РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300500724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, със съдебен адрес:
гр. С., бул. „*** против решение № 260155/26.10.2023 г., постановено по гр. д. №
134/2020 г. по описа на РС -Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П***, искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна
дължи на жалбоподателя сумата за разликата над 4040,78 лева до 8313,29 лева -
представляваща неплатена главница, дължима по договор за банков кредит № FL*** от
***г., сумата от 513,21 лева – договорна лихва начислена за периода от 16.06.2013 г. до
03.02.2016 г., за които суми е издадена Заповед № 2521 от 14.04.2016 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 4735/2016 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост
за главница и договорна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Г. А. Д., ЕГН **********, чрез адвокат И., с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният
съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и
съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените
във въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от 1
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може
да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна квалификация по
чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„Юробанк България“ АД против Г. А. Д., с които ищецът иска да признае за установе,
че ответницата дължи сумата от 8826,50 лева, от които 8313,29 лева – главница;
513,21 лева договорна лихва за периода 16.06.2013 г. до 03.02.2016 г., дължими по
договор за кредит № *** от 16.05.2013г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2016 г. до окончателното й
заплащане, за които суми е издадена Заповед № 2521/14.04.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 4735/2016 г.
по описа на ПдРС, ХІІІ гр. състав.
В исковата молба се твърди, че „Юробанк България“ АД е предоставило на
ответницата сумата от 9040 лева по договор за банков кредит № *** от 16.05.2013 г.
Уговорена била променлива годишна лихва в размер на сбора на референтния лихвен
процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити плюс договорна надбавка в
размер на 1.55%. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита
договорната надбавка била увеличена на 8.050%. Кредитът бил изцяло усвоен от
кредитополучателя, но последният не заплащал дължимите вноски в уговорения срок.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от договора при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да
е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да
е друго задължение по договора вземането на кредитора ставало предсрочно
изискуемо. Длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост на 03.02.2016 г.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред
Районен съд гр. Пловдив, като заявлението било уважено и на 15.04.2016 г. бил издаден
изпълнителен лист за процесните вземания. Впоследствие било образувано изп. д. №
2707/2016 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, като след връчване на покана за
доброволно изпълнение длъжникът депозирал писмено възражение срещу заповедта по
реда на чл. 414 от ГПК.
В подадения от Г. А. Д. отговор на исковата молба се твърди, че предявените
искове са неоснователни. Признава сключването на процесния договор за кредит,
както и обстоятелството, че вземанията на кредитодателя са обявени за предсрочно
2
изискуеми. Ответницата твърди, че от момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем била внесена сумата от 4660 лева. Оспорва размера на претендираните суми.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4735/2016 г. по описа на ПдРС, в полза
ищцовата банка “Юробанк България” АД против ответница – Г. А. Д. –
кредитополучател, е издадена Заповед №2521/14.04.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.04.2016
г. за сумата от 8826,50 лева, от които 8313,29 лева – главница; 513,21 лева договорна
лихва за периода 16.06.2013 г. до 03.02.2016 г., дължими по договор за кредит № ** от
16.05.2013г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 11.04.2016 г. до окончателното й заплащане. В срока по чл. 414
ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда
едномесечен срок за това е подадена искова молба.
Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за
потребителски кредит № *** от 16.05.2013 г. и погасителен план към него. В
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от договора е установено, че банката предоставя
потребителски кредит в размер на 9040 лв. на кредитополучателя. Страните са
постигнали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
лихва, изчислена при референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени
кредити плюс договорна надбавка в размер на 1.55%. За всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита договорната надбавка е в размер на 8.050%.
Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя, но последният не заплащал
дължимите вноски в уговорения срок.
Годишният процент на разходите е посочен в чл. 3, ал. 4 от Договора и е в
размер на 13, 79 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към
момента на сключване на договора е от 16924,92 лв.
Страните са се уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва за
забава в размер на законната лихва-чл. 8.
Видно от приложения към договора погасителен план падежът на първата
вноска е на 16.06.2013 г., а на последната – на 16.05.2023 г., като размера на вноската
е 150, 16 лв., в която се включва задължение за главница, лихва и такса.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,
което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че сумата
по кредита
в размер на 9040 лв. е усвоена еднократно в пълен размер чрез заверяване на
разплащателната сметка на ответницата на 16.05.2013 г. Погасителният план по
кредита е от 120 броя месечни погасителни вноски, като през първата година е
уговорен гратисен период за главницата, както и по-нисък лихвен процент. Всяка
3
вноска през първата година е в размер на 56,50 лв., от втората година нататък е в
размер на 147,66 лв., с падежи – 16-то число на месеца, считано от 16.06.2013 г. –
16.05.2023 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 16.05.2023 г. В регистрите и
документите на ищцовото дружество са налични данни за извършени плащания за
главница по процесния договор общо в размер на сумата от 1456,80 лв., в т.ч. 726,71
лв. платени до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.04.2016 г., като
непогасената главница до посочената дата е в размер на сумата от 8313,29 лв. и 730,09
лв. – платени в периода след датата на подаване на заявлението до датата на исковата
молба – 07.01.2020 г. – с непогасена главница до посочената дата – 7583,20 лв. В
регистрите и документите на банката са налични данни за начислена и платена
възнаградителна лихва. За периода от усвояването до 23.02.2016 г., е начислена
възнаградителна лихва общо в размер на 2563,05 лв., платената такава до датата на
заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2016 г. е 2075,56 лв., в резултат на което неплатената
възнаградителна лихва към датата на заявлението е 487,49 лв. Няма данни при ищеца
за погасена възнаградителна лихва след датата на заявлението. Вещото лице е
посочило, че в регистрите и документите на ищцовото дружество са налични данни за
начислена и платена наказателна лихва, както следва: за периода от 17.06.2013 г. до
26.04.2016 г. върху просрочените вноски /неплатени вноски с настъпил падеж/ е
начислена наказателна лихва общо в размер на 57,83 лв., платената такава до датата на
заявлението по чл. 417 ГПК – 12.04.2016 г. е 21,96 лв., в резултат на което неплатената
наказателна лихва към датата на заявлението е 35,87 лв. След датата на заявлението е
погасена още 0,25 лв. – наказателна лихва на 27.04.2016 г. В регистрите и документите
на ищеца са налични данни за начислена и платена законна лихва: за периода от
11.03.2016 г. до 28.06.2018 г. върху размера на неиздължената главница е начислена
законна лихва общо в размер на 1972,60 лв., платената такава е 1972,60 лв. В ищцовото
дружество са налични и данни за начислени и платени такси /по 2,50 лв. на месец –
такса обслужване/. За периода на кредита от усвояването до 16.02.2016 г. са начислени
общо такси в размер на 82,50 лв., от които са платени такива в размер на 34,81 лв., в
резултат на което неплатените такси към датата на заявлението са 47,69 лв. Относно
разноските по кредита – в регистрите и документите на дружеството са налични данни
за осчетоводени и платени разноски: след обявяване на кредита за изискуем са
осчетоводени разноски общо в размер на 2792,62 лв., като платените разноски по
данни на ищеца, са общо 1660,88 лв., а неплатените – 1131,74 лв. Непогасените вноски,
са както следва: непогасени вноски за главница – към датата на заявлението –
12.04.2016 г. са погасени общо 726,71 лв. по главницата, т.е. погасени са изцяло
първите 27 вноски, последната от които е с падеж – 16.08.2015 г. Всички останали
вноски за главница са непогасени към датата на заявлението. Към датата на исковата
молба – 07.01.2020 г. са погасени общо 1456,80 лв. по главницата, т.е. погасени са
изцяло първите 39 вноски и частично в размер на 16,18 лв. 40-та вноска, последната
изцяло погасена, от които – 39-та вноска, е с падеж – 16.09.2016 г. Всички останали
вноски за главница са непогасени към датата на исковата молба – 07.01.2020 г.
Непогасените вноски за лихва – към датата на заявлението 12.04.2016 г., както и към
датата на исковата молба – 07.01.2020 г., са погасени общо 2075,56 лв. за
възнаградителна лихва, т.е. погасени са изцяло първите 26 вноски и частично в размер
на 77,85 лв. 27-ма вноска, последната изцяло погасена, от които 26-та вноска е с падеж
– 16.07.2015 г. Всички останали вноски за лихва са непогасени към датата на
заявлението, както и към датата на исковата молба – 07.01.2020 г. В заключението е
посочено, че към датата на подаване на заявлението – 12.04.2016 г. и към датата на
исковата молба – 07.01.2020 г., неплатените задължения по кредита са както следва:
4
главница – към датата на подаване на заявлението – 8313,29 лв., към датата на
подаване на исковата молба – 7583,20 лв.; възнаградителна лихва – към датата на
подаване на заявлението – 487,49 лв., към датата на подаване на исковата молба –
487,49 лв.; наказателна лихва – към датата на подаване на заявлението – 35,87 лв., към
датата на подаване на исковата молба – 35,62 лв.; такси – към датата на подаване на
заявлението – 47,69 лв., към датата на подаване на исковата молба – 47,69 лв.; разноски
– към датата на подаване на заявлението – 0 лв., към датата на подаване на исковата
молба – 1131,74 лв.; или общо – към датата на подаване на заявлението – 8884,34 лв.,
към датата на подаване на исковата молба – 9285,74 лв. Вещото лице е посочило, че по
отношение на задълженията на ответницата по процесния кредит, счетоводството на
ищеца е водено редовно. Погасените задължения по кредита са както следва: главница
– към датата на подаване на заявлението – 726,71 лв., към датата на подаване на
исковата молба – 1456,80 лв.; възнаградителна лихва – към датата на подаване на
заявлението – 2075,56 лв., към датата на подаване на исковата молба – 2075,56 лв.;
наказателна лихва – към датата на подаване на заявлението – 21,96 лв., към датата на
подаване на исковата молба – 22,21 лв.; законна лихва – към датата на подаване на
заявлението – 0 лв., към датата на подаване на исковата молба – 1972,60 лв.; такси –
към датата на подаване на заявлението – 34,81 лв., към датата на подаване на исковата
молба – 34,81 лв.; разноски – към датата на подаване на заявлението – 0 лв., към датата
на подаване на исковата молба – 1660,88 лв.; или общо – към датата на подаване на
заявлението – 2859,04 лв., а към датата на подаване на исковата молба – 7222,86 лв. В
плащанията са включени всички плащания, извършени от ответника, съгласно
приложените по делото вноски бележки. Плащанията са в общ размер на сумата от
4200 лв., за периода 27.01.2016 г. – 29.05.2019 г. След 03.02.2016 г., внесените суми по
сметка на ответника за погасяване на кредита са в размер на сумата от общо 4760 лв.,
за периода 25.02.2016 г. – 25.09.2019 г. Неплатените главница и възнаградителна лихва
към 03.02.2016 г. са общо в размер на сумата от 8800,78 лв., както следва: 8313,29 лв. –
непогасена главница към 03.02.2016 г. и 487,49 лв. – непогасена възнаградителна лихва
към 03.02.2016 г. С внесената сума от 4760 лв., се погасява цялата дължима
възнаградителна лихва от 487,49 лв. и с остатъка от внесената сума се погасява 4272,51
лв. – главница. Тоест към датата на исковата молба неплатеният остатък от главницата
е 4040,78 лв., а неплатеният остатък от възнаградителната лихва е 0.00 лева.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява съдебният си акт на базата на събраните такива пред
първоинстанционният съд. Предвид на това, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са
релевантните за спора факти и обстоятелства, на база на които са направени правилни
и законосъобразни правни изводи. Ето защо споделяйки изцяло същите, на основание
чл. 272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанциоинния акт.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави следното:
Досежно възражението за предсрочна изискуемост на процесния кредит.
По смисъла на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може
5
да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем, поради неплащане на определен брой месечни вноски.
Предсрочна изискуемост на задължението обаче не настъпва автоматично само с факта
на неплащане на вноска по кредита с настъпил падеж, а още и с упражняване
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В този смисъл
освен обективният факт на неплащането, е необходимо и кредиторът да упражни
правото си да обяви кредита за изискуем преди крайния му падеж. Според по т. 18 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора или с други думи до длъжника трябва да е стигнало волеизявлението на
банката да направи кредита предсрочно изискуем. В настоящия случай, на основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е сключен от
договор за потребителски кредит от 16.05.2013 г., с описаните в исковата молба
параметри, както и че вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми ,
считано от 03.02.20216 г. Ищецът, сега въззивник, в исковата молба твърди, че
процесния кредит е станал предсрочно изискуем на 03.02.2016 г., така е приел и
районния съд. Поради това възраженията на жалбоподателя направени във връзка с
предсрочната изискуемост на процесния договор за креди са неоснователни.
Касателно другото възражение за това, че районният съд е приложил разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че със платената от ответницата сума от 4760 лв. за
периода 25.02.2016 г. – 25.09.2019 г., е погасена главница в размер на 4272,51 лв. и
изцяло дължимата, възнаградителна лихва в размер на сумата от 487,49 лв.,
настоящият съдебен състав го намира за неоснователно по следните съображения.
От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и ясно се
установява, че след датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо
ответницата е платина суми в общ размер от 4760 лв. за периода 25.02.2016 г. –
25.09.2019 г. , като неплатените главница и възнаградителна лихва към 03.02.2016 г. –
датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо са, както следва: 8313,29
лв. – непогасена главница и 487,49 лв. – непогасена възнаградителна лихва или общо
вземането е в размер на сумата от 8800,78 лв.
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за закредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането – вж. т. 2 от ТР №
3/2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Когато извършеното плащане не е достатъчно за погасяване на цялото вземане
и длъжникът не е заявил кое задължение погасява, както е в разглеждания случай,
погасителният ефект за главница и лихви при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.- вж. – вж. т. 1 от ТР № 3/2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Всичко това налага извода, че след като процесния кредит е обявен за
предсрочно изискуем ответницата дължи само главницата му и законна лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемност.
6
Направените плащания от ответницата в размер на общо 4760 лв. за периода 25.02.2016
г. – 25.09.2019 г., тъй като не са достатъчни за погасяване на целия дълг, следва
погасителния ефект на плащанията да се отнесе при условията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, т.е.
първо се е погасила възнаградителна лихва в размер на 487,49 лв. и главница в размер
на 4272,51 лв., т.е. ответницата дължи само главница в размер на 4040,78 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с извършеното плащане в
размер на общо 4760 лв. ответницата е погасила част от разноски по кредита в размер
на 1660,88 лв., от общо 2792,62 лв. –разноски. На първо място не става ясно какво се
включва в тези разноски, дали същите са съдебни, липсват и доказателства за реалната
им направа. В случай че разноските са съдебни, то тяхната изискуемост не е настъпила,
за да бъдат приспадани от така заплатените от длъжника суми, с оглед висящността на
този процес. Няма данни същите да са акцесорни задължения към главния дълг, които
да са били уговорени от страните и да са определени отнапред по основание и размер.
Като е стигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски във въззивното
производство – 800 лева за адвокатски хонорар съгласно представен списък, който
размер не е прекомерен с оглед обема на извършените действия с цел защита
интересите на въззиваемата страна от процесуалния представител, конкретната
фактическа и правна сложност на спора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260155 от 26.10.2023 г., постановено
по гр. д. № 134/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, в частта му, с която
са отхвърлени предявените от „Юробанк България” АД, ЕИК *********
искове, с които се иска да се признае за установено, че Г. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. “*** * дължи сумата за разликата над 4040,78
лева до 8313,29 лева - представляваща неплатена главница, дължима по
договор за банков кредит № *** от 16.05.2013 г., сумата от 513,21 лева –
договорна лихва начислена за периода от 16.06.2013 г. до 03.02.2016 г., за
които суми е издадена Заповед № 2521 от 14.04.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 4735/2016 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, да заплати на Г.
А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П***, сумата от 800 лв. адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
7
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8