Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260038
гр. Ботевград, 18.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд-
Ботевград, V граждански състав в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието
на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдия **** гражданско дело No
1330 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищците- К.Г.Й., Й.Г.Д.,
Х.Н.Ф., Г.Н.Ц. и К.Я.К.,***, твърдят,
че са съсобственици
по наследство от своите родители ****Й. ****, ****Д. и ****Й. **** по силата на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност, наследство и
делба No 103/21.04.1976 г. на Ботевградски районен съдия, на недвижим имот,
както следва: Дворно място, съставляващо ****в с. Врачеш, общ. Ботевград, с
площ от 880 кв.м., при съседи по нотариален акт: улица, Т.Ц. ****, М.Й. ****и
Петър Ц. ***, ****, при следните идеални части за всеки един от тях: Х.Н.Ф.-
1/6 ид. част, Г.Н.Ц.-1/6 ид. част, К.Г.Й.- 1/6 ид. част, Й.Г.Д.-1/6 ид. част и К.Я.К.-2/6
ид. части. Излагат, че на 31.05.2013 г. ищцата Х.Н.Ф. еднолично и без знанието
на другите съсобственици сключила с ответника Предварителен договор за продажба
на недвижим имот, с който му продала „недвижим имот в с. Врачеш, ул. ****, включващ място на площ от 293 кв.м. и къща на стойност
11 000 лв.”, която площ
от 293 кв.м. представлява аритметично изражение на 1/3 от целия сьсобствен
имот. Излагат, че съгласно т. 2 от предварителния договор ответникът е заплатил
на продавача капаро от 4 000 лв. по банков път, а съгласно т. 3 от
договора останалата сума от 7 000 лв. ответникът е следвало да заплати в
срок до 31.07.2013 г. по банков път, като след тази дата, ако посочената сума
не бъде изплатена, ответникът се задължава да напусне имота и къщата.
Поддържат, че горепосочената сума от 7 000 лв. не е била заплатена по
банков път от страна на ответника на Х.Н.Ф. нито в уговореният срок, нито
по-късно. Въпреки това ответникът и към настоящия момент владее процесният имот
без съгласието на ищците и отказва да го напусне въпреки многократните им
настоявания, включително след връчена му нотариална покана от ищците. Молят съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника правото им на собственост върху
процесния недвижим имот, както и да осъди ответника да им предаде владението
върху имота. Претендират и направените по делото разноски.
Ответникът- Т.М.Т. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – адв. М.Н.,
оспорва иска като неоснователен. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че ответникът е
правил опити да плати и останалите 7000.00 лв., но е бил възпрепятстван от
страна на ищците по различни начини.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
От заверено копие на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давност, наследство и делба No 103, том I, дело No 172/1976 г. на Ботевградски
районен съдия се установява, че със същия ****Й. ****, ****Д. и ****Й. **** са
признати за собственици по равно върху следния недвижим имот: празно дворно
място, съставляващо парцел **** в с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 880
кв.м., при съседи: улица, Т.Ц. ****, М.Й. ****и Петър Ц. ****. Съгласно
представената скица на УПИ /п-л V-592, кв. 76, по регулационния план на с.
Врачеш от 1963 г., имотът е с граници/съседи: улица, ****.
Видно от представените заверени копия на 3 бр. Удостоверения за наследници
от Столична община, ****Й. **** е починала през 2005 г., като е оставила законни наследници
съпруг (починал през 2007 г.), и двете си деца – ищците Х.Н.Ф. и Г.Н.Ц.; ****Д.
е починал през 1986 г. и е оставил законни наследници съпруга (починала през
1996 г.) и двете си деца- ищците К.Г.Й. и
Й.Г.Д., а ****Й. **** е починала през 2017 г. и е оставила законни
наследници съпруг (починал през 2020 г.) и дъщеря ****(вдовица). ****е починала
през 2019 г. и е оставила единствен наследник по закон сина си – ищецът К.Я.К..
Видно от заверено копие на Предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 31.05.2013 г., на посочената дата между ищцата Х.Н.Ф. от една страна като продавач, и ответникът Т.М.Т.
от друга страна като купувач, е сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот, по силата на който продавачът продава недвижим имот в с. Врачеш,
общ. Ботевград, ул. ****, включващ място на площ 293 кв.м. и къща на стойност
11 000 лв., като при подписване на договора купувачът е заплатил 4000 лв.
като капаро за покупката и продавачът декларира, че ги е получил по банкова
път, а останалата сума 7000 лв. ще бъде изплатена по банков път от купувача в
срок до 31.07.2013 г. Предвидено, че след тази дата купувачът се задължава да
напусне имота и къщата, която обитава в момента, ако не изплати дължимата сума
от 7000 лв. в уговорения срок, като капарото от 4000 лв. и направените
подобрения в имота от купувача остават в полза на продавача.
От заверено копие на Нотариална покана с рег.No385 от 25.02.2020 г. на нотариус Т. Филчева, No 408 по РНК, се установява, че от страна на ищците е отправена покана до
ответника незабавно да напусне процесния имот и да им предаде неговото владение
на 31.03.2020 г., като им осигури достъп до имота и го освободи, както и да им
заплати направените от него разходи за ток и вода. Видно от извършеното
нотариално удостоверяване на връчването, поканата е връчена на ответника на
01.03.2020 г.
Представени са заверени копия на жалба от 30.07.2019 г. и Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 01.10.2019 г. по преписка No 1081/2019 г. по описа на РП- Ботевград, видно от
които прокурор при РП- Ботевград е отказал да образува досъдебно производство
по преписката, образувана по жалбата на част от ищците в настоящото
производство, с която се иска съдействие от Прокуратурата Т.Т. да напусне
наследствения им имот в с. Врачеш, Софийска област, за който един от ищците е
сключил предварителен договор за продажба на имота, без останалите
съсобственици да са уведомени за това. Видно от
посоченото постановление, със същото е прието, че не са налице данни за
извършено престъпление.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Петко Т. ****
и ****– съпруг на ищцата Х.Ф., се установява, че към настоящия момент
ответникът Т. живее в процесния наследствен имот. От показанията на свид. Петко
****, съсед на имота, се установява, че имотът е разделен на три равни части и
във всяка е построена по една дървена къщичка. Сочи, че Т. му е казвал, че е
закупил имота от Х.. Излага, че в последните няколко години Т. живее в имота.
От показанията на свид. ****се установява, че след сключване на
предварителния договор между съпругата му Х. и Т., тя му предала ключовете за
ползване на имота и същият започнал да го ползва веднага. Сочи, че на два пъти
получили по 2000 лева, като договорената продажна цена била 12 000 лв.,
която трябвало да бъде платена до определена дата, но ответникът не заплатил
останала част, въпреки многократните разговори с него. Излага, че Т. продължава
да живее в имота и да ползва къщата и мястото.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, отчитайки заинтересоваността на свид. Филипов от изхода на делото
предвид близките му родствени отношения с ищцата Х.Ф., като приема показанията
и на двамата като непосредствени, непротиворечиви и кореспондиращи на останалия
събра по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ
или имот да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно
основание за това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да
докаже както правото си на собственост, така и обстоятелството, че ответникът
владее или държи имота, като то трябва да е без правно основание. В случая по делото
е безспорно установено, а същото не се и оспорва от ответника, че ищците са
собственици на процесния имот, представляващ ****в с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 880
кв.м., при съседи: улица, ****. Така по делото се установява, че с Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по давност, наследство и делба No 103, том I, дело No 172/1976 г. на Ботевградски
районен съдия наследодателите на ищците - ****Й. ****, ****Д. и ****Й. ****, са
признати за собственици при равни части на имота, следователно по 1/3 ид.ч. за
всеки от тях. След смъртта на ****Й. **** през 2005 г. нейният дял от
собствеността е преминала в патримониума на двамата й наследници по закон–
ищците Х.Н.Ф. и Г.Н.Ц., нейни деца, при равни части от по 1/2 ид.ч., или по 1/6
ид.ч. от собствеността на имота (1/3 х 1/2), делът на ****Д. след смъртта му
през 1986 г. е наследена от наследниците му по закон - ищците К.Г.Й. и Й.Г.Д., негови деца, също при равни части от
1/2 ид.ч. или по 1/6 ид.ч. от собствеността на имота, а делът на ****Й. **** от
1/3 ид.ч. след смъртта й през 2017 г. е преминал в патримониума на единствения
й наследник по закон към настоящия момент -
ищецът К.Я.К., неин внук, който следователно се явява собственик на 2/6
ид.ч. от правото на собственост (2/6 = 1/3).
Безспорно се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Петко **** и Румен Филипов, че ответникът владее
имота, като го ползва и живее в една от построените в същия сгради.
Съдът намира, че е налице и третата предпоставка за успешно провеждане на
петиторната защита по предявения ревандикационен иск, а именно липса на правно
основание за осъществяване на фактическа власт върху имота от ответника. В
тежест на последния е да докаже, че се намира в имота на правно основание,
което не беше установено по делото.
Между ищеца Х.Ф. и ответника е налице сключен предварителен договор за продажба
на имот, включващ място на площ от 293 кв.м. и къща, с адрес с. Врачеш, общ.
Ботевград, ул. ****, което се явява реална част от процесния имот. Предварителният
договор по своята правна природа представлява взаимно обещание за сключване на
друг договор, т.е. договор, с който страните се уговарят да сключат друг
договор, условно наричан окончателен. Предварителният договор, имащ за предмет
прехвърляне право на собственост или ограничено вещно право, е двустранен
договор, по силата на който едно лице, наричано обещател /продавач/ поема
задължението да прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на
собственост или ограничено вещно право срещу насрещното задължение на друго
лице, наричано купувач, да заплати договорената цена. Целта на този
предварителен договор е да подготви сключването на окончателния договор между
страните в съответната форма. Предварителният договор няма вещно действие и не
поражда вещни права, дори когато е за сключване на окончателен договор за
прехвърляне право на собственост или ограничено вещно право, но същият обвързва
страните и между тях се създават облигационни отношения, за които се прилагат
разпоредбите на ЗЗД. Следователно предварителният договор сам по себе си не
включва като законна последица от сключването му и предаване на владението
върху имота. Няма пречка обаче това да бъде изрично уговорено между страните в
договора, в който случай купувачът установява владение на договорно основание и
може да го осъществява, докато договорът действа между страните.
В случая в сключения между ищцата Х.Ф. и ответника предварителен договор е
посочено, че към момента на сключването му купувачът живее в къщата в имота,
т.е. налице е предаване фактическата власт върху имота, но същото е с
прекратителното условие. Така съгласно предварителния договор, в случай, че
купувачът не заплати сумата от 7000.00 лв., представляваща част от продажната
цена, в срок до 31.07.2013 г., то купувачът се задължава да напусне имота. По
делото не се установи ответникът да е заплатил посочената сума, поради което и
е настъпило прекратителното условие за фактическата му власт, предвидено в
договора. Поради това съдът намира, че ответникът осъществява фактическа власт
върху имота без правно основание, като такова не представлява възникналото
облигационно правоотношение по сключения с ищцата Х.Ф. предварителен договор.
Наред с това следва да се посочи, че ищцата Х.Ф., продавач по
предварителния договор с ответника, се явява собственик на 1/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот, поради което така сключеният договор не би могъл да
съставлява валидно правно основание за владение на останалите идеални части от имота,
извън тези на ищцата Ф.. В случая обаче предварителният договор е сключен за
продажба на недвижим имот с площ от 293 кв.м., което се явява реална част от
процесния имот с площ от 880 кв.м. В чл. 200, ал. 1 от ЗУТ е предвидена забрана
за придобиване на реални части от урегулирани поземлени имоти, освен ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, които не са
налице в конкретния казус (за минимална площ от 500 кв.м. в селата по чл. 19,
ал. 1, т. 4 от ЗУТ), поради което и така сключения предварителен договор не
съставлява валидно правно основание за владение на имота.
Предвид всичко изложено съдът намира, че искът с правно основание чл. 108
от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден
да предаде на ищците владението на имота.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ищците за
заплащане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да им заплати такива в размер на 1395.66 лв., от които 51.00
лв. за държавна такса, 10.00 лв. за такса за вписване, 750.00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 584.66 лв. за възнаграждение за особен представител на
ответника..
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
че К.Г.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
Х.Н.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***,
и К.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на основание
наследство от ****Й.
*** за Х.Н.Ф. и Г.Н.Ц., от ****Д.,*** за К.Г.Й. и Й.Г.Д., от и ****Й. *** за К.Я.К., на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ****
в с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 880 кв.м., при съседи: улица, ****, като на основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА Т.М.Т. да
предаде на К.Г.Й., Й.Г.Д., Х.Н.Ф., Г.Н.Ц. и К.Я. Касабова владението на
гореописания имот.
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на К.Г.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Г.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Х.Н.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Н.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и К.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1395.66 лв. /хиляда
триста деветдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ за направените
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :