Решение по дело №8052/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1047
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20212120108052
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120108052 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Агритоп“
ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.София, ....... представлявано от
управителя Н..С..Х.., подадена чрез пълномощник адв.З., против М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр.Бургас, .............с която се иска от съда да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружеството сумата от 2484.72 лв., представляваща цената на
доставени стоки по фактура № ...../17.07.2017 г. – 993.89 лв. и фактура № ...../01.08.2017
г. – 1490.83 лв., и сумата от 757.21 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
18.10.2018 г. до 18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски
и разноските по обезпечаването на иска по ч.гр.д.№ 59471/2021 г. на СРС.
В съдебно заседание, за ищцовото дружество не се явява представител. С
допълнителна молба ищецът заявява, че предвид извършено в хода на делото плащане
от ответника на сума от 3 300 лв. по банковата сметка на дружеството, вземанията на
„Агритоп“ ЕООД, предмет на настоящото дело, са изцяло удовлетворени и в тази
връзка претендира присъждане единствено на направените по настоящото дело
разноски в размер на 977.74 лв. (149.40 – държавна такса и 828 – платено адвокатско
възнаграждение), както и разноските за обезпечаване на иска по ч.гр.д.№ 59471/2021 г.
на СРС в размер на 640 лв. (40 лв. – държавна такса и 600 лв. – платено адвокатско
възнаграждение).
1
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М. Д. М.,
редовно уведомен. След изтичане на срока за отговор е постъпила молба, с която е
направено от ответника искане за прекратяване на делото, тъй като исковата претенция
е погасена изцяло и напълно чрез плащане, за което към молбата е представена
разписка от 17.03.2022 г. за извършен от него банков превод в полза на ищцовото
дружество в размер на 3300 лв. и с основание „исково дело БРС“.
В съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
исковата молба, тъй като заявената искова претенция е изплатена и моли искът да бъде
отхвърлен. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатски възнаграждения по настоящото дело
и по обезпечителното производство, като се моли същите да бъдат намалени до
минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото не се спори, че страните са били в облигационни правоотношения по
сключени между тях неформални договори за покупко-продажба на стоки – мрежа за
бали, като в изпълнение на договорните си задължения ищецът е доставил
договорените количества, които са били приети от ответника и за извършените
продажби са издадени фактура № ..../17.07.2017 г. – 993.89 лв. и фактура №
..../01.08.2017 г. – 1490.83 лв., представени по делото и неоспорени от ответника.
Безспорно е също, че след образуване на делото, на 17.03.2022 г. е извършено плащане
от страна на ответника на сумата от 3 300 лв., с което задълженията по двете фактури
са изцяло изплатени, както и дължимата върху тях лихва за забава за периода
18.10.2018 г. – 18.10.2021 г. в размер на 757.21 лв., изчислена от съда по реда на чл.162
ГПК. Горните обстоятелства са приети от съда за безспорни между страните с
протоколно определение по чл.146, ал.1, т.4 ГПК от 18.04.2022 г.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като
по делото се установи, че след завеждането на исковата молба ответникът е изплатил
изцяло дължимите на ищеца суми по процесните фактури, съдът намира, че
предявените искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като
погасени чрез плащане в хода на делото.
При този изход на спора, съдът намира искането на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК
за основателно. По делото е установено, че задължението на ответника е изплатено
изцяло на 17.03.2022 г. след предявяване на исковата молба на 18.11.2021 г., поради
което следва да се приеме, че същият е станал причина за завеждане на делото и следва
да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. По настоящото дело са
2
представени доказателства за направени разноски от ищеца в размер на 977.74 лв.
(149.40 лв. – държавна такса и 828 лв. – платено адвокатско възнаграждение), които
следва да се възложат в тежест на ответника. В тази връзка, съобразно ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът намира за основателно възражението на
М. по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 828 лв., поради което същото следва да бъде намалено до
минималния размер от 456.93 лв. по чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, която сума следва да бъде
заплатена от ответника.
На ищеца се дължат и разноските, които е направил в обезпечителното
производство, като възраженията на ответника за това са неоснователни. В тази връзка,
съдът съобрази задължителните разяснения на ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС –
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход,
като страната следва да представи списък на разноските и доказателства, че същите са
направени. В настоящия случай от представената по делото Обезпечителна заповед №
467/29.10.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 59471/2021 г. на СРС, безспорно се установява,
че в полза на „Агритоп“ ЕООД е допуснато обезпечение на иска му срещу М.М., чрез
налагане на запор върху банкови сметки и дружествени дялове, а от представените
платежни нареждания се установяват и извършените от дружеството плащания на
такси и разноски във връзка с обезпечителното производство, както и техния размер от
640 лв. (40 лв. – държавна такса и 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение), които
следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като той е станал причина за воденето
на делото. В тази връзка, съдът намира за основателно направеното възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство в размер на 600 лв., поради което същото следва да
бъде намалено до размера от 343.47 лв., съобразно правилата на чл.7, ал.7 НМРАВ и
тази сума следва да се заплати от ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на„Агритоп“ ЕООД , ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр.София, ......представлявано от управителя Н..С..Х..,
против М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ....., с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2484.72 лв., представляваща цената на
доставени стоки по фактура № ..../17.07.2017 г. – 993.89 лв. и фактура № .../01.08.2017 г.
– 1490.83 лв., и сумата от 757.21 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
18.10.2018 г. до 18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, поради погасяването на вземанията чрез
3
плащане от ответника след образуване на настоящото производство.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, .... на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „Агритоп“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.София, .... представлявано от управителя Н..С..Х., сумата от 456.93 лв.
за направените по настоящото дело разноски, както и сумата от 343.47 лв. за
направените разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 59471/2021 г. на
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4