Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Плевен, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 82/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Еврософт“
ЕООД гр. София, чрез управителя Е.Д. срещу
Решение № 555 от 19.11.2020 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 1648/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като
законосъобразен Електронен фиш Серия К № 1774587/06.10.2017г., издаден от
ОД на МВР – Плевен, с който на Е.Н.Д. – законен представител на „Еврософт“ ЕООД,
на основание чл.189, ал.4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева за извършено нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 06.10.2017г. в 18:48 часа на
Първокласен път Бяла-Ботевград, Е83, км. 89.2, Околовръстен път гр. Плевен, управлява
лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „Еврософт“ ЕООД гр. София, със
скорост от 157 км/ч при разрешена 90 км/ч, превишение с 67 км/ч, установено и
заснето с АТСС тип стационарна система MULTA RADAR SD580 № 00209D32F66C при отчетен толеранс на
измерената скорост от -3%.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че неоснователно
първоинстанционният съд не е взел под внимание направеното възражение, че при
издаване на ЕФ е нарушена императивната норма на чл.186 ал.4 от ЗДвП, която
изисква при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, когато то е собственост на юридическо лице – на
управителя му да се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се
яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да
му бъде издаден фиш, или за да посочи лицето, на което е предоставило
управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.
Твърди, че в конкретния случай тази разпоредба не е спазена и решението на
PC-Плевен се явява незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че покана по чл.186
ал.4 от ЗДвП до дружеството на вписания му в Търговския регистър адрес на
управление не е изпращана и това съставлява нарушение на тази законова
разпоредба, а заключението на съда, че липсва нарушение и доказателства в тази
насока е неправилно, доколкото по силата на чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛЕЩ съдът няма
право да изисква такива доказателства, а е длъжен да извърши проверка в
публично достъпния регистър за вписаните в него обстоятелства досежно
дружеството-жалбоподател. Навежда доводи, че дружеството е било лишено от
възможностите за защита, които законът му предоставя съгласно разпоредбите на
чл. 189, ал.5 и ал.6 ЗДвП, а именно - да посочи в писмена декларация лицето,
което е управлявало автомобила по времето, когато е било констатирано
нарушението и да представи копие от свидетелството му за управление на МПС или
да направи писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР. В
нито един момент „ЕВРОСОФТ“ ЕООД не е било надлежно уведомено за започналото
срещу него административно- наказателно производство, поради което дружеството
е било в невъзможност да реализира правата си по предвидения за това ред. Моли, да бъде отменено постановеното от РС –
Плевен решение, а по същество – да се отмени ЕФ.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен
не изразява становище по съществото на спора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед
доказателствата по делото и закона.
Оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити съгласно одобрения образец
и отговаря на законовите изисквания, издаден е при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения.
Правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по
административно-наказателната преписка соченото нарушение, за което предвид
разпоредбата на чл. 188 ал.2 ЗДвП жалбоподателката обосновано е наказана в качеството й на управител на дружеството - собственик
на посочения автомобил, което обстоятелство не е спорно и се доказва от
приложената справка за регистрацията на автомобила. Нарушението на
ограничението на скоростта е установено с автоматизирано техническо средство - MULTA RADAR SD580 № 00209D32F66C, посочено в ЕФ, което е
от одобрен тип и преминало последваща метрологична проверка съгласно
изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените протоколи, и е
било годно и технически изправно към датата на заснемане на нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ
датата и часа на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила,
измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта, мястото на
нарушението - с автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него,
включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на снимката към ЕФ.
Приложената административна преписка съдържа изискуемата информация и
доказателства съгласно изискванията на чл. 189 ал.8 ЗДвП в подкрепа на
обжалвания ЕФ, доказващи извършеното нарушение.
С оглед всички приложени по делото доказателства, правилен е направеният
извод, че жалбоподателката като управител на дружеството-собственик на
посочения автомобил на 06.10.2017г. в 18:48ч. е извършила нарушение по смисъла
на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движила по първокласен път Бяла-Ботевград, Е
83 км 89.2, Околовръстен път Плевен със скорост от 157 км/ч, с което е превишила
разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч, след приспадане на отчетен
толеранс от -3 %. Установеното превишение от 67 км/ч на разрешената скорост
извън населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.2 ЗДвП налагане на
наказание на управителя на дружеството - собственик на осн. чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП в размер на 750 лв. като се презюмира, че тя е управлявала автомобила.
Правилно съдът е преценил, че не е допуснато нарушение на сочените от
жалбоподателката разпоредби. Както в жалбата пред районния съд, така и в
касационната жалба тя не сочи друго лице, което е управлявало автомобила в
посочения в ЕФ ден и час. Според данните за регистрация на МПС адресът на
дружеството е гр. София, жк „***“ бл. ***, вх. ***, където жалбоподателката е
търсена за връчване на ЕФ, но не е намерена. Видно от данните в търговския
регистър – адресът на дружеството е бил сменен. Затова следва да се приеме, че
ЕФ не е бил редовно връчен, а подадената жалба срещу ЕФ се счита подадена в
срок и като процесуално допустима правилно е разгледана от съда.
Приложима за електронните фишове е разпоредбата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП,
според който ЕФ се връчва на лицето по чл. 188 ал.1 или ал.2 ЗДвП и в 14-дневен
срок то може да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението като предоставя и копие от
свидетелството му за управление на МПС. На посоченото лице се издава ЕФ, а
издаденият – се анулира. В случая, след като е узнала за издадения ЕФ и се е
запознала със съдържанието му, жалбоподателката се е възползвала от правото си
на съдебно обжалване, но не е упражнила правото си да посочи друго лице,
управлявало автомобила. Липсват каквито и да било твърдения, респективно
доказателства в тази насока. Ето защо обоснован се явява и изводът, че законосъобразно
е ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършеното нарушение и не са
налице основания за отмяната на ЕФ.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 555 от
19.11.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1648/2020 г.
по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/