№ 213
гр. Пазарджик, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20245200100108 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 45 от
ЗЗД от М. Н. Ю., ЕГН **********, М. С. С., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН
**********, последната лично и със съгласие на попечителя си М. Н. Ю., и
тримата с адрес: село П., община П., област П., ул. ***, всички чрез адвокат Т.
К. от АК – Пазарджик, срещу А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: село П.,
община П., област П., ул. ***, понастоящем в ***, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева за първата
ищца и по 200 000 лева за всеки един от другите двама ищци, настъпили в
резултат на причинена на 01.04.2019 г. смърт на техния наследодател С. Г. С.,
за което ответникът е признат за виновен съгласно влязла в сила Присъда № 6
от 17.02.2023 г. по НОХД № 337/2021 г. на ОС – Пазарджик, ведно със
законната лихва от 01.02.2021 г. до 01.02.2024 г. в размер на 82 724.86 лева
върху главницата от 250 хиляди лева, респ. в размер на по 66 179.89 лева
върху главниците от 200 хиляди лева, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и
законната лихва върху присъдени главници и лихви от датата на подаване на
исковата молба 14.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
Твърди се, че с Присъда № 6 от 17.02.2023 г. по НОХД № 337/2021 г.
на ОС – Пазарджик е признал ответникът А. Ч. за виновен в това, че в с. П.
умишлено е умъртвил С. Г. С., ЕГН ********** – съпруг на първата ищца и
1
баща на останалите двама ищци, като на 06.03.2019 г. го е намушкал с нож в
областта на гърба, като смъртта е настъпила на 01.04.2019 г. Присъдата е
потвърдена от Апелативен съд – Пловдив с решение, което е оставено в сила с
решение на ВКС, и влязла в сила на 07.11.2023 г. Твърди се, че ищците търпят
неимуществени вреди от деянието на осъдения, умишлено бил отнет
източникът им на сигурност, съпружеска и бащина обич и топлота. Излагат се
подробни съображения за претърпените вреди за всеки ищец. Моли се за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба, въпреки редовното връчване на съобщението на 22.02.2024 г.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници е видно, че наследници на починалия
на 01.04.2019 г. С. Г. С. са съпругата му М. Н. Ю., двете му дъщери М. С. З. и
М. С. С., и сина му М. С. С..
С постановената Присъда № 6/17.02.2023 г. по НОХД № 337/2021 г. на
ОС – Пазарджик ответникът А. М. Ч. е признат за виновен в това, че
умишлено умъртвил С. Г. С., като на 06.03.2019 г. в село П., община П. го
намушкал с нож в областта на гърба в дясната горна част, на нивото на 3-ти
гръден прешлен, като проникващото прободно порезно нараняване на
гръдния кош е довело до нараняване на десния бял дроб и хранопровода,
причинили остро настъпилия десностранен хемопневмоторакс, наложили
няколко оперативни интервенции, които са довели до залежаване на
пострадалия и развитие на конфлуираща пневмония в белите дробове, довела
до дихателна недостатъчност и спиране на дишането и сърдечната дейност,
като смъртта е настъпила на 01.04.2019 г.
Установява се, че ответникът е бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест“ от 18.05.2020 г. до постановяване на присъдата.
С Решение № 141/20.07.2023 г. по ВНОХД № 182/2023 г.
Пловдивският апелативен съд потвърждава първоинстанционната присъда, а
с Решение № 405/07.11.2023 г. по н. д. № 822/2023 г. ВКС, ІІІ н. о. решението
на ПАС е оставено в сила. Така, присъдата е влязла в законна сила на
07.11.2023 г.
От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
2
Свидетелят Н. Н. З., съседка на семейство дава показания, че познава
убития С., жена му и двете им деца много добре. Излага, че преди убийството
семейството живяло много задружно, а сега били в тревога без него, в много
лошо състояние, в уплаха. Поддържа, че С. бил работлив човек, много добре
се грижел за децата си, за къщата, в която живеят. Жена му също работела. В
момента тя не работи, тъй като има *** – ходи по болници за по една
седмица, прибира се и пак ходи. Децата не излизат никъде, стоят си вкъщи.
Страхуват се, стресирани са, тъй като са съседи с убиеца на баща им. За да
могат да отпразнуват абитуриентските си балове, от фирма „Асарел“ им
дарили средства, за да могат децата да си купят дрехи за бала.
Свидетелят С. С. Т., кръстница на децата и кума на М. Ю. дава
показания, че дядо й има къща, съседна на къщата на ответника, а от другата
страна е къщата на ищците. Твърди, че често ходи там. Счита, че събитията
около бащата на М. биха могли да провокират агресия у него, но не е виждала
такава. За дъщерята М. заявява, че е много затворена, мълчалива, винаги
тъжна. Не била такава преди убийството на баща й. Определя семейството
като спокойно, скромно, децата ходели на училище. Споделя за случка, при
която докато събирали листа на двора, забелязали ответника да стои гол в цял
ръст на прозореца на неговата къща, правейки непристойни движения.
Твърди, че всички много се страхували в периода, когато А. все още не бил
приведен в затвора след присъдата (има предвид времето, през което
ответникът бил под домашен арест). В тази връзка сочи, че къщата е
постоянно барикадирана, а дворът бил охраняван от три кучета, които
постоянно обикалят. Изобщо всички живели в постоянен страх след
убийството. Излага, че С. бил тих и скромен човек. Започнал да поправя
някои неща по къщата. Всички били спокойни и щастливи, защото имали
всичко. След смъртта останали без защита. Живеели в кухнята, в една стая,
без всякакви удобства – баня, тоалетна, топла вода. Покривът им течал. Ако
С. бил жив щял да се погрижи за всичко.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Правният спор възлага в тежест на всеки ищец да докаже следните
кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: противоправно деяние; претърпяна вреда (в случая
неимуществена); причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и настъпилата вреда; вина, която при установено авторство се предполага на
3
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД до установяване на противното.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Доколкото по делото е установено с
влязла в сила осъдителна присъда, че ответникът умишлено е умъртвил
наследодателя на ищците, настоящият съдебен състав е длъжен да приеме на
основание чл. 300 от ГПК, че на 01.04.2019 г. ответникът Ч. е извършил
виновно (умишлено) противоправно деяние (в случая престъпление). Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се
осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените
човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Неимуществените са не само болките и страданията, понесени
от конкретно увредено лице, но и всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват и ще съпътстват
същите.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
безспорно намира, че всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД са доказани:
извършено от ответника виновно противоправно деяние, станало причина за
настъпилите неимуществени вреди в правната сфера на ищците и причинно-
следствената връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.
Искът е доказан в своето основание и съдът следва да определи размер
на обезщетението при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Както е посочено в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС № 4/1961 г., при смърт на
пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без
оглед на наследствените им права и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга, и то след като се установи, че
действително са претърпели такава вреда.
Най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
4
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД (ТР № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС).
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. Във всички случаи не бива да се допуска размерът на обезщетението да
бъде източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната
практика в сходни хипотези. В случая обективните данни, събрани по делото
сочат, че пострадалите съпругата М. Н. Ю. (на 56 г. към датата на
увреждането 01.04.2019 г.), дъщерята М. С. С. (на 13 г. към деня на
увреждането) и сина М. С. С. (на 15 г. съответно) са живели в хармония,
разбирателство и спокойствие преди убийството на техния съпруг и баща,
като с това престъпление те загубват както моралната си опора в негово лице,
така и спокойствието, подкрепата и физическата защита, която той им е
осигурявал, доказателство за което е страхът ищците все още да не обитават
цялата къща, вместо което те живеят всички заедно само в кухненското
помещение, а достъпът до къщата, освен изградените барикади, се охранява
не от едно, а от три кучета. Относно арогантното поведение на ответника във
времето, когато е търпял мярка за неотклонение домашен арест до
отвеждането му в затвора след произнасяне на присъдата има отношение към
търпяните неимуществени вреди от ищците дотолкова, доколкото са усещали
липсата на съпруг и баща, който да ги защити в една такава подобна
ситуация. В частта относно техните лични страхове от убиеца, последните
нямат отношение към предмета на спора и не влият върху размера на
обезщетението.
Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл.
възрастта на починалия – 70 години; крехката възраст на децата към същия
момент – съответно на 15 и 13 години; обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта на баща им; силната емоционална връзка на обич, доверие,
привързаност и разбирателство между деца и баща, респ. между съпруг и
съпруга, от която връзка децата и съпругата са били лишени безвъзвратно и
което несъмнено бележи по негативен начин по-нататъшния им живот, лишен
5
от подкрепата, сигурността и обичта, която баща им е предоставял; реакцията
на децата и съпругата след трагичния инцидент и изключително тежкото и
болезнено преживяване на внезапната загуба, разклатила емоционалното им
състояние и причинила им силна психична травма, настоящият състав намира,
че паричният еквивалент на понесените от всеки от ищците неимуществени
вреди, причинени от смъртта на съпруга/баща им, възлиза на сумата от по
150 000 лева за всеки ищец, която отговаря на създадения от съдебната
практика ориентир (вж. Решение № 212 от 11.01.2018 г. на ВКС по т. д. №
738/2017 г., ІІ т. о. – увреждане 2012 г., обезщетение неимуществени вреди
130 000 лева за съпруг и 110 000 лева – на всяко дете).
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен
характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение – Решение № 153 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о.
Изчислена, претендираната законна лихва върху главницата от 150 000
лева за претендирания период от 01.02.2021 г. до 01.02.2024 г. е в размер на
сумата от 49 634.93 лева, като за разликата до претендираните размери от
всеки от ищците исковете по чл. 86 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.
Респективно, следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху
присъдените главници от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
ІІ. По начина, по който ищците претендират и законната лихва върху
присъдената вече лихва по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на 49 634.93 лева, от
датата на исковата молба до окончателното плащане, по същество се стига до
анатоцизъм, т. е. сложна лихва – олихвяване на вече начислена лихва, което е
недопустимо – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските:
Ищците са били защитавани безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от исковете,
в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. К. в размер на 27 765 лева, от които: 8 790 лв.
за защита на съпругата и по 9 487.50 лева за всяко от децата, или общо за
двете 18 975 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
6
заплати в полза на съда дължимата държавна такса, съразмерно на уважената
част от исковете, доколкото ищците са освободени от това задължение, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: село П., община П.,
област П., ул. ***, понастоящем в ***, да заплати на М. Н. Ю., ЕГН
**********, М. С. С., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН **********, тримата с
постоянен адрес: село П., община П., област П., ул. ***, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева за
всеки от ищците, претърпени в резултат на причинена на 01.04.2019 г. смърт
на техния общ наследодател С. Г. С., за което ответникът е признат за
виновен с влязла в сила Присъда № 6 от 17.02.2023 г. по НОХД № 337/2021 г.
на ОС – Пазарджик, ведно със законната лихва върху всяка главница от
150 000 лева за периода от 01.02.2021 г. до 01.02.2024 г. в размер на по 49
634.93 лева (четиресет и девет хиляди шестстотин трийсет и четири лева и 93
стотинки) за всеки от ищците, както и със законната лихва върху всяка
главница от 150 000 лева от датата на исковата молба – 14.02.2024 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. Ю. за разликата над присъдените 150 000
лева до претендираните 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева, включително
за разликата над присъдената лихва от 49 634.93 лева до претендираната от
82 724.86 лева (осемдесет и две хиляди седемстотин двайсет и четири лева и
86 стотинки), като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. С. С. за разликата над присъдените 150 000
лева до претендираните 200 000 (двеста хиляди) лева, включително за
разликата над присъдената лихва от 49 634.93 лева до претендираната от
66 179.89 лева (шейсет и шест хиляди сто седемдесет и девет лева и 89
стотинки), като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. С. С. за разликата над присъдените 150 000
лева до претендираните 200 000 (двеста хиляди) лева, включително за
разликата над присъдената лихва от 49 634.93 лева до претендираната от
66 179.89 лева (шейсет и шест хиляди сто седемдесет и девет лева и 89
стотинки), като неоснователен.
7
ОСЪЖДА А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: село П., община П.,
област П., ул. ***, понастоящем в ***., да заплати на адвокат Т. К. от АК –
Пазарджик, сумата от 27 765 (двайсет и седем хиляди седемстотин шейсет и
пет) лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
на ищците, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: село П., община П.,
област П., ул. ***, понастоящем в ***., да заплати в полза на Окръжен съд –
Пазарджик, сумата от 23 956.19 лева (двайсет и три хиляди деветстотин
петдесет и шест лева и 19 стотинки), представляващи държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8