Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII въззивен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА К.А
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
При участието на секретаря Мария Абаджиева в
присъствието на прокурора Иван Аврамов, след като разгледа докладваното от
съдия К.а ВНОХД № 3329 по описа за 2018 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.11.2017 г. по н.о.х.д. № 21318/2015 г.
СРС, наказателно отделение, 115-ти състав, е признал подс. Б.Г.В. за виновен в
това, че на 07.12.2013 г. в гр.София, на бул. „Генерал Скобелев” отнел чужди
движими вещи – куфар с вещи в него и лаптоп „Тошиба“ на обща стойност 1092,30
лв. от владението на И.Я.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след
осъждане с присъди по наказателни дела №15909/2007 г. на СРС и №1886/2013 г. на
СГС – престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 29,
ал.1 б. „б” от НК, като на основание чл.54 НК го осъдил на „лишаване от свобода“
за срок от 2 /две/ години и 6 / шест/ месеца.
На основание чл.57 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието.
С присъдата съдът се е разпоредил и с приложените по делото
веществени доказателства, като е възложила в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимия В. – адв. Ж.О., в която се сочи, че актът на СРС е
неправилен, доколкото е постановен въпреки липсата на достатъчно доказателства
относно виновността на подсъдимия, с оглед на което се иска отмяна на
присъдата.
С жалбата не се прави искане за събиране на нови
доказателства.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията
актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване
на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд от 14.11.2018г.
е проведено съдебно следствие, по време на което подсъдимото лице е дало
обяснения, като по искане на защитата съдът е допуснал разпит на св. Д.О.И. при
режим на довеждане, а делото е отложено за друга дата.
В проведеното на 14.12.2018г. съдебно заседание е
извършен разпит на свидетеля Д.И., като са приети представените от защитника на
подсъдимия писмени доказателства – трудов договор от Кралство Испания на името
на подсъдимия В. и справка от СДВР – БДС за преминавания на последния през
ГКП на Р. България.
В хода на съдебните прения представителят на СГП счита
жалбата на подсъдимия В. за неоснователна, като моли последната като такава да
бъде оставена без уважение, а присъдата на първия съд да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. В тази връзка посочва, че преди да постанови
съдебния си акт първоинстанционният съд е събрал необходимия обем доказателства,
от които се установява по безспорен начин приетата от него фактическа
обстановка. Според прокуратурата, независимо от показанията на разпитаната пред
въззивния съд свидетелка И., от ангажираните по делото доказателствени
източници (гласни и писмени) по категоричен начин се установява, че подсъдимия В.
към инкриминираната дата 07.12.2013 г. е работил като таксиметров шофьор в компанията
„Йелоу такси“. Изразява становище, че показанията на разпитаната пред съда
свидетелка И. не следва да бъдат кредитирани от съда, доколкото последната като
лице, с което подсъдимия живее във фактическо съжителство, е пряко
заинтересована от изхода на процеса.
Защитникът на подсъдимия В. поддържа депозираната
въззивна жалба, като намира последната за основателна. Изразява становище, че
обжалваната присъда е постановена при неправилно приложение на материалния
закон, както и при непълен и неточен анализ на наличните по делото
доказателства. Твърди се още, че обвинението се подкрепя единствено от
показания на пострадалия свидетел И.К., които според защитата са противоречиви,
както и от протокола за направено от негова страна разпознаване, което според
защитата се явява опорочено. По отношения на показанията на свидетелката И. изразява
становище, че последните следва да бъдат приети за обективни. Предвид горното
посочва, че така ангажирания по делото доказателствен материал не може да
обоснове извод за доказаност на обвинението, конкретно относно авторството на
деянието. Като аргумент в подкрепа на горния извод се сочи обстоятелството, че резултатът
от извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия също оборва
обвинителната теза. В заключение се посочва, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, с оглед на което се моли да бъде постановен нов съдебен акт, с
който подзащитният ѝ да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият В. в правото си на лична защита се присъединява
към казаното от адвоката си, а в правото си на последна дума – моли да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като
провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК
и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по
същество. След преценка на релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателства съдът
счита, че първоинстанционната присъдата следва да бъде потвърдена.
Контролираната инстанция е положила усилия за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. С оглед
исканията на защитата, направени в съдебно заседание в хода на въззивното
производство беше проведено съдебно следствие, в рамките на което бяха
ангажирани допълнителни доказателства. При самостоятелна проверка на събрания
по делото доказателствен материал, в това число и на ангажираните в хода
въззивното производство доказателствени източници, въззивният съд, като
инстанция по фактите, не намира основание за съществено изменение на приетата
от районния съд фактическа обстановка, като приема за установено следното:
Подсъдимият Б.Г.В., с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. П., със
средно образование, осъждан четири пъти, в това число с присъдите по
наказателните дела, описани в обвинителния акт – с Определение, с което
одобрено споразумение по НОХД № 15909/2007г. на Районен съд - София , влязло в
сила на 17.06.2009г., за престъпление по чл. 131 ал.2 т. 3 вр. ал.1 от НК,
извършено на 09.05.2007г., с което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца с отлагане на изтърпяването на наказанието за изпитателен
срок от три години и със Споразумение по НОХД № 1886/13 г. на СГС, влязла в
сила на 22.04.2013г., за престъпление по чл. 354а, ал.1 НК, извършено на 25.01.2013г.,
с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца
при първоначален строг режим за изтърпяване.
Към инкриминираната дата 07.12.2013г. подсъдимият В. и
св. Л.Р.се занимавали с извършване на таксиметров превоз, като двамата използвали
общ таксиметров лек автомобил марка „Кия” с peг. №********предоставен на св. Л.Р.от
св. Б.М.. Превозите с таксиметровия автомобил се извършвали от подсъдимия и свидетеля
Р. от името на таксиметровата компания „Йелоу такси”, като през деня с
автомобила работел подсъдимият, а през нощта – св. Р. .
През деня на 07.12.2013г. подсъдимият извършвал
таксиметров превоз с процесния автомобил, като около 12.30 часа в района на
бул. „*********в София бил нает от св. И.Я.К. за превоз до Централната
автогара. Св. И.К. седнал на предната седалка до шофьора, държейки в себе си
лаптоп марка „Тошиба“, а носения от него куфар марка „ТСМ” поставил на задната
седалка на автомобила. В куфара свидетелят К. съхранявал чифт кафяви кецове,
марка „Energy“, мъжка блуза марка „ Zara”, чифт официални мъжки обувки, зарядно
за телефон „IPhone 5”, две кутии за храна марка „ Tupperwere”, чифт дънки „
GStar”, чифт слънчеви очила марка „ Disel” и велурена кутия за очила „Disel”.
Непосредствено след като таксиметровият автомобил
потеглил, св. И.К. установил, че е забравил при брат си мобилния си телефон,
като казал на подсъдимия да спре, за да се върне да си вземе телефона.
Таксиметровият автомобил бил изминал само няколко метра от мястото, от където
бил нает, поради което свидетелят заявил, че ще слезе сам да вземе телефона си,
след което с подсъдимия ще продължат по маршрута към Централна гара. Св. И.К.
слязъл от таксиметровия автомобил, оставяйки багажа си в него и се насочил към
брат му –Я.К., който се намирал на разстояние от около десетина метра по назад.
В същия момент видял как управлявания от подсъдимия автомобил потегля в
неизвестна посока заедно с багажа му, като видял и запомнил регистрационния му
номер. Пострадалият свидетел и брат му – св.Я.К. потърсили съдействие на телефона
на таксиметровата компания „Йелоу такси”, с рекламните знаци на която бил
обозначен таксиметровият автомобил, но оттам не получили информация за водача,
поради което подали сигнал на телефон 112. След това за случилото се св. И.К.
подал жалба в полицията.
В хода на образуваното наказателно производство било
установено, че на процесната дата през деня таксиметровият автомобил марка „Кия”,
с peг. № ******ТТ бил предоставен за управление на подсъдимия В., когото св. И.К.
разпознал като водача на таксиметровия автомобила, който отнел противозаконно
багажа му на инкриминираната дата.
От заключението на изпълнената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на
отнетите от подсъдимия вещи на пострадалия И.К. към изследвания по делото
период възлизат общо в размер на 1092,30 лв.
До гореустановената фактическа
обстановка съдът достигна след прецизен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, а именно:
обясненията на подсъдимия (дадени от него пред първия и въззивния съд), показанията на пострадалия свидетел И.К., събрани
непосредствено пред съда и тези приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК от досъдебната фаза на процеса, на неговия брат свидетелятЯ.К.,
на свидетелите Б.М., събрани
непосредствено пред съда и тези приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 от НПК от досъдебната фаза на процеса,Л.Р., събрани непосредствено пред съда и тези приобщени на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК от досъдебното производство, Д.И., както и на свидетелите, участвали като поемни лица
при извършеното претърсване в дома на подсъдимия – Д.Д.и Г.К.; приобщените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокола за извършеното от пострадалия разпознаване
на подсъдимия, справката за съдимост на подсъдимия, протокол за доброволно
предаване от 06.03.2014 г. касова бележка и гаранционна карта за преносим
компютър, предадените от свидетеля И.К.; трудов договор от Кралство Испания на
името на подсъдимия В., справка от СДВР – БДС за преминавания на подсъдимия през
ГКП на Р. България; заключението на
съдебно-оценителна експертиза.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на СРС за фактите по случая, като съобрази липсата на основание за
изменението им и с оглед попълването на доказателствената съвкупност със
събраните по делото доказателства по време на проведеното пред въззивния съд
съдебно следствие. Настоящият съдебен състав, също както контролирания съд,
намира ангажираната по делото доказателствената съвкупност за достатъчна по
обем и без съществени противоречия, като въз основа на нея основателно и
еднопосочно може да се заключи, че подсъдимият е извършил процесното престъпно
посегателство.
Според въззивния съд правилно
е решението на контролираната инстанция да постави в основата на фактическите
си изводи показанията на пострадалия свидетел – И.К.. Пострадалото лице е пряк
очевидец на инкриминираното деяние, като показанията му са единственото пряко
доказателствено средство по отношение неговото авторство, което обстоятелство
налага внимателното им разглеждане на плоскостта на собственото им съдържание и
вътрешна логика, при преценка за връзката им с останалите доказателствени
източници. Фактът, че св. К. се явява и пострадал от престъплението, според
настоящия съдебен състав, не е основание същите да бъдат изключени от
доказателствената основа, както и да бъде отречена достоверността им. След
самостоятелна доказателствена проверка на процесните гласни доказателствени
източници въззивната инстанция оценява последните като последователни като хронология,
конкретни по съдържание, без вътрешни противоречия. Констатираните от първия несъответствия
и липса на спомен за обстоятелства, за които свидетелят е дал сведения пред
орган на разследването, (конкретно относно дата и часа на инцидента, както и
относно конкретните вещи, останали в таксиметровия автомобил и регистрационния
номер на последния) законосъобразно са били отстранени от страна на СРС чрез
приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетеля от
досъдебното производство, като подобно на първата инстанция и настоящият
съдебен състав намира, че така констатираните разминавания не внасят съмнение в
достоверността на изложеното от пострадалото лице, а са закономерно следствие
на изминалия значителен период от време от дата на инцидента по проведения му
разпит пред съда. Въззивната инстанция намира, че е налице последователност в
изложеното от свидетеля и относно начина, по който е осъществено инкриминираното
деяние, а именно, че на инкриминираната дата багажът му е бил противозаконно отнет
от водача на нает от него таксиметров автомобил на компанията „Йелоу такси“,
марка „Киа“ с рег. № ******ТТ. В показанията си свидетелят пояснява и
обстоятелството, че шофьорът на процесния автомобил е потеглил с вещите му, докато
последният е слязъл за да вземе забравения у брат му мобилен телефон. От
показанията на пострадалото лице се установява с категоричност и авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Б.В.. По време на разпита му пред първоинстанционния
съд свидетелят заявява с увереност факта, че е разпознал извършителя на
деянието по време на посещението на централата на таксиметровата компания. Така
посоченото обстоятелство намира потвърждение и в резултата от извършеното в
хода на досъдебното производство разпознаване, обективирано в приобщения по
делото протокол за разпознаване от 24.01.2014 г. В тази връзка въззивната
инстанция, противно на доводите на защитата, намира за нужно да отбележи, че
процесното разпознаването е извършено в съответствие с изискванията на
процесуалния закон – в присъствието на две поемни лица, при съпоставка на
подсъдимия с още три лица, на сходна възраст, като пострадалият е посочил и
конкретни белези, по които е разпознал лицето, което е шофирало таксиметровия
автомобил и е потеглило с вещите му на инкриминираната дата. Законосъобразно
районният съд е подходил с доверие към идентификационния извод на пострадалия
свидетел, доколкото последният е имал възможност да възприеме пряко лицето на
подсъдимия след качването му на предната седалка на таксиметровия автомобил, както
и по време на проведения с него макар и кратък диалог, доколкото събитията са
се развили в светлата част на денонощието, в сравнително спокойна обстановка, непосредствено
преди извършване на инкриминираното деянието. Въззивната инстанция намира, че не
е налице мотив за недобросъвестно насочване на разследването от страна на пострадалото
лице към подсъдимия, доколкото по делото не се установи двамата да са се
срещали и познавали преди извършването на инкриминираното деяние. С оглед
изложените аргументи и след извършен самостоятелен анализ на показанията на пострадалото
лице въззивният съд оценява като обоснован извода на първата инстанция, че показанията
му се явяват надеждна основа за установяване на времето, мястото, механизма на
извършване на деянието, както и за участието на подсъдимия в него.
В подкрепа на направения от пострадалото
лице идентификационен извод въззивната инстанция кредитира показанията на св.Л.Р.,
дадени пред първия съд, законосъобразно допълнени с показанията на свидетеля от
досъдебната фаза на процеса. От изложеното от свидетеля се установява с
категоричност, че на инкриминираната дата през деня процесния автомобил,
предоставен му от св. М., е бил управляван именно от подсъдимия Б.В., както и
че двамата са били извикани в офиса на таксиметровата компания „Йелоу такси“, където
подалото оплакване лице е разпознало подсъдимия В., като таксиметровият шофьор,
който е избягал с вещите му. Въззивният съд оцени показанията му като подробни,
конкретни и непротиворечиви, подкрепящи по убедителен начин описаната от
пострадалия К. фактология на събитията, непосредствено след процесния инцидент.
Съдът в този му състав
кредитира показанията на свидетелитеЯ.К. (брат на пострадалото лице) и Б.М.. В съответствие с кредитираните от съда
показания на пострадалото лице, брат му св.Я.К. дава пряка доказателствена
информация за процесните събития, доколкото е възприел непосредствено, как на
инкриминираната дата след като брат му е слязъл от таксито, за да вземе
забравения си телефон, шофьорът на автомобила е потеглил с вещите му в колата.
От показанията на свидетеля М.,
дадени пред първия съд, законосъобразно допълнени с показанията на свидетеля от
досъдебната фаза на процеса, се установяват обстоятелствата около ползването на
процесния таксиметров автомобил, а именно, че последният е получил автомобила в
качеството си на лизингополучател, след което го е преотстъпил за ползване на
свидетеляЛ.Р.. Настоящата инстанция не намира основания да се поставя под
съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания, както и
обективността и добросъвестността на депозиралите ги лице, с оглед на което им
се довери.
Настоящият съдебен
състав кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и К., в
качеството им на поемни лица по време на извършването от органите на
разследването претърсване в дома на подсъдимия, от които се установява, че
въпросното процесуално-следствени действие е извършено в съответствие с
изискванията на процесуалния закон.
За
да кредитира обсъдените по-горе гласни доказателствени източници настоящият
съдебен състав, констатира, че заявените от свидетелите обстоятелства по повод
на инкриминираното деяние, в това число и относно неговото авторство, не са
опровергават по убедителен начин от дадените от подсъдимото лице обяснения, в
които последният категорично отрича да е присвоил инкриминираните вещи, както и
да е виждал пострадалото лице. Отчитайки факта, че обясненията на подсъдимия
имат двойствена правна природа, като се явяват едновременно устно
доказателствено средство и основно средство за реализиране правото на защита,
както и очевидните противоречия във версията на подсъдимия по повод
осъществяваната от него дейност към инкриминираната дата, доколкото пред първия
съд подсъдимият посочва, че през 2013 г. е управлявал таксиметров автомобил към
фирми „ОК такси“, „СиВи такси“, както и „Йелоу такси“, както и че познава
свидетеляЛ.Р., с когото са управлявали един и същ автомобил във фирма „Йелоу
такси“, а именно л.а. марка „КИА“, модел „СИД“, а пред въззивния съд,
последният категорично отрича да е осъществявал подобна дейност по това време,
посочвайки, че към декември месец 2013г. със сигурност е бил безработен, а на
инкриминираната дата си е бил вкъщи, настоящият съдебен състав се довери само
частично на изложеното от страна на подсъдимия. Въззивният съд кредитира с
доверие дадените по подсъдимия обяснения пред първия съд в частта, в която
същият признава, че е управлявал таксиметров автомобил към фирма „Йелоу такси“,
като с оглед останалите ангажираните по делото доказателства приема, че подсъдимият
е управлявал инкриминирания лек автомобил и към посочената в обвинението дата и
час. На обясненията на подсъдимото лице в останалата им част, настоящият състав
не дава вяра, като ги оценява като защитна теза, явяваща
се изолирана, изпълнена с вътрешни противоречия, опровергана по категоричен
начин от събрания по делото доказателствен материал.
Обясненията
на подсъдимия се явяват неподкрепени по убедителен начин и
от показанията на свидетелката И., разпитана за първи път пред въззивната
инстанция по направено изрично искане от страна на защитата на подсъдимия.
С
показанията си св. И., лице с което подсъдимия живее във фактическо съжителство,
потвърждава застъпената пред въззивния съд теза на подсъдимия, че към
инкриминираната дата последният е бил безработен, признавайки, че приятелят
ѝ е бил таксиметров шофьор, но преди да влезе в затвора и то към фирма
„ОКС.“. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия В. се
установява, че последният е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ до
25.07.2013 г., като от 25.01.2013 г. до 22.04.2013г. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Предвид горното според свидетелката
подсъдимия е работил като таксиметров шофьор преди този период. Според самия
подсъдим обаче, с оглед обясненията му пред първия съд, последният е управлявал
таксиметров автомобил към няколко фирми именно през 2013 г. Предвид очевидно
разминаване във версиите на подсъдимия и лицето, с което последния се намира
във фактическо съжителство, съобразявайки обстоятелството, че свидетелката е
разпитана по изрично настояване на защитата на подсъдимия, и то за пръв път в
съдебно заседание пред въззивна инстанция, настоящият съдебен състав намира, че
обсъжданите гласни доказателствени средства обслужват единствено защитната
позиция на подсъдимия В., подържана от него по време на разпита му пред
въззивния съд, с оглед на което, въведените с тях обстоятелства по повод
действията на подсъдимия към инкриминираната дата, не се възприемат от съда при
изграждане на фактическите му изводи. Аргументи в подкрепа на горния извод се
явяват констатираната от съда неубедителност при отговаряне на поставяните въпроси,
недостатъчната конкретика относно описаните от свидетелката събития на инкриминираната
дата, както и поддържаните близки отношения
с подсъдимото лице. От друга страна, породилото се съмнение относно
недостоверността в показанията на посочения свидетел и в поддържаната от
подсъдимия теза пред въззивния съд, се затвърждава и с оглед обстоятелството,
че изложеното от тях не само не намира подкрепа в останалия ангажиран по делото
доказателствен материал, но се опровергава по категоричен начин от
кредитираните от съда гласни доказателствени източници – в лицето на показанията
на пострадалото лице И.К. и св.Л.Р..
Въззивният
съд се довери на изложеното от страна на св. И. и подсъдимото лице по време на
разпита им пред настоящия съдебен състав, единствено по отношение на
обстоятелството, че от месец март 2017г. двамата живеят в Испания, където
подсъдимия е осъществявал трудова дейност, доколкото последното намира подкрепа
в представения по делото трудов договор от Кралство Испания на името на
подсъдимия В..
Съдът кредитира
изцяло и възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети
по делото писмени доказателства и доказателствени средства, в това число и протокола
– за
разпознаване на лица и предмети от 24.01.2014г. При служебната
проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането им, които от своя страна да
обосновават изключването им от доказателствения материал по делото.
По отношение на
протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение (ведно
с Определение за одобрение от 25.01.2014г. на СРС, НО, 95-т състав), макар и
изготвен в съответствие с процесуалните правила въззивният съд намира, че
последният е неотносим към предмета на доказване по делото, доколкото иззетите
от дома на подсъдимото лице вещи не могат да бъдат свързани по никакъв повод с
инкриминираното деяние. Посоченото обстоятелство, противно на доводите на
защита не опровергава обвинителната теза, доколкото последната се явява
доказана по безспорен начин от останалите кредитираните от съда доказателствени
източници.
От справката за
съдимост на подсъдимия В. се установява, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние последният е бил многократно осъждан, включително за
престъпленията посочени в обвинителния акт.
Съдът кредитира и
заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство, от която се установява стойността на инкриминираните вещи,
към момента на деянието, като го намира за обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка,
въззивната инстанция достигна до извод, аналогичен на формирания от
първостепенния съд, а именно, че подсъдимият В. правилно е признат за виновен,
тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че именно той е извършил деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност, с оглед на което и възраженията на подсъдимия и защита
му в посока недоказаност на обвинението, се явяват неоснователни.
На базата на
възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до
извода, че подсъдимият В. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл. . 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 29,
ал.1 б. „б” от НК.
Обект на
престъплението кражба са обществените отношения, които осигуряват нормални
условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта,
изразяващо се в прекъсване на фактическата власт на владелеца без негово съгласие
и установяване на своя фактическа власт. От субективна страна се изисква
намерение у дееца противозаконно да присвои веща.
В случая от обективна
страна се установява, че подсъдимият В. *** е отнел чужди движими вещи – а
именно: куфар „ТСМ” на стойност 28.00 лева, в който се съхранявали – чифт
кафяви кецове, марка „ Energy“ на стойност 48.00 лева, мъжка блуза марка „
Zara” на стойност 24.00 лева, чифт официални мъжки обувки на стойност 64.00 лева,
зарядно за телефон „IPhone 5” на стойност 14.40 лева, две кутии за храна марка –
оранжева голяма марка „Tupperwere” на стойност 9.60 лева и малка оранжева марка
„Tupperwere” на стойност 6.40 лева, чифт дънки „ GStar” на стойност 104 лева,
чифт слънчеви очила марка „Disel” на стойност 120.00 лева и велурена кутия за
очила „Disel” на стойност 9.60 лева, както и лаптоп „Тошиба“ на стойност 664.30
лева – всички на обща стойност 1092,30 лева от владението на собственика им – И.К.,
т.е прекъснал е фактическата власт на св. К. върху инкриминираните вещи, след
което е установил свое владение върху тях. Отнемането е извършено без наличие
на съгласие на предишния владелец, поради което се явява противоправно.
Безспорно е, че вещите не са били собственост на подс. В., т.е. по отношение на
него се явяват чужди.
От обективна страна е
налице и квалифициращото престъпната дейност обстоятелство – деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК, тъй
като преди това подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението не е
отложено по чл. 66 от НК, а именно – с определение, с което е одобрено
постигнато споразумение по НОХД № 15909/2007г. на Районен съд - София, влязло в
сила на 17.06.2009г. , с което подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 131
ал.2 т. 3 вр. ал.1 от НК, извършено на 09.05.2007 г., като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца с отлагане на изтърпяването
на наказанието за изпитателен срок от три години и със споразумение по НОХД №
1886/13 г. на СГС, влязло в сила на 22.04.2013г., за престъпление по чл. 354а, ал.1
от НК, извършено на 25.01.2013г., с което на подсъдимия е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване.
СРС е стигнал до
верен извод, че не са налице и пречките по чл.30, ал.1 от НК, за да бъде
приложена разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.29 от НК, с оглед факта, че
наказанието по НОХД № 15909/2007г. на Районен съд - София, подсъдимият е
изтърпял след изтичането на изпитателния срок, а именно 17.06.2012 г., като от
този момент до извършване на деянието по настоящето дело (07.12.2013 г.) не са
изминали повече от 5 години, като същото се отнася и за наказанието, наложено
на подсъдимия по НОХД № 1886/13 г. на СГС, доколкото видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият е изтърпял последното на
25.07.2013 г.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. В конкретния случай подсъдимият е съзнавал, че отнема
чужди движими вещи, бил е наясно че деянието му е обявено от закона за
наказуемо, като е предвиждал е общественоопасните последици от конкретен вид.
Налице е и намерение противозаконно да присвои инкриминираните вещи, който
резултат е целял пряко. В интелектуалния аспект на умисъла му е било включено
знанието на факта, че извършва деянието след като е бил осъждан, включително и
на ефективно изтърпяване на наказание, наложени му за извършени умишлени
престъпления от общ характер.
За престъплението, за
което подсъдимият е признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от
свобода в размер от две до десет години. При индивидуализация на наказанието
районният съд е съобразил наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства,
а именно факта, че за извършване на престъплението подсъдимият е използвал МПС
– квалифициращо обстоятелство, посочено в по-тежко наказуемия състав на чл.195
ал.1 НК, останало неотчетено от страна на обвинението също това обстоятелството,
че видно от справката за съдимост на подсъдимото лице, последното е извършило процесното
престъпление непосредствено след изтърпяване на предходно наказание „лишаване
от свобода“ (през юли месец 2013 г.) и както и това, че вредата от престъплението
не е възстановена. Според настоящия въззивен съд невъзстановяването на
причинените на пострадалия имуществени вреди не утежнява отговорността на
подсъдимия. Съобразно константната съдебна практика на съдилищата възстановяването
на причинените вреди в пълен или частичен размер се счита за смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство с по-голямо или по-малко влияние в
зависимост от конкретиката на случая, а в редица случаи връщането или
заместването на предмета на престъплението обуславя приложението на
привилегировани състави (например по чл. 197 от НК), невъзстановяването на вредите обаче, не е
отегчаващо обстоятелство, поради което следва да бъде изключено от тяхната
съвкупност.
По отношения на
отчетените от районния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, настоящият съдебен състав се съгласява с извода на СРС, че като
такива следва да бъдат отчетени сравнително невисоката стойност на предмета на
престъплението спрямо минималната работна заплата за страната към датата на
престъплението, както и продължителността на наказателното производство, за
която не е налице вина на подсъдимото лице. Като самостоятелно смекчаващо
обстоятелство настоящият съдебен състав отчита трудовата ангажираност на
подсъдимото лице с оглед представеното по делото копие на трудов договор на
името на подсъдимото лице.
Независимо от
констатираните по-горе различия при индивидуализацията на наказанието, въззивният
съд счита, че определеното от СРС наказание „лишаване от свобода” в размер на
две години и шест месеца, определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, по оптимален начин би изпълнило целите на чл. 36 от НК.
С оглед
предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 от НК правилно първоинстанционният
съд е постановил, че така определеното на подсъдимия наказание от две години и
шест месеца „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи ефективно, доколкото към
датата на деянието подсъдимия В. е бил осъждан с наказание „лишаване от
свобода“ за извършено престъпление от общ характер.
Законосъобразно, с
оглед разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС,
е постановено определеното наказание да се бъде изтърпяно от подсъдимия при
първоначален „строг” режим, тъй като видно от справката за съдимост последният
е извършил престъплението непосредствено след изтърпяване на предходно
наказание „лишаване от свобода“.
С оглед изхода на
производството законосъобразно направените по делото разноски са възложени на
подсъдимото лице в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
Присъдата на СРС
следва да се потвърди и в частта, в която на основание чл. 111 от НПК съдът е
постановил, че са налице условията за връщане на подсъдимия на иззетите по
време на извършеното претърсване и изземване в дома му вещи.
При извършената
цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила или необоснованост, поради което приема, че същата следва
да бъде потвърдена.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 338
от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда 27.11.2017г. СРС,
наказателно отделение, 115-ти състав, по
НОХД № 21318/2015 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.