РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Кърджали, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245140100430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „В. К.“ АД, ЕИК **************
срещу Е. А. И., ЕГН **********, в която обективно съединени са осъдителни искове с
правни основания чл. 240 вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД за парични вземания,
произтичащи от Договор за кредит “V.” под формата на кредитна линия с възможност
за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения
кредитен лимит, за който страните постигнали съгласие да е в размер на 600 лв.
Ищцовата страна сочи, че сумата е усвоена изцяло двукратно в пълен размер,
като ответницата се задължила да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни от
усвояване на главницата.
Сочи, че този срок започва да тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит при
еднократното му усвояване при подписване на договора, а при усвояване на части – от
датата на първото частично усвояване. Твърди, че ответницата заявила ползването на
допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“, както и били уговорени такси за
извършване на действия по ограничаване на негативни последици при просрочие.
Срокът на договора изтекъл на 06.04.2023г., но липсвало надлежно изпълнение от
длъжницата. Липсата на плащане на задълженията на кредитополучателя на
определените с договора падежи довело до необходимост ищецът да изпраща
напомнителни съобщения, електронни писма, както и да ангажира служител от КОЛ
център, който да уведомява ответницата преди, на и при просрочие и след падежната
дата, за които действия страните уговорили заплащане на такси по чл. 20, ал. 4 от
1
договора съгласно обявена от кредитодателя тарифа. Твърди, че в чл. 20, ал. 3 било
уговорено начисляването на законна лихва за забава в случай на допусната забава в
погасяването на вноските по кредита. Посочва, че на ответницата била начислена и
такса „ангажимент“, която представлявала допълнителна доброволна услуга, избрана
от кредитополучателя, според която кредиторът се задължава да прилага за целия срок
на договора еднакъв по размер лихвен процент от 15 % или 0.042 % на ден.
Ищецът изрично сочи, че не претендира дължимите суми за неустойки,
съгласно чл.15, ал.1, 2, 3, 4, 5 и 6 от договора, както и такси по чл.20, ал.4 от договора и
такса ангажимент фиксиран лихвен процент.
Моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да
заплати следните суми:
-главница в размер на 600 лв., начислена към крайния срок на договора
06.04.2023г., както и законна лихва за забава в размер на 77.51 лв., начислена върху
остатъчната непогасена главница в размер на 600лв от 06.04.2023г. до 31.03.2024г.
/датата на подаване на ИМ в съда/.
Претендира разноски.
Ответникът не подава отговор и не взема становище по исковата молба.
На същата са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, процесуалното
поведение на страните и направеното искане от страна на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238,
ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е представил писмен отговор. Същият е редовно призована за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направила искане делото
да бъде гледано в нейно отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и събраните в хода на делото
доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
2
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
При този изход на делото в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят претендираните от него разноски в общ размер на 527 лв., от
които 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 127
лв. за заплатена ДТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
************************** и настоящ адрес, *******************, да заплати на
„В. К.“ АД, ЕИК **************, седалище и адрес на управление:
********************************, сумата от 600 лева, представляваща главница
по Договора за кредит „V. от 06.04.2022 година, начислена към крайния срок на
договора 06.04.2023г., както обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главното задължение – сумата от 77.51 лв., начислена върху остатъчната непогасена
главница в размер на 600лв от 06.04.2023г. до 31.03.2024г. /датата на подаване на ИМ в
съда/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата
молба 31.03.2024 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН **********, да заплати на „В. К.“ АД, ЕИК
**************, сума в общ размер на 527 лв. , от които 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 127 лв. за заплатена ДТ.
Присъдените суми /с изключение на дължимите в полза на Бюджета на
съдебната власт/ могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца:
******************************.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3