РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 437/17.2.2020г.
град Пловдив, 17 февруари 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, XI с., в открито
заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова-Дичева
при секретаря Д.. Й. и участието на прокурора …………., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3068 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производство
по чл.251 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е
по жалба на Б.И.Я. ***, против заповед № ЗЛС-33/25.09.2019 г. на Командира на Първи
механизиран батальон при 61-ва Стрямска механизирана
бригада – гр.Карлово.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта.
Излагат се доводи за нищожност на
същата като издадена от некомпетентен орган.
Сочат се и допуснати СПН при
издаването ѝ, изразяващи се неизвършена служебна беседа с жалбоподателя,
както и в невръчване на протокола за извършена служебна проверка.
Правят се оплаквания и за липса на
конкретни мотиви, както и за това, че за същото деяние е образувано наказателно
производство и не би следвало да се налага дисциплинарно наказание до
приключване на досъдебното производство.
Иска се отмяна
на заповедта.
В допълнително
становище – л.58 по делото, се излагат подробни съображения в подкрепа на така заявената теза
за нищожност на заповедта.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея и в представеното становище съображения.
Претендират се
разноски.
Ответната
страна, Командирът на 1 Механизиран Батальон, оспорва жалбата.
Излагат се подробни съображения за неоснователност на същата в становище – отговор на л.16 и в представена
писмена защита.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Заповед № ЗЛС-33 от 25.09.2019 г. на Командира на 1 Механизиран
батальон гр.Карлово, с която на редник 2 клас Б.И.Я., на длъжност „Номер от
разчет“ във 2 разчет на тежка гранатохвъргачка на смесен противотанков взвод на
1 Механизиран батальон, за нарушение на военната дисциплина по смисъла на
чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, като не е изпълнил т.3 от заповед на министъра на
отбраната на Република България № ОХ-680/05.11.2010 г. относно забрана за
употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерство но
отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната, на основание чл.243, ал.1, чл.245, ал.2 във връзка с чл.242, т.1 от
ЗОВСРБ и на основание чл.244, т.7 от ЗОВСРБ, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Основанието за налагане на
това наказание е намерено в това, че на 17.08.2019 г., около 17.00 часа, в
гр.Карлово, органите на МВР спират за проверка редник 2 клас Б.И.Я., който
управлява лек автомобил Ауди „А3“ с рег. № ***по ул.“Хан Аспарух“. Органите на МВР
установяват по надлежен ред, че редник 2 клас Б.И.Я. управлява лек автомобил
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено в РПУ
гр.Карлово в 17.28 часа с тест DREGER DRUG CHECK 3 000 с REF № 8325554
и LOT № ARLN-0461,
като теста отчита положителен резултат за употреба на амфетамин
и канабис. Издаден му е талон за химико-токсилогичен
лабораторен анализ с № 0039496, но жалбоподателя е отказал да даде кръвна проба
и приема показанията на техническото средство и теста.
Постъпката е приета за нарушение на
т.3 от Заповед на Министъра на отбраната на РБългария
№ ОХ-680/05.11.2010 г. и чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ, което представлява нарушение
на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ.
По случая е назначена
и извършена служебна проверка, чиито резултати са обективирани
в Протокол от извършена служебна проверка рег.№
3-1782/17.09.2019 г. Самият протокол не е връчен на жалбоподателя, но това не
представлява СПН (в какъвто смисъл има оплакване по жалбата), тъй като в
разписаното в ППЗОВСРБ дисциплинарно производство липсва такова императивно изискване.
Жалбоподателят обаче е запознат с този протокол видно от протокола за
провеждането на беседа с него – л.39 по делото.
Самото дисциплинарна производство е
започнало на 12.09.2019 г., на която дата командира на 1 Механизиран батальон е
назначил комисията за извършване на служебната проверка – заповед на л.27.
Представен е и протокол от проведена беседа (л.39), в който протокол изрично е отбелязано становище на
жалбоподателя, че е изслушан. По дисциплинарната преписка са налични и
представени от жалбоподателя писмени обяснения.
Предвид това, се явяват
неоснователни доводите в жалбата за допуснати СПН.
Съдът приема за безспорно доказано
извършеното от жалбоподателя нарушение
предвид събраните по делото писмени доказателства.
Като част от административната
преписка по делото е представен АУАН – л.36. Следва в случая да се има предвид,
че процесното нарушение – управляването на МПС след
употреба на наркотични вещества се доказва от представения по преписката АУАН,
чиито констатации не са оспорени в хода на съдебното производство – съгласно
нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Нещо повече, в хода на съдебното
производство е представено споразумение по НОХД № 123/2019 г. по описа на
Военен съд Пловдив, с което редник Б.И.Я. се признава за виновен в това, че около
17.00 часа, по ул.“Хан Аспарух“ до №5, посока юг-север, управлявал лично МПС,
лек автомобил марка „Ауди“, модел“А3“ с рег. № ***, след употреба на наркотични
вещества амфетамин и канабис, представляващи високо
рискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП във вр. чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение 1 – списък № 1 от същата
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, установено по надлежния ред с техническо средство DREGER DRUG
CHECK 3 000 с REF № 8325554
и LOT № ARLN-0461 –
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. За извършеното страните са се споразумели
да бъде наложено наказание на жалбоподателя
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК шест месеца лишаване от свобода като
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Определението, с
което е прието и одобрено така постигнатото споразумение, е окончателно и има
последиците на влязла в сила присъда. Същото следва да бъде зачетено от този
състав при постановяване на настоящото решение на основание чл.142, ал.2 от АПК
и предвид нормата на чл.300 от ГПК, която намира субсидиарно
приложение в случая по силата на чл.144 от АПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При това положение, при доказано извършено нарушение от рода на процесното, и като е съобразена т. 3 от Заповед № ОХ-680/5.11.2010 г. на Министъра на отбраната, с която се забранява управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на наркотични вещества, правилно е наложено процесното наказание. При установяване на подобно нарушение на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2
във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.Съдържанието на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ се извлича по пътя на тълкуване на
особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало с
предварителната преценка на Министъра, изразена в негова заповед № ОХ-680/2010
г. В конкретния случай, предвид тази заповед на Министъра на отбраната,
извършеното деяние от страна на жалбоподателя е прието за тежко нарушение на
военната дисциплина. Следва да се има предвид, че многообразието на нарушенията
не позволява те да бъдат лимитативно изброени. Именно по тази причина, след
изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на
"уволнение" с чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, ал. 2 дава възможност за преценка на особеностите на всяко
едно друго нарушение. Дисциплинарно-наказващият орган преценява тежестта на
конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си
преценка с негова заповед.
От изложеното следва, че оспорената заповед
съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Съгласно правилото на чл. 148, ал.
2 от ППЗОВСРБ мотивите
представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В настоящия
случай заповедта съдържа конкретно описание на фактическата
обстановка, като е посочена и разпоредбата, която е нарушена. Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователни оплакванията по жалбата за немотивираност на процесната
заповед.
По делото по безспорен начин бе
установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в оспорената заповед
нарушение, следователно са налице материално-правните предпоставки за налагане
на дисциплинарното наказание. Както се каза, не са допуснати и процедурни
нарушения в хода на дисциплинарното производство. Всичко това налага крайния
извод на съда за законосъобразност на оспорената пред него заповед.
Неоснователни са и оплакванията по
жалбата, че не е трябвало да бъде образувано дисциплинарно производство преди
приключването на досъдебното дотолкова доколкото дисциплинарната отговорност е
независима от наказателната.
Съдът приема за неоснователни и доводите
за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган.
Противно на твърденията в жалбата и
допълнително представеното в този смисъл становище от процесуалния представител
на жалбоподателя, съдът счита, че жалбата е издадена от компетентен орган при
условията на надлежно делегиране и заместване.
Видно от заповед на Министъра на
отбраната № ОХ-1252 от 07.12.2017 г. –
т.10.1. на командирите на самостоятелни батальони (каквото е настоящата
хипотеза) са делегирани правомощия да назначават, преназначават и освобождават
от длъжност сержанти и войници на длъжности в подчинените им военни
формирования.
При отсъствието на командира на 1
Механизиран батальон, което се доказва със заповед на постоянния секретар на отбраната
№ ОХ-719 от 07.08.2019 г. и заповед на командира на 61 Механизирана бригада № ЗЛС-79 от 15.08.2019г., оспорената заповед е издадена от негов заместник. С т.2
на втората заповед (л.25) е определен
майор М.П. – началник на щаба на 1 Механизиран батальон да изпълнява
задълженията на командир на 1 Механизиран батальон за времето от 02.09.2019 г.
до 20.12.2019 г. вкл., в който период е
издадена и процесната заповед.
Съдът не споделя доводите по
писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя, че, тъй като
майор М.П. не притежава военно звание „подполковник“, не може да се приеме, че
същият е оправомощен да издава заповеди от рода на процесната, съответно тя е издадена от некомпетентен орган
и е нищожна.
На първо място този извод следва от
§ 43, ал.1 от ППЗОВСРБ, който позволява офицер със старши офицерско звание
майор да се назначи на длъжност
изискваща старши офицерско звание подполковник.
На следващо място този извод се
налага и предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган като за определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган - ТР №4/22.04.2004 г.
В тази връзка съдът
изцяло споделя подробните мотиви по писмената защита на процесуалния
представител на ответната страна.
Крайният извод е, че процесната заповед е издадена от компетентното длъжностно
лице при спазване на материалните и процесуалните предпоставки за нейното
постановяване.
При този изход на спора, на ответната
страна се дължат разноски по делото, на тъй като същите не са претендирани своевременно до приключване на устните
състезания, а едва с представената по-късно писмена защита, те не следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.Я. ***, против
заповед № ЗЛС-33/25.09.2019 г. на Командира на Първи механизиран батальон.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
в полза на В.Ф.34840 – Карлово.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Председател: