№ 59
гр. Шумен, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20223600600256 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 12 от 05.04.2022 г. постановена по НЧХД № 20213620200325/2021г.
Новопазарският районен съд:
- признал подсъдимия Б. О. С. с ЕГН-********** за виновен в това, че на 27.03.2021г.в
с.Загориче,обл.Шумен, причинил на частния тъжител М. Х. М. с ЕГН-**********, лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, чрез нанасяне
на разкъсно-контузни рани в областта на лицето, по гърба на лявата ръка и лявото ходило и на
основание чл.130 ал.1 предл.второ от НК го осъдил на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки: 1/задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодично на
явяване и подписване през пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО, 2/задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА
ГОДИНА и 3/ безвъзмезден труд в полза на обществото за 120/сто и двадесет чеса/в рамките на
ЕДНА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА.
- оправладал подсъдимия Б. О. С., че е извършил гореописаното престъпление в съучастие
като съизвършител с подсъдимия О. Б. О. .
- признал за невиновен и оправдал подсъдимия О. Б. О., ЕГН-********** по повдигнатото
му обвинение, че на 27.03.2021г.в с.Загориче,обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с
подсъдимия Б. О. С. причинил на частния тъжител М. Х. М. с ЕГН-**********, лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, чрез нанасяне
на разкъсно-контузни рани в областта на лицето, по гърба на лявата ръка и лявото ходило –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
- признал подсъдимия О. Б. О. с ЕГН-********** за виновен в това, че на 27.03.2021г.в
с.Загориче, обл.Шумен, умишлено повредил чужда движима вещ –л.а.“**** „ с д.к.****,
собственост на частния тъжител М. Х. М., а именно – счупено предно панорамно стъкло и
странично стъкло на шофьорската врата, като стойността на причинените вреди е 182.00лв. и
1
деянието представлява маловажен случай и на основание чл.216 ал.4 от НК го осъдил на
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
- осъдил подсъдимия Б. О. С. с ЕГН-********** да заплати на гражданския ищец М. Х. М.
с ЕГН-********** обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК в размер на 2000.00лв./две хиляди лева-главница/,
ведно със законната лихва върху нея, начиная от 27.03.2021г. до окончателното изплащане, както и
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 35.00лв./тридесет и пет лева/.
-отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от гражданския ищец М. Х. М. с
ЕГН-********** граждански иск СОЛИДАРНО против подсъдимите Б. О. С. с ЕГН-********** и
О. Б. О. с ЕГН-********** за разликата над 2000.00лв./две хиляди лева –главница/, до
претендирания размер от 10 000 лв./десет хиляди лева-главница /, ведно със законната лихва върху
нея, начиная от 27.03.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът се е произнесъл по направените разноски и дължимите държавни такси.
Срещу постановеният съдебен акт е депозирана въззивна жалба от тъжителите М. М. и М.
М.. Намират присъдата в оправдателната й част за неправилна, поради оправдането на подсъдимия
О. Б. О. по обвинението за съучастие в престъплението по чл. 130, ал.2 от НК и явно
несправедлива, поради заниженото парично обезщетение за неимуществени вреди присъдено на
тъжителя М. М.. В съдебно заседание тъжителите не се явяват. Представляват се от
упълномощения си защитник. Същият подробно доразвива изложените становища за
неправилност на атакувания съдебен акт. Счита, че съдът неправилно е възприел част от
доказателствата, въз основа на което е достигнал и до неправилен извод за липса на доказателства,
обосноваващи виновността на подсъдимия О. Б. О. по обвинението за съучастие в престъплението
по чл. 130, ал.2 от НК. Моли да се отмени първоинстанционната присъда в оправдателната й част
и да се постанови нова, с която да се осъди подс.О. Б. О., като съизвършител с Б. О. С. в
извършване на деянието по чл.130, ал.2 от НК като му се наложи справедливо наказание; на
основание чл.52 от ЗЗД, да се увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди на
тъжителя М. Х. М. до пълния предявен размер в тъжбата. Претендират се разноски по делото.
Срещу присъдата е депозирана жалба и от О. Б. О. чрез адвокат К. К. - АК-Русе. Заявява, че
не е доволен от присъдата, както в наказателната й, така и в гражданската й част, поради което
обжалва същата, като неправилна и незаконосъобразна. Моли да се отмени атакуваната присъда и
да се постанови нова такава, с която да бъде оправдан със всички произтичащи от това последици.
Депозирана е жалба и от Б. О. С. чрез адвокат К. К. К. - АК- Русе. Обжалва я като
неправилна и незаконосъобразна. Моли да се отмени атакуваната присъда и да се постанови нова,
с която да бъде оправдан със всички произтичащи от това последици.
В съдебно заседание подсъдимите не се явявяват, представляват се от адв. К.. Поддържа
жалбите и на двамата подсъдими с уточнението, че счита че двамата не са действали с какъвто и да
е умисъл. Счита, че няма доказателства по делото бащата Б. да е нанесъл телесна повреда на
тъжителя М. М.. Излага доводи, че М. Х. М. дори и да има някакви увреди, то те не са нанесени от
Б. О. С., тъй като няма никакви доказателства, че той е бил в непосредствен досег до пострадалия.
Счита, че в чл. 216, ал. 4 от НК са предвидени и друг вид наказания, които са по-леки, и които не
са обсъдени при преценката на извършителя на деянието, на неговата личност и съответно при
определяне както вида, така и размера на наказанието. Намира наказанието, което е определено на
О. Б. О., за несъразмерно тежко, несъответстващо на целта на закона - нито на индивидуалната,
нито на генералната превенция. Моли да се отмени присъдата и на двамата подсъдими - Б. О. С. и
О. Б. О., както в наказателната, така и в гражданската й част. Алтернативно - ако се приеме, че
двамата или някой от двамата е извършил престъпление и то трябва да бъде репарирано,
определеното обезщетение от районен съд като прекалено завишено – да бъде намалено. Моли да
им бъдат присъдени разноските, направени във въззивната инстанция.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като
провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките
2
за прилагане на чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 334 т. 1 от НПК. Шуменският окръжен съд констатира
нарушения на процесуалните правила, които предпоставят отмяната на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане, поради следното:
На първо място от мотивите на присъдата не може да се установи каква точно фактическа
обстановка е установена от районния съд. Поради обстоятелството, че в имената и на тъжителите
и на подсъдимите едно име е собствено и/или бащино – фамилно изписването им само с едно име
създава объркване и не става ясно чии действия или възприятия описва районния съд. По тази
причина и приетата фактическа обстановка е непрецизна, непълна и от нея не може да се прецени
дали кореспондира с наличните доказателства по делото. Това от своя страна води до
невъзможност обективно да се провери дали са правилни и обосновани изводите, изведени въз
основа на така изготвения анализ на доказателства. Горното е основание за извод за липса на
мотиви, тъй като липсва и пълно, прецизно и точно описание на възприетата фактическа
обстановка.
На второ място – налице е противоречие между мотиви и диспозитив /присъда/. Това се
установява от мотивите, в частта им на направения от първоинстанционния съд анализ на
доказателствата. От една страна съдът е приел следното: „Поради местоположението на
подсъдимия Б. върху свидетеля A., той /A./ не могъл да излезе от колата. Ударил и сина му М. Х.,
докато той се намирал в колата на шофьорското място.“ Т.е. ако съдът е приел, че подс. О. Б. О. е
нанесъл удар на М. Х. М., то същият е съучастник в деянието по чл. 130, ал.2 от НК заедно с подс.
Б. О. С., като формата на съучастие следва да се прецизира. Вместо това съдът е постановил по
отношение на същия оправдателна присъда. Противоречието е още по ясно в мотивите по надолу:
„Изхождайки от показанията на свидетеля Х. М., както и от показанията на останалите свидетели,
но най-вече от заключението на СМЕ, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият О.
О. е скачал върху предния капак на автомобила, в който са се намирали пострадалия М. М. и
неговия баща Х. М., с крака е счупил предното панорамно стъкло и предно ляво стъкло, затискал е
вратата на шофьора М. М., пречейки му да напусне автомобила, докато през това време Б. му е
нанасял удари по лицето. В случая от доказателствата по делото може да се направи извода, че с
действията си по предотвравяване възможността на М. да излезе от автомобила, подсъдимият О. е
помагал на Б. при причиняването на телесните увреждания в областта на лицето, но категорично
съдът не споделя версията на обвинението, че двамата подсъдими са действали при форма на
съучастие-съизвършителство. Ако е налице съизвършителство при така очертаната фактическа
обстановка, се касае за извършител и помагач , но не и за съизвършителство при осъществяване
на деянието от двамата подсъдими.“
Съдебната практика е последователна относно възможността да се премине от най-тежката
форма на съучастие /извършителство/ към по-леките такива /подбудителство и помагачество/, но
обратното не е възможно освен, ако не е направено изменение на обвинението, по реда на чл. 287
НПК. Тази константа не се променя и от факта, че за всички форми на съучастие е предвидено
еднакво по закон наказание. Поради което не е имало и причина, ако районния съд е преценил, че
формата на съучастие не е съизвършителство, да признае О. Б. О. за виновен в това престъпление
при по леките форми - подбудителство и помагачество. Съдът е допуснал процесуално нарушение
от кръга на съществените, изразяващо се в противоречие между присъда и мотиви по отношение на
подс. О. Б. О. приемайки, че същият е съучастник в мотивите, и постановявайки оправдателен
диспозитив в присъдата.
Разпоредбата на чл.304 от НПК изрично посочва при какви условия подсъдимият може да
бъде признат за невиновен. Това са хипотезите, когато не се установи, че деянието е извършено, че
е извършено от подсъдимия или че е извършено виновно, както и когато деянието не съставлява
престъпление. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че не са налични
такива, които да обусловят такъв извод. Приемайки, в мотивите на съдебния акт, че подс. О. Б. О.
е осъществил деяние и постановявайки оправдателна присъда за същото деяние, НПРС е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо при новото разглеждане по делото.
Съдът намира, че е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Налице е
противоречие между диспозитивната част на съдебния акт и изложените мотиви, което съдебната
практика приравнява на липса на мотиви. Липсва и ясно описана, прецизна и пълна фактическа
3
обстановка. Допуснатото нарушение не може да се отстрани от въззивната инстанция.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че ще следва атакуваната присъдата
на НПРС да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия
съд. С оглед на това разноски на страните не се следват, като същите следва да се претендират в
производството за разглеждане виновността на подсъдимите съгласно чл. 190, ал.1 НПК.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 12 от 05.04.2022 г. постановена по НЧХД № 20213620200325/2021г.
по описа на Районен съд – Нови пазар
И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от НПРС от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4