РЕШЕНИЕ
№. 168/17.1.2020г.
гр. Пловдив, 17.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2406 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от К.В.К., ЕГН **********,***, чрез адвокат Р.И.С.,
срещу решение № 1082 от 05.06.2019 г., постановено по а.н.д № 2384 по описа за
2019 г., на Районен съд Пловдив, IX – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № НП-27-133-17/21.11.2018г. на изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция “Медициински одит” /ИАМО/ гр.София
(сега
Изпълнителна агенция “Медициински надзор”) , с
което на К.В.К. в качеството му на „завеждащ очно отделение” и лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД , ЕИК ********* с адрес на дейност и управление
гр.Пловдив, ул.”Цар Борис III Обединител” № 126, за единадесет нарушения на
чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,
във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ на
основание чл.235, вр. чл.229, ал.1 от ЗЗ са наложени
единадесет административни наказания – глоба, всяко в размер на 100 /сто/ лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд не е
обсъдил всички аргументи на оспорващия, касаещи незаконосъобразността на
обжалваното НП и АУАН. Поддържа се, че производството по административно
наказване е извършено от лица без нужната компетентност. Сочи се, че дори да е
извършено нарушение, то дадената от наказващия орган правна квалификация е
неправилна. Твърди се, че деянието, за което е ангажирана отговорността на
оспорващия, е деянието е несъставомерно. Поддържа се, че забраната
за избор на лекар/екип важи единствено за хипотезата на лекуване на пациента за
цялото време на престоя му в лечебното заведение, но не и за извършването на
конкретна манипулация, какъвто бил настоящият случа. Навеждат се доводи за
наличие на обстоятелства за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински
надзор” /ИАМН/ - гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. С., поддържа становище за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр.
Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП наказателно постановление №
НП-27-133-17/21.11.2018г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медициински одит”. Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № А-27-133-17/31.05.2018г., съставен от д-р Г.Д.– на
длъжност държавен инспектор в ИАМО.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
С Разпореждане по писмо
с вх. № МО-05-127/ 20.03.2018г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на
основание издадена Заповед №РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед
№РД-27-133-3/30.04.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” в периода 02.04.2018г. – 02.05.2018г. от длъжностни лица на ИАМН, била извършена
проверка на дейността /и по-конкретно дейността по влагане на очни лещи/ в Очно
отделение в Многопрофилна болница за активно лечение
„Тримонциум” ООД, ЕИК200213096, с адрес на управление
и дейност: гp. Пловдив, ул. „Цар Борис III
Обединител“ №126, за 2017г. В хода на проверката на 02.05.2018г. били
установени дванадесет административни нарушения, извършени от д-р. К.В.К., ЕГН **********,
в качеството му на завеждащ Очно
отделение в Многопрофилна болница за активно лечение
„Тримонциум” ООД. Нарушенията са квалифицирани по
чл.29, ал.1, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ във вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, според който не се
допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава
пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на
служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.
Нарушенията са установени въз основа на водената в лечебното заведение
документация (ИЗ № № 2085/2017, 2072/2017, 2089/2017, 2088/2017, 2085/2017,
2110/2017, 2108/2017, 2111/2017, 2112/2017, 2112/2017, 2136/2017, 2135/2017 и
2134/2017), в частност от наличните във всяко от досиетата на пациентите
Декларация № 5 за информирано съгласие на пациента по отношение на източника на
заплащане на диагностика и лечението на заболяването. Във всеки от установените
случай като член на екипа респ. лекар, който да извърши операцията е бил избран
д-р К. – същия служебно определен и за лекуващ лекар през цялото време на
престоя на пациентите.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 229 от ЗЗ е наложил на нарушителя
глоба в размер на 500 лева за всяко от нарушенията, описани от т. 1 до т. 4 и
от т. 6 до т. 12 в акта.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
9. Касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност по чл.229, ал.1 от ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.29, т.1 от НОПДМП,
съгласно която не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да
лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение,
в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на
пациента. Следователно, ангажирането на административнонаказателна
отговорност на лицето изисква да бъде безспорно установено, че именно д-р К. в
конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.
Действително
от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се изведе забрана едно и също лице да
съвместява едновременно качествата лекуващ лекар и избран лекар и/или участник
в екип, който да осъществи конкретни медицински манипулации. Безспорно в случая
такова нарушение е допуснато, доколкото от приложените по делото истории на
заболяването се установява, че д-р К. в посочените единадесет случая
противозаконно е съвместявал това качество. Въпреки това недоказана остава
субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. Това е така,
защото от събраните в административнонаказателното и въззивното съдебно производство доказателства се
установява, че в изследваните единадесет преписки или липсва заявление за избор
на лекар/екип, които да са одобрени от д-р
К., или представените такива са адресирани до д-р И. – управите на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, който се е одобрявал исканията на пациентите да бъде
допуснат избора на лекар/екип.
При това
положение остава недоказано твърдението д-р К. да е взел решенията, с които са
допуснати въпросните избори на лекар/екип в процесните
единадесет случая. С оглед изложеното, недоказан остава фактът, че именно д-р К.
в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.
Избраният
лекар може да отговаря за допуснато нарушение, но единствено и само за
неизпълнение на задължението си по чл.26, във връзка с чл.29 НОПДМП да уведоми
пациента за невъзможността да бъде удовлетворен изборът му, поради забраната на
чл.29 от същата наредба, но в конкретния случай такова нарушение не е
установено.
За пълнота
следва да се добави, че задълженията на изпълнителя на медицинска помощ не са
свързани и не ограничават правото на пациента да избере лекар или екип от специалисти.
Лечебното заведение е длъжно да извърши необходимите за лечението на пациента
медицински дейности и услуги чрез съответните лекари и специалисти, включително
да информира пациента (чл. 92 от ЗЗ), при зачитане правата на пациента и в
изпълнение на задълженията си, предвидени в ЗЗО и ЗЗ, независимо дали пациентът
е изразил предпочитание по отношение на лекар или екип от медицински
специалисти или не. Изборът на лекар или екип е допълнителна услуга,
възможност, от която пациентът може да се възползва, ако желае. Следователно
възможността пациентът да избере лекар или екип за конкретна интервенция,
манипулация или специфична част от лечението всъщност е допълнителна гаранция
за изпълнение на задълженията по провеждане на качествено лечение от изпълнителя
на болнична помощ. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на наредбата дефинира
понятието "избор на лекар/екип" като изразяване на предпочитание от
пациента конкретна интервенция или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен
лекар/екип на болницата.
Така нареченият “избор на екип“ се осъществява чрез подаване на заявление
по образец /Приложение към чл. 25, ал. 1
от Наредбата/, което се адресира до управител/изпълнителен директор на
болницата, както е и във всеки от процесните
случаи. Въпросното заявление се
разглежда /или би следвало да се разглежда/ от съответния
управител/изпълнителен директор на болницата, който съответно изпълнява или не
искането, като следва да направи изрично изявление в този смисъл. Фактът, че д-р К. е знаел за направения от
пациента избор, не означава,че следва механично да бъде подведен под
отговорност по нормата на чл.29, т.1 от Наредбата, тъй като липсват достатъчно
доказателства, че именно д-р К. е допуснал
да бъде направен „избор на екип“ в противоречие с нормативните
изисквания. При липсата на доказателства
д-р К. да е извършил сочените административни нарушения НП е следвало да бъде
отменено.
Като не е
преценил горното, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който
следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на наказателното
постановление.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222,
ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна
за първата инстанция. Същите се доказват в размера на 510 лева за адвокатска
защита. Пред касационната инстанция доказателства за направени разноски не са
представени, поради което такива не следва да се присъждат.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1082 от
05.06.2019 г., постановено по а.н.д № 2384 по описа за 2019 г., на Районен съд
Пловдив, IX – ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
НП-27-133-17/21.11.2018г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медициински одит” (сега Изпълнителна агенция “Медициински надзор”) .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор” –
гр. София да заплати на К.В.К., ЕГН **********,***, сумата от 510 (петстотин и
десет) лева, представляващи съдебни за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.