№ 278
гр. гр. Димитровград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101482 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди следното:
Със съобщение по ч. гр. д. № 766/2017 г. по описа на Районен съд
Димитровград,получено на 19.07.2021 г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент), са
ни дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск по чл. 422
ГПК срещу Д. И. Й., ЕГН **********, длъжник по същото дело. Относно
активната процесуална легитимация на „ ОТП Факторинг България “ ЕЛЛ да
предяви иск по чл. 422 ГПК: Въз основа на подаденото на 19.05.2017 г. от
„Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 766/2017 г. по описа на
PC Димитровград. По посоченото дело са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение от 23.05.2017 и Изпълнителен лист в полза на заявителя
„Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя Д. И. Й., ЕГН **********.След
снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист, заявителят по ч. гр. д. № 766/2017 г. по описа на Районен
съд Димитровград, „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания от 08.08.2017 г. („Договор за цесия“), ни прехвърли
1
пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и
вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор
и Д. И. Й., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
02.06.2014 г. По силата на Договора за цесия, цесионерът „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД и
като такъв, на основание чл. 429 ГПК, се ползва от издадените Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист. Качеството ни на кредитор (като цесионер
и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславя правния ни
интерес в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 ГПК
да предявим иск за установяване на вземането по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
02,06.2014 г. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото ни на иск са налице и предвид разрешението, дадено
в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска
е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Цесионерът „ОТП
Факторинг България“ ЕАД е активно легитимиран да предяви иск за
установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента
„Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
независимо от обстоятелството, че няма качеството „банка“. В този смисъл е
и практиката на ВКС. обобщена с Определение N9 665/04.11,2019 г. по ч. т.
дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т. о. и Определение N9 102/24.02.2020 г. по ч.
т. дело № 2643/2019 г. на ВКС, IIт. о. Основанията. обстоятелствата и
фактите. които обуславят съществуването на вземането на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, са следните:Ha 02,06.2014 г . между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и Д. И. Й., ЕГН ********** като кредитополучател е сключен
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица (наричан по- нататък „Договорът“). Предоставена е кредитна
карта DSK Maxi Card с кредитен лимит в размер на 1 000 (хиляда) лева, при
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е в
размер на 21,95 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в
2
размер на 26,46 %. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-
то число на месеца. Неразделна част от Договора са и Общите условия по
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит и
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK
MAXICARD на „Банка ДСК“ ЕАД (Приложение U 9 ; наричани по-нататък
„Условията“), които кредитополучателят е приел (съгласно чл. 3 от Договора)
и получил при сключването на Договора.Съгласно чл. 8 от Договора:
„Договорът се счита сключен и влиза в сила с подписването му от Клиента и
упълномощен служител на Банката. Договорът е валиден до прекратяването
му по някой от начините, предвидени в Общите условия“, като съгласно чл.
25, ал. 2 от Общите условия: „Срокът за ползване на кредита съвпада със
срока на валидност на Картата“. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия:
„Банката издава картата със срок на валидност, определен в Условията, в
рамките на който клиентът може да използва картата“, като съгласно ал. 2 на
същата разпоредба: „След изтичането на срок по ал. 1 се издава нова карта с
нов срок на валидност по ал. 1. Картата не се преиздава, в случай че до края
на месеца, предхождащ този, в който изтича срокът й на валидност, Клиентът
подаде писмено искане за прекратяване на Договор“, като съгласно ал. 3 от
същата разпоредба: „Банката не преиздава картата, когато е налице някое от
основанията за прекратяване на договора по чл. 75“. Съгласно т. IV от
Условията срокът на валидност на картата е 3 години. Съгласно чл. 30, ал. 3
от Общите условия:. „В случай че четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със
суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение,
формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава“.А
съгласно чл. 31: „Ако клиентът не погаси изцяло кредита си в срока по чл. 30,
ал. 5 , вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо
от начина по който е формиран, става окончателно изискуемо“. Както и
банката има право да пристъпи към принудително изпълнение за вземането си
по съдебен ред.Поради невнасяне на минималната сума за револвиране шест
поредни месеца и при наличие на предпоставките по чл. 31 от Общите
условия, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила предсрочната изискуемост на
кредитополучателя, чрез Уведомление за предсрочна изискуемост с изх. на
3
БДСК № 12-20-00183/07.02.2017 г. изпратено с „Български пощи**, връчено
на 16.02.2017 г. на Д. И. Й.. ЕГН **********. Въз основа на подаденото на
19.05.2017 г. от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
е образувано ч. гр. дело № 766/2017 г. по описа на PC Димитровград. По
посоченото дело са издадени Заповед № 706/23.05.2017 г. за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист от 23.05.2017 г. в полза на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя Д. И. Й., ЕГН
********** за следните суми: 1 000 лева - главница, ведно със законната
лихва от 19.05.2017 г. до изплащане на вземането; 623,09 лева - договорна
лихва за периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 г. 6,30 лева - наказателна
лихва за забава за периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017г,; 121,53 лева -такси
и несъдебни разноски; 85,02 лева - разноски по ч. г. д. № 766/2017 г. по описа
на PC Димитровград - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По
силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 08.08.2017 г.
(„Договор за цесия“) „Банка ДСК“ ЕАД ни прехвърли пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането,
възникнало на основание сключения между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор
и Д. И. Й., ЕГН ********** като кредитополучател е сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 02.06.2014 г. В подкрепа на гореизложеното прилагаме писмено
потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“
ЕАД за станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 08.08.2017 г.
прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-предавателен протокол
към Договора за покупко-продажба на вземания от 2017. г., в който е
включено и процесното вземане. На базата на изрично пълномощно,
предоставено ни от „Банка ДСК“ ЕАД, сме изпратили от името на цедента
уведомително писмо с баркод *PSFABG009DLNR* за прехвърляне на
вземането до кредитополучателя Д. И. Й., ЕГН **********, видно и от
известието за доставяне с идентичен баркод. Предвид горното считаме, че
длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от
досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера.
Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за
цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този
4
смисъл е и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. N9
5759/2014 г. на ВКС, III гр. о. В съответствие с чл. 429 от ГПК цесионерът,
като частен правоприемник на цедента, се ползва от издадения в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист. На основание
издадените по ч. гр. д. № 766/2017 г. по описа на PC Димитровград
изпълнителни титули по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу
длъжника Д. И. Й., ЕГН ********** е образувано изпълнително дело №
420/2021 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с per. № 874 на КЧСИ, район на
действие ОС Хасково. На длъжника Д. И. Й., ЕГН ********** е връчена
заповедта за незабавно изпълнение с покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 420/2021 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per. № 874
на КЧСИ, с район на действие ОС Хасково, при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, след което на цедента заявител „Банка ДСК“ ЕАД са дадени указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Това поражда за „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
като цесионер и настоящ кредитор по вземането, правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Предвид гореизложеното, УВАЖАЕМИ
РАЙОНЕН СЪДИЯ, 1. Молим да ни призовете на съд с ответника и след като
се уверите във верността на гореизложеното, да постановите решение, с което
да установите със сила на пресъдено нещо, че по отношение на Д. И. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Димитровград, бул. „България“ № 6, вх. А, ет. 3, ап.
61, съществуват вземания на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 (като частен
правоприемник[1]цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент), за които са
издадени Заповед № 706/23.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и Изпълнителен лист № 843 от 23,05.2017 г. по ч. гр. д
. № 766/2017 г. по описа на Районен съд Димитровград, произтичащи от
неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 02.06.2014 г. и включващи: 1 0 0 0
лева — главница, 623,09 лева - договорна лихва за периода от 21.07.2014 г. до
18.05.2017 г., 6,30 лева - наказателна лихва за забава за периода от 21.07.2014
г. до 18.05.2017 г. и 121,53 лева - такси и несъдебни разноски.Предвид
разрешението, дадено в т. 1 2 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молим да ни бъдат присъдени
5
разноските, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 426/2017 г.
по описа на Районен съд Димитровград в размер на 85,02 лева,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. 2.
Молим да ни бъдат присъдени направените от „ОТП Факторинг България“
ЕАД в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Подаден е отговор в срок от назначен от съда особен представител на
ответника, с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан, оспорва
активната легитимация на ищеца, прави възражение за изтекла погасителна
давност на всички претендирани вземания, не бил изпълнен фактическия
състав на цесията, оспорва усвояването на суми от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца препис от Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 2.6.2014г. е, че е
предоставена кредитна карта DSK Maxi Card нa 02,06.2014 г . , като между
„Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Д. И. Й., ЕГН ********** като
кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица .Предоставена е кредитна карта
DSK Maxi Card с кредитен лимит в размер на 1 000 (хиляда) лева, при
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е в
размер на 21,95 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в
размер на 26,46 %. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-
то число на месеца. Неразделна част от Договора са и Общите условия по
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит и
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK
MAXICARD на „Банка ДСК“ ЕАД, които кредитополучателят е приел
(съгласно чл. 3 от Договора) и получил при сключването на
Договора.Съгласно чл. 8 от Договора: „Договорът се счита сключен и влиза в
сила с подписването му от Клиента и упълномощен служител на Банката.
Договорът е валиден до прекратяването му по някой от начините, предвидени
6
в Общите условия“, като съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия: „Срокът
за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на Картата“. Съгласно
чл. 17, ал. 1 от Общите условия: „Банката издава картата със срок на
валидност, определен в Условията, в рамките на който клиентът може да
използва картата“, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба: „След
изтичането на срок по ал. 1 се издава нова карта с нов срок на валидност по
ал. 1. Картата не се преиздава, в случай че до края на месеца, предхождащ
този, в който изтича срокът й на валидност, Клиентът подаде писмено искане
за прекратяване на Договор“, като съгласно ал. 3 от същата разпоредба:
„Банката не преиздава картата, когато е налице някое от основанията за
прекратяване на договора по чл. 75“. Съгласно т. IV от Условията срокът на
валидност на картата е 3 години. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Общите условия:.
„В случай че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата,
клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване
на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната
дата, започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава“.А съгласно чл. 31: „Ако
клиентът не погаси изцяло кредита си в срока по чл. 30, ал. 5 , вземането на
Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина по който е
формиран, става окончателно изискуемо“.
Съгласно приетото като доказателство по делото уведомление от „Банка
ДСК“ЕАД и и известие за доставяне до Д. И. Й., изх.№12-20-
00183/07.02.2017г., последния е бил уведомен, че поради забава в погасяване
на задълженията му по сключения Договор за банков кредит от 2.6.2014г.,
отпуснат в размер на 1000 лева, Банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Известието е връчено на 16.2.2017г.От датата на получаване на това
известие с уведомление цялата непогасена главница по договора за кредит
ставала дължима и върху нея начислявала лихва в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Тъй
като кредитополучателят по делото не заплатил на „Банка ДСК“ЕАД
задълженията си по процесния договор, на 19.5.2017г. в РС-Димитровград
било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК по отношение на ответника. Образувано било ч.гр.д. №766/2017г., по
7
което на 23.5.2017г. съдът издал Заповед №706 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която разпоредил на
длъжника Дожбромир И. Й. да заплати в полза на заявителя сумата 1 000 лева
- главница, ведно със законната лихва от 19.05.2017 г. до изплащане на
вземането; 623,09 лева - договорна лихва за периода от 21.07.2014 г. до
18.05.2017 г. 6,30 лева - наказателна лихва за забава за периода от 21.07.2014
г. до 18.05.2017г,; 121,53 лева -такси и несъдебни разноски; 85,02 лева -
разноски по ч. г. д. № 766/2017 г. по описа на PC Димитровград - държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Издаден ИЛ №843.Заповедта за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск против нея за установяване на своето вземане. С Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 8.8.2017г., „Банка ДСК“ЕАД
прехвърлила в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД свои
вземания, произтичащи от предоставени просрочени кредити на физически
лица, необезпечение с ипотека. Съгласно представеното по делото извлечение
от Приемо-предавателен протокол от 13.9.2017г., Банката е прехвърлила в
полза на ищеца и вземането, което има по отношение на кредитополучателя
Д. Й. по процесния договор. Видно от приетото като доказателство по делото
Пълномощно, „Банка ДСК“ЕАД е упълномощила „ОТП Факторинг
България“ЕАД да уведоми от името на банката всички, длъжници,
съдлъжници и поръчители по вземанията по кредити, които банката е
цедирала с Договора за покупко-продажба на вземания от 8.8.2017г., за
извършената цесия, като пълномощникът има право да подпише писмените
съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по
прехвърлените вземания, описани в приемо -предавателния протокол към
Договора за цесия. С Писмо от „Банка ДСК“ЕАД до ищцовото дружество, на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, било потвърдено настъпилото прехвърляне на
вземанията, подробно описани в Приемо-предавателния протокол към
Договора за цесия, с дата на прехвърляне 8.8.2017г. Във връзка с издадения по
ч.гр.д.№766/2017г. по описа на РС-Димитровград изпълнителен лист и по
молба на ищеца било образувано изп.дело №420 по описа на ЧСИ Самуил
Пеев. На 10.05.2021г. той изпратил до кредитополучателя и ответник по
настоящото дело покана за доброволно изпълнение, с което го уведомил за
задълженията му по процесния договор за кредит и издадения по отношение
8
на него изпълнителен лист от 23.5.2017г., като го поканил да изпълни
доброволно задълженията си в двуседмичен срок от получаване на поканата.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената по ч.гр.д.
№766/2017г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, изпратени до Й. не са му били връчени лично,
като съдебния изпълнител приел, че са налице предпоставките на чл.47 ал.5
от ГПК и връчването е извършено редовно. За изясняване на обстоятелствата
по делото, по искане на ищеца, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза,
възложена за изготвяне на вещото лице Е. А. В.. От заключението на тази
експертиза се установява, че видно от Месечно извлечение на кредитна карта
към 20.06.2014 г. по сметка № 020000000021783284 с титуляр Д. И. Й. и
извлечение от сметката му за периода от 02.06.2014 г. до 08.08.2017 г. ва
05.06.2014 г. е преведена сума от 1000.00 лв. Усвоените суми по Отпуснатия
кредит са : На 12.07.2014 г. — 400,00 лв. - теглене от АТМ На 24.07.2014 г. —
200,00 лв. — теглене от АТМ На 07.08.2014 г. - 10,00 лв. - теглене от АТМ На
07.08.2014 г. - 300,00 лв. — теглене от АТМ - три пъти по 100 лв. На
07.08.2014 г. - 20,00 лв. — теглене от АТМ На 08.08.2014 г. - 40,00 лв. —
теглене от АТМ — четири пъти по 10 лв. Общасума - 960,00 лв. Начислени
такси На 05.06.2014 г. - 9,00 лв. — такса издаване на карта На 14.07.2014 г. —
17,00 лв. — такса за транзакция На 25.07.2014 г. — 11,00 лв. — такса за
транзакция На 04.08.2014 г. - 9,00 лв. -такса за преиздаване на карта На
08.08.2014 г. - 15,00 лв. - такса за нсреволвиране На 08.08.2014 г. - 56,10 лв. -
такси за транзакция На 08.09.2014 г. - 15,00 лв. — такса за нереволвиране На
08.10.2014 г. - 15,00 лв. — такса за нереволвиранс 4 На 06.11.2014 г. - 15,00
лв. - такса за неревОлвиране На 08.12.2014 г. - 15,00 лв. - такса за
нереволвиране Таксата за нереволвиране на минимална сума в гратисния
пери0д в размер на 15,00 лв. се начислява на ОснОвание УСЛОВИЯТА за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXI CARD на
Банка ДСК. Минималните суми за револвиране п0 кредита към всяка падежна
дата са : На 20.06.2014 г. - 0,27 лв. На 21.07.2014 г. - 12,55 лв. На 21.08.2014 г.
- 77,79 лв. На 20.09.2014 г. - 123,36 лв. На 20.10.2014 г. - 154,04 лв. На
20.11.2014 г. - 184,83 лв. На 20.12.2014 г. - 215,73 лв. Постъпилите суми за
погасяване на кредита са : На 21.06.2014 г. - 0.27 лв. - с тази сума е погасена
минималната сума за револвиране за м. 06.2014 г. На 03.07.2014 г. -10,00 лв. -
с тази сума е погасена часг от начнслената на 14.07.2014 г. 17,00 лв. такса за
9
транзакция. Сумата не е била достатьчна за погасяване на минималната сума
за револвиране, коят0 е 12,55 лв. Последното, а то е и първо плащане на
минималната сума за револвиране на кредита е извършено на 21.06.2014 г. в
размер на 0,27 лв. Видно от извлечението по сметката по кредитната карта и
месечните извлечення за кредитна карта броят, размерът и падежьт на
дължимите (непогасени) плащания на минималнн суми за револвиране са : 1.
на 21.07.2014 г. - 12,55 лв. 2. на 20.08.2014 г. - 77,79 лв. З. на 20.09.2014 г. -
123,36 лв. 4. на 20.10.2014 г. - 154,04 лв. 5. на 20.11.2014 г. -184,83 лв. 6. на
20.12.2014 г. - 215,73 лв. Общият размер на просрочените суми са 215,73 лв.
(всяка минимална сума за револвиране включва просроченото задължение от
предходния месец.) На 20.12.2014 г. е преустановено ползването на
кредитната карта. Кредитополучатедят не е извършвал плащания по
главницата. Видно от последното месечно извлечение по кредитната карта,
към 20.12.2014 г. салдото по сметката е - 1214,81 лв. с превишен кредитен
лимит 214,81 лв., т. е. дължимата и непогасена главница е 1000 00 лв. Това е
видно и от движението по сметката към 20.12.2014 г. - 1000,00 лв. КТ -
просрочена редовна лихва Видно от Месечните извлечения и движението по
сметката за периода от 20.06.2014 г. до 20.12.2014 г. е начислена договорна
лихва в размер на 93,28 лв. Видно от лихвен лист към кредита към 23.12.2014
г. за 3 дни просрочие Банката е начислила лихва в размер на 1,83 лв. / ГЛП -
21,95 % / Общият размер на договорната просрочена лихва за периода от
21.07.2014 г. до 23.12.2014 г. е 95,11 лв. Към 19.05.2017 г. за 866 дни
просрочие Банката е начислила лихва в размер на 527,98 лв. / ГЛП - 21,95 % /
/ С уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до
длъжника с писмо, изх. № 12-20-00183 / 07.02.2017 г. кредитьт е превърнат в
предсрочно изискуем на 04.04.2017 г. / Общ размер на просрочена договорна
лихва за периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 г. е 623 09 лв. / 95,11 + 527,98 /
- санкционна лихва - 6,30 лв. за периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 г. -
такси по кредита - 121,53 лв. Общ размер на дължимите суми по кредита -
1750 92 лв. / 1000,00 + 623,09 + 6,30 + 121,53 / .Тъй като след 19.05.2017 г.
няма извършвани плащання по кредита, дължимите суми към датата на
изготвяне на заключението са както тези мъм 19.05.2017 г. - усвоена и
нелогасена главница - 1000,00 лв. - просрочена редовна лихва - 623,09 лв. за
периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 г. - санкционна лихва - 6,30 лв. за
периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 г. - такси по кредита - 121.53 лв. Общ
10
размер на дължимите суми по кредита към датата на изготвяне на
заключението -1750,92 лв.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от
ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по
отношение на ответника, визирано в Заповед №706/23.5.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена от РС[1]Димитровград по
ч.гр.д.№766/2017г. Безспорно установено по делото е, че между “Банка
ДСК“ЕАД и Д. И. Й. е бил сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 2.6.2014г.Няма спор, че плащането на суми за погасяване
на кредита е било преустановено от 19.5.2017г., като кредита е бил обявен за
изцяло предсрочно изискуем на 16.7.2017г. Не се спори относно това, че във
връзка с неплатените по процесния договор за кредит задължения, кредиторът
е депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като по образуваното
по този повод дело против кредитополучателя е била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Безспорно установено е, че след издаването
на същите „Банка ДСК“ЕАД е прехвърлила вземането си по процесния
договор в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД. На последно
място, по делото е установено, че ответникът е бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането към него с нарочно изпратено му уведомление на
3.10.2017г., съгласно връчено известие за доставяне.
Спорно по делото е възникнало ли е за ищеца „ОТП Факторинг
България“ЕАД, придобил вземането по отношение на ответника-длъжник,
право да претендира плащане на останалите неплатени задължения от
кредитополучателя по процесния договор от 2.6.2014г., сключен между
„Банка ДСК“ЕАД и Д. И. Й.. На първо място, в настоящия случай трябва да
се има предвид, че производството по делото се проведе в отсъствието на
ответника Й., който беше представляван от особен представител- адв.В.Т.,
посочена от АК-Хасково и назначена от съда. Издадената по ч.гр.д.
№766/2017г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК не е била връчена на
ответника-длъжник лично от ЧСИ Самуил Пеев, доколкото той не е бил
11
открит на постоянния си и настоящ адрес, нито е установена неговата
актуална месторабота от извършената справка в регистъра на НАП. Предвид
това, след залепяне на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ
адрес на Й. от ЧСИ, съдът е приел, че съобщението за издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
След депозиране на исковата молба против Й. в РС-Димитровград съдът
отново е изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на ответника.
Исковата молба и приложенията към нея обаче са останали невръчени на
адресата, която не е бил открит на тези адреси. По същия начин, от извършена
справка в НАП не е била установена и актуалната месторабота на Й., за да
бъдат изпратени въпросните документи за връчване там. В тази връзка и на
основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е бил назначен особен
представител, който да го представлява по настоящото дело. Доколкото по
делото се твърди, че вземането на «Банка ДСК»ЕАД към ответника е било
прехвърлено в полза на ищеца, следва да се има предвид, че с договора за
цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо
последния, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не
е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден
договор за цесия, потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо
длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото
производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши и от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това /В този смисъл Решение
№ 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. Видно от
съдържанието на приложеното по делото пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички
длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от
ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. Относно
последната предпоставка за уважаване на претенциите на ищеца изискваща
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника съдът установи от
12
представените по делото писмени доказателства, че до предявяване на
исковата молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника е било изпратено и
връчвано на 3.10.2017г. уведомление в тази насока, както обсъди писмените
доказателства съдът по-горе.
Спорният въпрос е при частно правоприемство, основано на
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да
предяви иска по чл. 422 ГПК, ако заповед за незабавно изпълнение е била
издадена въз основа на извлечение от сметка и произтича от особеното
качество на кредитора – банка. В т.10б от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. е формулиран общ принцип,
че при частно правоприемство основано на договор за цесия и настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска,
легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но разрешението на конкретния
казус следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР
изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в
заповедното производство. В хипотезата по чл. 417 т.2 ГПК възможността за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение произтича от особеното
качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник трябва
да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение.
В противен случай се заобикаля законът чрез издаване на заповеди за
незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в закона,
за които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията
им. Законът не е въвел ограничения за цедиране на тези вземания, но има
ограничения за издаване на изпълнителен лист по облекчения ред на чл. 417,
т. 2 ГПК. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното и в
него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание. Затова след
като за вземане произтичащо от банкова сделка, т. 4г от тълкувателното
решение изисква към момента на подаване на заявлението кредиторът да има
специалното качество, същите ограничения следва да се приложат и в хода на
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал
вземането преди стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Новият кредитор няма
специалното качество, той не може да се ползва от този ред осигуряващ пряко
принудително изпълнение спрямо длъжника. Затова в тези случаи при
13
прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор – банка на
друг кредитор, легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът,
който ще продължи участието си в делото, а цесионера само при условията на
чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в процеса включително и
длъжника. Цесионерът който е страна по материалното правоотношение не е
лишен от възможността да защити правото си по общия ред с осъдителен иск.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 1 от
01.02.2017 г., постановено по т.д. № 3228/ 2015 година, Търговска колегия, II
отделение на ВКС. В цитираното решение, Върховният съд се е произнесъл
по въпроса: „Легитимиран ли е цесионерът, който не е банка, да предяви иск
за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК в случаите, в които
частното правоприемство е настъпило след издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в полза на
заявител – банка?”, която изцяло се споделя от настоящия съдия-докладчик.
С оглед изложеното ищецът не е активно легитимиран да води иска за
установяване съществуването на вземането. Предявеният иск е процесуално
недопустим, производството по делото по установителния иск следва да се
прекрати.
Съобразно разрешението, дадено в т.13 на тълкувателно решение №
4/2013г. от 18.06.2014г. при прекратяване на производството по делото по
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК /с изключение на хипотези
на постигната съдебна спогодба или прекратяване на производството при
влязла в сила заповед за изпълнение/, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист,
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване
на производството по иска.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че Заповедта за изпълнение
и изпълнителният лист следва да бъдат обезсилени срещу длъжника Й..
Предвид изхода на спора, разноски от ответника за ищеца, които се
претендират в настоящото производство не се дължат. Поради това, че
ответника по делото беше представляван в настоящото производство от
14
особен представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски
по чл.78 ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж
2 (като частен правоприемник[1]цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент),
против Д. И. Й., ЕГН ********** от град Димитровград, бул. "***" № **,
вх.**, ап.**, ет.** иск с правно основание по чл.422 във връзка с чл.415 ал.1
от ГПК, за установяване съществуването на парично вземане, за които са
издадени Заповед № 706/23.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и Изпълнителен лист № 843 от 23,05.2017 г. по ч. гр.
д. № 766/2017 г. по описа на Районен съд Димитровград, произтичащи от
неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 02.06.2014 г. и включващи: 1000
лева — главница, 623,09 лева - договорна лихва за периода от 21.07.2014 г. до
18.05.2017 г., 6,30 лева - наказателна лихва за забава за периода от 21.07.2014
г. до 18.05.2017 г. и 121,53 лева - такси и несъдебни разноски, както и
претенцията за присъждане на разноските, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 766/2017 г. по описа на Районен съд
Димитровград в размер на 85,02 лева, представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като процесуално НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по г.д.1482/2021 г. по описа на Районен
съд-Димитровград.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 706 от 23.05.2017г. за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. 766/2017 по опис на Районен съд-Димитровград, както и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист срещу длъжника Д. И. Й.,
ЕГН ********** от град Димитровград, бул. "***" № **, вх.**, ап.**, ет.**.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково
15
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
16