Р Е Ш Е Н И Е
Номер
106 12 юли Година
2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На
пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар
НАНКА
КОЕВА
Прокурор
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВАН
дело номер 1118 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от обвиняемата С.С.М. против Решение №35/25.03.2019г.,
постановено по АНД №40/2019г. по описа на Районен съд Гълъбово.
С обжалваното решение С.М. е призната
за виновна в това, че на 07.02.2019г. в гр.Гълъбово, обл. Стара Загора, около
15.45 часа по бул.“Република“ до № 46 управлява моторно превозно средство – лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ***, собственост на ЕТ „***“, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), № 18-0284-001073 от
26.11.2018г. на Началник РУ Казанлък, влязла в сила от 10.12.2018г. –
престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК, е
освободена от наказателна отговорност и ѝ е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1000лв. в полза на Държавата, платима по бюджетната
сметка на Районен съд Гълъбово.
В жалбата се прави искане съдът да ѝ
наложи наказание за административно
нарушение по Закона за движение по пътищата, респективно да се приложи
разпоредбата чл. 9 ал. 2 НК и се намали размера на глобата.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора моли съда да потвърди съдебния акт като правилен и
законосъобразен.
Обвиняемата С.С.М. моли да бъде отменена наложената глоба, като заявява, че ѝ е непосилно да заплати сумата.
В последната си дума жалбоподателката-обвиняема С.С.М. моли алтернативно на основание чл.9 ал.2 от НК наложеното ѝ наказание „глоба“ да бъде намалено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваното решение, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
внесено постановление от РП Гълъбово за освобождаване на обвиняемата С.С.М. от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК. Повдигнатото
обвинение срещу М. е за това, че на 07.02.2019г. в гр.Гълъбово, обл. Стара Загора,
около 15.45 часа по бул.“Република“ до № 46 управлява моторно превозно средство
– лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ***, собственост на ЕТ „***“,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), №
18-0284-001073 от 26.11.2018г. на Началник РУ Казанлък, влязла в сила от
10.12.2018г.
Жалбоподателката не оспорва авторството на деянието, а
и въззивният съд установи, че събраните по ДП доказателства го потвърждават по
категоричен начин. Твърденията на М. в настоящето производство, че не е прочела
връчената ѝ заповед за налагане на ПАМ, са правноирелевантни относно
предмета на обвинението, доколкото в разписката за връчване на административния
акт обвиняемата е положила лично подпис. Правната квалификация на деянието е
правилна.
От справката за съдимост на жалбоподателката се
установява, че до момента същата е неосъждана, а за извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. В този случай съобразно
разпоредбата на чл.78а ал.1 НК съдът е длъжен да приложи института за
освобождаване от наказателна отговорност, а и такова е внесеното пред съда
постановление на РП Гълъбово. Административното наказание глоба, уредено в
чл.78а НК, е от хиляда до пет хиляди лева. В случая съдът е наложил на С.М.
глоба към минимума, като е отчел множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, включително и че е майка на две деца и затрудненото й материално
положение. Във връзка с искането на жалбоподателката да бъде намален размера на
глобата, следва отново да се подчертае, че обстоятелствата, на които същата се
позова пред въззивния съд, вече са взети предвид от Гълъбовски районен съд,
както и че липсва законова възможност да бъде наложено административно
наказание глоба в размер по-нисък от хиляда лева.
Прилагането на разпоредбата на чл.9 ал.2 НК не води до
намаляване размера на глобата, в какъвто смисъл беше отправено искане до съда.
Тази разпоредба урежда случаите, при които деянието, макар и формално да
покрива признаците на уредено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Въззивният съд не счете, че в конкретния случай е налице която и
да е от посочените две хипотези. Вярно е, че свидетелството за правоуправление
е било отнето на М. заради три неплатени глоби, а не поради загубена
правоспособност поради отнемане на всички контролни точки вследствие на
допуснати нарушения на ЗДвП. Същевременно обаче следва да се посочи, че
законодателят е предвидил при неплащането на наложените глоби отнемането на
свидетелството за правоуправление като инструмент за събиране на тези публични
вземания. От друга страна въведената в чл.343в ал.3 НК наказателна отговорност,
ако съответният водач продължи да управлява МПС, е допълнителен законов лост в
тази посока, който не би могъл да се пренебрегне. Признаването на
малозначителност на деянието и липса на обществена опасност на извършеното,
както и характеризирането му с явна
незначителност на обществената опасност, което и в двата случая го извежда от
категорията на престъпленията, означава да се дерогира волята на законодателя
да криминализира този вид деяния. Това е така, тъй като в хипотезата на чл.343в
ал.3 НК не се обсъждат причините за отнемане на свидетелството за
правоуправление като фактори, които влияят на престъпния характер на деянието. От
друга страна, прилагането на чл.9 ал.2 НК в случая, което е предпоставка за
оправдаване на обвиняемата по повдигнатото обвинение, и на практика неналагането
на каквато и да е, дори и административна санкция, би стимулирало извършването
на деяния от този вид.
Несъстоятелни са и доводите на обвиняемата М. във
връзка с налагането на глоба за допуснато административно нарушение по ЗДвП.
Вярно е, че предвидените в този закон глоби са значително по-ниски по размер в
сравнение с размера на глобата, уредена в чл.78а НК. При деяние, което покрива
признаците на административно нарушение и на престъпление обаче законът дава
приоритет на наказателната отговорност. Това е изрично уредено в чл.33 ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, който гласи, че при
констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Ето защо липсва законова възможност за удовлетворяване и на това искане на
жалбоподателката.
С оглед на изложеното и, като не установи при
постановяване на атакувания съдебен акт да са допуснати нарушения на
материалния и на процесуалния закон, въззивният съд намери, че следва същият да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №35/25.03.2019г., постановено по АНД
№40/2019г. по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.