ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….05.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
Ц. ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 30
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр.чл.130 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 30/2019год. по описа на ВОС
е образувано по частна жалба на К.Р.Ч. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник
адв.И.В.,***, против определение № 12852 от 07.11.2018г., постановено по
гр.дело № 16087/2018г. по описа на ВРС,
с което съдът е прекратил производството по гр. дело 16087/2018г. по описа на
ВРС, образувано въз основа на предявен от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК
********* против К.Р.Ч. иск за приемане за установено в отношенията между
страните съществуването на вземане по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. №14145/2013г., по описа на РС-гр. Варна, 31 с-в.
В хода на проверката за допустимост на
заявената претенция исковият съд е констатирал, че доказателствата по ч.гр.д. №14145/2013г. по описа на ВРС сочат, че поканата за доброволно
изпълнение относно вземанията по заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
от съдебния изпълнител на 18.11.2013г. При положение, че възражението по чл.414
от ГПК е заявено в заповедното производство на 28.06.2018г., съдът е приел, че
срокът за подаване на възражението е пропуснат, ЗНИ е стабилизирана,
съотв.искът за установяване на вземането – недопустим.
Жалбоподателят К.Р.Ч. излага доводи, че
възражението срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл.414 от ГПК, тъй като заповедта за незабавно изпълнение не му е връчена редовно от ЧСИ.
Твърди, че са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на връчване на
книжата, което е осуетило възможността му да възрази срещу ЗНИ. На първо място
се излага, че книжата са изпращани на адрес, различен от постоянния и настоящ
адрес на длъжника. На следващо място се сочи, че приложената от ЧСИ рег. № 895
ПДИ с изх. № 53712 от 06.11.2013г., изд. по изп.д. № 20133110400500, не
удостоверява надлежно връчване на ЗНИ, доколкото липсват данни – три имена и в
какво качество, лицето положило подпис в призовката с покана за доброволно
изпълнение е получило същата. Оспорва се твърдението, че към датата на връчване
на ПДИ, ведно със ***ООД гр.Пловдив е работодател на длъжника. Въвежда се
твърдение, че едва след наложен запор върху заплатата му през 2018г. и получена
ПДИ от ЧСИ Людмил Станев на 11.07.2018г., длъжникът разбира, че има непогасено
задължение към кредитора, съотв. е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 14145/2013г. по описа на ВРС. Моли за отмяна на
постановеното прекратително определение с връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Насрещната страна по частната въззивна жалба
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК *********, подава писмен отговор в срока
по чл.2761 ал.1 от ГПК, оспорва въведените в същата възражения и настоява за
отхвърлянето й като неоснователна.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД като съобрази
становищата на страните и въз основа на данните по делото, намира за установено
следното :
По допустимостта : Защитата на
длъжника в заповедното производство включва подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК - двуседмичен от връчване
на заповедта, а ако е бил лишен от възможността да оспори вземането - чрез
възражение по реда на чл.423 от ГПК.
Подаването на възражение срещу заповедта за
изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта, който
кредиторът предявява в срока и по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.
Когато заповедният съд прецени,
че възражението по чл.414 ГПК не е подадено в законоустановения срок, следва да
върне това възражение /в хипотезата на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ или
да откаже издаването на изпълнителен лист /в хипотезата на чл.410 ГПК/. Срещу
неправилната преценка на заповедния съд длъжникът може да се защити като
обжалва разпореждането на издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед по чл.410 ГПК, когато счита, че възражението по чл.414 ГПК е в
срок, респ. да обжалва разпореждането за връщане на възражението, когато
производството е по реда на чл.417 ГПК /по арг. от т.5а от ТР №4 от
18.06.2014г. по т.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В хипотезата, когато заповедният
съд приеме за подадено в срок възражението по чл.414 ГПК и разпореди на
кредитора да предяви иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК, исковият съд дължи служебна
проверка за допустимостта на производството, като не е обвързан от
констатациите на заповедния съд и ако установи, че възражението по чл.414 ГПК
не е подадено в преклузивния законоустановен срок, следва да прекрати
производството като недопустимо. В този случай длъжникът има правен интерес да
обжалва определението за прекратяване, независимо, че е ответник по делото, тъй
като с влизане в сила на определението за прекратяване на производството се
разрешава и спорният въпрос относно влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По изложените съображения подадената
от ответника К.Р.Ч. частна жалба срещу
определението за прекратяване на производството по предявения срещу него установитителен
иск по реда на чл.422 във вр.чл.415 от ГПК е допустима. Доколкото исковият съд
не е постановил връчване на препис от определението за прекратяване на
производството по гр.д. № 16087/2018г. по описа на ВРС по отношение на
ответника по него, съотв.длъжник в заповедното производство, то следва да се
приеме, че обжалваното определение не е съобщено на
заинтересованата страна, съответно срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК не е
започвал да тече, съотв.не е изтекъл и частната жалба е подадена в срок.
За да се произнесе по съществото на
въведения спор, съдът следва да прецени налице ли е редовно връчване на
заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, което да му осигурява
възможността да подаде пред заповедния съд в предвидения законоустановен срок
възражение срещу същата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ГПК съобщението
се връчва лично на адресата, като връчването на представител се смята за лично
връчване. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, като
когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на
настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния /чл.38 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК /в редакция, действаща към момента
на връчване на книжата по ч.гр.д. № 14145/2013г. по описа на ВРС/, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на
входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на
съда, когато връчването става чрез служител на съда или ЧСИ, съответно в
общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да
бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението /чл.47,
ал.2 от ГПК/. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината /чл.47, ал.3 от ГПК/.
В изпълнение на правомощията си по чл.278,
ал.2, изр.второ от ГПК въззивната инстанция служебно изисква от ЧСИ №895 Людмил
Станев цялото производство по изп.дело 500/2013г. по описа на СИС при ВРС,
ведно с изп.дело № 87/2016г., под чийто номер е вече преобразувано при ЧСИ.
При извършената служебна справка с книжата
по делото се установява, че съгласно актуални към 31.10.2013г. данни постоянния
и настоящ адрес на длъжника К.Ч. съвпадат, като същият е в гр.Варна, ул.Хан
Тервел 31 вх.В ет.2 ап.6, както и че негов работодател е „Консорциум – РМ Титан- БАТ Секюрити“ със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Цар Борис III, пешеходен подлез /л.20-23/. В преписката
по изп.дело №500/2013г. се съдържат два броя ПДИ до длъжника Ч.,***, както и
уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, с което е удостоверено, че 04.11.2013г.
длъжностното лице по призоваването е залепило екземпляр от него на входната
врата на апартамента. Неоснователно е възражението на длъжника, че е бил търсен
на различен от действителния адрес. Но видно от реквизитите на уведомлението
липсват отразяване на каквито и да било данни, относими към начина на
извършване на връчването, респ.на обстоятелствата, при които е било залепено
уведомлението, както и налице ли е била пощенска кутия, с оглед поставяне на
уведомление в нея. Липсва информация относно датата на посещаване на адреса от
призовкаря, намерени ли са данни дали адресатът пребивава на посочения адрес;
намерени ли данни кога адресатът може да бъде намерен; кога адресът е търсен на
адреса – дата, час; кои лица не са приели да получат съобщението. Това обуславя
наличието на нередовно връчване на книжата на адреса на длъжника.
Доколкото не е изпълнил задължението си за
връчване лично на адресата, съдебният изпълнител неоснователно е предприел
действия по връчване чрез друго лице, в конкретния случай – чрез управителя на
дружеството-работодател на длъжника. Последователността при връчванията, предвидена в чл. 46,
ал.1 от ГПК, представлява гаранция на правото на защита на страните по делото,
като целта на разпоредбата е да обезпечи осъществяването на фактическо и лично
връчване.
При наличие на административен адрес на
длъжника и на работодател, то едва след като бъде изпълнена надлежно процедурата
по връчване на книжата и на двете места на връчване /вкл. и при условията на
чл.47, ал.1 и сл. от ГПК/ СИ би могъл да приеме, че заповедта за изпълнение е
надлежно връчена.
В случая тази процедура не е спазена което
означава, че за длъжника по изпълнението не е изтекъл срока за подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което заповедта за изпълнение
не е влязла в сила към момента на подаване на възражението, респ. на образуване
на исковото производство. След като лицето не е търсено
на регистрирания си постоянен и настоящ адрес, а единствено чрез работодател,
при това чрез негов служител, а не лично, то предприетото връчване не може да
се счете за редовно извършено.
Изложените обстоятелства дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за отмяна на постановеното от исковия съд определение за прекратяване на исковото производство като неправилно и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №12852 от 07.11.2018г.,
постановено по гр.дело № 16087/2018г. по описа на ВРС, с което съдът е
прекратил производството по делото като недопустимо.
ВРЪЩА
делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.