Р Е Ш Е Н И Е
№ 1065 06.08.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 1167 по описа за
Производството
е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч., против решение № 1519 от 19.09.2019г. по адм. дело № 1354/2019г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на К.К.Н. ЕГН **********,
лишен от свобода в Затвора Бургас, сумата 180.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас и ЗО Дебелт,
за периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г.
Срещу
същото решение в частта, в която искът срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – София е бил отхвърлен за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 8 000.00 лева, е подадена касационна жалба и от К.К.Н.,
чрез пълномощника му адвокат К.А. от БАК.
В
касационната жалба подадена от ГДИН са изложени възражения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в осъдителната му част, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до
формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В
касационната жалба подадена от К.К.Н. се излагат съображения за неправилно
определен размер на присъденото обезщетение, тъй като същият не е съобразен с
интензитета на претърпените от ищеца вреди. Иска се отмяна на решението в
оспорената му част и присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
– София и ответник по жалбата на Н., редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира допълнително доказателства.
Касационният
жалбоподател К.К.Н. и ответник по жалбата на ГДИН, редовно и своевременно
призован, се явява лично и процесуален представител адвокат А., която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Не претендира разноски.
Представителят
на ОП - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбите и моли
решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационните
жалби са допустими като подадени в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирани лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София се
явява основателна, докато жалбата на
К.К.Н. се преценя като неоснователна,
поради следните съображения:
Първоинстанционното производство
пред Административен съд - Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във
вр. с чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на К.К.Н., против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, с която бил предявен
иск за присъждане на обезщетение в размер на 8 000.00
лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия, в периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г. докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт. Според ищеца престоят му затворническото общежитие е бил осъществен при лоши битови условия, чрез които е бил подложен на
изтезания, жестоко и нечовешко отношение. По-конкретно оплакванията на лишения
от свобода са, че постоянно е бил нахапван от
дървеници и това му причинявало болки и безсъние. Ръководството на затвора
организирало мерки за дезинсектация и дератизация на помещенията, но без
резултат.
За да постанови решението първоинстанционният съд е
приел, че в процесния случай предпоставките за носене от страна на държавата на
отговорност са налице отчасти, тъй като ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на ищеца. Посочил е,
че съгласно чл.12 от ЗИНЗС именно ГДИН е държавният орган по чл.7 от ЗОДОВ,
който е оправомощен да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване
от свобода, а следователно и да осигури изпълнението на законовите изисквания
относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 от ЗИНЗС.
Решението е мотивирано с това, че липсата на нормални
битови условия е установена по делото и тя произтича от наличието на дървеници
и хлебарки в спалните помещения. Наред с общото занижаване на хигиената,
насекомите през процесния период са засягали директно и здравето на ищеца –
чрез постоянните болезнени ухапвания, включително водещи до невъзможност за
междудневен сън, както и чрез възможността за предаване на заразни болести от
други лица. Подобни обстоятелства са годни да предизвикат у всяко нормално
човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания
надхвърлят прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството,
че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване не може да я освободи от отговорност,
тъй като задължението по закон не е да взема мерки, а за постигане на определен
резултат - да се осигури изпълнението на законовите изисквания относно
условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 от ЗИНЗС и
затова в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси
обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови
разпоредби.
Съдът е определил размера на присъденото обезщетение в
размер на 180.00 лева по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД и т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени
по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съобразявайки нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция намира, че
при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил, като е
достигнал до правни изводи, които не се споделят от настоящата съдебна
инстанция, поради което е постановил решение, което не съответства на
материалния закон, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.
Действително в конкретния случай по
делото е установено, че в помещението където е пребивавал лишеният от свобода Н.
е имало дървеници и
хлебарки. Същевременно неправилен е изводът на съда, че затворническата
администрация е бездействала въпреки наличието на доказателства, че е взела мерки за обезпаразитяване. Това, че
въпреки предприетите от служителите на ГДИН действия по подобряване хигиената и
здравословните условия на спалните помещения е имало наличието на хлебарки и
дървеници, не може да обоснове извода, че тяхната поява е в резултат, респ. в
пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на затворническата
администрация, а по-скоро въпреки предприетите от нея мерки в обратна посока.
В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношения на ищеца не е
осъществено нечовешко, унизително
отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на
което за него да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на
здравето му и/или емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на лишаването от свобода, както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство,
от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Съобразно
изложеното съдът приема, че неблагоприятните последици от наличието на хлебарки
и дървеници в спалното помещение, обитавано от К.К.Н. в процесния период от 30.11.2018г. до 10.06.2019г., докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Бургас, ЗО Дебелт, по своя
характер и интензитет не могат да се квалифицират като нарушение по чл.3, ал.1
и ал.2 от ЗИНЗС, поради което му исковата му претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По
посочените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта,
с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София да
заплати на К.К.Н. сумата 180.00 лева, е неправилно и са налице касационни
основания по чл.209, т.3 от АПК,
поради което следва да бъде отменено. Решението в частта му, с която искът на Н.
е отхвърлен за сумата над 180.00 лева до пълния размер на претендираното
обезщетение – 8 000.00 лева, е правилно и законосъобразно и следва да се
остави в сила.
При този изход на делото и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът
на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 1519 от 19.09.2019г. по адм. дело № 1354/2019г. на Административен съд –
Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/ - София да заплати на К.К.Н. сумата 180.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас и ЗО Дебелт,
за периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.К.Н. за сумата от 180.00 лева,
представляваща част от претендираното обезщетение от 8 000.00 лева срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, за претърпени неимуществени вреди в следствие на лоши битови условия, в периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г. докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт.
ОСТАВЯ В СИЛА решението
в останалата му част.
ОСЪЖДА
К.К.Н., ЕГН **********, да заплати на ГДИН – София разноски за възнаграждение
на юрисконсулт в размер на 100.00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.