Определение по дело №1058/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260241
Дата: 29 януари 2021 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20192100101058
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 260241                       29.01.2021 год.                          гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд,  граждански състав

на  двадесет и девети януари             две хиляди и двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА КОСТОВА

                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова гр.д. № 1058  по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе  предвид следното:

 

Делото е образувано по повод исковата молба от ,,Еликон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цветна градина“ №15, ат.3, представлявано от управителя Красимир Моллов, чрез адв. Б.З.,***, против: „ЕФГ билд груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №26, партер, офис 1, представлявано от управителя Пенка Иванова Йовчева; „Таурус 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №43, ет.4, представлявано от управителя Ангел Грудев Ангелов, и против „Динстрой 16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“, №26, партер, офис 1, представлявано от управителя Пенка Иванова Йовчева, с която са предявени следните обективно и субективно съединени искове с посочено правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК и чл. 124 от ГПК: да бъде прогласена за недействителна на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК публична продан и постановление за възлагане от 26.02.2016 г. на поземлен имот с идентификатор 07079.820.1106, находящ се в гр. Бургас, м. „Манастирското“, с площ 2 600 кв.м., /УПИ ХХIХ-46 по плана на м. Манастирското, кв. Сарафово, гр. Бургас/, с номер по предходен план 015046, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 07079.820.1138, 07079.820.1139, 07079.820.1049, 07079.820.1035, 07079.820.1075, издадено по изп.д.№ 20157090400553, по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№709, с район на действие-ОС-Бургас, вписано в СВ-Бургас под акт № 95, том 13, дв.вх.рег.№ 4419 от 08.04.2016 г., поради неплащане на продажната цена и поради нарушение на чл.490 ГПК; да бъде прогласена недействителността на посоченото постановление за възлагане като издадено в полза на привиден кредитор; да бъде признато за установено, че „Динстрой 16“ ЕООД не е станал собственик на гореописания имот, тъй като праводателят му „Таурус 2001“ ЕООД е придобил имота въз основа на недействителна публична продан, респективно праводателят му няма права на собственост, които да преминат в патримониума на „Динстрой 16“ ЕООД, както и да бъде отменен нотариален акт, вписан в СВ-Бургас под акт номер 172, том 50, книга прехвърляния 2016 г., дв.вх.рег.№17046 от 01.12.2016 г.

В отговорите на исковата молба е направено възражение за недопустимост на исковата молба.

С Определение № 101 от 10.01.2020 год., съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба. Определението е потвърдено с Определение № 420 от 24.06.2020 год. на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 29 от 21.01.2021 год.

На 20.01.2020 год. е постъпила молба от ответника по делото, с искане за присъждане на разноски в производството. В молбата се твърди, че с отговора на исковата молба са представени доказателства за направени разноски в размер на  9000лв. – представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалните представители на ответника, които са изготвили и подали отговора на исковата молба. Към отговора на ответника „Таурус 2001“ ЕООД са приложени доказателства за сключен договор за правна защите , адвокатско пълномощно и фактура за адвокатско възнаграждение в размер на 7500 лв. без ДДС и 9000лв. с ДДС.

На 21.02.2020 год. е постъпил отговор на молбата с възражение за прекомерност , възражение, че разноските не са извършени становище за недължимост на разноските.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по молбата с правно основание чл. 78, ал.4 от ГПК, взе предвид следното:

Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. Съдът отчита, че доказателствата за извършените и претендирани разноски са представени преди датата на прекратяване на производството, а молбата за произнасяне по искането за присъждане на разноските е подадена в деня на връчването му. Видно от приложените доказателства е налице сключен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен възнаграждение в размер на 7500 лв. , за което е издадена фактура с начислен ДДС, поради което общия размер на фактурираното възнаграждение е 9000 лв. , каквато сума се претендира. При изчисляване на размера съдът съобрази следното. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 17.09.2019 год. , т.е. преди постановяване на Решение № 5419 от 08.05.2020 год. по адм. дело № 14384/2019. ВАС, с което са отменени разпоредбите на чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет (изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), а разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата е отменена с влязло в сила Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 3002/2015 г. Следователно към момента на сключване на договора за правна защита разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата са със съдържанието си от 09.07.2004 г., а останалите текстове са със съдържанието си след изменението  с ДВ бр.28 от 2014 год. г., по който начин е направено и изчислението , а именно чл. 7, ал. 2 - за защита по дела с определен интерес възнагражденията  при интерес над 10 000 лв. - 540 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв.“. Приложим е и чл. 9, ал.1 от Наредбата , съгласно който за изготвяне   писмен отговор по искова молба без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Следователно , при предявени два иска – първият по чл. 496, ал.1 от ГПК с цена на иска 364 220 лв. /цената по публичната продан/ и втори - по чл. 124, ал.1 от ГПК с цена на иска от 81 221,40 лв. /данъчната оценка на имота, минималният размер на адвокатското възнаграждение по първия иск е ¾ от 7614,40 лв. или 5710,80 лв., а по вторият иск е ¾ от 1954,43 лв. или 1465,82 лв. , общо 7176,62 лв. Не се спори, че уговореното възнаграждение е без ДДС, това е изрично записано в договора, следователно върху възнаграждението следва да се начисли ДДС в размер на 20 %, като се получава окончателен минимален размер от 8611,95 лв., в който размер съдът счита, че следва да уважи молбата, при съобразяване на направеното възражение за прекомерност.

При така установените факти, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за частичното уважаване на молбата на ответника с правно основание чл. 78, ал.4 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСЪЖДА  ,,Еликон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цветна градина“ №15, ат.3, представлявано от управителя Красимир Моллов, чрез адв. Б.З.,*** за заплати на „Таурус 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №43, ет.4, представлявано от управителя Ангел Грудев Ангелов разноски по гражданско дело № 1058/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в размер на 8611,95 лв. , като отхвърля молбата в частта над уважения размер.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     СЪДИЯ: