№ 1344
гр. Русе, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520101366 по описа за 2023 година
Н. Й. А. заявява, че със заповед, издадена на 11.06.2009г. по ЧГД №3028/2009г. по
описа на РРС е осъдена, солидарно с Й. И. Т., да заплати на „Обединена българска банка“
АД сумите: 4854.05 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от
13.05.2008г.; 451.05 лев – договорна лихва за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г.; 5.52 лева –
наказателна лихва за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г.; 465.39 лева – разноски по делото.
Пояснява, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит, сключен с банката
на 27.10.2006г.
По молба на банката, въз основа издадения изпълнителен лист, ЧСИ Ц. Г. образувала
срещу длъжниците изпълнително дело №20097600400669.
На 24.02.2011г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до „Милена – Х“
ЕООД, с което наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата до размер на
общо дължимата по изпълнителното дело сума. Този изпълнителен способ се изпълнявал до
30.05.2011г., когато дружеството превело последно удържаната сума от трудовото
възнаграждение, тъй като трудовото правоотношение било прекратено.
На 07.11.2012г. ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на Н. А.,
платимо от новия работодател – „Амадеус – Ей Си Джи“ ООД. Това изпълнително действие
не било извършено успешно, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на
21.09.2012г., т.е. преди изпращане на запорното съобщение.
На 30.10.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД подало молба за конституирането му като нов
взискател по изпълнително дело №20097600400669, позовавайки се на договор за цесия,
сключен с „Обединена българска банка“ АД на 31.01.2018г., по силата на който банката
цедирала вземането си по изпълнителния лист, издаден по ЧГД №3028/2009г.
1
На 11.07.2019г. ответникът депозирал молба до съдебния изпълнител, с искане да
бъде наложен запор върху вземането на Н. А. от налични суми по нейни банкови сметки, а
на 16.01.2023г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото й възнаграждение,
при работодателя „Мегахим“ АД.
Ищцата твърди, че от 30.05.2011г., когато е била направена последната удръжка по
наложения запор върху трудовото й възнаграждение е започнал да тече срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК и тъй като до 30.05.2013г., взискателят не поискал, а съдебният изпълнител не
извършил каквото и да е било принудително изпълнително действие, то на 31.05.2013г.
изпълнително дело №20097600400669 било прекратено по силата на закона, независимо, че
ЧСИ не издал постановление, за да констатира този факт.
Поддържа, че в периода 30.05.2013г. - 30.05.2016г. първоначалният взискател –
„Обединена българска банка“ АД и новоконституираният взискател – „ЕОС Матрикс“
ЕООД не поискали да бъде извършено нито едно принудително изпълнително действия по
отношение на нея и частният съдебен изпълнител не извършил такова по своя инициатива.
Позовавайки се на чл.110 и сл. от ЗЗД и ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, приема, че
на 31.05.2016г. е изтекъл законоустановения петгодишен давностен срок, поради което,
считано от същата дата, придобитото от ответника в качеството му на цесионер вземане по
посочения изпълнителен лист е погасено по давност.
Развива правни аргументи по приложение разпоредбата на чл.439 ГПК, като
поддържа, че задълженията й по изпълнителен лист издаден на 17.07.2009г., съгласно
подлежаща на изпълнение заповед от 11.06.2009г. по ЧГД №3028/2009г. по описа на РРС
към ответника са погасени по давност, която е започнала да тече от 30.05.2011г. и е изтекла
на 30.05.2016г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, бул.“Рачо Казанджията“№4-6, представлявано от
управителите Р. И. М. - Т. и Тихомир И. Вълчев, че Н. Й. А., ЕГН ********** не дължи на
дружеството по изпълнителен лист издаден на 17.07.2009г., съгласно подлежаща на
изпълнение заповед от 11.06.2009г. по ЧГД №3028/2009г. по описа на РРС сумите: 4854.05
лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 13.05.2008г.; 451.05
лев – договорна лихва за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г.; 5.52 лева – наказателна лихва
за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г.; 465.39 лева – разноски по делото, тъй като
вземанията са погасени по давност.
Претендира направените по делото разноски и на основание чл.38, ал.2, вр.чл.38,
ал.1, т.2 ЗА – възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Д. К. – пълномощник на ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че представляваното от нея дружество е кредитор по отношение Н. А. и
Вануша И.а, по силата на Договор за цесия от 31.01.2018г., сключен с първоначалния
кредитор – „Обединена българска банка“ АД. На 30.10.2018г. дружеството било
2
конституирано като взискател по изпълнително дело №669/2009г. по описа на ЧСИ Ц. Г.,
образувано по молба на банката въз основа изпълнителен лист издаден на 17.07.2009г. по
ЧГД №3028/2009г. по описа на РРС.
Счита, че вземането не е погасено по давност по отношение ищцата и в тази връзка
излага следните съображения:
До постановяване ТР №2 по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следвало да се
прилагат указанията, дадени с Постановление №3/18.11.1980г., поради което приема, че до
26.06.2015г. давност по изпълнителното дело не е текла. В тази връзка сочи ТР
№3/28.03.2023г. по ТД №3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
На 30.10.2018г. „ЕОС Матрикс“ подал молба за конституиране в качеството на
взискател по изпълнителното дело и поискал извършване на изпълнителни действия,
включително налагане запор на трудово възнаграждение, с което давността била
прекъсната. Сходни действия били поискани през 2019г., 2021г. и 2023г.
Перемпцията не изключвала принудителното изпълнение, тъй като при настъпването
й, при наличие на искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не можел да
откаже изпълнение на поискания нов способ – дължал подчинение на намиращия се у него
изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция била образуване на
ново изпълнително дело по новото искане, тъй като старото било прекратено по силата на
закона. Новото искане прекъсвало давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело. Необразуването на ново изпълнително дело можело
да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не била събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело.
В чл.116, б.“в“ ЗЗД законодателят установил правилото, че давността се прекъсвала с
предприемане действия за принудително изпълнение. Прави извод, че давността е свързана
с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица, поради което ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
независеща от волята на кредитора, давността се считала прекъсната с искането, дори то да
е нередовно. След това давността се прекъсвала последователно във времето, когато
способът се осъществявал чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта и др.
Сочи, че перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК водела до прекратяване на конкретно
изпълнително производство, настъпвала по силата на закона, но не засягала сама по себе си
издадения изпълнителен лист и не влияела върху материализираното в него вземане,
подлежащо на принудително изпълнение.
Развива доводи, относно разликата между перемпция и давност.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
претенцията като неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
3
В настоящото производство е прието ИД №669/2009г. по описа на ЧСИ с рег.№760,
образувано по искане на „Обединена българска банка“ АД, въз основа изпълнителен лист,
издаден по гражданско дело №3028/2009г. по описа на РРС, по силата на който Н. Й. А. и Й.
И. Т. са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумите: 4854.05 лева – главница по
договор за кредит; 451.05 лева – договорна лихва за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г.; 5.52
лева – наказателна лихва за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.05.2008г. до окончателното й изплащане и 465.39 лева –
разноски по делото.
На 17.07.2009г. съдебният изпълнител изискал информация от ТД на НАП – Русе и
ПП КАТ – Русе за банковите сметки, МПС, недвижимите имоти, регистрираните търговски
обекти и данни за работодателя на Н. А., и изпратил покана за доброволно изпълнение,
получена от ищцата на 24.07.2009г.
През м.август 2009г. по отношение длъжника е наложена принудителна
административна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС.
На 18.08.2009г. Н. А. внесла 200 лева по сметка на ЧСИ. Като основание за
плащането е посочено ИД 20097600400669.
На 21.11.2009г. взискателят поискал, съдебният изпълнител да насрочи извършване
на опис и оценка на движимите вещи и МПС-та, собственост на ищцата. Извършването на
опис е насрочено за 10.12.2009г., като длъжникът е уведомен с призовка изх.
№14389/21.11.2009г.
На 23.01.2010г. отново са изискани сведения от ТД на НАП – Русе за банковите
сметки, МПС, недвижимите имоти, регистрираните търговски обекти и данни за
работодателя на Н. А., а на 19.02.2011г. – информация от регистъра на трудовите договори
относно работодателя на длъжника.
На 24.02.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, във
връзка с който до 30.09.2011г. включително по изпълнителното дело са постъпвали суми.
На 07.11.2012г. е изпратено запорно съобщение до „Амадеус Ей Си Джи“ ООД –
работодател на Н. А., в отговор на което дружеството уведомило ЧСИ, че трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 21.09.2012г.
Три години по-късно – през м.декември 2015г. взискателят поискал да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „Амадеус Ей Си Джи“
ООД. Въз основа молбата на „ОББ“ АД, на 08.12.2015г. съдебният изпълнител изпратил
отново запорно съобщение до дружеството.
На 30.10.2018г. ответникът депозирал молба до съдебния изпълнител с искане да
бъде конституират като взискател по изпълнителното дело. Основал искането на договор за
цесия, сключен на 31.01.2018г., по силата на който „ОББ“ АД цедирало на „ЕОС Матрикс“
ЕООД вземането, произтичащо от договора за кредит. С постановление от 31.10.2018г.
ответното дружество е конституирано на страната на взискателя по ИД №20097600400669.
През м.07.2019г., въз основа молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съдебният изпълнител
наложил запор върху банковите сметки на Н. А. в: „Банка ДСК“ ЕАД; „Банка Пиреос
България“ АД; „ОББ“ АД; „Юробанк България“ АД; „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон
4
София.
На 16.01.2023г. е изпратено съобщение до „Мегахим“, за налагане запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително
дело. Надлежни страни са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.
Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
За успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които
изключват или погасяват спорното право.
В случая ищецът (длъжник) отрича съществуването на паричното вземане, предмет
на ИД 20097600400669 въз основа факти, настъпили след приключване на съдебното дирене,
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, позовавайки се на
изтекла погасителна давност. Паричното вземане, съгласно изпълнителен лист, издаден по
гражданско дело №3028/2009г. по описа на РРС е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение и се погасява с изтичането на общата петгодишна давност.
Изпълнителното дело е образувано преди постановяване на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за
изгубило сила Постановление на Пленума на Върховния съд №3/1980г., в което е указано,
че погасителна давност в хода на изпълнителния процес не тече. Съгласно Тълкувателно
решение №3/28.03.2023г. по тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната
давност за вземания по изпълнителни дела, образувани при действието на ППВС №3/1980г.,
започва да тече от 26.06.2015г. – датата, на която е постановено тълкувателното решение,
отменящо разрешенията на ППВС №3/1980г. Въпреки това, до 26.06.2015г., перемпцията
(каквато в разглеждания казус е настъпила преди посочената дата) не е без правно значение
за прекъсването на давността. Нова давност при перемирало изпълнително дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК започва да тече от датата на неговото прекратяване (в този
смисъл Определение №1038/10.05.2023г. по гражданско дело №4891/2022г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В случая прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на 30.09.2013г. – след
изтичане двугодишен период от доброволно извършено от длъжника плащане. Налага се
изводът, че от перемирането на изпълнителното дело на 30.09.2013г. е започнала да тече
нова давност, която е изтекла на 30.09.2018г.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба за конституиране като взискател по
изпълнителното дело на 31.10.2018г., т.е. след изтичане на давностния срок. Към
12.07.2019г. - датата на предприемане последващите изпълнителни действия (налагане запор
върху банкови сметки на длъжника), петгодишният срок на погасителната давност вече е
5
бил изтекъл.
Изложеното води до извод, че ищцата не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист издаден на 17.07.2009г., съгласно подлежаща на изпълнение заповед от
11.06.2009г. по ЧГД №3028/2009г. по описа на РРС. Претенцията, като основателна следва
да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 231.04 лева – заплатена държавна
такса. Процесуалният представител на Н. А. претендира възнаграждение на основание
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, което предвид фактическата и правна сложност и съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя в размер на 878 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков – Казанджията“№6, представлявано от управителите Р. М. - Т. и Т. В., че Н. Й. А.,
ЕГН ********** с адрес за връчване на съобщения – гр.Р., ул.“Д.“№.. не дължи на
дружеството по изпълнителен лист издаден на 17.07.2009г., съгласно подлежаща на
изпълнение заповед от 11.06.2009г. по ЧГД №3028/2009г. по описа на РРС сумите: 4854.05
лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 13.05.2008г.; 451.05
лев – договорна лихва за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г.; 5.52 лева – наказателна лихва
за периода 25.11.2008г. – 07.06.2009г.; 465.39 лева – разноски по делото, поради погасяване
вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Й. А., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 231.04 лева.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В. М. В.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 878 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6