55.99лв. за периода
от 12.06.2016г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебни разноски в размер на 75.00лв. платена
държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с
разпореждане № ***/ 28.11.2018г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. За това
разпореждане заявителят е уведоман на 14.12.2018г., като на 15.01.2019г. същият
е депозирал иска си в съда чрез спедироска компания с дата на пратката
14.01.2019г. в законоустановения срок.
По искане на ищеца по делото за установяване на размера на претенциите по
искове бе назначена и изготвена съдебно-счетоводзна експертиза. Според
представеното заключение сумата, предоставена по Договор за кредит № ***/29.09.2015г.
е усвоен от Г.А.И. в размер на 405.03лв., като с посочените сучи са платени
задълженията към търговеца и застрахователя: - 26.03лв. – с основание „разчети
ЗК Групама-стокови кредити, авт.усвояване на застр.премия но РОS кредит“ и – 379.00лв.- с
основание „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД-авт.усвояване“. По Договор № ***/29.09.2015г.
е платена сума в размер на общо 207.85лв., с които са погасени изцяло вноски от
№1 до №5. Непогасеното задължение по договора е в размер на 290.37лв., от
които: главница – 254.99лв. и договорна лихва за периода 28.03.2016г. –
28.09.2016г. от 35.38лв./ с оглед направеното уточнение от в.л. при
изслушването му в с.з./ Ако лихвата за забава бъде изчислена върху непогасената
главница – 254.99лв., за периода от 28.03.2016г. /падеж на първа непогасена
вноска/ до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
30.08.2018г., то същата е в размер на общо 62.77лв. Ако лихвата за забава бъде
изчислена върху непогасената главница – 254.99лв., за периода от 11.06.2016г.
до 29.09.2016г. , то същата е в размер на общо 7.86лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, вр. с чл.99 от ЗЗД
и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете
за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
Не се спори
по делото, а и от представения рамков договор
за прехвърляне на вземания от 18.10.2016г. ,
допълнително споразумение и част
от списък към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно от „Банка ДСК” ЕАД на ищеца „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД. Те
са конкретно определени, чрез
подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, ЕГН, номера на кредита, които преминават към новия
кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването
– чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Така установеното задължение на цедента има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането.
Страните
по цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението
за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Към исковата молба е приложено
уведомление за извършено прехвърляне, което с връчването на исковата молба е
достигнало до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело
№1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.
По делото
не се спори, че между „БАНКА ДСК“ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника Г.А.И.,
в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за стоков кредит №*** на
29.09.2015г., с който на същият е отпуснат стоков кредт в размер на 405.03лв.
за закупуване на стоки продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а именно на
телефон „Самсунг“ с цена 379лв. и за сключване на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт+“ с
премия 26.03лв. Съгладсо условията на договора срокът на издължаване на кредита
е 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване, погасява се чрез посочена
сметка с месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план,
олихвява се с фиксиран лихвен процент 40.32% и ГПР от 48.08%. Съгл.чл.3 от
договора сумата по кредита се усвоява еднократно, безкасово по сметка на
търговеца и застрахователите, което се установи и от изпратеното от „Банка
ДСК“ЕАД писмо и от заключението на експертизата.
От
изслушаната ССЕ, чието заключение изцяло се възприема от съда като обективно и
компетентно се установи, сумата предоставена по договора за кредит е усвоена от
ответника изцяло, като с нея са платени задължения към търговеца от 379лв. и
застрахователя от 26.03лв. Ответникът е извършил плащания по кредита общо в
размер на 207.85лв., с които са погасени изцяло вноски от №1 до №5 , сключващи
главница и лихви. Останало е непогасено задължение от 254.99лв. – главница и
35.38лв. – договорна лихва за периода 28.03.2016г. – 28.09.2016г. Ето защо
съдът намира искът за главница са основателен и доказан в пълен размер.
По
иска за договорна лихва:
Уговореният
по договора ГПР е 48.08 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 40.32 %.
Договорът е сключен за12 месеца, като общият размер на договорната лихва е
93.19 лева, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер
по-голям от законната лихва. В
случая приложение намира чл.19, ал.4 от ЗПК, действаща към датата на сключване
на договор, според който годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Ответникът,
който чрез особения представител е направил възражение за нищожност не установи
наличие на такова несъответствие с нормата. Ето защо съдът
намира, че така уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави. С оглед
установеното то заключението на в.л. искът се явява основателен до установения
размер от 35.38лв., до който размер искът е
основателен и доказан, като за разликата до 65.97лв. искът следва да се
отхвърли.
Размерът
на лихвата за забава съдът намира, че не бе установен от заключението на в.л.
т.к. касае друг период, а не посоченият в заповедта по чл.410 от ГПК и следва
да се определи от падежа на първата непогасена месечна вноска 28.03.2016г., а
не както е посочено в заповедта – 12.06.2016г. с оглед на това претенцията за
дължимостта на лихвата за забава в размер на 55.99лв. следва да се отхвърли.
Тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства за погасяване на
задълженията към ищеца, то същите са дължими съобразно размера установен от
съда.
При този изход на
делото ответникът дължи на ищеца
направените разноски по настоящото дело и тези по заповедното производство, за
които е представил списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно на уважената
претенция ответникът дължи на ищеца
направени разноски в настоящото производство в размер на 558.48лв., а в
заповедното производство в размер на 57.77лв.
Воден от гореизложеното , ЯРС
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.А.И., ЕГН **********,*** дължи на
осн. чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“
№15, ет.7, сумата от 254.99лв., представляваща главница по договор за стоков
кредит №***/29.09.2015г. сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД и цедиран на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, договорна лихва
за периода 11.06.2016г. – 29.09.2016г. в размер на 35.38лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***/31.08.2018г.
издадена по ч.гр.№*** по описа на ЯРС за 2018г., като искът за договорна лихва
за разликата над сумата от 35.38лв. до 65.97лв., както и искът за лихва за
забава за периода 12.06.2016г. – 23.08.2018г. в размер на 55.99лв. отхвърля,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.А.И. за заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД направени разноски в настоящото производство в размер на 558.48лв., и
направените разноски в заповедното производство в размер на 57.77лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: