РЕШЕНИЕ
№
.................
гр.****, 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV Г състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Членове: ДЕСИСЛАВА ПОПК.
ИВА
НЕШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ПопК. гражданско дело
№ 982 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 192, ал. 2 от ГПК
/отм./.
Образувано е по молба от 30.04.2018 г.,
депозирана от С.В.Т. – въззивник в производството, с
която се иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 01.02.1916 г. на СГС, II-В
състав и в диспозитива на решението от 06.03.2017 г. на
СГС, IV-Г състав, изразяваща се в грешно отразен предмет на
делото, съобразно заявеното с исковата молба придобивно
основание по чл.1 от ЗВСОНИ. Поддържа се, че ищците са предявили иск по чл.1
ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността на одържавен по ЗОЕГПНС имот, като съдът
е разгледал иска на основанието, на което е предявен, а именно чл.1 ЗВСОНИ за
одържавен по ЗОЕГПНС имот, но в диспозитива на
решенията не е посочено, че искът е предявен от ищците като правоимащи
по чл.1 ЗВСОНИ за одържавен по ЗОЕГПНС имот.Според молителката това
несъответствие между мотивите на решенията и диспозитивите
на решенията от 01.02.2016 г. и от 06.03.2017 г. на СГС, представлява порок на
решенията, който законодателят допуска да бъде отстранен по реда на чл.192 ГПК
/отм./
С оглед изложеното, молителката иска да се
допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на решенията на СГС, чрез отразяване в тях, че отхвърления от съда иск е на
основание чл.1 ЗВСОНИ за одържавен по ЗОЕГПНС имот, представляващ апартамент на
втория етаж /втори надпартерен/ етаж от триетажна
жилищна сграда, находяща се в гр.****, ул. „****“ №**,
построена в УПИ VIII-14 от кв.334,
Зона Г, м.“Ц.“ по действащия план на гр.****,
одобрен с решение № 172/05.04.2012 г. на СОС, заедно с принадлежащите му части
от тавана, от сутерена-мазе и от дворното място.
От насрещните страни по молбата, писмено
становище е взела въззивницата Н.В.Т. и въззиваемата страна З.П.Д.. Първата поддържа, че молбата е
основателна, тъй като в диспозитива на решенията не е
отразено, че е разгледан иск по чл.1 ЗВСОНИ за одържавен по ЗОЕГПНС апартамент.Втората
поддържа, че молбата с правно основание чл.192, ал.2 ГПК /отм./ е неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение.
В о.с.з. на 15.10.2019 г. становище за
неоснователност на молбата са изразили и процесуалните представители на въззиваемите страни - Държавата, представлявана от М. на Р.Р. и благоустройство, Областен управител та гр.**** и С.О..
Останалите страни не вземат становище по молбата
на С.В.Т. по чл.192, ал.2 ГПК /отм./.
Съдът намира, че в конкретния случай не е налице
допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението от 01.02.2016 г. на СГС, II-В състав и в диспозитива на решението от 06.03.2017 г. на СГС, IV-Г
състав, по следните съображения:
По смисъла на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./
очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска
воля на съда в мотивите на решението и постановения диспозитив.
В това производство съдът следва да прецени дали е налице такова несъответствие
и в зависимост от това да постанови крайния акт, като в неговите мотиви не може
да се изхожда от други съображения, като например такива, каквито са изложени в
мотивите по съществото на правния спор.
В конкретния случай подобно несъответствие
между мотивите на решението по съществото на спора и постановения диспозитив, който е поправен по реда на чл.192, ал.2 ГПК
/отм./ по почин на съда относно конкретни адресати на решението, не е налице.
И двете решения на СГС, чиято поправка се
иска са били предмет на касационно обжалване от въззивниците
С.В.Т. и Н.В.Т., като с определение от 11.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4145/2017
г.,решенията на въззивния съд не са допуснати до
касационно обжалване. В определението на ВКС не е констатирано несъответствие между
формираната воля на въззивния съд и нейното
изразяване в диспозитива на съдебните актове. Заявеното
от ищците придобивно основание по предявените искове
по чл.108 ЗС и чл.97, ал.1 ГПК /отм./ - наследствено правоприемство
и реституция по реда на ЗВСОНИ относно процесния
апартамент е надлежно разгледано от съда в мотивите на основното въззивно решение, като волята му е ясно и пълно отразена в диспозитива на същото. Въззивният
съд е потвърдил решението на СРС, с което са отхвърлени предявените от ищците
искове за собственост на основание наследяване от С.В.Д.-Т. и възстановяване
/реституция/ по реда на ЗВСОНИ по отношение на недвижимия имот - втори надпартерен етаж от жилищната сграда, находяща
се в гр.****, ул.“****“ № 11, построена в УПИ VІІІ-14 от кв.334 по плана на гр.****,
м.“Ц.“, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и
дворното място.
С оглед изложеното, молбата с правно
основание чл.192, ал.2 ГПК /отм./ се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран Софийският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 30.04.2018 г., депозирана от С.В.Т. – въззивник в производството, с която се иска поправка на
допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението от 01.02.1916 г. на СГС, II-В състав и в диспозитива на решението от 06.03.2017 г. на СГС, IV-Г
състав, изразяваща се в грешно отразен предмет на делото, съобразно заявеното с
исковата молба придобивно основание по чл.1 от
ЗВСОНИ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС по реда, по който подлежат на обжалване въззивните
решения от 01.02.2016 г. и от 06.03.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.