Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – „Е. П.”-, гр. В., длъжник по изпълнението по изп. дело № 800 по описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева, рег. № 728 за 2012 година – претендира отмяна постановлението за разноските по посоченото дело от 18.09.2012 година на основание неправилното им определяне в частта за направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение и погрешно приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Адвокатското възнаграждение било прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и следвало да се редуцира до минимума, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по жалбата – Л. Ф. С., взискател - е изложила доводи за неоснователността й по същество. Пределът за намаляване на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК бил трикратния размер на предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебният изпълнител излага доводи за правомерност на атакуваното постановление. Адвокатското възнаграждение, дължимо на пълномощника на взискателя, редуцирал до размер на 220 лв., изхождайки от фактическата и правна сложност на делото. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Л. Ф. С. въз основа на изпълнителен лист за сумата от 400 лв. Молбата е подадена от адвокат с договорено възнаграждение от 350 лв. В срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил вземанията по изпълнителното дело – приложените по изпълнителната преписка платежни документи. Жалбата е основателна. Уговореното и заплатено от взискателя възнаграждение за процедурния си представител по делото е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. На практика то равни на стойността на изпълняемото право. Прекомерността по смисъла на цитирания законов текст следва от капиталовата същност на дружеството-длъжник, ангажираща го да поддържа фонд „резервен”. Такъв фонд, задължителен според закона, отнапред сочи облекчената процедура по реализация на изпълняемото право – за стойности по изпълнителния лист от порядъка на процесната запорът гарантира събиране на вземането в пълен размер. Това елиминира възможността конкретното изпълнително производство да бъде преценено като сложно било от фактическа, било от правна страна. Затова и възнаграждение, по стойност гравитиращо към сумата на изпълняемото право, би било прекомерно по смисъла на закона. За справедлив и съответствуващ на оказаната правна помощ размер на платеното възнаграждение, който да подлежи на репарация от длъжника по изпълнението, съдът приема сумата от 150 лв. За остойностяването й съдът изхожда от обстоятелството, че практически работата на пълномощника на взискателя се е свела до изготвяне на молба и образуване на изпълнителното производство. До посочената стойност възнаграждението по атакуваното постановление следва да бъде намалено. Доводите на ответника по жалбата-взискател са неоснователни. Те не държат сметка за разликата между института на договорната свобода между страните по уговорката за правна помощ – клиент и адвокат, и този за стойността на уговореното и платено възнаграждение, която подлежи на репарация по реда на чл. 78 от ГПК. Обективни са критериите, по които се прави преценката по цитирания законов текст и те никак не влизат в противоречие с договорния произход и стойност на уговореното възнаграждение. Последното се дължи от клиента в пълен размер, но само част от него ще бъде репарирано в тежест на насрещната по делото страна. В разрез със закона е виждането, че ГПК препраща към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от текста на чл. 78, ал. 5 от ГПК препратката е към Закона за адвокатурата. Нещо повече: самият ГПК фиксира предела на възможното редуциране „..но не по-малко от минимално определения размер…”, заради което и правилото на параграф 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се счита неписано – чл. 15, ал. 3 от ЗНА. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, постановлението от 18.09.2012 година на Дияна Колева, частен съдебен изпълнител рег. № 728 по изпълнително дело № 800 по описа за 2012 година, с което са определени разноските по изпълнителното производство в частта от определените 220 лв., адвокатски хонорар, платен от взискателя по делото и дължим от длъжника по изпълнението, до размер на сумата от 150/сто и петдесет/ лв., както следва: Намалява подлежащото на репарация от „Е. П.”-, гр. В. в полза на Л. Ф. С. възнаграждение, платено на пълномощника й по делото със сумата от 70 /седемдесет лева/, като постановява „Е. П.”-, гр. В. да заплати на Л. Ф. С. сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., разноски по делото, част от платено възнаграждение на процедурния му представител по делото, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |