Мотиви
към присъда по НОХД 785/14г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против И.Г.И. ***, след
като е осъден с Решение №1038/11.12.2012 г. на Районен съд - гр.Пазарджик по
гр.д. №3324/2012г., влязло в законна сила на 11.12.2012г. да издържа свои
низходящи - Л.я И.И., с ЕГН:********** - родена на ***г. и Т.И.И., с ЕГН:**********,
роден на ***г., чрез тяхната майка и законен представител П.П.И. ***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно седемнадесет месечни вноски по 300 лева за периода от месец
декември 2012г. до месец април 2014г. включително, общо в размер на 5 100лв. за
Л.я И. и петнадесет месечни вноски по 200 лева за периода от месец декември
2012г. до месец февруари 2014 год. включително, общо в размер на 3 000 лв. за Т.И.,
общо в размер на 8 100 лв. и за двете деца - Престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание лишаване от свобода при размер, определен при отчитане на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и с приложение на чл. 66, ал.1 от НК досежно начина на неговото
изтърпяване.
Подсъдимият
декларативно не признава вината си, но депозира обяснения, с които се
саморазобличава в извършване на приписаното му деяние.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Подсъдимият
И.Г.И. и св.П.П.И. са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с Решение
№1038/11.12.2012г. по гр.дело 3324/2012г. на Районен съд - Пазарджик, влязло в
законна сила на 11.12.2012г. Със същото решение упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака им деца - Л.я И.И., родена на ***г. и Т.И.И.,
роден на ***г. били предоставени на майката св.П.П.И., а подс. И. бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. - за детето Л.я И. и в размер на
200 лв. - за детето Т.И., чрез тяхната майка и законен представител.
След
влизане в сила на Решение №1038/11.12.2012г. по гр.дело №773/08.10.2012г. на
РС-Пазарджик, св.П.И. се снабдила с изпълнителен лист. Било образувано изп.дело
№125/2013г. по описа на ДСИ при Районен съд - гр.Пазарджик, по което И. ***3г.
сумата от 100,00 лева, а на 05.12.2013г. сумата от 120,00 лева за издръжка, без
да посочи за кой период и за кое от двете деца се отнася същата.
По
образуваното изп. дело И. ***3г. сумата от 100,00 лева, а на 05.12.2013г.
сумата от 120,00 лева за издръжка, без да посочи за кой период и за кое от
двете деца се отнася същата. Впоследствие
се реализирал изпълнителен способ чрез удръжка върху част от получаваното
трудово възнаграждение от подсъдимия - длъжник и по този начин били погасени по
120 лева на всяка от следните дати 25.11.13г.; 30.12.13г.; 24.01.14г.;
24.02.14г.; 26.03.14г.; 30.04.14г.
При
тези данни по делото прокурорът е приел, че от месец декември 2012г. до месец
април 2014г. включително И. не платил нито една месечна вноска за детето Л.я И.
и с престъпно си бездействие в продължение на 17 месеца, обвиняемия съзнателно
не изпълнил задължението си за плащане на издръжка, произтичащо от влязлото в
сила съдебно решение по гр.дело 3324/2012г. на Районен съд - Пазарджик, като
общо дължима сума за детето Л.я И. за посочения период била в размер на 5
100,00лв. приел е също, че по отношение на детето Т.И. ***4г. навършил
пълнолетие/, обв.И. също не изпълнил задължението си за общо 15 месечни вноски
по 200 лева месечно - за периода от месец декември 2012г. до месец февруари
2014год. включително и общата дължима за него сума била в размер на 3 000лв.
За това,
че И. не е изплатил повече от две месечни вноски за инкриминираните по-горе
периоди от време, въпреки, че е имал реална възможност да направи това , при общо
дължима за двете деца сума била в размер на 8 100,00 лв. , е предаден на съд за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Подсъдимият
отрича декларативно вината си, но от дадените пред съда обяснения се изясни, че
действително не е изпълнявал точно и срочно задължението си за издръжка. Установи се и това, че инцидентно е
предоставял на децата си малки суми или вещи (моб. Апарати), които обаче
съставляват дарове и не покриват ежемесечното му задължение към всяко от децата
в определения с бракоразводното решение размер за всяко от тях. Сумите са били
наистина инцидентно предоставяни ( виж показанията на св. И. и особено тези на
св. Т. И.) и въпреки събраните по настояване на подсъдимия твърдения в тази
посока от сина Т. не се установи дори приблизителен размер. Това, което
категорично се установи обаче е, че тези суми действително са давани като
дарове и предоставянето им не погасява частично издръжката. За получаването им
св. Т. И. е имал конкретни поводи и нужди ( нпр. последните 150 лева - за
курсове за придобиване на право за управлява МПС ) и се е свързвал
директно с баща си, в който смисъл са
еднопосочните изявления на двама им и тези на св. И..
Извън
тези констатации, твърденията досежно даването и получаването на суми,
регулярността на тези действия и конкретните размери на престациите , излизат
извън фактологическата ангажираност на доказателствените източници и визират
едни конфронтирани и дори враждебни отношения между бившите съпрузи, залог за
решаването на които недопустимо се явява и процесното задължение и моралното
отношение ( във всичките му аспекти) родител - дете.
Настоящият казус е различен от типичните от
същия вид. Семейството се е разрушило в резултат на една истинска трагедия - необратимо и тежко заболяване на
малкото дете Л.я, проявено със системни епилептични пристъпи и овладяно чрез
тежка мозъчна интервенция в Германия на ляво мозъчно полукълбо. В резултат на
последната се спасява живота, но детето остава с пареза на съответните на
засегнатото полукълбо крайници. Следва тежък възстановителен период,
продължаващ и към момента. Детето изостава и в умственото си развитие. Майката
- св. И. е негов личен асистент, грижи се изключително за него,а поради
сериозната необходимост от допълнителни средства за лечението и рехабилитацията
му, работи и по часово - основно почистване на фирми.
Навършилият
вече пълнолетие Т. е с лека форма на епилепсия, в деликатна възраст, в която
нуждите далеч надхвърлят определената като издръжка сума за изплащане от баща
му. Демотивацията му към всичко, твърдо демонстрирана в разпита е израз на
възприетата безпомощност и апатия, решаващо значение за които има тежкото
семейно положение.
Описаното състояние на децата определя
сериозната необходимост от парични средства, ежемесечно, за тяхното
съществуване. Бащата получава възнаграждение, чиито размер покрива точно ежемесечното
задължение към двете деца и изплащането му би го лишило от средства за
съществуване. От друга страна дължимите към децата са в размери, които съвсем не покриват
техните основни нужди, които майката с много усилия и лишения задоволява на
едно прилично ниво.
Факт е,
че в рамките на инкриминирания период подсъдимият не е плащал точно и срочно
задължението си по бракоразводното решение. Този факт е напълно изводим от
доказателствената съвкупност. Сумите от по 120 лева за погасяване частично на
процесното задължение и в периода от ноември 2013г. до май 2014г. ( л. 18) са
събирани принудително - по изпълнителното дело,
заведено от майката. Без значение за настоящия коментар, необходим за
обосноваване на обективната съставомерност, са обективни причини относно
невъзможността ( липсата на регулярно доходи поради обективната невъзможност за
постоянна работа) - те имат своето място само и единствено при
индивидуализацията на наказанието.
Подсъдимият
е бил наясно със задължението си - неговият размер, срок на плащане, начин -
чрез св. И. , която упражнява родителските права по отношение на двете деца.
Неизпълнението на задължението е напълно съзнателно. Подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на деянието си и е предвиждал последиците от бездействието
си.
Изолираните
горе факти в обективно и субективно отношение дадоха основание на Съда за
постановяване на осъдителна присъда, резултат от което бе и налагането на
съответното наказание. Визираните в
горната част на изложението факти относно тежкото здравословно състояние на
децата и особено на Л.я, обусловило в голяма степен и тежкото материално
положение на семейството й с майка и брат й се взеха предвид при
индивидуализация на наказанието.
Определянето на наказанието
следваше да стане от алтернативно
предвидените: пробация и лишаване от свобода. Налагането на по-тежкото
наказание не можеше да се разглежда в случая като съответно на извършеното
престъпление, дори и да е в минимално възможния срок и дори и поради изложените
горе конкретни обстоятелства, свързани с децата, тъй като би довело и до едно
неоправдана за тях невъзможност
длъжникът да изпълнява паричните си задължения.
Необходимо
бе от една страна да се определи наказание, което да бъде съответно на
престъплението, но от друга то да има и онзи поправителен ефект и да внесе
такива промени в съзнанието на подсъдимия, че да предотврати ново такова престъпно
поведение. Съблюдавайки фиксираните законови критерии и цели, както и фактът,че
наказанието в съвсем житейски аспект намира своето негативно отражение в крайна сметка и върху получаващия
издръжка( особено в конкретния случай) , както и предвид срока и размера на
неплатената и преди всичко реалното плащане на дължимата инкриминирана сума, Съдът
определи наказание пробация при следните
мерки за въздействие и контрол –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с честота на явяване за подпис два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
също от една година и от шест месеца.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: