Мотиви
към присъда по НОХД № 3049 по описа за 2016г. на ШРС
На 06.12.2016г. от Шуменска Районна
прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по ДП № 113/2016г., по който в същия
ден
е образувано производство пред първа инстанция срещу Ш.П.Ш. ЕГН**********
***, за извършено от
него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343в ал.2 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на
03.06.2016г. в гр.Шумен, по ул.
„Шуменска комуна“ до № 1А, управлявал МПС - л.а. "Ауди А8" с рег. №
РР 03 93 АХ, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление – с Наказателно постановление
№ 15-0362-000589/29.10.2015г. на ВНД Началник на РУ – гр. Тутракан, влязло в
законна сила на 02.12.2015г.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
"лишаване от свобода" за срок
от една година, като наложеното наказание бъде изтърпяно ефективно при строг
режим, както и комулативно даденато наказание „глоба“, което да бъде в
минималния предвиден размер от 500 лв.
Процесуалния представител на подсъдимия пледира за
налагане на минимално предвидено наказание, което да бъде с изпитателен срок.
Относно наказанието „глоба“ предоставя на съда да определи размера и.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият, се
възползва от правото си да не дава показания. В последната си дума се извинява
за нещо, но не става ясно за какво.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимия Ш.П.Ш. не притежава свидетелство за
управление на МПС. Същият е наказван по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство с Наказателно постановление № 15-0362-000589 от
29.10.2015г. на ВНД Началник на РУ гр. Тутракан, влязло в законна сила на
02.12.2015г.
Няколко дена преди случило се на 03.06.2016г. свидетелите
Р.Ш. и В.В., били изпратени от дежурния по РУ – Шумен, по сигнал за възникнал
семеен конфликт в района – началото на ул. „Шуменска комуна“ в гр. Шумен.
Двамата посетили конфликта и от жената, свидетеля Ш. разбрал, че мъжът с който
тя съжителства няма книжка за кола и колата, която кара е спряна от движение.
Мъжът с който тя съжителствала в настоящия случай се явява подс. Ш.. Двамата
свидетели приключили работата си по случая и продължили по други задачи.
На 03.06.2016г. около 20.30 часа двамата свидетели с
патрулния си автомобил извършвали обход из града по повод изпълнение на
служебните им задължения. Били позиционирани на бул. „Велики Преслав“, когато
забелязали че по булеварда се движи лек автомобил „Ауди“ с водач подсъдимия, за
когото преди няколко дни разбрали, че не притежава свидетелство да управление
на МПС и автомобила е спрян от движение. Двамата с служебния си автомобил
последвали подсъдимия, който завил по ул. „Шуменска комуна“. Продължил известно
време движението си и паркирал на улицата.
Двамата свидетели спрели
автомобила си близо до автомобила на подсъдимия и след като му се представили
извършили полицейска проверка, при която установили, че същият не притежава
СУМПС. От своя страна поискали съдействие чрез дежурно-оперативната част на РУ
гр. Шумен и на место бил изпратен втори полицейски екип с правомощия да
извършва проверки по ЗДвП. На място пристигнали свидетелите С.С. и М.М. –
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Шумен. След като и те се
убедили, че подсъдимия Ш. е неправоспособен да управлява МПС, му бил съставен
АУАН бл. № 595320/03.06.2016г. Подсъдимия подписал акта без възражения.
Относно възражението на защитника на подсъдимия, че не
било изяснено напълно момента на управлението на лекия автомобил, то съдът
намира този момент за напълно изяснен. Свидетелите очевидци Ш. и В. са били
напълно убедени в това, че подс. Ш. управлява автомобила, тъй като няколко дни
преди това са го виждали и са били наясно, че не притежава право да управлява
МПС и поради тази причина са предприели проследяването му за документиране на
този факт. Ако този факт не им беше известен, то надали те биха предприели тези
свои действия, тъй като при движението си автомобила не се отличавал по някакъв
начин от останалите, но присъствието в него на подсъдимия е провокирал интерес
от тяхна страна за проверка, на известното им от преди това обстоятелство, че
не притежава шофьорска книжка. По това време на годината, около 21 часа е още
светло и слънцето не е залязло, тъй, че видимостта е достатъчно добра и са
видели кой управлява процесния автомобил. Двамата свидетели очевидци не са
изпускали от погледа си движението на процесния автомобил и са отишли да
извършат проверката си при спрян автомобил, преди водача да е излязъл от него,
както се опитва да внуши защитника на подсъдимия. От показанията на свид. Ш. става
ясно, че в автомобила е имало едно или две деца на подсъдимия, които той е взел
от някъде и ги придвижва към дома им който е наблизо. Не се е наложило да се
ползват сигнали за принудително спиране, тъй като подсъдимия сам е спрял
автомобила, вероятно за това, че е пристигнал при дома си, тъй като по време на
проверката са се появили негови близки.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на, показанията на разпитаните в съдебно заседение свидетели Р.Ш. – очевидец, В.Ж. – очевидец, С.С.
– актоставител и М.М., както и писмените доказателства по делото - приети
в съдебно заседание и присъединените на основание чл.283 от НПК, като всички
събрани по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на МПС", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
* от приложеното по делото наказателно постановление № 15-0362-000589/29.10.2015г., влязло в законна
сила на 02.12.2015г. е видно че, Ш. бил наказан по административен ред за
управление на МПС, без да притежава съответна правоспособност; подс. Ш. до момента на извършената му проверка, след
спирането му на 03.06.2016г. от органите на ОД на
МВР –Шумен и КАТ - ПП - Шумен, не е притежавал съответно свидетелство за
управление на МПС;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на
движението по пътищата от страна на подсъдимия. Видно от приложената по
делото справка за нарушител, въпреки, че не е правоспособен водач в продължение на повече от 10 години той си е
позволявал да управлява МПС.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която преценява като висока,
степента
на обществена опасност на дееца - видно от данните за личността
му тя е висока, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.Ш.:
* смекчаващи вината обстоятелства – не констатира такива;
* отегчаващи вината обстоятелства – факта,
че подсъдимият многократно е наказван по административен ред за същото деяние,
както и за нарушения по ЗДвП, но въпреки това не си е вземал поука;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието
бъде определено при условията на
чл. 54 от НК, без да се прилага разпоредбата за наличието на изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно: За
престъплението по чл.343в ал.2 от НК законодателя е предвидил наказание
"лишаване от свобода" за срок от една до три години, както и глоба в размер от 500 до 1200 лв.
Съдът
намира, че справедливо и
съответно на извършеното от дееца ще бъде налагането на наказание “лишаване от
свобода” за срок от една година – минималния предвиден от закона срок, като то
следва да бъде изтърпяно ефективно при строг режим предвид предишните осъждания
на подсъдимия. Размера на наложената глоба следва да бъде в минималния размер –
500 лв.
Относно възражението на защитника на подсъдимия, че ако
има наложено наказание, то следва да бъде отложено за изпълнение, съдът намира,
че това искане е противозаконно, тъй като за да настъпи реабилитация по чл. 88а
от НК, следва да е изтекъл 10 годишен срок от последното изтърпяно наказание.
От приложеното по делото на лист 21 писмо от ловешкия затвор е видно,
подсъдимия е изтърпял групираното си от многото си присъди наказание на
03.01.2008г., така, че е невъзможен приложението на института на условното
осъждане. За приложението на чл. 86 от НК-реабилитация по право следва да се
отбележи, че последната присъда на подсъдимия за същото престъпление наистина е
изтърпяна на 01.04.2012г. но това не се явява първа присъда, а последна и не
може да се прилага два пъти. С множеството си престъпни деяния извършени преди
това подсъдимият сам се е лишил от тази възможност.
Определеният
размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе
поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: