Решение по дело №1167/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1065
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20207040701167
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    1065                                     06.08.2020г.                                     гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                    2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  В. С.

прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАД дело № 1167 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч., против решение № 1519 от 19.09.2019г. по адм. дело № 1354/2019г. на Административен съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на К.К.Н. ЕГН **********, лишен от свобода в Затвора Бургас, сумата 180.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас и ЗО Дебелт, за периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г.

Срещу същото решение в частта, в която искът срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София е бил отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 8 000.00 лева, е подадена касационна жалба и от К.К.Н., чрез пълномощника му адвокат К.А. от БАК.

В касационната жалба подадена от ГДИН са изложени възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба подадена от К.К.Н. се излагат съображения за неправилно определен размер на присъденото обезщетение, тъй като същият не е съобразен с интензитета на претърпените от ищеца вреди. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София и ответник по жалбата на Н., редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира допълнително доказателства.

Касационният жалбоподател К.К.Н. и ответник по жалбата на ГДИН, редовно и своевременно призован, се явява лично и процесуален представител адвокат А., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не претендира разноски.

Представителят на ОП - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбите и моли решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирани лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София се явява основателна, докато жалбата на К.К.Н. се преценя като неоснователна, поради следните съображения:   

Първоинстанционното производство пред Административен съд - Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с  чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на К.К.Н., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, с която бил предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 8 000.00 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия, в периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г. докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт. Според ищеца престоят му затворническото общежитие е бил осъществен при лоши битови условия, чрез които е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. По-конкретно оплакванията на лишения от свобода са, че постоянно е бил нахапван от дървеници и това му причинявало болки и безсъние. Ръководството на затвора организирало мерки за дезинсектация и дератизация на помещенията, но без резултат.

За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай предпоставките за носене от страна на държавата на отговорност са налице отчасти, тъй като ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на ищеца.  Посочил е, че съгласно чл.12 от ЗИНЗС именно ГДИН е държавният орган по чл.7 от ЗОДОВ, който е оправомощен да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода, а следователно и да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 от ЗИНЗС.

Решението е мотивирано с това, че липсата на нормални битови условия е установена по делото и тя произтича от наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения. Наред с общото занижаване на хигиената, насекомите през процесния период са засягали директно и здравето на ищеца – чрез постоянните болезнени ухапвания, включително водещи до невъзможност за междудневен сън, както и чрез възможността за предаване на заразни болести от други лица. Подобни обстоятелства са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване не може да я освободи от отговорност, тъй като задължението по закон не е да взема мерки, а за постигане на определен резултат - да се осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 от ЗИНЗС и затова в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби.

Съдът е определил размера на присъденото обезщетение в размер на 180.00 лева по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД и  т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил, като е достигнал до правни изводи, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което е постановил решение, което не съответства на материалния закон, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.

Действително в конкретния случай по делото е установено, че в помещението където е пребивавал лишеният от свобода Н. е имало дървеници и хлебарки. Същевременно неправилен е изводът на съда, че затворническата администрация е бездействала въпреки наличието на доказателства, че е взела мерки за обезпаразитяване. Това, че въпреки предприетите от служителите на ГДИН действия по подобряване хигиената и здравословните условия на спалните помещения е имало наличието на хлебарки и дървеници, не може да обоснове извода, че тяхната поява е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, а по-скоро въпреки предприетите от нея мерки в обратна посока.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношения на ищеца не е осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето му и/или емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, както неправилно е приел първоинстанционният съд.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние.

Съобразно изложеното съдът приема, че неблагоприятните последици от наличието на хлебарки и дървеници в спалното помещение, обитавано от К.К.Н. в процесния период от 30.11.2018г. до 10.06.2019г., докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт, по своя характер и интензитет не могат да се квалифицират като нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което му исковата му претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По посочените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на К.К.Н. сумата 180.00 лева, е неправилно и са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Решението в частта му, с която искът на Н. е отхвърлен за сумата над 180.00 лева до пълния размер на претендираното обезщетение – 8 000.00 лева, е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти касационен състав,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1519 от 19.09.2019г. по адм. дело № 1354/2019г. на Административен съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на К.К.Н. сумата 180.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас и ЗО Дебелт, за периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на К.К.Н. за сумата от 180.00 лева, представляваща част от претендираното обезщетение от 8 000.00 лева срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, за претърпени неимуществени вреди в следствие на лоши битови условия, в периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г. докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА К.К.Н., ЕГН **********, да заплати на ГДИН – София разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ  1.  

                                       

    

   2.