№ 806
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500422 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.
С решение № 50198 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 4564/2021 г.
на ВКС – ІІІ ГО - е отменено решение № 1396 от 13.08.2021 г., постановено
по в.гр.д.№ 1488 по описа за 2021 г. на ВОС - ІІ състав -, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване
на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на жалба на „Енерго-
про продажби“ АД срещу решение № 4813 от 11.11.2019 г., постановено по
гр.д.№ 7722 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори
състав, с което е прието за установено между страните, че наследниците на Б.
Д. П., заместили го по реда на член 227 от ГПК, Д. Б. П. и Е. Б. П. не дължат
на ответното дружество „Енерго-про продажби“ АД всеки по сумата от 2
703,79 лева по фактура № ********** от 14.05.2019 г., представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 г. до
29.03.2018 г. за обект, находящ се в ***, с клиентски № *** и абонатен №
***, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; и въззивното дружество е
осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер от 826,30 лева, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
1
и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със
събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за
възникване на вземането на дружеството, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество електроенергия, дължимо на
основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. При
извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни разноски.
По делото пред ВКС на 24.10.2022 г. е депозирана молба от
въззиваемите, в която се излага, че, ако съдът остави без разщглеждане
искането на ответника по касация, се прави частичен отказ от иска за сумата
от 410 лева и производството следва да бъде прекратено в тази му част на
основание член 233 от ГПК, а въззивното решение - обезсилено за горницата
над 4 997,58 лева. Доколкото въведеното от възиваемите условие не се е
сбъднало, то и съдът не дължи произнасяне по това искане.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по
силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа.
От представения по делото КП от 29.03.2018 г., съставен от служители на
„Електроразпределение Север“ АД се установява, че проверяваният
електромер с фабричен № 1115 0315 0078 9836 на посочения обект е бил
подменен с нов. Посочени са показания по четири тарифи. Проверката е
извършена в присъствието на двама служители, един представител на Б. П. -
Е. П. /въззиваема в настоящото производство/, както и един свидетел. СТИ е
изпратено за проверка в БИМ в безшевна торба.
Видно от КП от метрологичната експертиза на средство за измерване №
2
765 от 03.05.2019 г. на БИМ - ГД МИУ - РО Русе се установява, че е
осъществена външна намеса в софтуера на електромера /в тарифната схема/;
наличие на пременила енергия по тарифа 1.8.3. от 30 566 кВтч, която не е
била визуализирана на дисплея; че електромерът не съответства на
техническите характеристики, но не било отразено в същия КП електромерът
да е бил с нарушена метрологична или ведомствена пломби.
В резултат на КП от БИМ е изготвено становище за начисление на
електрическа енергия, с което за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. е
начислено общо 30 566 кВтч.
Издадена е фактура от 14.05.2019 г., с която е начислена сумата от 5
407,58 лева за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г.
Видно е от КП № 11159603 от 27.10.2015 г., че процесното СТИ е било
монтирано на обекта на Б. П. с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
Изготвено е заключение от вещо лице, от което се установява, че
проверяваният електромер с фабричен № 1115 0315 0078 9836, тип САRAT M
02, с ток 5/60 А, монофазен, статичен, е произведен през 2015 г.; към момента
на проверката СТИ е било годно техническо средство; показанията на
електромера по отделните тарифи са: 1.8.1. – 3 847 кВтч; 1.8.2. - 5 767 кВтч;
1.8.3. - 30 566 кВтч и 1.8.4. - 0 кВтч; налице е софтуерно претарифиране по
отделните регистри, като е било въздействано през инфрачервения порт на
електромера, а количеството електроенергия в размер на 30 566 кВтч е
отразено във фактурата; процесното количество енергия може да бъде
натрупано само в резултат на човешка намеса. В съдебно заседание вещото
лице е обяснило, че щом енергията е отчетена /независимо по скритите или
явните регистри/, то тя е преминала и потребена, както и, че щом показанията
на СТИ при монтажа по дневна и нощна тарифа са били нулеви, то значи
СТИ е монтирано ново на обекта.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена
СТЕ с участието на вещо лице софтуерен специалист, в заключението на
която се установява следното: въздействието върху СТИ е осъществено чрез
използване на външно устройство чрез препрограмиране с нови параметри,
които да включват натрупване по тарифа Т3 – 15,42 часа всеки ден;
въздействието не е техническа грешка, а е в резултат на целенасочено
човешко поведение; причината за натрупване на показания в регистър 1.8.3. е
целенасоченото въздействие чрез препрограмиране на процесното СТИ на
30.10.2015 г. в 19,11 часа; ответникът твърди, че не разполага с програма за
обслужване на процесното СТИ, която да може да променя показанията в
тарифите на СТИ;отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3. е
преминало през процесното СТИ; няма данни електромерът да е бил отварян
преди извършване на проверката; технически не е възможно насасяне на
данни за показания в пометта на електромера чрез оптичния порт на
устройството; електромерът е монтиран нов на обекта с нулеви показания по
Т1 и Т2; СТИ няма връзка със световното време; отчетена електроенергия и
определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото
3
количество, тоест може да се достави, съответно потреби, през процесния
период; количеството електроенергия в регистър 1.8.3. се е натрупало за
период от 30.10.2015 г. до 29.03.2018 г.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за
установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената
сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и
при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет
на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално
доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между
енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена
електроенергия са договорни - за доставка /продажба/. Договорът има
специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се прилагат
общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия
на основание член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и
е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена
от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му
електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за
неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия,
важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за
цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на
което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално
доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради
разликата между измереното и реално доставеното количество
електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в
„Държавен вестник“/ задължението на потребителя да заплати реално
доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в
договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие
на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според
предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия,
регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът –
потребител на електроенергия, присъединен към електропреносната мрежа,
обслужвана от ответника. Ищецът е клиент и дължи заплащане на ответника
само цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен
между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение
за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума,
формирана като разлика между доставеното и отчетено количество
електроенергия за периода 30.03.2017 г.–29.03.2018 г. В тежест на ответника
4
според разпределението на доказателствената тежест е да докаже
възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и
начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по делото,
както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е
установено, че в конкретния случай на 27.10.2015 г. в обекта на потребление
на ищеца е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна
тарифи. При положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва,
че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към този момент. При
метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва
цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената
и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното
софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във времето от
монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като това
въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до
режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на
„Енерго-про продажби“ АД. Количеството електроенергия, представляващо
разлика между доставеното и отчетено количество за процесния период може
да се достави, съответно потреби, в този период.
При валидно обвързващо страните правоотношение по договор за
покупко-продажба, по силата на което доставчикът реално е доставил
количества електроенергия, натрупани в невидими за редовен отчет регистри
на СТИ, които количества са реално доставени и потребени от потребителя,
то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата
между редовно отчетеното количество електроенергия и реално преминалите
и използвани от ищеца количества електроенергия за същия период.
Стойността на преминалото и реално потребено количество електроенергия в
невидимия регистър и е установено от заключението на вещите лица по
изготвените СТЕ и е оценена по приравнени цени, определени за
технологични разходи. Ищецът отговаря за задължението за заплащане
стойността на доставената енергия. В този смисъл е и практиката на ВКС –
решение № 60191 от 22.12.2021 г., постановено по к.гр.д.№ 3651/2020 г., ІV
ГО; решение № 60190 от 17.12.2021 г., постановено по к.гр.д.№ 3433/2020 г.,
ІV ГО; решение № 50 от 17.03.2021 г., постановено по к.гр.д.№ 1845/2020 г.,
ІІІ ГО.
По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск като недоказан по основание следва да се отхвърли, а
решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен - да бъде
отменено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК
въззивникът има право на сторените от него разноски. Действително
реализирани и доказани от дружеството разноски за платено възнаграждение
5
на адвокат възлиза на сумата от 1 440 лева с ДДС за всяка инстанция, като
при настоящото разглеждане на делото във ВОС е представено доказателство
за заплатен адвокатски хонорар от 1 908 лева.
Наред с тези разноски на дружеството следва да се присъдят и
разноските, сторени за платени държавни такси и депозити за вещи лица за
всяка инстанция и по всички дела, които са общо в размер на 804,45 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4813 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 7722
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с
което е прието за установено между страните, че наследниците на Б. Д. П.,
заместили го по реда на член 227 от ГПК, Д. Б. П. и Е. Б. П. не дължат на
ответното дружество „Енерго-про продажби“ АД всеки по сумата от 2 703,79
лева по фактура № ********** от 14.05.2019 г., представляваща начислена
сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. за
обект, находящ се в ***, с клиентски № *** и абонатен № ***, на основание
член 124, алинея 1 от ГПК; и въззивното дружество е осъдено да заплати на
ищеца разноски в общ размер от 826,30 лева, на основание член 78, алинея 1
от ГПК; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Б. П. ЕГН ********** и Е. Б. П. ЕГН
**********, двамата с адрес в ***, като провоприемници на основание член
227 от ГПК починалия в хода на производството Б. Д. П. ЕГН **********,
иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че не дължат на „Енерго-про продажби” АД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, всеки от тях сумата от
2 703,79 /две хиляди седемстотин и три 0,79/ лева, представляваща начислена
в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. за обект, находящ
се в ***, с клиентски № *** и абонатен № ***, за която сума е издадена
фактура от № ********** от 14.05.2019 г.
ОСЪЖДА Д. Б. П. ЕГН ********** и Е. Б. П. ЕГН **********, двамата
с адрес в ***, като провоприемници на основание член 227 от ГПК починалия
в хода на производството Б. Д. П. ЕГН **********, да заплатят на „Енерго-
про продажби” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
сумата от 9 912,45 /девет хиляди девестстотин и дванадесет 0,45/ лева,
представляваща сторени по делота пред всички инстанции съдебно-деловодни
разноски, на основание член 78 от ГПК.
6
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна
жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, считано
връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7