№ 30
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. К.
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. К. Въззивно частно търговско
дело № 20235001000037 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3
от ГПК.
С определение № 260139 от 06.10.2022 година, постановено по т. дело
№ 16/2021 година по описа на Окръжен съд - Х., е допълнено определение №
260090 от 20.06.2022 година, постановено по същото дело, като е осъдена Й.
Ф. Ф. - П., ЕГН **********, да заплати на „АГППДП д-р А и Й. П.“ ООД,
ЕИК *********, с адрес град Х., бул. „С.“ № **, представлявано от А. И. П.,
разноски за производството по делото в размер на 2200 лева адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
адвокати Ц. Р. и В. В. като пълномощници на Й. Ф. - П.. Поддържа се, че
присъденото с първоинстанционното определение адвокатско
възнаграждение надвишава минималните размери по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че
минималното адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал.
1, т. 10 от Наредбата, ведно с допълнителни възнаграждения от по 100 лева за
всяко едно от проведените четири съдебни заседания по делото, е 1200 лева,
която сума също се явявала прекомерна. Липсвала фактическа и правна
1
сложност на делото, поради което определеният размер на адвокатското
възнаграждение не съответствал на усилията на процесуалния представител
на ответника. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се
намали възнаграждението до законоустановения минимум от 1200 лева.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от „АГППДП д-р А. и
Й. П.“ ООД чрез пълномощника адвокат Г. Г. с изразено становище за
нейната неоснователност. Изложени са доводи за липса на мотиви на
първоинстанционния съд за намаляване на уговорения и заплатен размер на
адвокатското възнаграждение от 3000 лева на 2200 лева с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед
целта на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, свързана с основното начало в
гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие и с
адекватното възмездяване на дейността на юристите, в частност на адвокатите
и с изразяването на уважение към тяхната професия. Посочено е, че
определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското
възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна
сложност на делото и на усилията на всички адвокати от адвокатското
дружество, на което е заплатено само едно адвокатско възнаграждение.
Искането е да се отхвърли частната жалба.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в едноседмичния
срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу определение по чл. 248 от ГПК, чието
обжалване е изрично уредено в чл. 248, ал. 3 от ГПК. Определението е
съобщено на частния жалбоподател на 19.10.2022 година, като в него е
посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок. Частната жалба е
заведена с вх. № 262103/27.10.2022 година.
Досежно правното основание, посочено в обжалваното определение, а
именно чл. 250 от ГПК, въззивният съд намира, че то е неправилно.
Допълване на съдебен акт по реда на чл. 250 от ГПК се извършва тогава,
когато липсва произнасяне по същество по искане на страната, което е част
от предмета на правния спор. В случаите, когато се иска допълване или
изменение на съдебен акт само в частта за разноските, какъвто е и
настоящият, съдът се произнася съобразно разпоредбите на чл. 248 от ГПК.
2
Неточната правна квалификация, посочена от първоинстанционния съд, не се
отразява на допустимостта на първоинстанционното определение, доколкото
при постановяването му е спазена процедурата по чл. 248 от ГПК. С оглед на
това въззивният съд следва да се произнесе по същество по правилността на
обжалваното определение, съобразявайки оплакванията и исканията в
частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по т. дело № 16/2021 година по описа на Окръжен съд –
Х. е приключило с прекратително определение № 260090 от 20.06.2022
година, постановено от първоинстанционния съд след отказ от иска, направен
от процесуалния представител на ищцата Й. Ф. Ф. - П.. Отказът от иска е
направен след постановяване на решение от първоинстанционния съд, поради
което с цитираното определение е обезсилено това решение. В преклузивния
срок – до приключването на устните състезания в първоинстанционното
производство, ответникът е поискал присъждане на разноски в размер на
3000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното уговаряне и заплащане на тази
сума. Ищцата е направила своевременно възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Такова е направено и в писмения
отговор от Й. Ф. - П. на подадената в срок молба по чл. 248 от ГПК за
допълване на прекратителното определение с присъждане на ответника на
разноските за производството по делото в размер на 3000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно
предмета на спора / чл. 74 от ТЗ/ и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 10 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
е приложима в отношенията между страните във варианта от преди
изменението с ДВ бр. 88/2022 година, е 800 лева. Видно е от материалите по
делото, че първоинстанционният съд е провел четири открити съдебни
заседания преди постановяване на решението. Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 9 от Наредба № 1/ преди изменението/, при защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
по 100 лв. Т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно Наредба № 1 в случая е 1000 лева.
3
Въззивният съд обаче намира, че не са налице законовите предпоставки
за намаляване на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско
възнаграждение на ответника от 2200 лева до предвидения в Наредбата
минимум, респ. до посочената от частната жалбоподателка сума от 1200 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК на съда е предоставена
възможност по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предпоставката за това
обаче е адвокатското възнаграждение да е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая въззивният
съд намира, че тази предпоставка не е налице. Производството по делото пред
първоинстанционния съд е продължило повече от десет месеца от подаването
на исковата молба до постановяване на решението / от 01.02.2021 година до
07.12.2021 година/. Отказът от иска от страна на ищцата е направен едва на
13.06.2022 година, а производството по делото е прекратено на 20.06.2022
година, т.е. то е продължило общо една година и половина. По делото са
проведени четири открити съдебни заседания, като в три от тях са събирани
многобройни доказателства, включително разпит на общо шест свидетели /
пет в съдебното заседание на 12.07.2021 година и един на 01.11.2021 година/.
Делото е със значителна фактическа и правна сложност, както с оглед
въведените от страните фактически обстоятелства, на които се основават
предявеният иск и възраженията на ответника, свързани с отношенията
между ищцата и другия съдружник и управител на ответното дружество, така
и с възражението на ответника за нищожност на договора, с който ищцата е
придобила дялове на дружеството. Всичко това, наред с факта, че
процесуалните представители на ответното дружество са осъществявали
защитата на ответника в пълнота, без да е пропусната нито една процесуална
възможност за предявяване на искания и изразяване на становища и нито
едно открито съдебно заседание, дават основание на съда да приеме, че
адвокатското възнаграждение от 2200 лева, макар и надвишаващо
минималния размер по Наредба № 1, не е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, респ. че не са
налице законовите предпоставки за намаляването му под размера от 2200
лева.
4
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260139 от 06.10.2022 година,
постановено по т. дело № 16/2021 година по описа на Окръжен съд - Х., с
което е допълнено определение № 260090 от 20.06.2022 година, постановено
по същото дело, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е осъдена Й. Ф. Ф. - П.,
ЕГН **********, да заплати на „АГППДП д-р А и Й. П.“ ООД, ЕИК
*********, с адрес град Х., бул. „С.“ № **, представлявано от А. И. П.,
разноски за производството по делото в размера над 1200 лева до 2200 лева
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5