РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Добрич, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230103017 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***” № *,
ет. * представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С., с която срещу
Д. С. И. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ***“ № ***, е предявен иск за
заплащане на сумата от 11 218,54 лв. /единадесет хиляди двеста и
осемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изплатеното
от Гаранционен фонд обезщетение по щета № ****., за претърпени
имуществени вреди от собственика на лек автомобил марка ***, модел „М.“ с
рег. №**** които вреди са настъпили на 30.05.2016 г. във Ф. Р. Г., в резултат
на ПТП, причинено вследствие поведението на Д. С. ИЛ., управлявайки без
действаща задължителна застраховка „Г. *** лек автомобил, марка „***”,
модел „*** с ДКН № ****, които вреди са били обезщетени от ищеца на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), в
качеството му на компенсационен орган, във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Германия, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 27.09.2021 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала
1
писмен отговор.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според изложените в исковата молба твърдения, които не са оспорени
от ответната страна, на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива ************, във връзка с предявената на 13.12.2016г,
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
********. Гаранционен фонд е възстановил на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в качеството му на
компенсационен орган сумата 11 218,54 лв. чрез банков превод на
23.12.2016г., като парична равностойност на 5 735,95 евро по курса за
деня, от които 4 770,69 евро обезщетение, 942.26 евро такса обработка по ф-
ра № *****************. и 23.00 евро банкови такси. Сочи се, че на осн.
чл.559 ал.2 от КЗ на посочената дата фондът е възстановил в пълен размер
всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с
претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Към
датата на образуване в ГФ на щета № 120703/13.12.2016г. международното
регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 5 735,95 евро, ведно с
всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. “*******“ per. №
******* е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на
Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на
вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро
на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни
органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени
разноски, които на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ Фондът задължително
възстановява. Ищецът сочи, че виновен е ответника Д. С. И., която на
30.05.2016г. в Германия при управление на л.а. „***“ с ДКН ****, по
Центграфенщрасе и на кръстовището с Бисмаркщрасе не спазва правилото за
движение, че при кръстовище на равнозначни пътища, водачът на превозно
средство е длъжен да пропусне превозните средства който се намират или
приближават дясната му страна, поради което удря л.а. “*** и така причинява
2
процесното ПТП. В нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането
ответникът управлявал увреждащия л.а. „М. *** с ДКН **** без действаща
задължителна застраховка „***” към датата и часа на ПТП. С регресна
покана, ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен
фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
От правна страна, съдът намира следното: Съгласно чл. 559 от
действащия към момента Кодекс за Застраховането, законодателят е
предвидил Гаранционния фонд да възстановява суми, изплатени от
Компенсационен орган на Държава- членка, когато МПС на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на
първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на
изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния
орган на Държавата-членка. Съгласно чл. 559, ал. 3 от КЗ след изплащането
на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му.
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се
намира на територията на Република България. Функциите на ГФ, действащ
като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред
чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия
събития, без да се прави преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Г.***“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са
кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата
за обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите
членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на
компенсационния орган, който съгласно КЗ за територията на Република
България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата,
3
органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е
обезщетил увреденото лице.
Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във връзка с ал.1, т.1 от
действащия КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 година (на основата на чл.6, параграф 2
във връзка с чл.7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 16 май 2000 година относно сближаването на законодателствата на
държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във
връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на
Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (четвърта директива за
автомобилното застраховане)
Фактическият състав на правопораждащата норма, на която се основава
регресният иск, включва следните елементи: 1/ налично застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие, възникнало на територията на
Република Б. или на територията на друга държава-членка, виновно
причинено от водач на моторното превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България; 2/ липса на застрахователен
договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 3/ изплатено
застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка; 4/
възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието
на тези предпоставки Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се
суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното
обезщетение. В случая от представеното по делото, във вид на легализиран
превод от немски език, Уведомление за ПТП от 07.07.2016 г. до
Административното управление по правни въпроси на регион Р.-****
ответницата е признала пред полицейския служител от Полицейския участък
Вайнхайм извършеното от нея нарушение правилата за движение, а именно
нарушено е правилото за предимството на идващия отдясно, в резултат е
настъпило ПТП. Увредено е собственото на Криста Фетцер Щумпф МПС: лек
автомобил марка „Нисан”, модел „Микра“ с рег. № HD CS 1743.
При извършената в последствие проверка било установено, че
ответницата не е притежавала задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Видно от приложените доказателства от Националното бюро
4
на автомобилистите на Германия е изплатено обезщетение във връзка с
увредения лек автомобил марка „****, собственост на К. Ф. Щ., в размер на 4
770,69 евро, включващо:
3 801,18 евро – остойностени щети за ремонт;
200 евро – обезценка;
115 евро – неразполгаемост с МПС;
629,51 евро – техническа експертиза по приложна експертиза и
приложени фактури на „Бекс Бюро“ към немското Бюро – зелена карта;
По претенцията за щета са заплатени:
942,26 евро разходи по обработка на щета с ДДС фактура и
23 евро – разходи за банкови такси.
Не се спори по делото, че Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи с нареждане за презграничен превод по заявено
искане от Дойче бюро, Грюне карте е платило сумата от 5 555,91 евро на
22.11.2016 г. С преводно нареждане от 23.12.2016 г. Гаранционен фонд е
възстановил на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи сумата от 11 218,54 лв., представляваща левовата
равностойност на 5 735,05 евро /сборът на описаните по-горе: 4 770,69 евро +
942,26 евро + 23 евро/.
Съгласно чл. 559 от Кодекса за Застраховането законодателят е
предвидил Гаранционният фонд да възстановява суми, изплатени от
Компенсационен орган на Държава – членка, когато МПС на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на
първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на
изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния
орган на Държавата-членка. Съгласно ал.3 на посочения чл.559 след
изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му. Гаранционен фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато
увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република
5
България. Функциите на ГФ, действащ като компенсационен орган, се състоят
в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции
за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по
същество. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани
множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за
обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите
членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на
компенсационния орган, който съгласно КЗ/отм./ за територията на Република
България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата,
органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е
обезщетил увреденото лице.
В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 559, ал. 3 във
връзка с ал.1, т.1 от действащия КЗ, тъй като ПТП е настъпило на територията
на държава-членка на ЕС – Федерална република Германия; виновният водач
на МПС в случая ответницата не е разполагала с валидно сключена
задължителна застраховка „***“ и поради това компенсационният орган на
държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото
лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да
възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на
чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Безспорно е налице
причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника, като е прието. Размерът на дължимите обезщетения е
регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи
на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на
страната, където е настъпило ПТП.
По делото е представена регресна покана, с която ищцовата страна е
поканила ответника да й възстанови изплатената от нея сума. Същата не е
била получена от ответника. Връчването й не е част от специалния
материалноправен състав на суброгацията по Директивата и по Споразумения
между компенсационните органи и гаранционните фондове и в този смисъл е
ирелевантно по делото.
6
Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск за основателен
и доказан. Установи се, че на третото лице са нанесени щети в горепосочения
размер, които са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на ответника. Установи се също, че Гаранционният фонд е
заплатил на третото лице застрахователното обезщетение. Ето защо и на
основание чл. 559 от КЗ фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното от момента на плащането посочен по-горе. Ответницата
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 11 218,54 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 448,74 лв. /четиристотин четиридесет и
осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по
делото съдебни разноски – платена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. СТ. ИЛ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „**** ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 представляван от изпълнителните
директори М. К. и С. С., сумата от 11 218,54 лв. /единадесет хиляди двеста и
осемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/ – равностойността на
5 735,95 евро, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение по щета № **** г., за претърпени имуществени вреди от
собственика на лек автомобил марка „Н.”, модел „М.“ с рег. № ***, които
вреди са настъпили на 30.05.2016 г. във Ф. Р. Г., в резултат на ПТП,
причинено вследствие поведението на Д. СТ. ИЛ., управлявайки без
действаща задължителна застраховка „Г.о“ лек автомобил, марка „М.”, модел
***, които вреди са били обезщетени от ищеца на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), в качеството му на
компенсационен орган, във връзка с претенция на Националното бюро на
автомобилистите на Федерална Република Германия, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 27.09.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 448,74 лв. /четиристотин четиридесет и осем
7
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по делото
съдебни разноски – платена държавна такса.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдената сума в лева в
„Уникредит Булбанк“ АД, IBAN BG 66 UNCR 7630 1009 5185 01, BIC: UNCRBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8