Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Р у с е, 21.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав,в публично заседание на 01.03.2021
год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
При
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N 2324
по
описа на 2020 год. на Русенски райоинен
съд
и
за да се поизнесе съобрази:
Поизводството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.В.Д., ЕГН:**********,***, срещу
наказателно постановление №19-1085-003827/2020г, издадено от Началник сектор ПП
към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.98 ал.1,т.5 от ЗДП, на основания чл.
183 ал.1,т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание: глоба, в размер
на 50лв.
Жалбоподателят, излага
съображения за незаконосъобразност на НП.
Моли същото да бъде отменено като необосновано
Наказващият орган не изпраща
представител.
РРП не взема становище по
жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата
и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 11.11.2019г. А. К., мл.
автоконтрольор при сектор ПП -Русе, в присъствие на свидетел-очевидец Г.И.,
съставил акт срещу жпод.Д., в негово присъствие, затова че на 29. 10.
2019 г., около 17, 07 часа, в гр.Русе на ул. Захари Стоянов, срещу ЦДГ „Здравец”, като водач на автомобил „ОПЕЛ
МОКА”, с рег.№ Р9203 КК , паркирал автомобила върху пешеходна пътека, като с
поведението си затруднява нормалното придвижване на пешеходците. Актът бил
съставен въз основа на заявление, подадено от очевидец – св.Г.И., свидетел по
акта, който изпратил сигнал, придружен със снимков материал в сектор ПП. В сигнала било посочено,
че на 29.10.2019г., около 17, 07 часа, в гр.Русе на ул. Захари Стоянов, срещу ЦДГ „Здравец”, той констатирал нарушение
/неправилно паркиране на пешеходна пътека / извършено с лек автомобил, с рег.№ Р9203 КК .
А. К., мл. автоконтрольор при
сектор ПП –Русе,
след установяване собственика на автомобила – жпод.Д. и след порълнена от него
декларация по чл.188 от ЗДвП, сочеща че той бил водач на автомобила, съставил
процесния акт, който бил подписан и предявен.
Впоследствие било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочената
санкция.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства - показанията на св.И., справка,
сведение и заявление, акт и наказателно постановление.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, по същество
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършена служебна проверка
на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП, в сроковете предвидени в
нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършени. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна,
поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено.
На жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено от него административно нарушение по
чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба се забранява престоят и паркирането на пешеходни или
велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Понятието
"пешеходна пътека" е дефинирано в § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, според която това
е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.
Последното обосновава съставомерност на извършеното административно нарушение.
Предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата жалбоподателят действително
паркирал с автомобила си на посоченото място, в зона на пешеходна пътека,
с което нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Уличаващи
доказателства се съдържат в показанията на св.Г. И., очевидец на нарушението,
който подал сигнал и станал причина за образуване на административно
наказателното производство. Няма причина съдът да не кредитира показанията му,
като подробни и логични, както и защото жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да ги опровергаят.
Приложената по преписката снимка
не е годно доказателствено средство, тъй като не е събрана по предвидения в НПК
ред, но показанията на св.И., очевидец и свидетел по акта са достатъчни да
обосноват извършеното нарушение. Към тях следва да се отнесе и попълнената от
жпод.Д. декларация, с която сочи себе си за автор на деянието.
Съдът отбелязва, че в случая
следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Това е така, тъй като от една страна съдът не
констатира нарушения на ЗАНН, допуснати при съставянето на АУАН, а от друга
страна – жалбоподателят изобщо не ангажира доказателства, оборващи съдържанието
на АУАН. Изложеното означава, че извършването на конкретното нарушение от
страна на жалбоподателя е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което
и съдът намира, че с НП той правомерно е бил санкциониран за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът намира, че нарушената правна норма е
правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е
определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не
съществува възможност да промени неговия размер.
По гореизложените съображения
съдът намира издаденото наказателно постановление за законосъобразно и като
такова следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1085-003827/2020г, издадено от
Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.98 ал.1,т.5 от
ЗДП, на основания чл. 183 ал.1,т.8 от ЗДвП, на А.В.Д., ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Русе в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните,
по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………………