№……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1237 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.Н.Б., предявена
чрез пълномощника му адвокат В.С., срещу решение № 512/09.04.2020 г. по
н.а.х.д. № 5703/2019 г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 110/12.03.2019 г. на заместник-кмета на община Варна, с което
на касатора за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лв., на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП. По съображения за допуснато от
районния съд нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните
правила се иска решението да бъде отменено от касационната инстанция и наместо
него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което оспореното по
реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени като
незаконосъобразно.
С писмено възражение от 09.06.2020 г. ответната по
делото страна община Варна оспорва доводите в касационната жалба и моли съда да
остави в сила въззивното решение като присъди в полза на общината разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В с. з. на 20.08.2020 г. касаторът, редовно призован, не се представлява. От пълномощника му адвокат С. е постъпило писмено становище с. д. № 10087/19.08.2020 г., с което касационната жалба се поддържа изцяло, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.
Ответната по касация страна община Варна се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт С., която поддържа изцяло изложените във възражението от 09.06.2020 г. доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП за нарушаването на чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП, обективирано в обстоятелството, че на 30.01.2019 г. в гр. Варна около 21:45 часа като водач на лек автомобил „Хонда“ с рег. № В **** РХ е паркирал лекия автомобил на кръстовището на ул. „Мадара“ с ул. „Д-р Железкова“.
С издирената и посочена от актосъставителя и от АНО разпоредба на чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП е въведена безусловна забрана за водачите на превозни средства за престояването и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 м. от тях като в случая описаните в АУАН № 0007968/22.02.2019 г. и в НП № 110/12.03.2019 г. факти недвусмислено сочат на нарушаването на тази забрана. Същевременно с чл. 189 ал. 2 ЗДвП е регламентирана оборима доказателствена сила на редовно съставените актове по този закон, което означава, че изложените в тях релевантни за нарушението факти се считат за верни до доказване на противното. В хода на въззивното производство по почин на жалбоподателя не са били събрани никакви доказателства, с които да се поставят под съмнение описаните в АУАН факти и така да се обори въведената му с чл. 189 ал. 2 ЗДвП доказателствена сила. Вписаното в АУАН възражение за неправилно приложение на закона не е достатъчно в това отношение.
Въз основа на събраните по делото доказателства /писмените такива по АНП и събраните в с. з. на 22.01.2020 г. показания на разпитания като свидетел актосъставител Илиян Радков Илиев/ районният съд обосновано и съответно на закона е приел, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП. В това отношение правилно е посочил като ирелевантно за нарушението обстоятелството дали с паркирането по посочения в АУАН и в НП начин е създадена пречка за останалите участници в движението, тъй като нито императивната норма на чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП, нито санкционната на чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП въвеждат подобно условие.
Съдът правилно е приел, че установеното известно несъответствие във фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП, поради обстоятелството, че в АУАН е посочено, че водачът е паркирал на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището, докато в НП е записано, че е паркирал на кръстовището, не е в състояние да се отрази на законосъобразността на наказателното постановление като се има предвид, че чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП въвежда забрана за водачите и в двете хипотези, поради която с нарушаването на която и да било от тях все се осъществява съставът на административно нарушение по чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП.
Обжалваното решение на районния съд е постановено в рамките на повторно развило се въззивно производство след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на основание касационно решение № 2392/10.12.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2731/2019 г. на Адм. съд Варна. В изпълнение на дадените с това решение указания при новото разглеждане на делото въззивният съд е събрал доказателства за компетентността на заместник-кмета на община Варна, издал оспореното наказателно постановление, и е достигнал до обоснован и съответен на закона извод, че то е акт на компетентен административно-наказващ орган, предвид делегираните му от кмета на община Варна правомощия със заповед № 4791/25.11.2015 г. на основание предоставената за това възможност с чл. 189 ал. 12 ЗДвП.
В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски, на община Варна на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 4 АПК следва да се присъдят разноските за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и предвид невисоката сложност на делото следва да се определи в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 512/09.04.2020 г. по н.а.х.д. № 5703/2019 г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 110/12.03.2019 г. на заместник-кмета на община Варна, с което на Г.Н.Б. за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.Н.Б., ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/