Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от Генева гр.д. № 340/2018г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Б.А.С. с ЕГН ********** *** против решение № 41/30.03.2018г. по гр.д.
№ 531/2017г. на РС-Ихтиман, с което е отхвърлен иска му против А. „П.и.“ чрез
Областно пътно управление-***, за обезщетение на имуществени вреди на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД в размер
на 576.70 лв.,претърпени в резултат на ПТП на 13.06.2016г.,произхождащи от
неполучаване на възнаграждение като общински съветник за месец юни 2016г., и
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски 300 лв.,както и на ИРС
разноски в размер на 380 лв.Релевират оплаквания за
необоснованост на решението.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Твърди,че
решението е правилно,тъй като не се доказва бездействие на служители на
ответната агенция,което да има каузална връзка с причинената щета на ищеца.
Третото лице помагач „А. „ ЕАД-гр.С. оспорва въззивната
жалба с аналогични доводи.Твърди,че дори и ако наистина върху платното на АМ“Т.“
е имало остър и режещ метален предмет, причинил процесното
ПТП, то не е доказано,че предметът е елемент от пътната инфраструктура,за чиято
поддръжка е отговорен ответникът.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна.
ИРС е сезиран с искова молба вх.№
2252/02.06.2017г.,в която ищецът Б.С. твърди,че на 13.06.2016г. в 13.30ч.
управлявал личното си МПС в средната лента на АМ“Т.“1,21 км ,посока гр.С. и при
изпреварваща МПС с ремарке маневра автомобилът му поднесъл и се ударил в мантинелата,разделяща посоките на движение.Последвал втори
удар в ремаркето,тъй като автомобилът на ищеца се завъртял при първия удар.След
като спрял автомобила, ищецът установил разцепена предна лява гума и намерил
под предната част на автомобила железен
прът около метър и половина,заострен. Лицата К. ,Д. и Д. му помогнали да
отстрани забития „прът“.След 10 минути дошли служители на КАТ и констатирали наличието
на въпросния предмет.Съставили протокол за ПТП и АУАН № 349298/13.06.2016г. и
посочили като причина за ПТП нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП,въз основа на
който било издадено НП № 16-1204-001630/05.08.2016г. за налагане на глоба в
размер на 100 лв. По наказателното постановление
било отменено.образуваното АНД № 740/2016г. на ИРС.От преживения страх
вследствие ПТП ищецът получил посттравматично стресово разстройство и бил
лекуван в ДПБ-Пазарджик ,за периода от
22.06.2016г. до 13.07.2016г.и пропуснал да получи възнаграждение като „общински
съветник“ в размера на цената на иска.Ищецът поддържа че деликтната
отговорност на ответника следва да се ангажира поради неизпълнение на
задълженията му по чл.3, ал.2 от ЗП,вр.чл.19,
ал.1,т.1 от ЗП,вр.чл.29 от ЗП,вр.чл.30,
ал.1,вр.т.14 на параграф 1 от ДР на ЗП-бездействие
относно поддръжката на процесната магистрала,
изразяващо се в „неизвършен контрол по отношение на намираща се на магистралата
вещ“.
Видно от удостоверение на Община
Пазарджик,ищецът в качеството си на общински съветник получавал нетно месечно
възнаграждение 576.90 лв.,но за месеците юни,юли и август 2016 г. не получил
такова; през септември отново получил възнаграждение в посочения размер.От писмо
№ 82/01.02.2017г. на Община Пазарджик се установява,че за месеците юни и юли
има представен болничен лист за временна нетрудоспособност.Същият е приложен по
делото и видно от него,ищецът е бил в отпуск по болест от 22.06. до
30.06.2016г.Качеството му на общински съветник,избран на 25.10.2015г., е
удостоверено с удостоверение № 32-ОС/03.11.2015г.с изх.№ 529/31.05.2016г. на
Община Пазарджик е представен график за сесиите през м.юни 2016г. от който е
видно,че редовната сесия се е състояла на 30.06.2016г.-т.е. по времето,когато
ищецът бил в отпуск по болест;постоянна комисия „Контрол за изпълнение на
решенията на ОбС и мониторинг на обществени поръчки,
в която ищецът членува, е имала заседание на 22.06.2016г.-датата на
хоспитализиране на ищеца;комисия „Местно самоуправление,обществен ред и
сигурност“,в която членува, е имала
заседание на 28.06.2016г.-когато е бил на болнично лечение.Видно от епикриза на ДПБ-Пазарджик ищецът е приет на 22.06.2016г. и
изписан на 13.07.2016г. поради заболяване „посттравматично стресово
разстройство“.Според анамнезата то е причинено от претърпяно на 13.06.216г.
ПТП.От решение с дата 14.02.2017г. по а.х.д. № 740/2016г.на ИРС се
установява,че цитираното наказателно постановление е отменено.В мотивите е
прието за безспорно,че ПТП е причинено от спукана гума при преминаване през нея
на желязна скоба,намираща се на пътното платно.Актът бил съставен,защото
служителите на КАТ приели,че водачът е шофирал с несъобразена скорост, при
която не е успял да забележи скобата, явяваща се непредвидимо препятствие.Свидетелят
Д., разпитан от първоинстанционния съд, установява,че
бил повикан по телефона от ищеца и пътувал около половин час след обаждането,но
органите на КАТ пристигнали 15-20 минути след него.Валял дъжд, насъбрали се
коли.Видял металния предмет встрани от колата на ищеца, която била в аварийното
платно.Ищецът му обяснил,че метален
предмет с неясно предназначение и произход се бил забил в гумата и причинил
инцидента.Ищецът заедно със свидетеля и двама техни приятели отстранили
предмета преди органите на реда да извършат оглед.Версията на ищеца в исковата
молба, поддържана от свидетеля,който по време на инцидента бил в служебна
зависимост от ищеца, според която органите на КАТ пристигнали на магистралата
50 минути след инцидента,се потвръждава от св.В.-водача
на товарния автомобил с ремарке.Въпреки късното пристигане на органите на КАТ,ищецът
и неговите приятели не са имали право да местят евентуални веществени
доказателства, тъй като това би попречило на обективното изследване на
случая.Напълно възможно е въпросният предмет да е бил докаран на
местопроизшествието пост фактум.Също така е възможно
да е попаднал на пътя непосредствено преди ПТП, когато е било невъзможно
органите на АПИ и техните контрагенти,натоварени със задачата да обезпечат
безопасността на пътя, да могат фактически да установят наличието на опасен
предмет.От акта на ПТП се установява, и не се оспорва от ищеца, че ПТП е
станало при изпреварване на товарен автомобил с ремарке, поради което е
възможно предметът да е паднал от ремаркето вследствие на удара и да се забил в
автомобила на ищеца.Свидетелят Велев-водач на товарния автомобил и
ремаркето-отрича да има нещо общо с процесния остър
режещ предмет;твърди,че не е видял такъв в съприкосновение с автомобила на
ищеца, а последният го донесъл отнякъде и се опитал да го убеди нещо във връзка
с тази наречена от св.Велев „тръба“.Впрочем в декларацията ищецът нарича
предмета също „тръба“-„метална тръба с режещи части“.Не се установява този
предмет да е бил част от инфраструктурата и да се е отделил от нея вследствие
недостатъчен контрол и поддръжка.Съдебно-техническата експертиза е изготвена на
24.11.2017г.-т.е. година и пет месеца след инцидента и изградена върху
хипотетични данни и показанията на св.Д.,на частен протокол „за съхранение на
движима вещ“,съставен от свидетеля и приятелите на ищеца след инцидента, както
и на декларация на самия ищец като участник в процесното
ПТП.Ето защо тя не може да установи релевантни по случая факти,т.е. дали ПТП се
дължи на първоначално спукване на гума от остър режещ предмет, който е попаднал
на платното по вина на ответника,респ. на третото лице помагач.Самото вещо лице
заявява:“Никъде в делото не е указано как е бил поставен този предмет,напряко
или успоредно на лентата на движение….не е поставен въпрос за механизма на
ПТП“.В допълнителната експертиза, изготвена след разпита на Велев, отново
базира решаващия си извод върху твърденията в частния „протокол“ и снимка на
автомобила на ищеца с положен отстрани дълъг предмет.Свидетелят Е.-служител на
ОС МВР-София, участвал в съставянето на акта за констатиране на процесното ПТП, в.с.з. на 07.03.2018г./т.е година и девет
месеца след инцидента/ си спомня случая бегло:“ желязото във вратата се беше забило,
нещо такова беше…“ „Желязото според мен е изпаднало от този с лодката“-това е умозаключение на
свидетеля,базирано изцяло на предположение.Св.В. подробно и детайлно описва
начина,по който закрепва лодката си и изключва операцията да се извършва с процесния предмет.Впрочем св.Е. смята,че предметът е паднал
вследствие на удар.Важно е показанието на св.Е.“ „Друг път такъв тип желязо не
съм виждал на магистралата.Виждал съм гума,джанта,не съм виждал такъв тип
желязо като част от елементите на пътната инфраструктура.“Следователно-става
дума за случайно събитие- попадане в неустановен момент на неидентифициран
предмет с неизвестно предназначение и произход върху магистрала Тракия-21 км .Деликтната отговорност на ответника не може да бъде ангажирана
поради обстоятелството,че вредите,
изразяващи се в пропуснати ползи,които действително са настъпили за ищеца
вследствие процесното ПТП в претендирания
размер,нямат каузална връзка с противоправно виновно
поведение на ищеца.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат по крайния си резултат с тези на
районния съд, решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
41/30.03.2018г.по гр.д. 0 531/2017г. на РС-Ихтиман.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.