№ 439
гр. Пазарджик, 11.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500487 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Страните на първо четене ред.пр. не се явяват и не се представляват.
От жалбоподателя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е постъпило
писмено становище по хода на делото и по съществото на спора.
Постъпило е писмено становище от адв. С. Ч. процесуален представител
на ответника Р. Б. Л. към него е приложен списък на разноските и договор за
правна помощ.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик по гр. д.№ № 20225220102725 е
осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “В.“ №89Б, представлявано от К.Ф.Ч и
Б.А.В. - Изпълнителни директори да заплати на Р. Б. Л., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. Р., общ. Р., обл. Пазарджик, ул. “П.“ №5, следните суми:
1
сумата от 4 800 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
(разходи за болногледач), причинени от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач на л.а.
с д.к. №РА 6892 ВХ при ПТП от 28.07.2019г. за периода от 28.07.2019г.
до 31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 4154,04 лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди (загуба на доход), претърпени поради първоначално пълна, а в
впоследствие частична загуба на работоспособност, вследствие ПТП от
28.07.2019г., причинено от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач за периода от
28.07.2019 г. до 31.07.2020г ., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска над посочения размер от 4154,04 лева и до
претендирания с исковата молба размер от 7680 лева;
сумата от 4858,70 лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди (загуба на доход), претърпени поради частична загуба на
работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019 г., причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач за периода от 01.08.2020г. до 24.08.2022г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 25.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над
посочения размер от 4858,70 лева и до претендирания с исковата молба
размер от 9810 лева;
сумата от 234,00 лв., представляващи ежемесечно обезщетение за
имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради частична
загуба на работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019г., причинено
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите водач за периода от датата на исковата молба -
25.08.2022г. до настъпване на юридически факт, от значение за
изменение на размера на задължението или за отпадане на основанието
за плащане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от първо
число на месеца, за който се дължи обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска над посочения размер от 234,00 лева и до претендирания с исковата
молба размер от 426,00 лева;
2
сумата от 3600 лева разноски по делото.
Банкова сметка на ищцата, по която могат да бъдат заплатени сумите:
IBAN: .........., Банка: „Юробанк България“ АД, Титуляр: Р. Б. Л..
Осъдена е Р. Б. Л., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Р., общ.Р.,
обл.Пазарджик, ул.“П.“ №5 да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ №89Б,
представлявано от К.Ф.Ч и Б.А.В. - Изпълнителни директори юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Осъдено е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ №89Б, представлявано от
К.Ф.Ч и Б.А.В. - Изпълнителни директори да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по
делото върху уважените искове в общ размер на 889,47 лева, както и
направените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждения на
вещите лица в общ размер на 1250 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД.
Обжалват решението в частта ,с която са осъдени да заплатят на Р. Б. Л.
сумата от 4154,04 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
(загуба на доход), претърпени поради първоначално пълна, а в
впоследствие частична загуба на работоспособност, за периода от
28.07.2019 г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата , сумата от
4858,70 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (загуба
на доход), претърпени поради частична загуба на работоспособност, за
периода от 01.08.2020г. до 24.08.2022г ., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 234,00 лв., представляващи ежемесечно обезщетение за
имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради частична загуба на
работоспособност, за периода от датата на исковата молба - 25.08.2022г. до
настъпване на юридически факт, от значение за изменение на размера на
задължението или за отпадане на основанието за плащане, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от първо число на месеца, за който
се дължи обезщетението.
3
Считат, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, както и на материалния закон, поради което е и неправилно.
Анализът на събраните доказателства бил непълен, неточен и едностранен.
Съдът неправилно приел,че е налице вреда , изразяваща се в лишаване
от доход.
Установено било от представеното писмо от НАП, изх.
№24778/31.12.2021 г., че трудовият договор, сключен между ищцата и
„Митака - 72“ ЕООД, е прекратен на 11.03.2019 г., тоест 4 месеца преди
злополуката. Не се събрали каквито и да е доказателства, от които да се
обоснове изводът, че ищцата е реализирала доход от трудова дейност,
респективно да е спряла да реализира такъв вследствие на процесното
събитие. Към момента на ПТП ищцата не се намирала в трудово
правоотношение, съответно не е претърпяла твърдените загуби. Не е налице
неполучен сигурен доход, който пострадалата би реализирала, ако не беше
настъпило непозволеното увреждане.
Считат още, че настъпилите от ПТП увреждания не са довели до тР.
невъзможност ищцата да получава доход от трудова дейност. От Справка -
данни за осигуряването по ЕГН ,представена със същото писмо на НАП било
видно, че ищцата и след злополуката е осъществявала трудова дейност (през
2020 г. и 2021 г.).
Ищцата не полагала труд с поС.ен характер, поради което нямало
сигурност на дохода й в присъдения размер занапред. Неясен и немотивиран
бил извода на съда, че и за в бъдеще ищцата ще търпи и ще продължава да
търпи вреди ежемесечно в размер на част от минималната работна заплата,
като определя, че тази част е 30 % .
Установеният от чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429 от Кодекса за
застраховането принцип на пълно и универсално обезщетяване на увреденото
лице за вредите, претърпени вследствие на деяния, за които застрахованото
лице е отговорно към него, в границите на определената с договора
застрахователна сума, следвало да бъде съчетаван при прилагането му с
принципа за забрана на неоснователното обогатяване на пострадалите.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено
друго , с което исковете – отхвърлени.
4
Претендират разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от Р. Л..
Оспорва жалбата.
Установено било, че на 28.07.2019 г. е настъпило ПТП, виновно
причинено от застрахован при ответното застрахователно дружество водач
на МПС. Вследствие на настъпилото ПТП на ищцата били причинени
множество телесни увреждания.
Съгласно заключението на вещото лице - СМЕ д-р П.М. и заключението
на вещото лице д-р Б.П. ищцата след настъпването на ПТП била
неработоспособна и имала нужда от поС.на чужда помощ. Чуждата помощ
била необходима за период от 5 месеца, докато възможността ищцата да
полага същия труд, който е полагала преди ПТП, е ограничена до края на
живота и. Преди ПТП ищцата работела тежка полска работа, на открито,
свързана с продължително ходене, вдигане на тежко, продължително стоене
прав и продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия -
слънце, вятър, много ниски или много високи температури, влага и др. След
ПТП, видно както от заключението на повторната СМЕ, изготвена от в.л. д-р
Б.П., така и от свидетелските показания по делото, здравословното съС.ие
на ищцата не позволявало да работи същата тежка селскостопанска работа в
същия обем, със същото време на натоварване и почивки и при същите
условия и тежест. В същото време ищцата през целия си живот се е
занимавала само с такава дейност и възрастта, образованието,
здравословното, семейното и материалното положение много трудно могли
да позволят преквалификация или намиране на алтернативна работа със
същото заплащане. Ищцата към момента можела да работи много по-малко
време, с много повече почивки, можела да извършва много по-малка по обем
работа, поради което и реализирала много по-ниски доходи.
При условията на чл.162 от ГПК и въз основа на експертизата, съдът
правилно определил дължимото обезщетение.
По отношение на претенцията за обезщетение, представляващи
направени разходи за болногледач, съдът не обсъжда доводите, тъй като в
тази част решението не е обжалвано.
Установено било, че ищцата преди ПТП е работела макар и без сключен
5
трудов договор ежедневно и е реализирал доход, макар поради липсата на
официален трудов договор да не може да се установи точният размер на
реализирания доход. Тъй като ищцата е била на повикване и е работела на
различни места, част от работодателите са декларирали официално трудово
правоотношение и са предоставили информация в НАП за работа на часова
ставка, съответстваща на минималната работна заплата, видно от
приложената от НАП справка.
Неоснователни били доводите, че обезщетение не се дължи, доколкото
имало данни ищцата да работи по трудов договор през 2020 г. и 2021 г.
Първоинстнционният съд изрично приел, че ищцата е била 100%
неработоспособна за периода от датата на ПТП до 31.12.2019 г., а след това е
оценил неработоспособността на ищцата на 30%, т е. това не изключва само
по себе си изцяло полагането на труд по трудов договор.
Неоснователни били оплакванията в жалбата, че ищцата не се намирала
в трудово правоотношение към датата на ПТП. При преценка на дължимото
обезщетение следвало да бъде взето предвид реално получаваното от ищцата
възнаграждение, дори и за същото да няма сключен писмен трудов договор.
Неоснователни били и оплакванията, че доходите от полаган труд от
страна на ищцата не били с поС.ен характер .
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 11.11.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.40
часа.
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7