Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и  седемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   ХРИСТИНА НИКОЛОВА

 

 

 

при участието на секретаря Мариела Миланова и в присъствието на прокурор Р.Чернева, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 3457 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 19.05.2017 год. по НОХД № 22088/16 год. на СРС,НК,130 състав,подс.Б.Г.С. е признат за невиновен в това,че на 30.09.2014 год. в гр.София,бул.”България” №1,противозаконно да е присвоил чужда движима вещ-л.а. „БМВ Х5” с рег.№ *********,на стойност 16 000 лв.,собственост на „Е.” ЕООД с управител В.Б.Б.,която владеел на основание договор за финансов лизинг от 26.10.2009 год.,сключен между „Е.**”ЕООД с управител В.Б.Б. и Б.Г.С.,след като на 26.09.2014 год. на Б.С. му е било връчено уведомително писмо ,съгласно което е поканен в срок от 3 дни от датата на връчване на писмото да върне лизинговата вещ,поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест от СРП с доводи,че е неправилна,тъй като обвинението се подкрепя от събраните по делото доказателства и се прави искане за отмяната й и признаване на подсъдимия за виновен.

Представителят на СГП поддържа протеста.Приема за безспорно установено,че подсъдимото лице е получило уведомителното писмо,в което е било указано кой е собственик на инкриминираната вещ,в какъв период от време и къде е следвало да я върне,като към този момент той е бил наясно,че вещта е чужда по отношение на него,знаел е,че не е заплащал дължимите лизингови вноски и че не е придобил собствеността върху превозното средство,но въпреки това не е предприел никакви действия,за да възстанови владението й и да я предаде на собственика й.

Защитникът на подсъдимия счита за безспорно установени два важни факта.През 2009 год. действително има сключен договор за лизинг между „Е.” и подзащитния му и че през 2015 год. друго търговско дружество-„Е.” е претендирало от него процесния автомобил.Акцентира,че подсъдимия няма никакви отношения с тази фирма,която твърди,че е собственик на автомобила и не е бил уведомен за прехвърляне на собствеността върху същия на това дружество.Счита,че това са гражданско-правни отношения,свързани с договора за лизинг,а за  да е съставомерно деянието по чл.206 от НК е трябвало подсъдимия да бъде в договорни отношения с „Е.”,да съзнава,че има задължения към последното по отношение на лизинговия автомобил,да съзнава,че това дружество е собственик и тогава,ако откаже да върне вещта,да му се търси наказателна отговорност.Намира,че въобще е останало недоказано съдържанието на отправената покана и липсва надлежност на уведомяването,но дори и да има такава,то за подсъдимия не са били породени никакви действия,тъй като той няма отношения с тази фирма.С оглед на това пледира присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимия също иска присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди доводите в протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 26.10.2009 год. между „Е.**”ЕООД с управител В.Б.и подс.Б.С. бил сключен договор за финансов лизинг на л.а. „БМВ Х5” с ДК № *********.Договорът бил за срок от една година,с лизингова вноска от 5000 лв. и първоначална такава в същия размер.При сключване на договора подс.С. заплатил първоначалната вноска и получил фактическата власт върху автомобила.

През време на действие на договора лизинговите вноски не били заплащани от подсъдимия,въпреки че той ползвал автомобила.След изтичане на срока на договора- на 26.10.2010 год. същият не се възползвал от опцията да придобие собствеността върху автомобила,нито го върнал на лизингодателя „Е.**”ЕООД.

На 04.08.2011 год. „Е.**”ЕООД продало с договор за покупко-продажба с нотариално удостоверяване на подписите процесния лек автомобил на „Е.” ЕООД,но фактическата власт върху същия не била предадена на купувача,а с уведомление от същата дата „Е.**”ЕООД го уведомил,че продадения автомобил е предмет на посочения по-горе договор за лизинг и е във владение на С..За промяната в собствеността върху процесния автомобил не бил уведомен последния.

На 26.09.2014 год. на същия било връчено писмо от „Е.”ЕООД,с което дружеството уведомило подсъдимия,че е придобило собствеността върху автомобила и е бил определен 3-дневен срок от получаване на писмото да го върне на неговия собственик,което подсъдимия не сторил.

Съдът е приел за установено,че стойността на автомобила към 30.09.2014 год. е в размер на 16 000 лв.

Фактическите си изводи съдът е направил въз основа на показанията на св.Б.,вкл. тези от досъдебното производство,прочетени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,тези на св.Скабрин,вкл. от досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК,заключенията на графическата и СОЕ и писмените доказателства-договор за финансов лизинг и приложение към него,договор за покупко-продажба на МПС,фактура,уведомление от „Е.”ЕООД до „Е.”ЕООД,уведомително писмо до подсъдимия,транспортен етикет на „Е.Е.” и известие за доставяне на пратка,заявления за регистрация на МПС,между които не е констатирал съществени противоречия,а непълнотите в свидетелските показания е преодолял посредством процесуалната техника на чл.281 от НПК.

Съдът е кредитирал изцяло заключението на приетата графическа експертиза,според която подписите в договора за лизинг „за лизингополучател” са на подс.С.,както и по отношение на липсата на отговор дали подписа и ръкописния текст са изписани от него в известието за доставка на пратка №*********,в която връзка вещото лице е констатирало,че те са изписани с химикалка,чиято пишеща част е била с дефект,което е довело до неколкократно изписване на част от елементите на подписа,припокриващи се и застъпващи се места,довело до невъзможност да се отговори на поставения въпрос дали са положени от подс.С..

Съдът е дал вяра на показанията на св.Б.,тъй като кореспондират с писмените доказателства,както и на заявеното от св.Скабрин и в съвкупност с писмените доказателства е формирал изводите си по фактите-предоставянето на автомобила на подсъдимия по силата на договор за финансов лизинг от „Е.**”ЕООД,продажбата на същия този автомобил на „Е.” на 04.08.2011 год.и уведомяването на последното,че автомобилът е предмет на лизингов договор и се намира във владение на лизингополучателя С.,получаването от страна на последния на уведомително писмо от „Е.”ЕООД на 26.09.2014 год.,по силата на което е бил уведомен,че собствеността върху автомобила е прехвърлена на „Е.”ЕООД и определянето на 3-дневен срок за връщането му на това дружество,невръщането на автомобила от страна на подсъдимия.

С оглед на горното е извел от правна страна,че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна към инкриминираната от обвинението дата,в която връзка е изложил следните съображения:

Договорът за финансов лизинг,по силата на който подсъдимия е получил фактическата власт върху автомобила,е изтекъл на 26.10.2010 год.,към който момент същия не е упражнил правото си да изкупи вещта,поради което и същият е бил прекратен и за него е възникнало задължението да върне вещта на лизингодателя „Е.**”ЕООД.Изхождайки от това,че договорът е бил обвързан със срок и при прилагане на правилото „срокът кани”,като не е върнал вещта на лизингодателя в деня след изтичане на срока на договора за лизинг-27.10.2010 год. ,подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.206,ал.1 от НК.

Съдът е посочил обаче,че спрямо подсъдимия е повдигнато различно фактическо обвинение-за това,че противозаконно е присвоил,като отказал да върне на „Е.”ЕООД лекия автомобил в указания му срок,като за целта е бил информиран,че „Е.”ЕООД е придобило собствеността върху автомобила.В тази връзка е отбелязал,че уведомлението е изпратено не от продавача,от когото подсъдимия е получил фактическата власт върху колата,а от купувача,а основанието,на което С. е получил вещта е договорът за лизинг и същият след прекратяването му дължи да го върне на лизингодателя,който е негов праводател.Посочил е още,че евентуални искания от трети лица да им бъде предадено владението върху автомобила,не обвързват и не задължават подсъдимия,доколкото не е налице цесия-прехвърляне на вземания по договора за лизинг,в т.ч. и правото да получи автомобила.Пояснил е отново,че между „Е.”ЕООД и „Е.”ЕООД е налице единствено договор за покупко-продажба на процесния автомобил,но не и договор за цесия на произтичащите от договора за лизинг вземания на „Е.”ЕООД спрямо С. или за последния не е съществувало основание да предаде автомобила на друго лице,различно от лизингодателя.

Съдът е продължил след това,че в процесния случай е налице валидно прехвърляне на собствеността върху процесния автомобил от страна на „Е.”ЕООД на „Е.”ЕООД и последното има право да търси собствената си вещ от всяко лице,което я владее и разполага с ревандикационен иск в този смисъл,но доколкото подсъдимия не е бил уведомен от лизингодателя,че собствеността  върху автомобила е прехвърлена на „Е.”ЕООД,то същият не е и съзнавал,че именно последното е собственик на вещта,тъй като последното нито е било страна в правоотношенията му с лизингодателя,нито е бил надлежно уведомен за евентуално прехвърляне на правата по договора за лизинг или за продажбата на автомобила от самия лизингодател.

Обобщил е,че след изтичане на срока на договора за подсъдимия е възникнало задължението да върне автомобила на лизингодателя „Е.”ЕООД и като не е сторил това противозаконно го е присвоил,обективирайки намерението си да третира вещта като своя,но това престъпление е извършено на 27.10.2010 год.,каквото обвинение не му е повдигнато и респ.не се е защитавал по него.

Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал и подложил на внимателна оценка всички събрани по делото доказателства,като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен от първия съд,въззивния съдебен състав се съгласява изцяло,поради което и не намира за необходимо да го преповтаря.

В отговор на доводите във въззивния протест,че са налице достатъчни по своя обем доказателства в подкрепа на обвинителната теза,следва да се отбележи следното:

Несъмнено е установено,че в резултат на договор за финансов лизинг между „Е.**” ЕООД  и подсъдимия,последния е получил фактическата власт върху инкриминирания лек автомобил,който след изтичане на срока на договора не е упражнил правото си да го изкупи ,в резултат и на което договора е бил прекратен и е възникнало задължение за подсъдимия да го върне на лизингодателя ,но това съвсем не е достатъчно,за да е запълнен от обективна и субективна страна  състава на престъплението,за което подсъдимия е предаден на съд.

На първо място,съдът е обвързан от фактическите рамки на обвинението,според които деянието е извършено на 30.09.2014 год. и се изразява в противозаконно присвояване на лекия автомобил,собственост на „Е.”ЕООД,който владеел на основание посочения по-горе договор за финансов лизинг.

Без да се повтарят изчерпателните съображения на първостепенния съд отново следва да се подчертае,че установените по делото факти налагат извода,че съобразно тези рамки на обвинението деянието е несъставомерно както от обективна,така и от субективна страна.

Не е налице цедиране на вземането на „Е.”ЕООД към „Е.”ЕООД по договора за финансов лизинг с подс.С.,поради което и същият не е бил задължен да предаде фактическата власт върху автомобила на „Е.”ЕООД към инкриминираната дата ,като отделно от това не е бил уведомен и от лизингодателя „Е.”ЕООД за прехвърлянето на собствеността на „Е.”ЕООД.,поради което и  не би могло да се приеме, че същият е съзнавал,че това дружество е собственик на автомобила.

Правилно съдът е приел,че деянието е било извършено именно на 27.10.2010 год.,веднага след изтичане на срока на договора за лизинг,когато за подсъдимия е възникнало задължението да върне вещта на лизингодателя „Е.”ЕООД  и като не е сторил това, е обективирал намерението си да я присвои,но доколкото такова обвинение не му е било повдигнато и той не се е защитавал по него,то в съответствие със закона,съдът го е признал за невиновен.

В отговор на доводите на прокурора,че деянието е осъществено именно на инкриминираната от обвинението дата през 2014 год.,когато е изтекъл дадения му срок с уведомителното писмо от „Е.”ЕООД, следва да се изтъкне отново,че липсва уведомяване от страна на лизингодателя за промяна върху собствеността на автомобила и в този смисъл макар вещта да е била чужда по отношение на него,то именно липсата на надлежно уведомяване за това обстоятелство,не позволява ангажирането на неговата наказателна отговорност съобразно фактическите рамки на обвинението.

Ето защо атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда ,постановена на 19.05.2017 год. по НОХД № 22088/16 год. на СРС,НО,130 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.