Р Е Ш
Е Н И Е № 80
гр.Кюстендил, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №83/2021г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
А.В.С., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника адвокат Г.Д., съдебен адрес *** оспорва решение
№260030/26.01.2021г. на ДРС, постановено по АНД №934/2019г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, алтернативно – връщане на делото за
ново разглеждане от районния съд. Претендират се разноски и за двете съдебни
инстанции.
Ответникът не изразява становище
по жалбата.
Заключението на прокурора от КОП е
за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното решение.
Моли същото да бъде отменено, както и наказателното постановление.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №260030/26.01.2021г., постановено по
АНД №934/2019г. Със същото е потвърдено НП №30-0000400/31.07.2019г. на началник
ОО „АА“ – Кюстендил. А.В.С. *** е санкциониран като са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1
от ЗАвтП, за нарушение на чл.52, ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба №33/03.11.1999г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и
„глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
ДРС е формирал правен извод за
законосъобразност на НП, доколкото АУАН и НП притежават необходимото съдържание
по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а нарушенията са доказани от обективна и
субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на А.В.С. ***-0000400/31.07.2019г. на началник ОО „АА“ –
Кюстендил. Прието е от фактическа страна, че на 24.07.2019г., около 14.40ч. в
гр.Дупница, на кръговото при автогара Дупница, при престой за изчакване на часа
за тръгване за гр.Кюстендил с автобус „Ивеко 45-10“ с рег.№КН5670АХ, с
маршрутно разписание „Кюстендил-Дупница“, нарушителят като водач на МПС-то не е
използвал автогара Дупница, доколкото няма печат от автогарата в проверения
пътен лист от 24.09.2019г., както и че не представя КТ към СУМПС. За
констатирани нарушения на чл.52, ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба №33/03.11.1999г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е съставен АУАН №264080/24.07.2019г., а въз основа на
него е издадено атакуваното НП.
След анализ на установената фактическа
обстановка на база ЗАвтП касационният съд намира извода на ДРС за
законосъобразност на НП в частта по т.1 за неправилен.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение
на чл. чл.52, ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България. Нормата вменява в
задължение на водачите при изпълнение на превози по автобусни линии
задължително да използват автоспирките съобразно възложеното им разписание. Следователно
за касатора, като водач на автобус възниква задължението, вменено му с
императивната норма на чл.52, ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба №33/03.11.1999г. –
да използва автоспирката на автогара Дупница при маршрутно разписание
„Кюстендил-Дупница“.
КАС
счита, че с оглед доказателствения материал по делото административното
нарушение е безспорно установено, но АНО е допуснал съществено нарушение,
свързано с определяне на относимата санкционна норма към установената
фактическа обстановка. Субсимирайки деянието на касатора под
административнонаказателната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП /предвиждаща
санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание/, АНО е приложил неправилно
закона и е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразността на НП в тази му част. Неизпълнението на задължението да
се спира на автоспирките съобразно възложеното разписание, вменено по силата на
чл.52,
ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба №33/03.11.1999г.,
законодателят е въздигнал в административно нарушение по чл.102, ал.4 от ЗАвтП,
където е предвидена санкция за водач на МПС за обществен превоз по автобусни
линии, който не спира на определените спирки. Повдигнатото обвинение срещу нарушителя
не може да бъде и преквалифицирано – налице е хипотеза на по-тежко наказуемо
деяние. Като е потвърдил НП в тази част, въззивният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който ще бъде отменен, а вместо него постановен нов, с който НП по
т.1 ще бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно санкционираното административно
нарушение по т.2 от НП касационният съд счита, че изводите на районния съд са
правилни, доколкото са изведени при задълбочен анализ на доказателствата по
делото. Нарушителят е санкциониран за непредставяне на КТ към СУМПС. Деянието
се явява доказано, поради което и НП е законосъобразно в тази му част.
Решението на ДРС ще бъде оставено в сила, досежно соченото нарушение.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ съдът присъжда в полза на
касатора разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., дължими за
представителство пред първата инстанция. За касационната такава разноски не са
сторени.
Воден от горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260030/26.01.2021г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД
№934/2019г. в частта, с която е потвърдено НП №30-0000400/31.07.2019г. за
нарушението по т.1 и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ НП №30-0000400/31.07.2019г. на началник ОО „АА“ -
Кюстендил, с което на А.В.С., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП за нарушение на чл.52, ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба
№33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение №260030/26.01.2021г. на
Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №934/2019г. в останалата част.
ОСЪЖДА ОО „АА“ – Кюстендил, пл.“Ген. Иван
Колев“ да заплати на А.В.С.,
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 300
лв. /триста/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: