РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Кремена И. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500116 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
262100/25.09.20г. на БОС от Д. Н. Т., ЕГН: ********** и Г. Г. В., ЕГН:
********** и двамата с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6, със съдебен
адрес: гр.Б., ****, адвокатско дружество „С. и съдружници“, против решение
№ 237/01.09.20г. по гр.д.№ 1401/2018г. на БОС, с което уважени предявените
против тях искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, като са
осъдени да заплатят описаните в диспозитива на първоинстанционното
решение суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба и до окончателното й изплащане, а също така и
в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против Р. М. С., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.Б., ****, адв.Д.С., насрещни искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.45 ЗЗД, вр.
с чл.52 ЗЗД. Заявяват, че атакуват решението изцяло, като недопустимо,
постановено по нередовна искова молба, депозирана от процесуален
1
представител без надлежно пълномощно, без посочена банкова сметка на
ищцата и с невярно декларирани данни за имотното й състояние, довели на
практика до липса на внесена държавна такса по делото. На горното
основание молят постановеното решение да бъде обезсилено и
производството по делото – прекратено.
При условията на евентуалност обжалват решението също изцяло като
неправилно. Излагат конкретни доводи, позовават се на неправилна преценка
на събраните доказателства и необсъждане на въведеното от тях възражение
за прихващане на дължима от страна на Р.С. неустойка, поради неизпълнение
на задължението й по договора, изразяващо се в това, че ги е принудила 10
месеца по-рано да внесат част от заемната сума. Молят да бъде отменено
изцяло и исковете на Р. М. С. – изцяло отхвърлени, а предявените от тях
насрещни искове – изцяло уважени. Имат доказателствени искания за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза, молят за присъждане на
разноски. Оспорват периода на дължимост на законната лихва върху
главницата, като твърдят, че за времето, в което делото е било спряно по
взаимно съгласие, лихва не следва да се начислява. Също така заявяват, че с
поведението си не са дали повод за завеждане на делото, ето защо не следва в
тяхна тежест да бъдат възлагани разноските на противната страна.
Въззиваемата по тази жалба страна - Р. М. С., я оспорва чрез
процесуалния си представител адв.Д.С. в надлежно депозирания отговор.
Излага подробно становище. Моли решението да бъде потвърдено в
положителната за нея част. Няма доказателствени искания.
От своя страна Р. М. С. е депозирала насрещна въззивна жалба вх.№
264708/09.11.20г. на БОС, с която обжалва горепосоченото решение в частта,
с която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.240
ЗЗД – относно главница в размер на 631.56лв., както и по чл.92 ЗЗД относно
претендирана неустойка в размер на 63.16лв., а също така и в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на договорна лихва в размер на 3
239.58лв., с падеж 22.10.2015г., попадащ в периода от три години назад от
завеждане на исковата молба. Заявява, че в тези части постановеният акт не е
правилен и моли да бъде отменен и постановен нов, по същество и исковете й
бъдат уважени и в горните части. Моли да бъде присъдена законна лихва
2
върху сумата на уважения иск за заплащане на неустойка. Моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Няма
доказателствени искания.
Жалбата е оспорена от въззиваемите по нея. Молят да бъде отхвърлена.
Твърдят правилност на съдебното решение в тази част. Не ангажират нови
доказателства.
Двете жалби са подадени в срока по чл.259 и чл.263 ГПК от
легитимирани лица.
С решение № 260030/15.01.2021г. по гр.д.№ 1401/2018г. БОС е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното
решение.
Срещу решение № 260030/15.01.2021г. по гр.д.№ 1401/2018г. БОС е
депозирана въззивна жалба вх.№ 262449/01.02.2021г. на БОС от Д. Н. Т. и Г.
Г. В.. Твърдят, че постановеното от съда решение е неправилно, защото
присъдените в полза на Р. М.С. суми не са дължими. На следващо място
въвеждат оплакване, че необосновано са осъдени да заплащат законна лихва,
защото не са дали повод за образуване на съдебното производство. В случай,
че това не бъде зачетено, твърдят, че следва размерът на дължимата законна
лихва върху главницата да бъде намален със сума, съответстваща на
обезщетение за 6-месечна забава, защото в този период производство е било
спряно по взаимно съгласие. Молят за присъждане на разноски по делото.
С надлежно депозиран отговор, вх.№ 263631/01.03.21г. на БОС Р. М.С. е
оспорила тази въззивна жалба, чрез процесуалния си представител адв.Д.С..
Счита я за необоснована, моли за отхвърлянето й. Излага подробни
аргументи.
При разглеждането на делото в настоящата инстанция нови доказателства
не са допуснати, поради настъпила преклузия и производството по
депозираните от Д.Т. и Г.В. въззивни жалби е прекратено в частите, с които
са отхвърлени предявените против тях искове. Определението за
прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
3
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Р. М. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Б., ****, адв.Д.С., против Д. Н. Т. и Г. Г.
В.. Твърди се, че страните са сключили договор за заем със срок от една
година, като С. е предала на Д.Т. и Г.В. сумата от 49 000лв., със задължение
да я върнат в срок от 1 година от датата на сключване на договора, при
договорена 8% годишна възнаградителна лихва, платима със сумата на
главницата. Твърди, че поетото задължение за връщане на сумите не е
изпълнено, ето защо моли за присъждането им, ведно с договорената
неустойка от 10%, възлизаща на 4 900лв., както и договорна лихва в размер на
11 760лв. за периода 11.09.2015г. – 11.09.2018г. (датата на завеждане на
исковата молба) и законната лихва върху присъдените суми, считано от
11.09.2018г., ведно с разноските по делото. Ангажира доказателства.
В хода на производството исковете са многократно изменяни, като
третото изменение, при условията на евентуалност, е: в случай, че исковете не
бъдат уважени така, както са предявени, т.е. за 49 000лв. главница, 11 760лв.
договорна лихва за периода 11.09.2015г. – 11.09.2018г. и 4 900лв. неустойка,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане, да се счита за увеличен
размерът на претендираната договорна лихва за посочения период за сумата
от 14 336.20лв., а в случай, че искът за заплащане на тази сума не бъде уважен
на основание заплащане на договорна лихва, при условията на евентуалност
същата да се счита за мораторна, за сума в размер на 17 114.61лв., включваща
сумата от 3239.58лв. и 13 875.03лв. лихва за забава за горния период.
Понеже се касае само за изменение на размера на предявените искове, не
е налице същинско изменение на исковете. Предявеният иск за заплащане на
договорна лихва за периода, след 22.10.2015г., е отхвърлен с решението, а
предявеният под формата на изменение на иска такъв за заплащане на
мораторна лихва за периода 23.10.2015г. – 11.09.2018г. не е приет за
разглеждане от Окръжния съд и е преценен като нов иск, който може да бъде
предявен в отделно производство.
Въззивниците-ответници са оспорили исковете в надлежно депозирания
4
в срока и по реда на чл.131 отговор. Не оспорват сключването на договора,
получаването на сумата на главницата и липсата на цялостно извършено
плащане от тяхна страна. Спорят относно размера на дължимите суми. На
първо място твърдят, че част от сумата на главницата е върната
преждевременно на Р.С., по нейно настояване, ето защо тя също им дължи
заплащане на неустойка в размер, съответстващ на претендирания от нея,
следователно искът за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлен.
На следващо място оспорват размера на претендираната възнаградителна
лихва от 8% годишно за срока на договора, доколкото част от заетата сума е
върната преждевременно, така че до изтичане на срока на договора лихвата
следва да се начислява само върху остатъка от главницата. На следващо
място твърдят, че с изтичане на срока на договора, не се дължи заплащане на
възнаградителна лихва, а вредите от неизпълнението се компенсират от
договорената неустойка. Твърдението за претърпени вреди в размер по-голям
от този на неустойката, подлежи на доказване. Въведено е възражение
относно липса на уточнение дали сумите се претендират разделно или
солидарно, а също така относно редовността на исковата молба, с оглед
липсата на посочена банкова сметка, по която да бъдат евентуално
доброволно изплатени сумите. На следващо място като основание за
нередовност на исковата молба са посочени неверните твърдения на ищцовата
страна за тежко материално положение, което обосновава освобождаване от
заплащане на държавната такса.
С депозиране на отговора срещу исковата молба Д.Т. и Г.В. са предявили
насрещни искове против Р.С. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди по реда на чл.45 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД, в размер на 2 000лв. за Г.В. и
3 000лв. за Д.Т.. Твърдят, че след сключване на договора, ответницата по тези
искове е започнала да разпространява неверни твърдения, обиди и обвинения
за оказван от двамата заематели психически тормоз, заплахи за здравето и
живота й, с което е уронила доброто им име, набедила ги в извършване на
престъпления, квалифицирала ги като **** и ****. Ето защо и двамата се
чувстват засегнати и обидени и молят за присъждане на обезщетение.
Ангажират доказателства. Също молят за заплащане на направените
разноски, като се вземе предвид и обстоятелството, че Д.Т. представлява своя
съпруг в качеството си на адвокат.
5
На първо място относно твърдените нередовности на исковата молба и
заплащането на дължима държавна такса: Законовото изискване при
завеждане на осъдителни искове да бъде посочена банкова сметка на ищеца,
по която да бъде преведена доброволно дължимата сума е въведено с
разпоредбата на чл. 127, ал.4 ГПК. Въпреки това, прочитът на разпоредбата
на чл.129 ГПК води до заключение, че непосочването на сметка не е скрепено
със санкцията на закона, каквато е процедурата при установяване на липса на
реквизитите по чл.127, ал.1 или на приложенията по чл.128 ГПК към исковата
молба. Налага се заключение, че непосочването на банкова сметка за
изплащане на присъдени с решението суми, не е основание за оставяне на
исковата молба без движение, следователно не я прави нередовна. Затова и
постановеното по такава искова молба решение не е недопустимо само на
горното основание.
На следващо място относно невнасянето на дължимата държавна такса от
ищцовата страна: По делото са приложени множество доказателства за
извършени разпоредителни сделки от страна на Р.М., по които следва да е
получила средства. Също са налице и други, с които е закупувала недвижими
имоти. Първите, обаче, са доста отдалечени във времето, а от останалите не
може да се направи обосновано заключение, че въззивницата-ищца има
достатъчно средства. Твърдението, че е прехвърлила на своя адвокат – Д.С.
жилището си, срещу получена от него в замяна земеделска земя на стойност в
пъти по-ниска от цената на жилището, не е аргумент, за да се приеме, че
действието е извършено единствено, за да не се плати държавна такса. При
положение, че подобно твърдение е недоказано, съдът следва да кредитира
приложените от С. декларации за семейно и имуществено състояние, които
водят до извод за освобождаване от заплащане на държавна такса. Освен това
настоящият състав отбелязва, че определението за освобождаване от
заплащане на държавна такса не е обжалваемо, а в същото време не са налице
достатъчно убедителни доказателства, за да се приеме, че е налице промяна
на обстоятелствата, такава, че да бъде задължена въззивницата-ищца да внесе
държавна такса, още повече, че въпреки доказателствата за извършени
продажби на имоти, следва да се отчете и фактът, че тя е дала доста голяма
сума в заем, без тя да й бъде възстановена.
По изложените причини съдът приема, че исковата молба е редовна и при
6
липса на уточнение от ищцовата страна, приема, че исковете са предявени
при условията на разделност против двамата ответници.
При изясняване на фактическата обстановка по делото и формулиране на
своите правни изводи, настоящият състав прие следното:
Видно от приложения на стр.4 договор за паричен заем, на 22.10.2014г.
Р.С. е предала на Д.Т. и съпруга й Г.В. сумата от 49 000лв., платима чрез
банков превод, срещу поето от двамата задължение за връщане на сумата в
срок от 12 месеца, ведно с 8% начислена годишна лихва, изчислена върху
главницата в размер на предоставената в заем парична сума.
По т.3 от договора страните са се споразумели, че при всяко
неизпълнение на което и да е от поетите задължения, виновната или
неизправната страна дължи на ощетената/изправната страна неустойка от
10% върху главницата/заемната сума.
Описаните договорни клаузи, според настоящия състав, водят до
заключение, че възнаградителната лихва от 8% е платима в деня на
изпълнение на дължимата престация от страна на заемателите – 22.10.2015г. и
следва да бъде начислена върху предоставената в заем парична сума, като
представлява цената на предоставения заемен капитал.
Видно от отговора срещу исковата молба, заемателите са въвели
правозащитно възражение за връщане на част от дължимата главница още на
втория месец от сключването на договора, а именно – на 18.12.2014г. Това,
според тях, е станало по настояване на въззивницата-ищца и в нарушение на
сключения договор.
В подкрепа на твърдението си са приложили ПКО № 1/18.12.2014г. –
стр.180 по гр.д.№ 1401/18г. БОС за заплащане на сумата от 2 300лв. на датата
на съставяне на ПКО. В графата „получил сумата“ е положен подпис на Р.С. и
саморъчно е изписано собственото и фамилното й име, като изрично в ПКО и
Разписката по договора за заем – стр.180 по гр.д.№ 1401/2018г. БОС, е
вписано за основание за плащане: „частично връщане на заем – 2300лв.,
(словом) Две хиляди и триста лева по договор за заем от 22.10.2014г. за
сумата от общо 49 000лв. – 2300лв. = остатък 46 700лв. главница“.
7
При представяне на ПКО, същият е оспорен относно авторството му и
относно реалното получаване на сумата от въззивницата-ищца. Доказателства
относно неавтентичността на положения подпис и изписаното собствено и
фамилно име на заемодателката не са ангажирани по делото, следователно
оспорването е проведено неуспешно.
Що се отнася до действителното предаване на сумата, което също е
спорно, съдът приема следното: от разпита на св.Н.Д. – адвокат по занятие и
представлявал трети за делото лица, бивши съконтрагенти на въззивницата-
ищца, се установява, че сумата от 2300лв. е била дължима от страна на Р.С. за
разноски по сключен между нея и неговите доверители договор, които С. е
следвало да заплати при изповядване на договора пред нотариус. Нотариусът
е задържал нотариалния акт, до заплащането на горната сума. Въззивницата-
ищца е заявила, че няма такива пари и тогава двете с въззивницата-ответница
са влезли в „Банка ДСК“ ЕАД и станало ясно и никой не оспорвал, че
въззивницата-ответница изтеглила сумата от 2300лв. от личната си сметка и
така е погасено задължението на въззивницата-ищца. Същото се установява и
от приложения от въззивницата-ответница частен документ, изходящ от
противната страна – стр.199 по гр.д. № 1401/2018г. БОС.
При така изложеното съдът приема, в съобразяване с мотивите по т.1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК, че с изричното вписване в ПКО и в разписката на погасяване на
сумата от 2300лв. като част от главницата, е налице съгласие между страните
в този смисъл и затова редът по чл.76, ал.2 ЗЗД няма да се приложи.
Ето защо се налага заключение, че при безспорно установената по делото
липса на друго изпълнение, извън сумата от 2300лв., към завеждане на
исковата молба се дължи главница в размер на 46 700лв., както е приел и
БОС. Затова в тази част решението следва да бъде потвърдено. Що се отнася
до оплакванията, че е нарушен Закона за ограничаване на плащанията в брой,
като част от дължима сума по договор на стойност над 10 000лв. е върната в
брой – те се преценяват като несъстоятелни и без значение за настоящия спор,
понеже не водят до извод за недължимост, а само за нарушение на цитирания
закон.
По отношение на претендираната лихва: Видно от т.2 на сключения
8
между страните договор, заемът е предоставен за срок от 12 месеца и е
следвало да се възстанови на заемодателя, ведно с начислена годишна лихва
от 8%, изчислена върху главницата в размера на предоставената в заем
парична сума.
Както съдът отбеляза по-горе, възнаградителната лихва представлява
цената на капитала за съответния период. По делото е назначена СИЕ. В.л. е
посочило какъв е размерът на дължимата договорна лихва за периода
22.10.2014г. – 18.12.2014г. и той е 631.56лв. Считано от 19.12.2014г. размерът
на главницата е променен и възлиза на 46 700лв. Така за остатъка от периода,
определена от съда по реда на чл.162 ГПК и при приложение на чл.70, ал.3
ЗЗД, сумата на дължимата договорна лихва възлиза на 3 185.98лв. Общо
дължимата сума на договорната лихва за целия период на договора –
22.10.2014г. – 22.10.2015г. възлиза на 3 817.54лв. Понеже падежът на сумата е
на 22.10.2015г., вземането попада в 3-годишния период, визиран от
въззивницата-ищца в исковата молба, което води до извод за основателност
на предявения от нея иск за заплащане на договорна лихва.
С въззивната жалба е атакувано решението на БОС в частта, с която
съдът е отказал да присъди дължимата договорна лихва, в размер на 8% върху
заемната сума, като се моли присъждане на възнаградителна лихва,
възлизаща на 3 238.58лв. При изложеното по-горе, се налага извод за
основателност на жалбата в тази част.
Относно спора за дължимата неустойка: Съгласно чл.3 от сключения
между страните договор за заем, при всяко неизпълнение на което и да е от
поетите задължения, виновната или неизправната страна дължи на
ощетената/изправната страна неустойка от 10% върху главницата/заемната
сума.
Понеже страните изрично са вписали, че базата за изчисление на
неустойката е заемната сума, а не неиздължената сума, следва заключение, че
при неизпълнение неизправната страна дължи на изправната сума в размер на
4 900лв.
По делото е безспорно, че извън сумата от 2300лв., коментирана по-горе,
липсва изпълнение от страна на въззивниците-ответници на поетите
9
договорни задължения, затова дължат неустойка на въззивницата-ищца. С
решението на окръжния съд е присъдена сума за неустойка в размер на
4 670лв. и с въззивната жалба се моли присъждане на допълнително 63.16лв.
Жалбата в тази част е основателна и следва да бъде уважена.
Относно въведеното възражение за прихващане на сумата на неустойката
с неустойка, дължима от Р.С. за неизпълнение на договорното й задължение
да получи заетата сума и възнаградителната лихва на датата на падежа –
22.10.2015г., съдът съобрази следното: описаната по-горе фактическа
обстановка и свидетелските показания на св.Н.Д., че след изявлението на С.
за липса на средства, Д.Т. е влязла с нея в банката и е изтеглила сумата от
своята сметка, като е заявила пред свидетеля, че двете с Р. имат отделни
отношения, води до извод за извършено от длъжника доброволно погасяване
на част от задължението, преди датата на падежа. Видно от договора, срокът е
уговорен в полза на длъжниците и няма пречка да бъде изпълнено
предсрочно. При това положение не е основателно да се претендира
неустойка от С., защото плащането е извършено по волята на страната, а не
защото например заемодателката е предприела действия по предсрочното
събиране на сумата по договора.
Както бе докладвано по-горе, с депозиране на отговора против исковата
молба, Г.В. и Д.Т. са предявили насрещни искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, за уронване на доброто им име в
обществото. Твърди се, че заемодателката публично е разгласила, че са ****,
****, и ****, каквито те не са, разпространява неверни твърдения, обиди и
обвинения за оказван от двамата заематели психически тормоз, заплахи за
здравето и живота й, с което е уронила доброто им име, набедила ги в
извършване на престъпления, квалифицирала ги като **** и ****. Заявяват,
че са засегнати лично и в професионално качество, заради проявената
несправедливост. Ангажирани са доказателства.
Исковете са оспорени от С. и се моли за отхвърлянето им.
От ангажираните доказателства - приложената на стр.199 по гр.д.№
1401/2018г. БОС жалба от С. до АК – Б., е видно, че след като е изложила
факти относно предоставения заем на В.и, както и твърдения, че Т., адвокат
към АК – Б. и съпругът й не й връщат парите, както е договорено, в жалбата е
10
нарекла въззивницата-ищца по този иск „**** и ****“, а освен това е
посочила, че при една от срещите им Т. е заявила, че я чака да умре, за да
останат парите за нея.
В съдебно заседание на 03.08.2020г., при разпита на св.В.П., се установи,
че жалбите са станали достояние на широк кръг колеги на свидетелката и на
Т. от АК – Б.. Коментирало се, че страните по договора не могат да се
разберат, понеже има една платена сума, но фактът се изопачава от С. и
затова, въпреки желанието на В.и да й върнат определени суми, това не се
случва. Според свидетелката, мнението на колегите е, че има недоразумения
между заемодателката и заемателите. От показанията на същата свидетелка
става ясно, че по повод и във връзка със заема, отношенията между Г.В. и Т.
се изострили. В резултат от подадените жалби въззивницата-ищца по този иск
станала много нервна и дори на няколко пъти й прилошавало в кантората.
Свидетелката е възприела спорове между нея и съпруга й – втория ищец по
този иск, с ескалиране на отношенията и обвинения от страна на В., че той
дори не познава Р.С. и съпругата му е тази, която го е „забъркала“ във всичко.
Двамата обсъждали как е възможно да бъдат подавани сигнали против тях и
да се твърди, че Г.В. заплашва С. с убийство.
При всичко така изложено съдът съобрази следното: по делото липсват
каквито и да е доказателства относно подавани сигнали и отправени обиди,
съответно, уронване на доброто име на Г.В.. В приложените по делото жалби
до АК – Б. са изложени оплаквания от поведението на Т., твърдения, че след
получаване на сумата на заема е започнала да избягва контакти със
заемодателката и по този повод е наречена „**** и ****“ и „****“, но никъде
не се споменава за съпруга й. Описаното в обстоятелствената част на
насрещната исковата молба за широко разгласяване, че В.и са **** и
упражняват психически тормоз върху С., не се потвърждава от
доказателствения материал. От показанията на св.В.П. става ясно, че е
присъствала на разговори между съпрузите, в които са обсъждали подадени
от С. сигнали, но не е ясно дали не се касае за жалбите до АК – Б., защото
други жалби по делото не бях представени, нито сигнали до компетентни
органи за тормоз и заплахи от страна на заемателите.
По отношение на твърдението за публично разгласяване, че В.и са „****,
11
**** и ****“: В приложените документи – две жалби от 10.11.2015г.,
изходящи от С. и адресирани до АК - Б., съществува само израз: „Тази жена е
**** и ****“, но „**** и ****“ липсват в писменото изложение.
Относно израза: „Тази жена е **** и ****“, съдът приема следното:
Трайно установената практика на върховната инстанция изисква ясно
очертаване на предмета на делото, а именно – точно и конкретно описване на
обидните или клеветнически изрази и думи, обидили и унизили пострадалото
лице, а също така позорящите го факти, изнесени от деликвента, довели до
увреждане. Видно от съпоставката между исковата молба и входираните
жалби на въззиваемата по тези искове до АК - Б., съдът дължи произнасяне
единствено по отношение на спора дали изразът „Тази жена е ****“,
доколкото измамник е синоним на „мошеник“, осъществява деликт и дали
разгласяването на отношенията между страните е позорящо въззивницата по
тази жалба обстоятелство.
В тази връзка БАС съобрази, че гражданското законодателство не
съдържа легална дефиниция за обида и клевета. Такива се съдържат в
текстовете на чл.146 и чл.147 НК. Според цитираните норми: „Който каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие, се наказва за обида...“ и „Който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за
клевета…“. Причиняването на вреда в гражданско-правен аспект не изисква
пълно съответствие между фактическия състав на престъплението по НК и на
деликта по ЗЗД.
Нанасянето на обида изисква осъществяване на фактически състав, в
който едно лице да каже думи или изрази, засягащи честта и достойнството
на друго лице, такива, че обиденото лице да се почувства унизено, опозорено
и засегнато като личност. От изложената дотук фактическа обстановка не
може да се направи извод за нанасяне на обида на Т., понеже жалбите до АК-
Б. представляват описание на отношенията между страните по договора за
заем с изразено остро недоволство, че заемателите не изпълняват поетите
задължения да върнат заемната сума и оплаквания от поведението им –
избягване на контакти и срещи.
Що се отнася до осъществяването на фактите по втория фактически
12
състав, на клеветата, съдът съобрази следното: За да е налице клевета, следва
деецът да разгласи неистински позорни обстоятелства за оклеветеното лице
или да му припише престъпление.
При безспорно установената по настоящото дело фактическа обстановка,
а именно – липса на изпълнение по договора за заем от страна на двамата
заематели, с изключение на сумата от 2300лв., както и при липсата на
изпълнение в един продължителен период, след падежа, дори за безспорната
част от главницата, която и двете страни не спорят, че не е върната, ( тук
съдът съобрази и отговора срещу исковата молба – стр.101 по гр.д.№
1401/2018г. БОС), не може да се възприеме, че жалбата на ответницата по
този иск до АК - Б. визира неистинско позорно обстоятелство.
Що се отнася до приписването на престъпление, като Т. е окачествена
като „****“ настоящият състав приема следното: отново видно от жалбите до
АК-Б., С. публично е нарекла въззивницата по този иск „****“. От
показанията на св.В.П. става ясно, че жалбите са станали достояние на широк
кръг от адвокати от АК - Б., които са коментирали случая и недоразуменията
между В.и и С., но не се установява да са започнали да възприемат ищцата по
насрещния иск като ****. По-скоро са коментирали неразбирателства по
размера на дължимото, но не се доказа твърдяното в исковата молба уронване
на доброто й име. Няма данни сред адвокатските среди фактът на подадените
жалби да е осъществил неблагоприятния за ищцата по този иск резултат от
увреждане на авторитета и репутацията й като професионалист и като човек.
Жалбите са възприети като оплакване на страна по договор, по който има
несъвпадане на насрещната воля и затова все още няма пълно изпълнение.
Въпреки това жалбите са предизвикали неблагоприятни последици за Т.,
на която е приписано извършване на измама, затова следва да бъде
ангажирана отговорността на авторката, тъй като внушават, че действията на
Т. са престъпни, че тя е ****, която съзнателно и целенасочено е въвела
заемодателката в заблуждение. Общият смисъл на двете жалби, сочещ не само
на неизпълнение, но и на престъпни намерения и поведение – да се укрие и да
не изпълни, силно е засегнал въззивницата-ищца по този иск и се е отразил на
психическата й стабилност и на здравословното състояние.
При така изложеното съдът приема, че се доказа увреждане – временно
13
влошаване на здравето на Т., изразяващо се в неколкократни прилошавания
на работното място, изключителна нервност и чувство на обида от жалбите и
обвиненията на С.. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
действията на С. и вредата. При изложеното искът се явява доказан по своето
основание и следва да бъде уважен. За да определи размера на дължимото
обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД, съдът съобрази, че освен описаната от
св.В.П. нервност и неколкократни прилошавания, липсват данни по друг
начин действията на въззиваемата по този иск да са дали отражение върху
психиката на въззивницата-ищца – не се установи да са настъпили трайни и
необратими увреждания на здравето, нито се установи продължителност на
периода, в който са констатирани смущенията на психическото и физическо
равновесие на Т.. Ето защо настоящият състав приема, че 1000лв. са
достатъчни за репариране на претърпените от нея щети. Тази сума следва да
бъде присъдена по насрещния иск.
При изложеното следва решение в горния смисъл, като оплакването за
недължимост на законна лихва върху главницата по иска по чл.240 ЗЗД за
периода, през който производството по делото е спряно по взаимно съгласие
между страните, не може да бъде уважено, понеже не почива на закона.
Относно разноските: Пред окръжния съд в полза на Р.С. са присъдени
разноски за уважената част от исковете и размерът не е оспорван. С
настоящото решение следва да бъдат присъдени разноските за уважените
части от предявените искове, по които няма произнасяне пред БОС, а именно:
по отношение на дължимата част от неустойката – 63.16лв. и присъдената
договорна лихва за периода 22.10.2014г. – 22.10.2015г. в размер на 3 238.58лв.
Върху уважените части от исковете се дължи възнаграждение на адв.Д.С. по
реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на по 461лв. за всяка инстанция или общо
922лв. Дължимата държавна такса за двете инстанции възлиза на 198.11лв.
В полза на Г. Г. В. не се следват разноски, защото няма доказателства за
извършени такива и съобразно изхода на делото. В полза на Д. Н. Т. се
следват разноски за платената държавна такса върху уважената част от иска й
за двете инстанции – общо в размер на 60лв.
Мотивиран от изложеното, БАС
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 237/01.09.20г., поправено с решение №
260030/15.01.2021г. и двете по гр.д.№ 1401/2018г. на БОС, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Р. М. С., ЕГН **********, съдебен ****, ****,
адв.Д.С. против Д. Н. Т. , ЕГН: ********** и Г. Г. В. , ЕГН: ********** и
двамата с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6, със съдебен ****, ****,
адвокатско дружество „С. и съдружници“ иск за заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 8% върху заемната сума по сключения
между страните договор за заем от 22.10.2014г. за размера на претендираната
сума от 3 238.58лв., дължима за периода 22.10.2014г. – 22.10.2015г., както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. М. С. против Д. Н. Т. и Г. Г. В.
иск за заплащане на неустойка за неизпълнение на същия договор за
размера от 63.16лв., а също и в частта, с която е отхвърлен предявеният от
Д. Н. Т. против Р. М. С. насрещен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 1000лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Т., ЕГН: ********** и Г. Г. В. , ЕГН: ********** и
двамата с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6, със съдебен ****, ****,
адвокатско дружество „С. и съдружници“, да заплатят на Р. М. С., ЕГН
**********, съдебен ****, ****, адв.Д.С., сумата от 3238.58лв.,
представляваща дължима възнаградителна лихва в размер на 8% върху
заемната сума по сключения между страните договор за заем от 22.10.2014г.,
дължима за периода 22.10.2014г. – 22.10.2015г., както и сумата от 63.16лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на същия договор.
ОСЪЖДА Р. М. С. , ЕГН **********, съдебен ****, ****, адв.Д.С., да
заплати на Д. Н. Т., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6,
със съдебен ****, ****, адвокатско дружество „С. и съдружници“ сумата от
1000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени с депозираната
жалба до АК - Б., в която е нарекла Д.Т. „****“.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Н. Т. , ЕГН: ********** и Г. Г. В. , ЕГН: ********** и
двамата с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6, със съдебен ****, ****,
адвокатско дружество „С. и съдружници“ да заплатят допълнителна д.т. по
15
с-ка на Апелативен съд – Бургас в размер на 198.11лв.
ОСЪЖДА Д. Н. Т. , ЕГН: ********** и Г. Г. В. , ЕГН: ********** и
двамата с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6, със съдебен ****, ****,
адвокатско дружество „С. и съдружници“ да заплатят на адвокат Д.А. С., с
адрес на кантора: гр.Б., ****, с личен номер ********** по реда на чл.38, ал.2
ЗА допълнително възнаграждение в размер на 922лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА Р. М. С. , ЕГН **********, съдебен ****, ****, адв.Д.С., да
заплати на Д. Н. Т., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6,
със съдебен ****, ****, адвокатско дружество „С. и съдружници“ сумата от
60лв. разноски извършени в двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС в частта, досежно иска с
правно основание чл.240 ЗЗД, а в останалите части е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16