№ 107
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500085 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016 година на Окръжен
съд Ловеч е отхвърлен предявен от „БИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1408, район „Триадица“, **********, срещу Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Д-р Васил Караконовски“ 2,
иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
сумата 190 000 лева – частичен иск от 331 497 лева, ведно със законната лихва,
представляваща стойността на извършени от него подобрения в поземлен имот, находящ се
в землището на гр. Ловеч, местността „Баш Бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор
43952.212.18, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – спортно игрище, ресторант, надстроен с жилищен етаж, с идентификатор
43952.212.18.1, със застроена площ 157 кв. м, РЗП – 314 кв. м, едноетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.3, със застроена площ 20 кв. м,
сграда-навес с идентификатор 43952.212.18.4, със застроена площ 59 кв. м, сграда-навес с
идентификатор 43952.212.18.6, със застроена площ 98 кв. м, и сграда-обслужваща, с
идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.5, със застроена площ 54 кв. м, като
неоснователен и недоказан.
1
С посоченото решение „БИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1408, район „Триадица“, **********, представлявано от управителя
С. Г. Т., е осъдено да заплати на Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“, с адрес:
гр. Ловеч, ул. „Д-р Васил Караконовски“ 2, сумата 2 470 лева – разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат К.И. – пълномощник на
„БИС“ ЕООД, против Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016 година на
Окръжен съд Ловеч. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно –
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Мотивът
на първостепенния съд за отхвърляне на претенциите е погрешен. Наетото по наемния
договор се различава драстично от обема на процесните строително-монтажни работи. Не е
идентичен и обхвата на владяното от дружеството-ищец. Наемният договор не може да се
отнася за обекти, невключени в неговия предмет, а в случая същият не касае по-голямата
част от обектите и строително-монтажните работи, осъществени от „БИС“ ЕООД. С
договора е наета само сграда от около 35 кв. м. В договора за наем е упоменато за чия сметка
са евентуалните подобрения, но той не може да се приложи за всички обекти и подобрения,
извършени от юридическото лице-ищец. Наетото не съвпада с построеното. Подобренията
надхвърлят многократно стойността на наетия обект, излизат извън съгласието, постигнато
между страните в точка 15 от анекса. Голяма част от подобренията са нови самостоятелни
обекти, чиято стойност надхвърля няколкократно стойността на първоначално наетия имот.
Последното е в обеми извън наемния договор. Наемният договор е неприложим в
отношенията между страните – разпоредбите на чл. 59, чл. 61 от Закона за задълженията и
договорите, чл. 72 от Закона за собствеността изключват неговото приложение. Уговорката
в наемния договор предпоставя, че наемателят ще ползва имота в рамките на предварително
уговорения десетгодишен срок – само в тази хипотеза ремонтните работи, довели до
увеличаване на стойността на наетия обект, ще бъдат „усвоени“ и амортизирани в полза на
наемателя. Наемното правоотношение между страните е прекратено с едностранни действия
на наемодателя през 2015 година – повече от две години преди изтичане на уговорения срок.
Поради това извършените подобрения, увеличаващи стойността на наетия обект, следва да
се обезщетят в съответния процент от времето, през което договорът е бил преждевременно
прекратен.
Неправилно е тълкувана уговорката в точка 15 от анекса към договора.
„Прилежаща площ“ към наетия обект не е и не може да бъде цялата площ на мястото.
Последната не е предмет на наемния договор. Построеното от „БИС“ ЕООД са обекти,
които са около десет пъти по-големи от предмета на договора за наем.
Първостепенният съд не е разгледал всички заявени основания на иска, в това
число твърдението, че подобренията са реализирани от „БИС“ ЕООД извън наемното
2
правоотношение в качеството му на владелец на обектите, невключени в наемния договор.
Дружеството е извършило голяма част от подобренията именно като владелец.
Възражението на ответника за прихващане е неоснователно – обективните предели на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 64/29.06.2018 година по т. д. №
70/2017 година на Окръжен съд Ловеч не обхващат периода, следващ решението.
Неустойката е уговорена без краен срок – в момента, в който достигне пределите на
позволените от закона и морала функции, противоречи на закона и добрите нрави,
съответно е нищожна. Възражението за прихващане, основано на претенция за такава
неустойка, е неоснователно.
Направено е искане да се отмени Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. №
474/2016 година на Окръжен съд Ловеч и да се постанови друго такова, с което да се уважат
исковете, в полза на „БИС“ ЕООД да се присъдят разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат С.С. – процесуален представител на Сдружение „Туристическо дружество
„Стратеш“, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Въпреки
дадените указания в определения от въззивната инстанция срок не е представено
пълномощно, с което Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ упълномощава
адвокат С. да го представлява пред Апелативен съд Велико Търново, представителят на
юридическото лице не е и потвърдил извършените от адвокат С. действия (подаване на
отговор на въззивната жалба).
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил
представител на Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ и не е изразил становище
по въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 474/2016 година по описа на Окръжен съд
Ловеч е образувано въз основа на предявени от „БИС“ ЕООД против Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“ частични искове общо за 40 000 лева – част от
извършени подобрения с обща стойност 764 000 лева, признаване на право на задържане в
полза на дружеството до заплащане на подобренията от юридическото лице-ответник. В
исковата молба се излага, че с Решение № 6647/11.08.2016 година по гр. д. № 10011/2015
година на Софийски градски съд дружеството-ищец е осъдено да предаде на Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“ държането върху поземлен имот, находящ се в
землището на гр. Ловеч, местността „Баш Бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор
3
43952.212.18, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – спортно игрище, ресторант, надстроен с жилищен етаж, с идентификатор
43952.212.18.1, със застроена площ 157 кв. м, и РЗП – 314 кв.м, едноетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор по кадастралната карта номер 43952.212.18.3, със
застроена площ 20 кв. м, сграда-навес с идентификатор 43952.212.18.4, със застроена площ
59 кв. м, сграда-навес с идентификатор 43952.212.18.6, със застроена площ 98 кв. м, и
сграда- обслужваща, с идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.5, със застроена
площ 54 кв. м. Решението не е окончателно, но подлежи на изпълнение и е по иск за
предаване на държане (чл. 310 от ГПК) и поради това в производството по него не са
възможни насрещни искови претенции и възражения, включително такива за извършени от
дружеството подобрения. Всички обекти в процесния терен с изключение на старата част от
ресторанта с площ около 35 кв. м са изградени от „БИС“ ЕООД, с негови средства, тъй като
дружеството ги е построило, на което обстоятелство винаги се е позовавало пред всички, в
това число и пред съда. Ответникът знаел за строежите, реализирани от дружеството, и не се
противопоставил.
Решението е предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20169030400195 на
частен съдебен изпълнител И. Л., с район на действие – Окръжен съд Ловеч; насрочен е
въвод за 31.10.2016 година.
Всички постройки са ситуирани в поземлен имот с идентификатор 43952.212.18,
находящ се в землището на гр. Ловеч, Община Ловеч, Ловешка област, местността „Баш
бунар“, целият с площ 5 202 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: спортно игрище, при съседи: имоти с идентификатори
43952.212.19, 43952.212.21, 43952.212.29, 43952.212.25 и 43952.212.12, изградени са от
„БИС“ ЕООД с изключение на част от ресторант с площ 36 кв. м. Дружеството е направило:
надстройка с жилищен етаж на ресторанта с идентификатор 43952.212.18.1, със застроена
площ 157 кв. м, и разгъната застроена площ – 314 кв. м; едноетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.3, със застроена площ 20 кв. м;
сграда-навес с идентификатор 43952.212.18.4, със застроена площ 59 кв. м.; сграда-навес с
идентификатор 43952.212.18.6, със застроена площ 98 кв. м, сграда- обслужваща, с
идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.5, със застроена площ 54 кв. м. От
дружеството в имота са извършени подобрения на обща стойност от 764 000 лева, подробно
описани в исковата молба в табличен вид. Оценки на обектите са извършени през 2011
година и през 2015 година. Обектите, посочени в двете оценки, не са наемани от „БИС“
ЕООД.
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ е знаело за извършването на
подобренията и не се е противопоставило на тях, дружеството упражнява владение върху
тези обекти, поради което в полза на последното следва да се признае право на задържане
(чл. 74, ал. 2, във връзка с чл. 72, ал. 3 Закона за собствеността) до изплащане на стойността
на направените подобрения. Дружеството претендира увеличената стойност на процесния
4
имот вследствие на осъществените от него подобрения, установена към деня на
постановяване съдебното решение – 764 000 лева, като предявява частичен иск за 40 000
лева.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“ да заплати на „БИС“ ЕООД обезщетение в размер на
40 000 лева – част от извършени подобрения с обща стойност 764 000 лева (искът е частично
предявен), да признае и да защити упражняваното от него право на задържане върху
гореописаните имоти до заплащане на стойността им от ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“, в който са изложени доводи за неяснота на
молбата, неоснователност и недоказаност на претенциите; направено е възражение за
погасяване по давност на вземанията. При условията на евентуалност е релевирано
възражение за прихващане до размер на сумата, предмет на спора – 40 000 лева – част от
дължима неустойка за периода 30.10.2014 година – 21.11.2016 година по договор за наем на
недвижими имоти от 31.08.2007 година.
Постъпила е Молба с вх. № 8636/16.12.2016 година от Светлана Тошева –
управител на „БИС“ ЕООД, с която уточнява претенциите в съответствие с дадени от
първостепенния съд указания. Конкретизира искането – претендира заплащане на обезщетение
за направени от дружеството подобрения при знанието и непротивопоставянето на ответника,
реализирани от дружеството-ищец в качеството му на владелец на процесния имот, а при
условията на евентуалност – в качеството на негов държател (наемател).
С протоколно Определение от 10.07.2020 година е допуснато изменение на иска,
като същият се счита предявен за 190 000 лева – частично от 331 497 лева.
В съдебно заседание пред първостепенния съд представителите на Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“ оспорват претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016 година на Окръжен съд
Ловеч е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на съдебните актове.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, уточненията
в хода на процеса, направеното искане, съдът смята, че предявените от „БИС“ ЕООД против
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ искове са с правно основание чл. 59, ал. 1
5
от Закона за задълженията и договорите.
При предявена претенция по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
е необходимо доказване на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на
намаляване на актива на друго лице, като обедняването и обогатяването произтичат от един
и същи факт или от обща група факти. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи връщане на онова, с което се е обогатил, единствено до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е налице и в случай, че обогатяването на ответника се изразява в
спестяване на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице –
обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който ги
поражда.
С Договор от 20.02.1996 година Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“
предоставя на Едноличен търговец с фирма: „БИС-М. Т.“ за ползване ресторант „Юзината“,
плувния басейн срещу юзината и прилежащия район около тях с обща квадратура 9 декара
срещу заплащане на месечен наем в размер на 2 200 лева от едноличния търговец. В точка
10 от договора е визирано, че наемателят може да извършва реконструкция и преустройство
само при наличие на писмено разрешение от наемодателя. Договорът е сключен за срок от
пет години – 20.02.1996 година – 20.02.2001 година. В точка 18 от договора е предвидено, че
при наличие на обстоятелства, налагащи неговото прекратяване, новият наемател въз основа
на констативни протоколи-описи за приемането и издаването на обекта е задължен да
заплати средствата за реконструкция и модернизация на предишния наемател.
На 31.08.2007 година е подписан анекс към Договора от 20.02.1996 година от
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ – наемодател, и „БИС-М. Т.“ ЕООД –
наемател, съобразно който наемодателят предоставя на наемателя ресторант „Юзината“, за
който е издаден нотариален акт за собственост № 75, том X, рег. № 10364, дело № 825/2003
година, плувен басейн и прилежаща площ от 5.2 декара за срок от десет години – от
31.08.2007 година до 31.08.2017 година. С нотариален акт № 75, том XI, рег. № 10364, дело
№ 825/2003 година по описа на нотариус Ц. Л., с район на действие – Районен съд Ловеч,
„Туристическо дружество „Стратеш“ е признато за собственик на сграда-пристройка и
надстройка, находяща се в землището на гр. Ловеч, местността „Стратеш“, със застроена
площ 205.10 кв. м., построени към съществуващ ресторант „Юзината“, със застроена площ
36.28 кв. м (частна държавна собственост), находящ се в поземлен имот № 000323 по
картата на землището на гр. Ловеч, с площ 5.202 декара, държавна собственост, начин на
трайно ползване – спортен терен, при граници: имот № 212012 – храсти, имот № 00321 –
производствен терен, имот № 000869 – улица, алея, имот № 000521 – производствен терен.
В нотариалния акт е отразено, че пристройката и надстройката са изпълнени на основание
Разрешение за строеж № 207/15.06.1998 година на община Ловеч за реконструкция и
надстрояване на ресторант „Юзината“. Съгласно точка 15 от Анекса от 31.08.2007 година
всички подобрения и реконструкции в обекта и прилежащия му район задължително се
6
правят с писмено съгласие на двете страни и са за сметка на наемателя.
Договорът за наем е прекратен от страна на Сдружение „Туристическо дружество
„Стратеш“ с изявление, връчено на представител на „БИС“ ЕООД на 29.10.2014 година,
поради неизплащане на дължимия наем за периода 12.12.2012 година – 15.09.2014 година от
дружеството, т.е. по вина на „БИС“ ЕООД. Следователно не е налице хипотеза, при която е
приложима разпоредбата на точка 23 от Анекса от 31.08.2007 година – при предсрочно
прекратяване на договора не по вина на наемателя и не във връзка с чл. 18 от анекса,
наемодателят дължи на наемателя стойността на извършените подобрения и строително-
монтажни работи по пазарни цени към момента на прекратяването.
Безспорно е, че работите, с чието извършване се твърди да е увеличена
стойността на имота и се претендира заплащане на част от нея, са осъществени по време на
действието на договора за наем.
С Решение № 3664/11.05.2015 година по гр. д. № 8492/2015 година на Софийски
районен съд, потвърдено с Решение № 6647/11.08.2016 година по в. гр. д. № 10011/2015
година на Софийски градски съд, „БИС“ ЕООД е осъдено да опразни и върне на Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“ държането на нает с Договор за наем от 20.02.1996
година, продължен с Анекс от 31.08.2007 година поземлен имот, находящ се в землището на
гр. Ловеч, местност „Баш бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор по кадастралната
карта 43952.212.18, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – спортно игрище, ресторант, надстроен с жилищен етаж с идентификатор
43952.212.18.1, със застроена площ 157 кв. м и разгърната застроена площ 314 кв. м,
едноетажна масивна сграда с идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.3, със
застроена площ 20 кв. м, сграда-навес (едноетажна полумасивна сграда), с идентификатор по
кадастралната карта 43952.212.18.6, със застроена площ 98 кв. м, сграда обслужваща
(барбекю), с идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.5, със застроена площ 54
кв. м, на основание чл. 233, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 310, точка 2 от ГПК.
Въз основа на Решение № 6647/11.08.2016 година по в. гр. д. № 10011/2015
година на Софийски градски съд е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително
дело № 20169030400195 на частен съдебен изпълнител И. Л., с район на действие – Окръжен
съд Ловеч.
От изложеното е видно, че „БИС“ ЕООД е осъдено да опразни и върне на
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ държането на нает с Договор за наем от
20.02.1996 година, продължен с Анекс от 31.08.2007 година поземлен имот, находящ се в
землището на гр. Ловеч, местност „Баш бунар“, с площ 5 202 кв. м и описаните по-горе
постройки, изградени в него. По време на действието на договора „БИС“ ЕООД е било
държател на терена с площ 5 202 кв. м и на сградите в него, а не владелец на същите. Въз
основа на данните по делото не може да се направи заключение, че „БИС“ ЕООД е било
7
владелец на постройките, описани в исковата молба и уточняващата молба. Няма данни
„БИС“ ЕООД да е променило основанието, на което държи имота – не е установено с
едностранни действия по явен и недвусмислен начин да отрича фактическата власт на
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“. Наличието на договор за наем е
достатъчно за оборване на презумпцията по чл. 69 от Закона за собствеността.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на „БИС“ ЕООД, че строително-
ремонтните работи, за които се твърди да са увеличили стойността на имота, са извършени
от дружеството в качеството му на владелец. От съдържанието на Договора за наем от
20.02.1996 година, Анекса от 31.08.2007 година към същия е видно, че предмет на наемните
правоотношения е била не само сграда от около 35 кв. м, както се сочи във въззивната
жалба, а и плувен басейн, терен съобразно Договора от 20.02.1996 година с площ 9 декара, а
по анекса – 5.2 декара. Същевременно въпросът за предмета на договора за наем е разрешен
с Решение № 3664/11.05.2015 година по гр. д. № 8492/2015 година на Софийски районен
съд, потвърдено с Решение № 6647/11.08.2016 година по в. гр. д. № 10011/2015 година на
Софийски градски съд, с което „БИС“ ЕООД е осъдено да опразни и върне на Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“ държането на нает с Договор за наем от 20.02.1996
година, продължен с Анекс от 31.08.2007 година поземлен имот, находящ се в землището на
гр. Ловеч, местност „Баш бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор по кадастралната
карта 43952.212.18, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – спортно игрище, ресторант, надстроен с жилищен етаж с идентификатор
43952.212.18.1 със застроена площ 157 кв. м и разгърната застроена площ 314 кв. м,
едноетажна масивна сграда с идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.3, със
застроена площ 20 кв. м, сграда-навес (едноетажна полумасивна сграда), с идентификатор по
кадастралната карта 43952.212.18.6, със застроена площ 98 кв. м, сграда обслужваща
(барбекю), с идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.5, със застроена площ 54
кв. м, на основание чл. 233, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 310, точка 2 от ГПК. Легитимиран да предяви иск по чл. 72, ал.
1 от Закона за собствеността е владелецът на имота или приравненият на такъв, а „БИС“
ЕООД не притежава такова качество. При постигната между страните по договор за наем
уговорка, че извършените ремонтни работи, имащи характер на подобрения в наетия имот,
са за сметка на наемателя, след прекратяване на договора наемателят не може да претендира
стойността на същите като обезщетение за неоснователно обогатяване на основание чл. 59
от Закона за задълженията и договорите. Отношенията между страните за извършените
подобрения са уредени с договора (в този смисъл Решение № 329/9.01.2013 година по гр. д.
№ 381/2012 година, III г. о. на Върховен касационен съд на Република България; Решение №
733/12.11.2010 година по гр. д. № 1274/2009 година, IV г.о. на Върховен касационен съд на
Република България). При сключване на договора за наем, респективно анекса към него
наемателят е бил наясно, че подобренията и реконструкциите в обекта са за негова сметка. В
точка 15 от Анекса от 31.08.2007 година не е използван израза „прилежаща площ“, както се
сочи във въззивната жалба, а „прилежащия му район“. В Договора от 20.02.1996 година е
отразено, че прилежащият район е с площ 9 декара, а в анекса към договора – 5.2 декара. С
8
Решение № 3664/11.05.2015 година по гр. д. № 8492/2015 година на Софийски районен съд,
потвърдено с Решение № 6647/11.08.2016 година по в. гр. д. № 10011/2015 година на
Софийски градски съд, „БИС“ ЕООД е осъдено да опразни и върне на Сдружение
„Туристическо дружество „Стратеш“ държането на нает с Договор за наем от 20.02.1996
година, продължен с Анекс от 31.08.2007 година поземлен имот, находящ се в землището на
гр. Ловеч, местност „Баш бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор по кадастралната
карта 43952.212.18, заедно с изброените по-горе постройки. Следователно теренът,
предоставен за ползване на „БИС“ ЕООД по договора за наем, съобразно кадастралната
карта и кадастралните регистри е с площ 5 202 кв. м.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че предявените от
„БИС“ ЕООД против Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ искове за заплащане
общо на сумата 190 000 лева – частична претенция от 331 497 лева, представляваща
стойността на извършени от него подобрения в поземлен имот, находящ се в землището на
гр. Ловеч, местността „Баш Бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор 43952.212.18, с
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – спортно
игрище, ресторант, надстроен с жилищен етаж, с идентификатор 43952.212.18.1, със
застроена площ 157 кв. м, РЗП – 314 кв. м, едноетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.3, със застроена площ 20 кв. м, сграда-
навес с идентификатор 43952.212.18.4, със застроена площ 59 кв. м, сграда-навес с
идентификатор 43952.212.18.6, със застроена площ 98 кв. м, и сграда-обслужваща, с
идентификатор по кадастралната карта 43952.212.18.5, със застроена площ 54 кв. м, са
неоснователни и недоказани. С оглед неоснователността на претенцията не подлежи на
разглеждане заявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016 година на Окръжен съд Ловеч
е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата
неправилност; не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби от
първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Доводите на процесуалния представител на „БИС“ ЕООД за допуснати нарушения от
първостепенния съд са несъстоятелни. Съставът на Окръжен съд Ловеч е обсъдил
релевантните за спора обстоятелства и е направил обосновани правни изводи.
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ не е направило разноски пред
въззивната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат, независимо от изхода
на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016
година на Окръжен съд Ловеч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10