Решение по дело №6792/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110206792
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4163
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Д. Д.
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от М. Д. Д. Административно наказателно дело
№ 20231110206792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Р. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.***, против електронен фиш, Серия К, №5940425, издаден
от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като неправилен и
незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, поради което иска неговата отмяна и претендира
направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
В депозирано по делото писмено становище навежда доводи за липса на
доказателства, че посоченото в ел.фиш АТСС е одобрен тип за измерване, за
липса на яснота къде е било монтирано и дали поставянето му е било
обозначено с пътен знак. Счита, че е налице разминаване в стойността на
скоростта, посочена на снимката и тази по ел.фиш, както и че не са изпълнени
изискванията на чл.4 и чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
1
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Ал. Ал., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
07.04.2023 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е изпратена по пощата
на 20.04.2023 г., съгласно отразената дата на пощенското клеймо върху
плика, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от
ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№5940425, за това, че на 19.05.2022 г., в 20:18 часа, в гр.София, по бул.“Акд.
Иван Евстатиев Гешов“ до №2Д, с посока на движение от бул.“Константин
Величков“ към бул.“Цар Борис III“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за
населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„БМВ 118 Д“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС – CORDON М2 -
MD1197, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената
стойност на скоростта е 82 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 32
км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Р. И. Г., в качеството му на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
2
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, клип със снимков материал и един брой снимков материал на
позиционираното АТСС на процесния пътен участък; Решение за одобрение
на типа на уред за измерване на ДИМ на Република Хърватска; разпечатка от
сайта на БИМ на вписан тип средство за измерване; Протокол от проверка
№09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на АТСС;
ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; справка АИС-АНД;
справка АИС „Първоначална регистрация на МПС и собственици“; справка
картон на водач.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2, №
от ДР В-46, с място на монтаж: на триножник, за която от приложените по
делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване вписване на тип
средство за измерване, съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за
последваща проверка, се установява, че използваното на дата 19.05.2022 г.
АТСС е вписано като одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до
13.06.2027 г., както и последваща метрологична проверка на 15.03.2022 г.,
при която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за
експлоатация до 15.03.2023 г., включително и към датата на установяване на
нарушението. В процесния ел.фиш, използваното АТСС е правилно
индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на
описаното в представените решение и разпечатка за вписване на одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка на БИМ. Видът и
3
фабричния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол
за използване на АТСС на 19.05.2022 г., а в снимковия материал на заснетия с
това техническо средство видеоклип се съдържа вида и фабричния номер на
описаното по тип техническо средство в ел.фиш. С оглед на горните
констатации, релевираното възражение в жалбата относно липсата на
доказателства, че процесното АТСС е одобрен тип за измерване, не се
споделя от съда.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 19.05.2022 г., часа – 20:18 часа, мястото на нарушението –
гр.София, бул.“Акд. Иван Евстатиев Гешов“ до №2Д, обозначено и с
географски координати, посоката на движение – приближаващи се МПС;
разпознатото от АТСС превозно средство, извършило нарушения за скорост –
лек автомобил с ясно различим регистрационен номер – ***, измерената
скорост на движение – 85 км/ч, ограничението на скоростта на движение в
този пътен участък – 50 км/ч; типа и фабричния номер на използваното
АТСС. Неоснователно се явява релевираното възражение, че е налице
разминаване в стойността на скоростта, посочена на снимковия материал и в
ел.фиш. Видно от отразените данни в процесния ел.фиш, че съответните
стойности на скоростта са определени, след приспаднат толеранс от 3% в
полза на водача. При елементарно математическо изчисление се установява,
че от измерената скорост на движение с процесното АТСС от 85 км/ч, след
приспадане на толеранс от 3% се получава стойността, посочена в ел.фиш
като установена стойност на скоростта – 82 км/ч, а при изваждане от нея на
разрешената стойност на скоростта в населено място – 50 км/ч, логически се
получава посочения в ел.фиш резултат на превишената стойност – 32 км/ч.
Следователно е спазена разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015 г. при издаване на елфиш, като превишената скорост в
резултат на нарушението правилно е изчислена и правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС на
триножник, встрани до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 19.05.2022 г.
е използвано по вид CORDON MD-1197, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
4
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
15.03.2023 г., в интервал от време от 19:20 часа до 21:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване и с място на контрол –
гр.София, бул.“Акд. Иван Евстатиев Гешов“ до №2Д, с посока на движение
на контролираните МПС – от бул.“Константин Величков“ към бул.“Цар
Борис III“, с посока на задействане – приближаващи МПС. С оглед на горните
констатации, неоснователно се явява релевираното от жалбоподателя
възражение, че не става ясно къде е било монтирано използваното на
процесната дата АТСС. Съгласно отразеното в протокола, общото
ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в населено
място, което не е обозначено с поставен пътен знак. Описаната в ежедневната
форма на отчет от състава на наряда от дата 19.05.2022 г., в графа извършена
дейност, касаеща установяване на нарушения за скорост с използване на
описаното в ел.фиш АТСС, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
Съдът не споделя и релевираното от жалбоподателя възражение
относно липсата на доказателства по делото, че поставянето на процесното
АТСС е било обозначено с пътен знак. Към датата на нарушението –
19.05.2022 г., не е било дължимо и обозначаване на мястото за контрол с
пътен знак Е-24, в каквато насока е била регламентацията на отменения вече
чл.7 от Наредба №8121з-12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в
ДВ, бр.6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Задължението за обозначаване с пътен
знак Е-24 е отпаднало още с изменението на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП,
обнародвано в ДВ, бр.54/05.07.2017 г. Следователно, с отпадане на
изискването в посочената законова разпоредба за обозначаване на мястото на
контрол с пътен знак, се счита за неприложимо задължението за това.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се
установява, че към датата на нарушението – 19.05.2022 г., регистриран
собственик на заснетия лек автомобил е физическо лице – Р. И. Г..
Жалбоподателят не е посочил лице, на което е предоставил собственото си
5
МПС на посочените дата, час и място, в писмена декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и от гледна точка на субекта на
нарушението, ел.фиш правилно и законосъобразно е издаден на физическото
лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС, към
датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна
норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за
превишение на скоростта от 31 до 40 км/ч, за установеното в случая
превишение от 32 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в полза
на водача от действително засечената скорост от 85 км/ч, на разрешената
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което
съдът констатира, че и материалният закон е правилно приложен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва
да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
6
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К,
№5940425, издаден от СДВР-МВР, с който на Р. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.***, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Р. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.***,
да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени разноски за
процесуално представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Р. ИВ. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.***, против електронен фиш, Серия К, №5940425, издаден
от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като неправилен и
незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, поради което иска неговата отмяна и претендира
направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
В депозирано по делото писмено становище навежда доводи за липса на
доказателства, че посоченото в ел.фиш АТСС е одобрен тип за измерване, за
липса на яснота къде е било монтирано и дали поставянето му е било
обозначено с пътен знак. Счита, че е налице разминаване в стойността на
скоростта, посочена на снимката и тази по ел.фиш, както и че не са изпълнени
изискванията на чл.4 и чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Ал. Ал., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
07.04.2023 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е изпратена по пощата
на 20.04.2023 г., съгласно отразената дата на пощенското клеймо върху
плика, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от
ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№5940425, за това, че на 19.05.2022 г., в 20:18 часа, в гр.София, по бул.“Акд.
Иван Евстатиев Гешов“ до №2Д, с посока на движение от бул.“Константин
Величков“ към бул.“Цар Борис III“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за
населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
1
„БМВ 118 Д“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС – CORDON М2 -
MD1197, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената
стойност на скоростта е 82 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 32
км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Р. ИВ. Г., в качеството му
на регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, клип със снимков материал и един брой снимков материал на
позиционираното АТСС на процесния пътен участък; Решение за одобрение
на типа на уред за измерване на ДИМ на Република Хърватска; разпечатка от
сайта на БИМ на вписан тип средство за измерване; Протокол от проверка
№09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на АТСС;
ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; справка АИС-АНД;
справка АИС „Първоначална регистрация на МПС и собственици“; справка
картон на водач.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2, №
от ДР В-46, с място на монтаж: на триножник, за която от приложените по
делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване вписване на тип
средство за измерване, съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за
последваща проверка, се установява, че използваното на дата 19.05.2022 г.
АТСС е вписано като одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до
13.06.2027 г., както и последваща метрологична проверка на 15.03.2022 г.,
при която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за
експлоатация до 15.03.2023 г., включително и към датата на установяване на
нарушението. В процесния ел.фиш, използваното АТСС е правилно
индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на
описаното в представените решение и разпечатка за вписване на одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка на БИМ. Видът и
2
фабричния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол
за използване на АТСС на 19.05.2022 г., а в снимковия материал на заснетия с
това техническо средство видеоклип се съдържа вида и фабричния номер на
описаното по тип техническо средство в ел.фиш. С оглед на горните
констатации, релевираното възражение в жалбата относно липсата на
доказателства, че процесното АТСС е одобрен тип за измерване, не се
споделя от съда.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 19.05.2022 г., часа – 20:18 часа, мястото на нарушението –
гр.София, бул.“Акд. Иван Евстатиев Гешов“ до №2Д, обозначено и с
географски координати, посоката на движение – приближаващи се МПС;
разпознатото от АТСС превозно средство, извършило нарушения за скорост –
лек автомобил с ясно различим регистрационен номер – ***, измерената
скорост на движение – 85 км/ч, ограничението на скоростта на движение в
този пътен участък – 50 км/ч; типа и фабричния номер на използваното
АТСС. Неоснователно се явява релевираното възражение, че е налице
разминаване в стойността на скоростта, посочена на снимковия материал и в
ел.фиш. Видно от отразените данни в процесния ел.фиш, че съответните
стойности на скоростта са определени, след приспаднат толеранс от 3% в
полза на водача. При елементарно математическо изчисление се установява,
че от измерената скорост на движение с процесното АТСС от 85 км/ч, след
приспадане на толеранс от 3% се получава стойността, посочена в ел.фиш
като установена стойност на скоростта – 82 км/ч, а при изваждане от нея на
разрешената стойност на скоростта в населено място – 50 км/ч, логически се
получава посочения в ел.фиш резултат на превишената стойност – 32 км/ч.
Следователно е спазена разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015 г. при издаване на елфиш, като превишената скорост в
резултат на нарушението правилно е изчислена и правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС на
триножник, встрани до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 19.05.2022 г.
е използвано по вид CORDON MD-1197, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
15.03.2023 г., в интервал от време от 19:20 часа до 21:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване и с място на контрол –
гр.София, бул.“Акд. Иван Евстатиев Гешов“ до №2Д, с посока на движение
на контролираните МПС – от бул.“Константин Величков“ към бул.“Цар
Борис III“, с посока на задействане – приближаващи МПС. С оглед на горните
констатации, неоснователно се явява релевираното от жалбоподателя
възражение, че не става ясно къде е било монтирано използваното на
процесната дата АТСС. Съгласно отразеното в протокола, общото
3
ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в населено
място, което не е обозначено с поставен пътен знак. Описаната в ежедневната
форма на отчет от състава на наряда от дата 19.05.2022 г., в графа извършена
дейност, касаеща установяване на нарушения за скорост с използване на
описаното в ел.фиш АТСС, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
Съдът не споделя и релевираното от жалбоподателя възражение
относно липсата на доказателства по делото, че поставянето на процесното
АТСС е било обозначено с пътен знак. Към датата на нарушението –
19.05.2022 г., не е било дължимо и обозначаване на мястото за контрол с
пътен знак Е-24, в каквато насока е била регламентацията на отменения вече
чл.7 от Наредба №8121з-12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в
ДВ, бр.6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Задължението за обозначаване с пътен
знак Е-24 е отпаднало още с изменението на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП,
обнародвано в ДВ, бр.54/05.07.2017 г. Следователно, с отпадане на
изискването в посочената законова разпоредба за обозначаване на мястото на
контрол с пътен знак, се счита за неприложимо задължението за това.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се
установява, че към датата на нарушението – 19.05.2022 г., регистриран
собственик на заснетия лек автомобил е физическо лице – Р. ИВ. Г..
Жалбоподателят не е посочил лице, на което е предоставил собственото си
МПС на посочените дата, час и място, в писмена декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и от гледна точка на субекта на
нарушението, ел.фиш правилно и законосъобразно е издаден на физическото
лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС, към
датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна
норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за
превишение на скоростта от 31 до 40 км/ч, за установеното в случая
превишение от 32 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в полза
на водача от действително засечената скорост от 85 км/ч, на разрешената
4
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което
съдът констатира, че и материалният закон е правилно приложен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва
да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
5