Определение по дело №17994/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 12536
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 22 януари 2019 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20185330117994
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 12536                     30.11.2018 г.                                       гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание  на  30.11.2018 г. в състав:

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17994/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.Б.Н., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********.

Твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед по чл. 410 ГПК, срещу която не е подадено възражение за недължимост, ответникът като цесионер се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5633/2018 г. на ПРС, XIII гр.с. за сумата от 4375,49 лева – неплатена главница по договор за издаване на кредитна карта от 18.11.2003 г., ведно с разноски.

Образувано е изп. дело № … по описа на ….

Моли да се признае недължимостта на част от сумата в размер на 2000 лева, поради погасяване на вземането по давност още към 2011 г., предвид настъпване на падежа за плащане на 30.11.2006 г.

С разпореждане № 104760/13.11.2018 г. на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовности на ИМ.

Постъпила е уточнителна молба, с която същите не се изпълняват в цялост, а с оглед твърденията - съдът приема предявения иск за недопустим.

 

Според чл. 439, ал.2 ГПК, искът, с който се оспорва изпълнението, може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В исковата молба изрично се твърди, че вземанията по процесния ИЛ са погасени по давност, изтекла за период от настъпване на падежа – 30.11.2006 г. до края на 2011 г.

Изрично се признава, че по заповедното производство не е подавано възражение в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В настоящото производство се твърдят единствено факти, които са били налице /изтекъл период от време/, още към момента на получаване на препис от заповедта по чл. 410 ГПК /най – късна дата- 03.05.2018 г. – издаване на ИЛ, към който момент заповедта е влязла в сила, поради липса на възражение/.

Следователно, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, длъжникът – ищец е могъл да подаде възражение за недължимост и в евентуален исков процес по чл. 422 ГПК да бъде разглеждано правопогасителното му възражение /т.11в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК ВКС/.

Това не е сторено, при което възможността да се позове на така изтеклия давностен срок /към 2011 г./ е преклудирана. Този пропуск не може да бъде саниран, чрез предявяване на специалния уст. иск по чл. 439 ГПК.

След стабилизиране на изп. сила на заповедта, обективираното в нея вземане не може да се оспорва от длъжника по съображения и с оглед факти, които е могъл и е следвало да заяви в рамките на срока за възражение по чл. 414 ГПК, т.е. преди влизането й в сила. В случая, оспорването на вземанията се основава именно на такива факти. Ето защо, те не са от категорията на предвидените изключения в чл. 439 ГПК, което да обуслови допустимост на настоящия процес.

Неподаването на възражение по чл. 414 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Макар да не се ползва със СПН - оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, СЕ ПРЕКЛУДИРА, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. На новонастъпили /т.е. настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Както се посочи, в настоящия случай такива новонастъпили факти не се твърдят, т.к. се поддържа давността да е изтекла още към образуване на заповедното производство през 2018 г. Заповедта е влязла в сила след изтичане на срока за възражение, т.е. най – късно към 03.05.2018 г. Поради това и твърдените факти нямат характер на новонастъпили. Те са били налични към момента на образуване на заповедното производство и връчване на заповедта, както и към влизането й в сила. Ето защо и предявеният иск по чл. 439 ГПК е недопустим.

 

В същия смисъл и в подкрепа на застъпеното становище е налице трайна, непротиворечива, както и задължителна /като постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ съдебна практика по идентични казуси – Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ВКС; Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о., ВКС и цитираните в него съд. актове; Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о., ВКС; Определение № 306 от 22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3111/2015 г., I г. о., ВКС; Определение № 616 от 10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г., II т. о., ТК, ВКС; Определение № 292/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 156/2011 г. на III г.о. ВКС; Определение № 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 221/2010 г. на IV г.о. ВКС и др.

С оглед горното, исковата молба следва да бъде върната, а производствотопрекратено.   

За пълнота се посочва, че доколкото в уточнението се твърди, че ищецът не е могъл да участва в заповедното производство и да заяви възражението си за изтекла давност – ИМ се явява освен недопустима и нередовна. Последното, т.к. с разпореждане от 13.11.2018 г. – т.3 – изрично е указано да се мотивира правен интерес от настоящия иск при тези обстоятелства, което не е сторено. При такива твърдения /според ИМ – неточно връчване на заповедта и непредаването й от страна на бащата на ищеца/, пътят на защита не е по чл. 439 ГПК, а по реда на чл. 423 ГПК. Страната обаче поддържа тезата си, която не се споделя от съда, поради което и ИМ следва да бъде върната.

ИМ е нередовна и поради налично съществено противоречие между обст. част и петитум – според уточнението – ищецът се позовава на изтекла давност, настъпила след влизане в сила на заповедта за изпълнение, което е фактически невъзможно. Заповедта е влязла в сила на 03.05.2018 г., когато е издаден изпълнителният титул, като до образуване на настоящото дело – 12.11.2018 г. няма как да е изтекла петгодишната давност, на която страната се позовава. Последното обуславя нередовност на исковата молба /неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/, но поредни указания не се дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал.3 и чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА като недопустима искова молба с вх.№ 67537/12.11.2018 г., предявена от А.Б.Н., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 17994 по описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

 

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника а. Г. на съдебния адрес.

         

                                                        СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП