№ 639
гр. Горна Оряховица, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100470 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът "Угренова естейт" ЕООД (с предходно фирмено наименование
„ЮБЦ“ ЕООД) твърди, че „БТК“ ЕАД сключил с ответника З. М. А. договор
от 25.02.2019 г. с клиентски номер 16697917001. По силата на този договор на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги чрез абонатен
номер ********** за срок от 24 месеца при избран тарифен план “Smart L+“ с
месечна абонаментна такса 29,99 лв. с ДДС. Твърди се, че в периода
08.02.2019 г. – 07.06.2019 г. ответникът не заплатил в уговорения срок – 15
дни от издаването на фактура, дължимите абонаментни такси по избраните
тарифни планове и ползваните услуги на стойност 293,96 лв., от които се
претендира 234,06 лв., а именно: абонаментни такси за три месеца; общо 9
пакета допълнителни 100 MB; смс-и на обща стойност 0,47 лв.; общо три
пакета допълнителни 1000 MB; общо три пакета допълнителни 5000 MB;
общо четири пакета 500 минути; общо три пакета допълнителни 1000 MB;
общо два пакета допълнителни 10000 MB; общо три пакета допълнителни 500
MB; пакети +Traffic 750; +Weekly traffic 750; + Daily traffic 750 и Happy Call
абонамент. Ищецът твърди, че на 24.02.2020 г. с уведомление по т.1.1.1. към
договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“
ООД вземанията си по посочения договор от ответника, като след това – с
анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД
му ги прехвърлило. Към исковата молба ищецът прилага уведомление за
1
цесиите от „С.Г. Груп“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент
по втората цесия, с което счита, че длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
му дължи сумата 234,06 лв. – незаплатени електронни далекосъобщителни
услуги за периода 08.02.2019 г. – 07.06.2019 г. по договор с клиентски номер
16697917001 от 25.02.2019 г., сключен с „БТК“ ЕАД, за което е издадена
заповед № 1068/26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2138/2021 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не заема
становище по исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. Уважаването му, с оглед твърденията на ищеца, е
предпоставено от кумулативното установяване на следните
материалноправни предпоставки: че между „БТК“ ЕАД и ответника е
сключен договор от 25.02.2019 г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с твърдяното от него съдържание; че в периода 08.02.2019 г. –
07.06.2019 г. са ползвани услугите, невключени в абонаментния план, чиято
цена е начислена; че на 24.02.2020 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“
ООД вземанията си по договора, като след това – с анекс от 10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги прехвърлило и че
ответникът е уведомен за двете цесии.
Представеният договор № 1669791700125022019-46268352/25.02.2019
г. установява, че на посочената дата „БТК“ ЕАД и ответника са постигнали
съгласие за възмездно предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
абонатен номер ********** за срок от 24 месеца при условия на тарифен
план “Smart L+“ при месечна абонаментна такса от 29,99 лв. с ДДС. Съгласно
чл.25, б.“б“ и „в“ от Общите условия, абонатът ежемесечно дължи заплащане
на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп до мрежата и
стойността на проведените разговори и други услуги, като съгласно чл.27 и
чл.29 месечният абонамент се заплаща за месеца на ползване на услугата, а
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ месеца на ползването им. Така съобразно уговореното между
страните, месечният абонамент е цената за осигуряване на достъп до
услугите, за които е сключен договора. Уговорената месечна такса има
характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се дължи,
без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в пакета.
Съгласно договора и допълнителните споразумения ответникът дължи
заплащане на абонаментна такса от 29,99 лв. с ДДС за ползване на абонатния
номер, или 119,96 лв. с ДДС за процесния период от четири месеца.
2
Не може да се приеме, че ответникът дължи заплащане на суми,
начислени за ползвани услуги извън включените в абонаментния план. С
доклада по делото на ищеца бе указано да установи ползването на посочените
услуги, но той не ангажира доказателства за посоченото извън представените
фактури. Становището му, че същите установяват ползването на услугите, е
неоснователно, доколкото фактурите, са частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Те не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила и чрез тях не могат да
установят твърдените от ищеца факти. По отношение на фактурите следва да
бъде отбелязано още, че съгласно чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК вписванията в
счетоводните книги биха могли да се ползват с доказателствена сила, дори и
да обективират изгодни за издателя обстоятелства, само ако се установи, че те
са водени редовно. Това е така тъй като счетоводните записвания не са
първични доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се
основава на предпоставката, че са били извършени въз основа на други
документи, които могат да се противопоставят на страната, задължена по тях.
В настоящия случай не се доказа представените фактури да са били издадени
въз основа на документи, които могат да се противопоставят на ответника.
Самите фактури също не носят неговия подпис и не материализират негово
признание за дължимост на сумите. Вярно, че съгласно Общите условия
неполучаването /и неподписването/ не е условие за настъпване на
изискуемостта, но такава може да настъпи само ако вземането съществува.
В обобщение на изложеното по-горе, ответникът дължи на „БТК“ АД
заплащане на сумата от 119,96 лв. с ДДС – неплатени месечни абонаментни
такси за периода 08.02.2019 г. – 07.06.2019 г. по договора за
далекосъобщителни услуги от 25.02.2019 г. с клиентски номер 16697917001.
Представените по делото доказателства, обаче, не дават основание да се
счете, че ищецът е придобил това вземане.
Видно от договор № **********/16.10.2018 г., „БТК“ АД продало на
„С.Г. Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл.1.1
от договора), които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по
тях от датата на представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от договора). На
24.10.2018 г. „БТК“ АД упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да уведоми
длъжниците за цесията. Приложение № 1, с което съгласно договорните
условия следва да се индивидуализират вземанията и от представяне на което
се поражда уговореното правоприемство, не е представено. Съгласно
уведомлението по т.1.1.1. от договора от 20.02.2020 г., това приложение е
издадено в електронна форма. Чл.184, ал.1 ГПК изисква представянето на
такъв документ (в цялост или като извлечение) чрез възпроизвеждане на
хартиен носител като препис, заверен от страната, какъвто не е документът,
наименуван „извлечение от приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1. от
24.02.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.“ предвид съдържанието и
авторството му. Този документ не би могъл да се приеме и за писмено
потвърждение по чл.5.3. от договора, което страните са уговорили да се
3
издава от цедента за нуждите на доказване в конкретно производство.
Документът не е датиран, но в периода, в който би следвало да е издаден –
между датата на получаване на съобщението по чл.415, ал.1 ГПК (23.02.2021
г.) и на подаване на исковата молба (21.03.2022 г.), дружеството се е
представлявало от Н. С. А., а не от А. И. Д., сочен за автор на изявлението.
Дори и всичко посочено относно съдържанието и авторството на документа
да се игнорира, този документ не индивидуализира надлежно вземането
срещу ответника. Какъвто и способ за тълкуване да се приложи, не става ясно
какво е основанието да се дължи сумата. Основанието на вземането от своя
страна е съществен негов елемент, без който то не може да бъде определено и
разграничено от други вземания от същия длъжник. Понеже вземането
съставлява предмета на договора за цесия, ако то не е индивидуализирано,
липсва и съществен елемент на договора за цесия.
Неустановяването, че процесното вземане е част от предмета на
договора за цесия от 16.10.2018 г. и издаденото към 24.02.2020 г. приложение,
е пречка да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД го е прехвърлил на ищеца с анекс
от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. Предметът на анекса
съгласно чл.1, ал.1 са вземания, придобити от „С.Г. Груп“ ЕАД по договора за
цесия с „БТК“ АД съгласно уведомлението по т.1.1.1. от него, които са
индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса. Предметът на този втори
договор за цесия не може да бъде установен нито от препращането към
договора с „БТК“ ЕАД и уведомлението, нито пряко от приложението към
него, тъй като и то не е представено. Представено е изходящо от „С.Г. Груп“
ЕАД изявление, че вземане срещу ответника в размер на 234,06 лв.,
произтичащо от договора с „БТК“ ЕАД е включено в приложение № 1 към
анекса към договора за цесия от 01.10.2019 г. Макар потвърждението да е
издадено от цедента, той и дружеството-ищец са се представлявали от едно и
също физическо лице – Ю. Б. Ц., както към момента на сключване на анекса,
така и на издаване на документа и предявяване на иска. Поради посочената
свързаност този документ има доказателствено значение, идентично с това на
частен документ, съдържащ изгодни за издателя му факти или с който ищецът
сам възпроизвежда твърденията си в исковата молба. Такъв документ не се
ползва с материална доказателствена сила, не е противопоставим на трети
лица и без други доказателства за същия факт, съдът не би могъл да приеме,
че отразеното в документа е осъществено. Посоченото води на извод, че
ищецът не доказа да е придобил вземане срещу ответника от „С.Г. Груп“ ООД
като частен правоприемник на „БТК“ ЕАД, поради което обсъждане на
производния въпрос за уведомяване на ответника за цесииите не се налага.
С оглед всичко изложено, не се установи „С.Г. Груп“ ООД да е бил
титуляр на вземането на „БТК“ ЕАД от ответника, поради което това
дружество не е и праводател на ищеца. Ищецът не е кредитор на ответника по
силата на твърдяното частно правоприемство, което води на извод за
неоснователност на предявения иск и предпоставя неговото отхвърляне.
Ответникът не е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед
4
изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени такива, поради което
отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД (с предходно
фирмено наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход
„В“, етаж 8, представлявано от управителя М. А. У. срещу З. М. А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, местност *** да се приеме
за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от
234,06 лв. /двеста тридесет и четири лева и шест стотинки/,
представляваща незаплатени електронни далекосъобщителни услуги за
периода 08.02.2019 г. – 07.06.2019 г. по договор с клиентски номер
16697917001 от 25.02.2019 г., сключен с „БТК“ ЕАД, за което е издадена
заповед № 1068/26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2138/2021 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5