Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. С., 04.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7731/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба с вх. № 75479/28.07.2020 г., предявена от С.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 30.03.2020 г., около 16.37 ч., в гр. С.,*** към
ул. „Любляна“, Я.Н.Х., при управление мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********,
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходеца С.А.Т.,***.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получил следните
увреждания:
- фрактура на пубисната кост в ляво на лява тазобедрена става;
- линеарен хаметом по аксиларната линия в ляво;
- контузия на гръдния кош;
След ПТП, ищецът бил приет за лечение във „ВМА-МБАЛ“ – С., за периода
от 30.03.2020 г. до 09.04.2020 г. На 08.04.2020 г., на ищеца била извършена
оперативна интервенция - мануална репозиция на фрактурата, след което бил
поставен на легло с абдуцирани долни крайници при лека флексия в ТБС и коленни
стави.
При изписването му от болничното заведение, на
ищеца били дадени
указания за ЛOP и терапия за дома, като спазва постелен режим за
срок от 20 дни, след което да използва помощни средства за срок от 30 дни,
както и да продължава антикоагулантната профилактика. Ищецът бил насочен за
продължаване на рехабилитацията в специализирано здравно заведение.
Ищецът
твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Ищецът бил
напълно обездвижен и имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието. Към
предявяване на исковата молба, ищецът не бил възстановен напълно, все още лесно
се уморявал, не можел да се обгрижва напълно сам, движенията му били затруднени
и продължавал да изпитва болки.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********,
включително и на водача Я.Н.Х..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
50 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 30.03.2020 г. до окончателното им изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.И З..“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към
датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на мотоциклет „Хонда ЦБФ
600С”, с peг. №*******,
както и че на 23.04.2020 г., ищецът го е
поканил да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
процесното ПТП.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение
на водача на
мотоциклет
„Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********. Твърди, че Я.Н.Х. не е нарушил по
никакъв начин разпоредбите на Закона за движение по пътищата, нито на който и
да е нормативен акт. Ответникът сочи, че водачът на мотоциклета е бил
внимателен и предпазлив, и не е имало начин да избегне настъпването на ПТП. Тъй
като била налице хипотезата на случайно деяние по чл. 15 НК, не било налице
противоправно деяние, което да обуслови гражданската отговорност на Я.Н.Х., респ. и на
ответника към ищеца.
Отделно от изложеното, ответникът твърди, че
липсвало и вина на водача на мотоциклета за настъпване на процесното ПТП. По делото
нямало никакви данни на Я.Н.Х. да е било повдигнато
обвинение, нито да е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Ответникът сочи, че съприкосновението, настъпило
между мотоциклета и пешеходеца е било съвсем леко поради това, че по
мотоциклета нямало абсолютно никакви следи от удар, а единственото телесно
увреждане при ищеца било следствие на падането му на пътното платно, а не от
самия удар. Я.Х. направил всичко възможно и всичко, изисквано от закона, за да
предотврати удара, но същият бил непредотвратим за него.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който се е движел по пътното платно, без да е
налице обективна причина за това. Ответникът твърди, че като пешеходец, ищецът
е нарушил редица разпоредби на ЗДвП, които нарушения се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и травматичните последици от
него по отношение на ищеца. Според ответника, приносът на ищеца за настъпване
на процесното ПТП следва да бъде оценен на поне 80 %.
Самостоятелно основание за намаляване на
застрахователното обезщетение било и съпричиняването от страна на ищеца поради
неправилно и/или недостатъчно и/или ненавременно проведено лечение,
непровеждане на препоръчаните вторични прегледи и/или рехабилитация.
Ответникът оспорва иска и по размер. Сочи, че
претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на реално претърпените от ищеца
болки и страдания, както и на съдебната практика по аналогични случаи.
Ответникът оспорва и началната дата на претенцията за лихви върху
обезщетенията, като се позовава и на забава на кредитора.
При условията на евентуалност – в случай, че
предявеният против него иск бъде уважен, „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД е предявило
обратен иск против конституираното в процеса като трето лице - негов помагач Я.Н.Х..
Ищецът
по обратниия иск твърди, че на 30.03.2020 г., около 16.37 ч., в гр. С.,***, в района на кръстовището с ул.
„Букет“, е реализирано
пътно-транспортно произшествие (ПТП) между мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг.
№ *********, управляван от Я.Н.Х. и пешеходеца С.А.Т..
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП
№ К-156 от 30.03.2020 г., от който се установявало, че Я.Н.Х. е напуснал
мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата,
което било в нарушение на чл. 125, вр. чл. 123 ЗДвП, вр. Наредба №
Із-41/12.01.2009 г.
Поддържа се,
че С.А.Т., като пострадало лице е предявил иск за обезщетяване на причинените
му неимуществени вреди, вследствие на телесни травми срещу „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, което е застраховало гражданската отговорност на Я.Н.Х. при управление на мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********.
С
оглед на изложеното, „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД моли, да бъде постановено решение, с
което в случай, че предявеният против него иск бъде уважен, Я.Н.Х. да бъде
осъден да му заплати сумата от 26 000
лева – частичен иск от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането на пострадалия
С.А.Т. (с оглед
уточнението, направено с молбата от 15.02.2021 г., л. 77 от делото)
. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, третото лице
помагач и ответник
по обратния иск – Я.Н.Х. е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва иска с
възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че е извършило
действие, довело до настъпване на застрахователно събитие, вкл. Оспорва и
изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва да е настъпила вреда
на ищеца, настъпването на описаните в
първоначалната искова молба увреждания, причинно-следствената им връзка с
действия и/или бездействия на Я.Н.Х., както и вината на последния за настъпване
на процесното ПТП. Сочи, че издаденото срещу него Наказателно постановление не
е влязло в законна сила, тъй като е било обжалвано и не е нарушил виновно разпоредби
а ЗДвП и ППЗДвП.
Евентуално, Я.Н.Х. релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на С.А.Т.. В тази връзка сочи, че не е ясно
по каква причина същият се е озовал на пътното платно и че с действията си е
повлиял на движението по пътя като е
създал неоснователно и без значима причина опасност както за себе си, така и за
другите участници в движението. С.А.Т. нарушил правилата за безопасност, тъй
като пресичал на необозначено място. Счита, че приносът на пострадалия следва
да се оцени на 90 %. Релевира и
възражение за съпричиняване поради
ненавременно/неправилно/недостатъчно лечение и/или рехабилитация.
Оспорва иска и по размер. Сочи, че
претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на реално претърпените от ищеца
болки и страдания, както и на съдебната практика по аналогични случаи.
По отношение на предявения срещу него, Я.Н.Х. счита, че е
недопустим и неоснователен, като липсват процесуални основания да бъде привлечен
като трето лице – помагач, тъй като не е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ. Излага съображения, не по делото не е безспорно установено, че след
като е причинил ПТП е напуснал мястото на инцидента, а гражданският съд не бил
обвързан от констатациите в наказателното постановление, като в тази връзка се
позовава на практика на ВАС. В съставения Констативен протокол липсвала
констатация Х. да е напускал мястото на ПТП, не била налице и влязла в сила
присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда, в който това да е
било прието.
Заявява, че при условията на алтернативност твърди,
че е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, тъй като е било наложително да му бъде оказана
медицинска помощ, като се позовава на посоченото от него в жалбата срежу
наказателното постановление.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, съединен с обратниия иск на „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД по чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ, предявени в условията на
евентуалност срещу конституираното в процеса като трето лице - негов помагач.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 30.03.2020 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 31.01.2020 г. във формата на застрахователна полица BG/30/120000393566, валидна
от 31.01.2020 г. до 31.01.2021 г., ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи мотоциклет „Хонда
ЦБФ 600С”, с peг. № *********, включително и на водача Я.Н.Х.. Този факт е
отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 06.01.2021 г., л. 60), а и се установява от представената по
делото застрахователна полица (л. 99).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 30.03.2020 г., в гр. С.,***, е реализирано
пътнотранспортно произшествие между мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с
peг. № *********, управляван от Я.Н.Х., и ищеца С.А.Т., който бил пешеходец, в разултат на което ищецът е пострадал.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
от приетия по делото Констативен протокол за ПТП № К-156, съставен на 30.03.2020 г. от инспектор –
дежурен ТПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 5 от делото). В Констативния
протокол е посочено, че на 30.03.2020
г., около 16.37 ч., в гр. С., мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. №
*********, управляван от Я.Н.Х.,***, с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към ул.
„Любляна“ и в района на кръстовището с ул. „Букет“, поради несъобразена скорост
с интензивността на движението, реализира ПТП с пресичащия от дясно на ляво
спрямо посоката му на движение пешеходец С.А.Т..
На
30.03.2020 г., на Я.Н.Х. е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 364572/30.03.2020 г. (л. 34).
Въз
основа на АУАН № 364572/30.03.2020 г. е било издадено Наказателно постановление № 20-4332-006639/29.04.2020
г. на началник група към СДВР (л. 35), за това, че на 20.03.2020 г., около
16.37 ч., в гр. С.,***, “, с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към ул.
„Любляна“, в района на кръстовището с ул. „Букет“, поради несъобразена скорост
с интензивността на движението, реализира ПТП с преминаващия от дясно на ляво
пешеходец С.А.Т., с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и за това, че е
напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР, с което
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А ЗДвП.
Към датата на приключване на устните състезания по делото, наказателното
постановление не е влязло в сила (същото е потвърдено с решение на СРС, което е
отменено – с решение от 28.10.2021 г. на АССГ (л. 145 и сл.) и делото е върнато
на СРС за ново разглеждане).
Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И.Г.И., Т.К.Г., Е.Б.П.и Б.
К.И. (която заявява, че нищо не помни за процесното ПТП).
Свидетелят И.Г.И. заявява, че си спомня инцидента на 30.03.2020 г.
Свидетелят управлявал лек автомобил „Нисан“ по ул. „Монтевидео“ в посока бул. „Н.
П.“. На светофара били спрели и пред свидетеля имало мотор. При пускане на
светофара, бавно тръгнал мотора, тръгнал и свидетеля, като карали на ляво. Свидетелят
сочи, че на около 20-тина метра след тръгването, е имало човек, който пресичал
неправилно. Мотористът го блъснал и не спрял.
Свидетелят
уточнява, че човекът пресичал от спирката на автобуса, в посока от дясно на
ляво на тяхната посока. На около 10 метра от мястото на пресичане имало
пешеходна пътека. Пешеходецът тичал,
колкото можело да тича един възрастен човек, т.е. движел се по - скоро с бърз
ход, като тръгнал без се огледа.
Свидетелят
заявява, че е видял човека. И. карал на
метър и половина след мотора и сочи, че след като той го е видял, значи
и мотоциклетиста го е видял.
Мотоциклетът
не предприел аварийни спиране. След като настъпило пътното произшествие,
мотоциклетистът спря за секунда, погледна пешеходеца и продължил. След това,
свидетелят карал след мотора, за да му запише номера.
На
30.03.2020 г., свидетелят Т.К.Г. е чакал на спирката (на градския транспорт) на
ул. „Н. П.“ и е видял настъпването на процесното ПТП. Времето било ясно и сухо.
Свидетелят сочи, че възрастният човек също е стоял на спирката, от лявата
страна на свидетеля, с лице към пътя. Възрастният човек започнал да пресича,
със спокоен ход. Платното за движение се състояло от по две ленти, във всяка
посока за движение. Човекът навлязъл в
платното за движение, по средата, като минал едната лента, и бил на осевата
лента. В този момент били пуснати автомобилите от бул. „Монтевидео“ за ляв
завой, на около 20 метра от пешеходеца. Мотористът дошъл от бул. Монтевидео,
движел се с нормална скорост като за потегляне от светофар. Бил изминал след
потеглянето около 10 метра преди да се случи удара, който бил директен. Според
свидетеля, ударът е настъпил „поради невнимание на моториста“. След удара, тялото
на пешеходеца било отхвърлено на малко разстояние, пешеходецът паднал по гръб.
Свидетелят
сочи, че ударът между мотоциклета и пешеходецът се е случил на около 10 метра от пешеходната пътека. Свидетелят бил на 6 – 7
метра от събитието, което се случило пред очите ми. Сочи, че произшествието е
настъпило „с предната част на мотора“. Пешеходецът се огледал преди да тръгне
да пресича. Свидетелят се притекъл на помощ. Дошъл екип на Бърза помощ.
При
настъпване на процесното ПТП, свидетелката Е.Б.П.се е намирала в лявата лента
на Горнобански път, в посока Горна баня и Овча купел.П.управлявала МПС и била
спряла на червен светофар на кръстовището на Горнобански път с ул. Монтевидео,
където имало две платна във всяка една посока. Имало и други автомобили на
светофара, свидетелката била трета или четвърта кола. Понеже била „фен
на моторите“, съпругът й бил моторист, свидетелката чула звук на мотор,
започнала да се оглежда и видяла мотора да минава покрай нея. Мотористът дошъл
откъм светофара на Монтевидео, правел ляв завой.П.сочи, че е имало един човек
на тротоара, който тръгна към него, все едно се затичал, не бил на пешеходна
пътека, тя била по-надолу. Човекът внезапно решил да слезе от тротоара и свидетелката
видяла лек контакт между тях - мотористът го хванал и го избутал, защото и
двамата щели да паднат. Човекът паднал зад мотора, в лявата част. Свидетелката
тръгнала на зелено и в огледалото видяла, как човекът се надига. Мотористът се
обърнал назад, видял, че човекът се надига и си продължил направо.
Понеже
свидетелката познавала Я. (от мото-сбирките) и мотора му, след описания
инцидент му се обадила, за да го попита за случая и той й казал, че човекът
направо е скочил върху него и за да не паднат двамата го избутал. Каза и че му
е станало лошо, сърцето го е заболяло и се прибирал вкъщи.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.Б.Л., която
живее на фактически съпружески начала с ищеца. Свидетелката заявява, че помни,
че С. е пострадал от удар с мотоциклет и бил приет за лечение във Военна
болница, където свидетелката го видяла на другия ден, след работа. Ищецът не
можел да се движи, неподвижен. Останал в
болницата един месец. След това свидетелката се грижела за него. Ищецът не
можел да става до тоалетна, да се къпе сам, свидетелката го къпела и му слагала
памперси. След шестия месец, ищецът започнал сам да се обслужва. Към датата на
разпита (27.09.2021 г.), ищецът продължавал да изпитва болки и страх да излиза.
През тези шест месеца, ищецът стоял вкъщи, било го страх да излиза, а и не можел
да се движи. Възстановил се „горе - долу“, но не бил както преди, не бил същия
човек. Преди произшествието бил пазач, но не се върнал на работа, не можел вече
да работи.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с приетите по делото доказателство е
приело следното:
Процесното ПТП е настъпило на 30.03.2020 г., около 16.37 часа, в
гр. С.,***, в района на кръстовището с ул. „Букет”, и конкретно след него,
считано в посока на движение на мотоциклета към ул. „Любляна“ в зоната на
автобусна спирка.
Пешеходецът
е пресичал на необозначено и несигнализирано място, в зоната на автобусна
спирка, на около 18 метра след пешеходната пътека.
Мотоциклетът
„Хонда“ е извършвал ляв завой, тръгващ при зелен сигнал на светофара си от
стоп-линията на ул. „Монтевидео“ и след навлизане в бул. „Н. П.“*** и бул. „Цар
Борис ІІІ“. Скоростта му преди удара е била в диапазона 28 - 32 км/ч.
След
тръгване от стоп-линията на ул. „Монтевидео“, мотоциклетистът не е имал
видимост спрямо пешеходеца на десния тротоар на автобусната спирка, защото в
двете пътни ленти на бул. „Н.П.“*** Купел е имало спрени автомобили, които са
ограничавали видимостта на мотоциклетиста.
При
движение в кръстовището върху основното платно за движение на бул. „Н. П.“ за
мотоциклетиста се е открила пряка видимост спрямо пешеходеца, когато
мотоциклетистът се е намирал на отстояние от мястото на удара на повече от 28
метра. Това отстояние е по-голямо от
опасната зона за спиране на мотоциклета 16 метра, от което се определя, че мотоциклетистът е имал възможност да види
пешеходеца 10 метра преди да навлезе в опасната си зона за спиране и
спрените автомобили в посока ж.к. „Овча купел“ не са били пречка за да може да
види пешеходеца, когато тръгва да пресича платното за движение. Мотоциклетистът
е имал възможност да види пешеходеца своевременно когато тръгва да пресича платното
за движение.
Видно
от АТЕ, пешеходецът е имал възможност да избегне настъпването на ПТП, като
предприеме пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, при зелен
сигнал на пешеходния светофар за него. Така е щял да осигури безопасността си.
Водачът
на мотоциклет „Хонда ЦБФ 600 С“, при своевременна реакция за спиране, е имал
техническа възможност да предотврати удара на пешеходеца, спрямо момента, в
който пешеходецът предприема пресичане на платното за движение от дясно на ляво
при движение на пешеходеца с бавен, спокоен и бърз ход, както и при спокойно
тичане. Само при бързо тичане ударът за водача е непредотвратим, но няма данни
за тичане на пешеходеца.
ВЛ
категорично е заявило, че причината
за настъпване на произшествието е в субективните действия и на двамата
участници в ПТП. В причинна връзка с
настъпване на ПТП е предприетото пресичане на платното за движение от
пешеходеца на място, което не е обозначена за движение на пешеходци. В причинна
връзка с настъпване ПТП са действията на водача на мотоциклета, който не е
предприел аварийно спиране, виждайки пешеходеца пресичащ платното за движение.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза
(СМЕ). Вещото лице по СМЕ, след като се
е запознало с представената по делото медицинска документация и след личен
преглед на ищеца (извършен на 11.02.2022 г.) е приело, че вследствие на ПТП от 30.03.2020
г., С.А.Т. е получил следните травматични увреждания:
-
контузия на таза със счупване на двете рамена на лява
пубисна кост;
-
контузия на лява гръдна половина с подкожен хематом;
Поради
функционалната свързаност на таза с долните крайници, медикобиологичния
характер на увреждането, получено от ищеца е трайно затруднение на движенията
на ляв долен крайник, за срок, повече от 30 дни.
Описаните
увреждания на таза при ищеца, са получени по индиректен механизъм - страничен
удар в областта на лява тазобедрена става, при което силата на удара се предава
към таза и се чупи.
По отношение на счупването на лявата срамна кост е проведено консервативно лечение с наместване на счупването и покой на легло за 30 дни, след което рехабилитация с постепенно натоварване. По отношение на контузията налява гръдна половина е проведено консервативно лечение с прием на обезболяващи. На 08.04.2020 г. е извършена е оперативна интервенция - ръчно наместване на счупването и поставянето на долните крайници в необходимото положение.
На 11.02.2022 г., ВЛ е извършило преглед на ищеца и е приело, че лечебният процес при ищеца е завършен. Не се налагат допълнителни манипулации.
Относно болките и страданията, претърпени в резултат на процесното ПТП, ВЛ е отговорило, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като първите 30 дни, болките са били с по голям интензитет. При прегледа, извършен на 11.02.2022 г., ищецът е съобщил за болки в областта на счупването на таза, засилващи се при по продължително ходене и застудяване на времето.
В СМЕ е посочено, че по принцип, лечението на такъв вид увреди е постелен режим за срок от 20- 30 дни, след което се провежда рехабилитация с дозирано натоварване на увредения крайник. По делото няма приложени документи за това, как е проведено лечението след изписване от болницата. От съобщеното от ищеца при извършения преглед, може да се приеме, че ищецът е спазвал дадените му указания при изписването.
ВЛ е констатирало, че видно от приложените документи по делото, при постъпване на
ищеца в болницата след процесното ПТП, ищецът е имал следните придружаващи
заболявания: артериална хипертония, инсулинозависим диабет, плеврален излив;
бронхиална астма. Това са хронични заболявания, изискващи постоянен контрол и
лечение. Тези заболявания водят до общо намаляване на функционалния капацитет
на организма и удължаване на възстановителния период.
Описаният
от ищеца период на възстановяване, общо взето кореспондира с общоприетите
срокове за възстановяване при такъв вид увреждания. По принцип, провеждането на
курсове физиотерапия и рехабилитация, скъсяват срока на възстановяване и с по
добър краен резултат
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
Водачът Я.Н.Х. е действал противоправно, тъй като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
предвиждаща, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“
ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото, дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява ищеца С.А.Т. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за З..то и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата
за възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 45 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че С.А.Т. има принос за настъпилото ПТП
и неблагоприятните последици от него, изразяващ се в това, че като пешеходец се е движел по пътното
платно, без да е налице обективна причина за това, както и че е нарушил редица
разпоредби на ЗДвП, които нарушения се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на ПТП и травматичните последици от него по отношение на
ищеца.
Според ответника, самостоятелно основание за
намаляване на застрахователното обезщетение било и съпричиняването от страна на
ищеца поради неправилно и/или недостатъчно и/или ненавременно проведено
лечение, непровеждане на препоръчаните вторични прегледи и/или рехабилитация.
По
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за неправилно и/или
недостатъчно и/или ненавременно проведено лечение, непровеждане на
препоръчаните вторични прегледи и/или рехабилитация. Напротив – СМЕ опровергава
това възражение, поради което и същото е неоснователно.
От събраните по делото гласни доказателства
се установи, че ищецът е пресичал ул. „Н. П.“ от спирка на градски транспорт,
на около 10 метра от пешеходна пътека – според свидетелите И. Г. И. и Т.К.Г., а според
АТЕ – на около 18 метра.
Според
свидетеля И., ищецът се е движел по -
скоро с бърз ход, като е тръгнал без се огледа, а според свидетеля Г., ищецът
се е движел със спокоен ход, като се е огледал преди да пресича. Свидетелката Е.Б.П.сочи,
че на тротоара е имало човек, който е тръгнал да пресича, все едно се затичал,
не бил на пешеходна пътека, тя била по-надолу.
Видно от АТЕ, процесното ПТП е настъпило на ул. „Н. П.”, в района на
кръстовището с ул. „Букет”, и конкретно след него, считано в посока на движение
на мотоциклета към ул. „Любляна“ в зоната на автобусна спирка. Пешеходецът е пресичал на необозначено и несигнализирано място, в
зоната на автобусна спирка, на около 18 метра след пешеходната пътека.
ВЛ
по АТЕ е категорично, че пешеходецът е имал възможност да избегне настъпването
на ПТП, като предприеме пресичане на платното за движение по пешеходната
пътека, при зелен сигнал на пешеходния светофар за него. Така е щял да осигури
безопасността си. ВЛ категорично е заявило, че причината за настъпване на
произшествието е в субективните действия и на двамата участници в ПТП. В причинна връзка с настъпване на ПТП е
предприетото пресичане на платното за движение от пешеходеца на място, което не
е обозначена за движение на пешеходци.
При така
установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия пешеходец.
В случая, пострадалият не е спазил задълженията, установени в
разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП, предвиждащи, че при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, са длъжни да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства и да спазват светлинните сигнали. Ако пострадалият пешеходец
беше спазил правилата за движение на пешеходците, вредоносният резултат със
сигурност е нямало да настъпи (видно от АТЕ).
Въпреки това, независимо от това негово нарушение на правилата за
движение по пътищата, ако водачът на застрахования мотоциклет беше изпълнил
задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, пътно-транспортното
произшествие също е щяло да бъде предотвратено.
Така
въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че приносът на пострадалият за настъпване на вредоносния
резултат следва да бъде определен на 30
%. В тази връзка съдът съобрази и
установеното в чл. 116 ЗДвП задължение на водачите на пътни превозни средства,
да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците и към престарелите хора. Въпреки това, независимо от нарушенията на правилата за
движение по пътищата, допуснати от водача на лекия автомобил, пострадалият пешеходец е
имал възможност да избегне ПТП, като предприеме пресичане на обозначеното за
това място и при спазване на светлинните сигнали.
Поради
изложеното, определеното по-горе обезщетение следва да се намали с 30 %. Искът
е основателен и следва да се уважи за сумата от 31 500 лева (45 000 лв. – 30%), а за разликата до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането.
При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на
23.04.2020 г. (л. 8). С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 24.07.2020
г. и следва да се отхвърли за
периода от 30.03.2020 г. до 23.07.2020 г.
Относно обратния иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, предявен
от „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, против третото лице - негов помагач Я.Н.Х.:
Разглеждането
на обратния иск на ответника срещу подпомагащата страна е обусловено изхода на
делото по главния иск. Обратният иск подлежи на разглеждане по същество
само при настъпване на
вътрешнопроцесуалното условие – уважаване на главния иск, което условие е
настъпило (за размера на обратния иск).
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този
случай тежестта на доказване носи виновният водач;
Следователно, за да възникне регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен деликт от
застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди.
Първите две предпоставки са налице. По изложените
по-горе съображения, по делото е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между страните по обратния иск, както и
осъществяването на деликт от застрахованото лице.
Случаите, когато посещението
от органите за контрол на движение по пътищата на мястото на ПТП е задължително
по закон са уредени в чл. 125 от ЗДвП. Относима към настоящото дело е хипотезата на т. 2, предл. 2 от
законовия текст, а именно, при произшествието има ранен човек.
От събраните по делото гласни
доказателства категорично се установява, че Я.Н.Х. е напуснал произшествието
преди да пристигнат органите на пътна полиция. В тази връзка, свидетелят И. Г. И.
сочи, че след настъпване на произшествието, мотоциклетистът е спрял за секунда,
погледнал е пешеходеца (който е бил по гръб) и е продължил. След това,
свидетелят е карал след мотора „три светофара“, за да му запише номера.
Свидетелката ЕваП.също заявява, че след като пешеходецът е паднал, мотористът
се е обърнал назад, видял е, че човекът се надига и е продължил направо.
Недоказани са възраженията на
ответника по обратния иск, че е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, тъй като е било
наложително да му бъде оказана медицинска помощ. В тази връзка, свидетелката
ЕваП.възпроизвежда твърдения на ответника Х., които сами по себе си подлежат на
доказване в производството. Други доказателства не са събрани, поради което и
съдът приема, че възражението е неоснователно.
С настоящото решение, „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД е осъдено да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 31 500 лева, поради което и при
условие, че ответникът заплати посочената сума на пострадалото лице-ищеца по
делото, то ответникът по обратния иск дължи заплащане на тези суми.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че е осъществено предвиденото
в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ основание за възникване на
правото на регрес на „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД - ищец по частичния обратен иск, да
получи от виновния водач - ответник по обратния иск, претендираната сума в
размер 26 000 лв., представляваща част от присъдената пострадалия сума. Искът е
основателен и следва да се уважи
Относно
разноските:
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. С.К.Н.,
сумата от 1278.90 лева, съразмерно
на уважената част от иска (2030 лв. х 0.63)
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 296 лева от общо направените и
претендирани разноски в размер на 800 лева (800 лв. х 0.37), вкл. депозит за
АТЕ и СМЕ (л. 153 и л. 154).
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът по обратния иск следва да бъде осъден
да заплати на ищеца по обратния иск, сумата от 1040 лева – платена държавна такса (л. 48).
На третото лице - помагач разноски не се присъждат, тъй като предявеният
срещу него иск е уважен изцяло, а по първоначално предявения иск няма право на
разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски градски съд, сумата от 1512
лева, в т.ч.: 1260 лв. - държавна такса и 252 лева – депозит за експертизи (400 лв. х 0.63),
от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:*** да
заплати на С.А.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 31 500 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от С.А.Т. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 30.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 31 500 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева, и
претенция за лихва, за периода от 30.03.2020 г. до 23.07.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Я.Н.Х.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.и
З..“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
сумата от 26 000
лева – частичен иск от 50 000 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение на С.А.Т., с ЕГН: **********, за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 30.03.2020 г., при условие, че сумата бъде заплатена от ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД,
ЕИК*********
на С.А.Т.,
с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху
сумата от 26 000 лева от датата на
плащането по първоначалния иск, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1040 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на адвокат
С.К.Н.-К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 1278.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 296
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1512 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Я.Н.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: