Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на осми
юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №1214 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в обективно кумулативно
съединение искове от „К.Б.“ ЕООД срещу П.Т.Т.
с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по
Договор за кредит №********** от ***., сключен с „4финанс“ ЕООД, опериращо под
търговска марка „Вивус“, вземането по който е прехвърлена в пола на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-33/***. : сумата от 350 лева,
представляваща главница, и сумата от 105.98 лева, представляваща лихва за за
забава за периода 03.02.2017г. до 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
31.01.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за
кредит от разстояние №********** от ***.,
сключен с „4финанс“ ЕООД по реда на чл.6 ЗПФУР ответникът получил кредит в
размер на 350 лева като сумата била изплатена чрез Изипей на същия ден.
Кредитът бил със срок 30 дни като падежната дата била 01.08.2016г. С настъпването
на падежа кредитополучателят изпадал в забава, поради което съгласно клаузите
по договора и т.13.2 от ОУ от 22.0.72016г. му се начислила наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на 10% към договорения лихвен процент върху
неизплатената сума за периода на просрочието.
На ***. ищцовото дружество придобило вземането към
ответника с договор за цесия, за което на последния било изпратено уведомление
чрез Български пощи, което било получено лично от него.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
Със становище от 22.06.2020г. ищецът чрез процесуалния си представител отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.
С оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва
да се присъдят
разноските, реализирани от него :
100 лева за държавна такса и и 360 лева за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Т.Т., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** следните суми, дължими по Договор за кредит №********** от ***., сключен с „4финанс“ ЕООД, опериращо под търговска марка „Вивус“, вземането по който е прехвърлена в пола на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-33/***. : сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща главница, и сумата от 105.98/сто и пет лева и осемдесет и девет ст./ лева, представляваща лихва за забава за периода 03.02.2017г. до 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 31.01.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.