№ 54
гр. Нова Загора, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200402 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба,подадена от „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“ ул. „Лъчезар Станчев“ № 3,
комплекс „Литекс Тауър“, ет. 9, представлявано от А.Т. чрез пълномощника адв. М. З. И.,
член на Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат **********,със служебен
адрес за получаване на призовки и съобщения:бул. „Цар Освободител” № 14, ет. 1, София
1000, Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“, тел. (02) 921 99 10, факс (02) 921 99 19
срещу Наказателно постановление /НП/ № КГ-2451 от 19.08.2022г., издадено от Е.С.С.,
Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
В жалбата се твърди,че с обжалваното НП,на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 43а, ал. 3 Закона за чистотата на атмосферния въздух („3ЧАВ“), била наложена
имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, ведно с
възложени разходи за вземания и изпитвания на пробите, на основание чл. 25, ал. 2 от
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол („НИКТГУРНТК“) и чл. 25 от Тарифа № 11, в общ размер на 435,00 лева
(четиристотин тридесет и пет) лева.
Моли да се отмени в цялост посоченото по-горе НП, като незаконосъобразно,
неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
администартивнонаказателното производство.
Моли да му бъдат присъдени понесените в производството разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се описва следната фактическа обстановка:
1.
1. На 13.12.2021 г.,е била извършена проверка в обект Бензиностанция „ЕКО“
1195 (1095), находяща се в с. Езеро, АМ Тракия 243 км, местност „Дряновска
могила“, общ. Нова Загора, обл. Сливен, управляван от „ЕКО България“ ЕАД.
1
Проверката е извършена от гл. инспектор Д. И. и гл. инспектор Е. Д. от Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ („ГД ККТГ“), Регионален
отдел проверка и контрол на качеството на течните горива южна България.
2. Контролиращите органи установяват, че в обекта се предлага течно гориво
Автомобилен бензин RON 95, за който Жалбоподателят представя документи, съобразно
НИКТГУРНТК, както следва: (i) декларация за съответствие с изискванията за качество №
13172/19.11.2021 г., издадена от „Инса Ойл“ ЕООД за
партида № 5054/19.11.2021 г. (Н) експедиционна бележка № 242145/11.12.2021 г. и товаро-
разтоварни бележки № 8666814/11.12.2021 г. и № 8666815/11.12.2021 г. за доставено
количество течно гориво в размер на 3 463,0 L от общото количество 10 460,0 L.
2.
1. С Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Хс-
0063/13.12.2021 г., е взета контролна проба от горивото от дозиращия накрайник
на бензиноколонка № 3, с помощта на удължител за автомобилен бензин RON
95, свързан с бензиноколонката. Взети са 6 броя контролни проби в метални
съдове за еднократна употреба.
2. С писмо с изх. № 84-01-1033/16.12.2021 г., от ДАМТН, жалбоподателят е
уведомен за резултата на изпитването, съдържащ се в Протокол за изпитване
№С-0423/15.12.2021 г. и Констативен протокол за съдържание на течно гориво с
изискванията за качество № КП-0687/15.12.2021 г. Съгласно документите, една
от контролните проби е предадена за анализ в стационарна акредитирана
лаборатория Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки“ към ДАМТН, ГД ККГТ - гр. София. Резултатът установява, че
предлаганото течно гориво Автомобилен бензин RON 95 не съответства на
изискванията на чл. 6, т. 1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, в раздел
„Съдържание на кислород “ % (т/т) " - горивото е със съдържание на кислород
над 3,7% (m/m) при норма максимум 3,7 % (m/m), от което следвал извода, че
резултатът е над обхвата на нормата в Приложение 1 от Наредбата. Сочи се, че
стандарт БДС EN ISO 4259-2 „ Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност
на методите за измерване и на резултатите- Част 2: Тълкуване и приложение
на данните за прецизност относно методите на изпитване" не може да бъде
приложен поради липса на точна стойност за показателя в протокола от
изпитване.
3.
1. Тъй като в посочения в т. 1.4, протокол за изпитване не е посочена точна
стойност, въз основа, на която да се приложат критериите за прецизност на
стандарт БДС EN ISO 4259-2, Еко България било принудено да започне
процедура по оспорване на резултата от изпитването. На 21.12.2021 г., с писмо
до ДАМТН, вх. № 84-01-1033-3/21.12.2021г.жалбоподателят уведомил ДАМТН,
че стартира процедура по оспорване на резултата, съгласно чл. ЗОв, ал. 1, т. 4 от
ЗЧАВ по показател „Съдържание на кислород", вр. с чл. 20, ал. 1, от
НИКТГУРНТК. Жалбоподателят надлежно представил протокол от изпитване №
1979СН/22.12.2021 г., с писмо вх. № 84-01-1033-4/29.12.2021 г., изготвена от
акредитиран изпитвателен център „СЕЙБОЛТ-БЪЛГАРИЯ“, гр. Бургас. Тъй като
към 16.12.2021 г., влиза в сила нов вариант на стандарта, а именно БДС EN ISO
22854:2021, в която версия е променен обхвата на стандарта за Общо
съдържание на кислород % (m/m): „от 1,5 % до 3,7 %“ се променя на „от 1,5 %
до 12,32 %“, Еко България заявява повторно лабораторно изпитване от
„СЕЙБОЛТ-БЪЛГАРИЯ“, гр. Бургас. В резултат от изпитването е издаден
Протокол от изпитване № К 1979СН/25.01.2022 г., който изцяло заменя
2
Протокол № 1979СН/22.12.2021 г. Съгласно втория резултат от изпитването
съдържащият се кислород се равнява на 3,67% (m/m), поради което бензинът
съответства на изискванията за качество по показател „Съдържание на
кислород“ % (т/т)“. С писмо с вх. № на ДАМТН 84-01-1033-6/27.01.2022 г.,
коригираният резултат е предоставен на контролните органи.
2. След разменена кореспонденция между страните стартира процедура по
изпитване на арбитражни проби от течното гориво (писмо вх. № 84-01-1033-5 от
18.01.2022 г.). Арбитражно изпитване е проведено на 17.02.2022 г., като е
съставен Протокол за изпитване № 1159/17.02.2022 г. В протоколът отново не се
сочи конкретна стойност, а единствено се констатира, че съдържанието на
кислород е над 3,7 % (m/m). Лабораторията СЖС не е приложила новия стандарт
БДС EN ISO 22854:2021 за констатиране на количествата съдържание на
кислород до 12,32 % (m/m). Поради това, лабораторията СЖС е заявила, че има
готовност да проведе ново изпитване върху проба от същия бензин по новия
вариант на стандарта. Изпитването се провежда отново на 09.06.2022 г., в същата
лаборатория. Въпреки така стеклите се обстоятелства, АУАН е издаден на
11.03.2022 г. без да се изчака повторния анализ и да се финализира
арбитражната процедура, като се сочи следното: Порадu липсата на резултат
от изпитването на арбитражна проба към момента на съставяне на акта
резултатът от заключението на Констативен протокол № КП-
0687/15.12.2021 г., с установено несъответствие с изискванията, съгласно чл. 6,
ал. 1, Приложение N° 1 от НИКТГУРНТК, се счита за окончателен. “
3. С възражение, жалбоподателят оспорил АУАН, като съставен при допуснати
процесуални нарушения в хода на администартивнонаказателното производство
и несъобразен с нормата на чл. 28, б. „А“ от ЗАНН.
4. На 19.08.2022 г., контролиращият орган ДАМТН издал Наказателно
постановление № КГ-2451, с което наложил на жалбоподателя имуществена
санкция, в размер на 10 000,00 лева, в това число 435,00 лева за направени разходи по
вземане и изпитване на проби.
Твърди се, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
администартивнонаказателното производство. Отделно, в противоречие на материалния
закон и в условията на евентуалност при липса на съобразяване с нормата на чл. 28 от
ЗАНН.
4. ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ
3. Контролните органи са допуснали съществени нарушения при вземането
(отбирането на пробата), при контролна проверка, извършена на 13.12.2021 г.,
поради което НП било незаконосъобразно.
5.
4.
1. Твърди се, че контролните органи не са спазили посочения ред в
НИКТГУРНТК, в това число изискванията на БДС EN 14275
“Автомобилни горива. Оценяване качеството на бензина и горивото за
дизелови двигатели. Вземане на проби гориво от дозаторните помпи на
бензиностанцията и други търговски обекти правилата на стандарт БДС
EN ISO 3170 „Течни горива и нефтопродукти. Ръчно вземане на проби. за
отбиране и манипулиране на пробите с лесно изпаряеми течни горива
(бензин) “, за което е съставен Протокол № Хс-0063/13.12.2021 г.,
3
(„Протокола“). Посочените стандарти, представляват приложима
императивна нормативна уредба, като приложението им е уредено в чл. 17
и чл. 18 от НИКТГУРНТК. Правилата за отбиране и манипулиране на
пробите с лесно изпаряеми течни горива (бензин) се регламентират в т. 6
от стандарт БДС EN 14275 и т. 7.2 от стандарт БДС EN ISO 3170.
Спазването на тези правила гарантира избягване загубата на леки фракции
при вземане на пробата, нейното манипулиране, транспортиране и
съхранение до доставянето й до лабораторния апарат за анализ. Стандарт
БДС EN ISO 3170 се прилага и при вземане на проби от дозиращото
устройство (накрайник) при продажба на дребно.
2. Видно от Протокола, проверката е започнала в 11:15 часа сутринта,
като не е отразен час, в който проверката е приключила, както и кога са
взети, затворени и пломбирани пробите, какви мерки са взети за
охлаждането им (чл. 21 от НИКТГУРНТК). Изискванията относно
предпазните мерки по време на вземане на пробата, запечатването и
етикетирането на съдовете, транспортиране и съхранение, до момента на
предаване на съдовете с пробата в лабораторията за изпитване, са изрично
посочени в т. 7.2.3.2 от БДС EN ISO 3170, както следва: (i) преминаване на
пробата през охладител на мястото на вземането й; (И) охлаждане на съда
за проба до подходяща температура преди вземането й; (iii) поддържане на
съда с пробата охладен, докато се запечата; (iv) поддържане на съда с
пробата охладен до доставянето му в лабораторията.
3. В разрез е правилата на чл. 21 от НИКТГУРНТК, контролиращите
органи, са извадили общо 6 броя съдове, от чанти с неустановена
температура, като след пробовземане са поставяли съдовете до
бензиноколонка № 3. По време на пробо вземането, горивото не е
преминавало през охладител, съдовете, в които е взета пробата са
престояли значителен период от време на открито и ефектът от тяхното
охлаждане, ако е имало такъв бил напълно загубен.
4. В Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Хс -
0063/13.12.2021 год., на стр. 1, т. 1 отнасяща се за вземане на проба от
Автомобилен бензин RON 95 се четяло, че пробата е взета в 6 бр. чисти,
охладени еднолитрови метални съдове, всеки запълнен до около 80 % от
обема му. Съгласно Протокола, преди вземане на пробите са източени 4
000 L от горивото през дозиращия накрайник. Тъй като обема на съдовете,
в които се взема пробата е един литър, за вземане на проба в 6 съда, всеки
запълнен на около 80 % от обема му, са необходими 4,800 L гориво.
Общото количество Автомобилен бензин RON 95 при вземане на пробата е
5,400 L, в което количество е включено и горивото изразходвано за
промивка на всеки метален съд за еднократна употреба, преди запълването
му с течно гориво. След като еднолитровите съдовете са запълнени в
обемна стойност от около 80 %, то за промивка на съдовете са били
предназначени по-малко от 100 ml гориво на съд, което количество е
крайно недостатъчно, за да се постигне необходимата чистота. Твърдим, че
0,100 L от горивото не са достатъчни да промият металния еднолитров
съд, поради което така взетите проби не са представителни за предлаганото
течно гориво. Отделно се твърди още, че не са спазени и изискванията на
т. 6.2. от стандарт БДС EN 14275 - контролиращите органи не са почистили
внимателно, с памучна кърпа, частите на дозиращия накрайник преди
вземане на пробата, както и извършване на промивка на капачките на
съдовете за съхранение. По този начин длъжностните лица, извършващи
проверката са допуснали възможност за наличие в съдовете на вещества,
които да променят физико-химичните характеристики на взетата проба,
включително и количеството на химическите съединения, които съдържат
кислород.
5. Нарушена е т. 6.1 от стандарт БДС EN 14275 Процедура на вземане на
4
проби“, тъй като съдовете с проба не са херметични и не са предприети
никакви действия, за да се предотврати загубата на лесно изпаряемите
фракции. Съгласно т. 6.8 от стандарт БДС EN 14275 се въвежда
изискването, веднага след запълването съдът с пробата да се затваря с
подходяща запушалка и да се провери за херметичност. При разговори със
свидетели очевидци на проверката, се установило, че това изискване не е
спазено - съдовете с налята в тях проба не са били затворени веднага и не е
била извършена проверка за херметичност. Контролните органи не са
затворили и покрили своевременно пробите, в съответствие с т. 7.5 от БДС
EN ISO 3170, в това число не са транспортирали и съхранили пробите в
положение с капачките надолу.
6. На следващо място, контролните органи не са взели представителна
проба от цялото количество (партида) бензин. Пробите са взети единствено
от бензиноколонка № 3, което не отговаря на изискванията на nap. 1, т. 10
от ДР на НИКТГУРНТК - представителната проба да е с физични и
химически характеристики, идентични на средните характеристики на
целия обем, от който е взета пробата. В т. 10 от nap. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата и т.З "Термини и определения" от БДС EN ISO
3170 - т. 3.20 изрично е записано, че представителна проба е проба с
физични или химически характеристики, идентични на средните
характеристики на целия обем от който е взета пробата, в случая този обем
е 5400 L. Това изискване не е изпълнено. В Протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № Хс - 0063/13.12.2021 год. е записано,
че пробата е взета в момент на разпространение на горивото. На практика
бензинът се разпространява от резервоар № 3, а свързаната с този
резервоар чрез тръбопровод бензиноколонка и монтирания на нея
„пистолет“ са само помощни устройства за извършване на това
разпространение. Поради тази причина, пробата, взета от пистолета на
бензиноколонка № 3, свързана с подземен резервоар № 3, не е
представителна за целия обем на съдържащото се в резервоара гориво.
Инспекторите на ГД ККТГ е следвало да установят бензиноколонките,
свързани с подземния резервоар, в който е налично течното гориво от
партидата, за да вземат представителни проби от същия. Горивото няма
физични или химически характеристики еднакви с целия обем
разпространявано гориво.
7. Не е налице информация и относно съхранението на пробите, както и
дали при транспортиране същите са били охлаждани, дали превозът се е
осъществявал от специализирани фирми, които имат наличната апаратура
в транспортните средства за осъществяване на превоз на такъв тип проби,
за да се избегне тяхното компрометиране. Поради което била нарушена т.
7.2 "Предпазни мерки", т. 7.2.3 "Летливи продукти" от БДС EN ISO 3170 -
подточка 7.2.3.1, съгласно която при вземане на проба от летливи
продукти (бензин), продуктът трябва да се транспортира и съхранява по
специален начин до предаването му за изпитване в лабораторията.
8. Всичко посочено по-горе води до единствения възможен извод, а
именно, че след като пробовземането и съхранението на пробите е било
компрометирано, то няма как да се извърши качествен анализ на
химичните характеристики на течното гориво. От съществено и решаващо
значение за лабораторния резултат от изпитването е обстоятелството дали
ще отразява обективно съдържанието на кислород в разпространявания на
бензиностанцията бензин. Това обстоятелство зависи от начина на вземане
на пробата, нейното манипулиране, транспортиране и съхранение до
доставянето й до лабораторния апарат за изпитване. Резултатите от
последващите лабораторни изпитвания отразяват единствено качеството на
процесния бензин в съда с част от пробата, предоставен за лабораторно
изпитване, след нарушаване на законоустановената процедура при вземане,
транспортиране и съхранение на съдовете с проба. Тези резултати са
неверни и незаконосъобразни. Те не кореспондират с физичните или
химически характеристики, идентични за средните характеристики на
целия обем, от който е взета пробата и не следва да са основание за
налагане на санкции. При тези съображения, резултатите от лабораторните
5
изпитвания не могат да се приемат за легитимни (достоверни) и не
отразяват действителното състояние на горивото и физико-химичните
свойства в резервоара, от който е взета пробата.Допуснати съществени
нарушения при анализ на контролните проби.
1. В процеса на оспорване на резултатите, взетите проби от
Автомобилен бензин RON 95 са изпитани пет пъти в три различни
акредитирани лаборатории - в лабораторията към ГД ККТГ - ДАМТН
София, два пъти в лабораторията на „Сейболт-България“ ЕООД и
два пъти в лабораторията на „СЖС България“ ЕООД.
2. При първото проведено изпитване в гр. София от 15.12.2021 г., е
съставен Протокола от изпитване № С-0423/15.12.2021 г., в който
единствено е записано, че съдържанието на кислород е над
максимално допустимия 3,7 % (m/m), Изрично е посочено, че
критериите на стандарт БДС EN ISO 4259-2 не могат да се приложат,
тъй като липсва точна стойност на показателя в протокола от
изпитване. Липсата на конкретен резултат нарушава правото на
защита на жалбоподателя, довело е и до невъзможност да се
установи дали разминаването е в рамките на допустимите
статистически граници, включително дали евентуалното нарушение
би следвало да се приеме за маловажен случай от страна на
контролните органи. Обстоятелството, че нормата е надвишила 3,7 %
(m/m) не означава, че лабораторията не е следвало да посочи точна
стойност по този показател. Техническите характеристики на
апаратурата също са позволявали да се посочи конкретна стойност на
показателя. Очевидно такава стойност е била налице, което се
установява от факта, че за да се достигне до извода, че съдържанието
на кислород е над 3,7 % (m/m), то максимумът е сравнен с конкретна
стойност, която дори и да е извън обхвата на стандарта не означава,
че не съществува. Посочването на конкретна стойност щеше да даде
възможност да се приложат критериите за прецизност на стандарт
БДС EN ISO 4259-2 относно този метод, като би била налице
вероятност да се установи, че горивото съответства на изискванията
за качество. Това е смисълът и предназначението на използване на
критериите за прецизност относно методите за изпитване в
съответствие със стандарт БДС EN ISO 4259-2, въведени като
изискване чрез чл. 7 от НИКТГУРНТК. При липса на конкретна
стойност няма как контролните органи да достигнат до извода, че е
налице нарушение на стандарта за съдържание на кислород в
течното гориво. Конкретните данни се сочели подробно, тъй като
именно тази проверка е дала основание на органите да издадат
АУАН. Въз основа на този първи анализ е бил издаден Констативен
протокол № КП-0687/15.12.2021 г., който протокол органите са счели
за окончателен, макар че Еко България е оспорило резултата и към
съответния момент било висящо производство по арбитраж.
3. Налице е противоречие във фактическата обстановка в АУАН и
НП, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Както било посочено в т. 2.2.2 по- горе, в АУАН констатираното
нарушение се обосновава с първоначалния Констативен протокол №
КП-0687/15.12.2021 г., докато в НП се анализират и последващата
арбитражна проверка завършила едва на 09.06.2022 г. По отношение
на така изготвените последващи две експертизи от „СЖС България“
ЕООД, завършили с Протокол за изпитване от 17.02.2022 г. и
Протокол за изпитване от 09.06.2022г.,жалбоподателят твърди
следните нарушения при тяхното изготвяне:
6.
1.
1. Контролиращите органи, при мотивиране на крайния си акт – НП,
неправилно са взели предвид Протокол от изпитване № 3896/09.06.2022 г.,
6
въз основа на който протокол е издадена Експертиза за съответствие на
течно гориво, след прилагане на процедура при оспорване на резултати,
съгласно БДС EN ISO 4259-2 № Еа-004/13.06.2022 г., съгласно което
течното гориво не съответствало на изискванията за качество на
съдържание на кислорода. Това е така, тъй като:
2. На първо място, проведеното контролно изпитване от 09.06.2022 г., е
извършено след изтичане на законоустановения двумесечен срок за
провеждане на арбитражна процедура. Съгласно чл. 22, ал. 9 от
НИКТГУРНТК, процедурата по оспорване на резултати от изпитване
приключва в рамките на 2 месеца от обявяване на оспорването от
заинтересованата страна. В настоящия случай контролното изпитване е
направено над четири месеца от изтичане на 2 месечния срок.
Обстоятелството, че посочената именно от контролния орган лаборатория -
СЖС България не е извършила първоначалното арбитражно изпитване (от
17.02.2022 г.) съгласно новата версия на стандарта, не означава че
арбитражния срок автоматично се е удължил и последващия контрол
трябва да се приеме за валиден.
3. На второ място, съгласно императивното правило на чл. ЗОж от ЗЧАВ,
не е допустимо проба да бъде изпитана два пъти в една и съща
лаборатория.
Лабораторията следва да бъде сменена, за да е валиден и безпристрастен резултата от
изпитването. В настоящия случай пробата отново е изпитана в СЖС, с една и съща
апаратура и оператори.
7.
5.
1. На трето място, така извършеното последно контролно изпитване е
направено при изтекъл срок на годност на пробата, поради което
пробата не е притежавала необходимите представителни свойства и
качества на горивото. Съгласно т. 10б. от ПРЗР на НИКТГУРНТК,
"Арбитражни проба" е пробата, съхранявана от ГД "ККТГ" за срок 6 месеца
от датата на пробовземането и предвидена за арбитражни изпитвания в
случаи на оспорване на резултатите. В конкретния случай пробата е взета
на 13.12.2021 г., поради което към 09.06.2022 г., категорично същото не
притежава необходимите свойства и качества, за да извърши коректен
анализ. Пробата от процесния Автомобилния бензин RON 95 е взета в
метални съдове с обем от по един литър всеки, които са запълнени на
около 80 % с бензин. Следователно, в около 20 % от съда има кислород от
въздуха. С течение на времето, в процеса на съхранение на тези съдове с
проба, бензинът влиза в химични реакции с наличния в съда с пробата
кислород и това променя наличието на кислород съдържащи съединения в
състава на бензина - увеличава се тяхното съдържание. Това обяснява защо
на 25.01.2022 год. в Автомобилния бензин RON 95 е констатирано
съдържание на кислород 3,67 % (ш/ш), а на 09.06.2022 год. - 3,98 % (m/m),
т.е. с 0,31 % (m/m) в повече. В продължение на 6 месеца, бензинът в съда с
пробата е бил в контакт с кислорода в този съд, а като се има предвид, че
съдовете не са херметични, имало е и контакт с привнесен от вън кислород
в резултат на температурни разширения и свивания на съда - така
нареченото „дишане“.
2. Дори и да се приеме, че резултата от последното изпитване е коректен,
то жалбоподателят твърди, че така полученото съдържание на кислород
отговаря на действащия стандарт към момента на извършване на пробата -
БДС EN ISO 4259-2. Това е така, тъй като видно от резултата, наличието на
съдържание на кислород 3.98 % (m/m) при допустими граници до 12.32 %
(m/m).
3. Твърди още, че Експертиза № Еа-004/13.06.2022 г. е издадена в
7
нарушение на стандарта и изискванията за изчисление на съответствието
на бензина с изискванията за качество съгласно БДС EN ISO 4259-2.
4. От заглавието на Експертиза № ЕА - 004/13.06.2022 год. не ставало
ясно за какво съответствие на течното гориво става въпрос, но би следвало
това съответствие на течното гориво да се установява след прилагане на
процедура по оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2. В
конкретния случай, обаче, контролните органи не са приложили коректно
посочения стандарт и методите изрично упоменати в него, а именно
[1]
мерките за тази точност или прецизност на метода са повторяемостта „г“
[2]
и възпроизводимостта „R“.
5. Съгласно подточка 4.3. на БДС EN ISO 4259-2, когато в две
лаборатории са получени единични резултати и разликата между тях е по-
малка или равна на R, двата резултата се считат за приемливи един спрямо
друг. На стр. 10 от стандарта четем: „Ако двата резултата се различават
повече от R и двата се считат за съмнителни. Тогава всяка лаборатория
трябва да получи най-малко три други приемливи резултата “.
6. В конкретния случай, на 15.12.2022 год. е извършено изпитване в
лабораторията на ГД ККТГ, където е записано, че стойността по показател
„Съдържание на кислород е над 3,7 % (m/m). На 25.01.2022 в Сейболт е
проведено изпитване по същия показател и в Протокол от изпитване № К -
1979СН/25.01.2022 год. е записана стойност 3,67 % (m/m) за „Съдържание
на кислород% (m/m)“. След като експертите на контролния орган не
предприемат никакви действия за провеждане на нови три изпитвания, то
следва да се приеме, че резултатите не са били съмнителни и не е било
необходимо да се провеждат нови изпитвания, защото двата резултата, са
били приемливи един спрямо друг. Така, към установената в „Сейболт“
стойност за „Съдържание на кислород“ от 3,67 % (m/m), следва да се
прибави R и към получената стойност да се приложат критериите за
прецизност относно приложения метод за изпитване на стандарт БДС EN
ISO 4259-2. При всички случаи ако органите бяха сравнили тези получени
резултати, то би се оказало, че горивото съответства на изискванията за
качество, защото 3,67 е по-малко от 3,7 % (m/m) и 3,67 + R ще съответства
на изискванията за качество след прилагане на критериите на стандарт
БДС EN IS04259-2.
7. При изготвяне на Експертиза № ЕА - 004/13.06.2022 год. въобще не
било взето предвид проведеното изпитване в лабораторията на „СЕЙБОЛТ
-България“, с получен резултат 3,67 % (m/m). В т. 9 „Протокол от
изпитване в трета акредитирана лаборатория“ е цитиран само Протокол от
изпитване № 3896/09.06.2022 год. В случай че органите бяха взели предвид
всички извършени към момента експерименти, то резултатът категорично
би установил липса на нарушения на стандарта по отношение на
предлаганото гориво. Жалбоподателят чита, че всички предходни
резултати са били по-релевантни, тъй като са били извършени много преди
пробата да се изпита отново на 09.06.2022 г. Целта на последващите
изпитвания и окончателната експертиза не е да се вземе предвид
единствено последния резултат, а да се направи обобщен анализ и сбор
между получените предходни резултати, включително последния такъв.
14. Въз основа на гореизложеното се твърди, че са допуснати съществени нарушения
на императивните правила за анализ на съдържанието на кислород в автомобилното
гориво RON 95, поради което не е безспорно установено обстоятелството дали са
налице отклонения от изискванията на ЗЧАВ.
8. Нарушения в процедурата по издаване на НП
6. Наказващият орган е допуснал нарушение при издаване на спорното НП,
тъй като не е спазил предвидения в чл. 52 от ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне по преписката. АУАН е съставен едва на 11.03.2022 г., а НП пет
месеца след съставянето на АУАН - 19.08.2022 г.
8
7. Нарушена е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.к. в НП не са
посочени всички факти, релевантни за състава на нарушението. Между двата
съставени акта АУАН и НП са налице множество разминавания, както по
отношение на фактическата обстановка, така и относно констатиране на
нарушението. Докато в АУАН контролните органи приемат за окончателен
Констативен протокол № КП-0687/15.12.2021 г., то в НП за окончателен акт се
приема Експертиза № Е А - 004/13.06.2022 г. АУАН е издаден въз основа на
„окончателния“ Констативен протокол към 11.03,2022 г., тъй като в случай че
органът се бе забавил допълнително би липсвало основание за образуване на
административнонаказателно производство съгласно чл. 34, ал. 1. б. В от ЗАНН.
поради изтичане на императивния 3-месечен срок за издаване на АУАН. Така
стеклите се обстоятелства и фактът, че избраната от ДАМТН лаборатория,
направила изследване на 17.02.2022 г., не е използвала вече действащия стандарт
от декември 2021 г., не може да се вмени във вина на жалбоподателя.
Позоваването на „окончателен“ протокол, който изцяло липсва като основание
за налагане на санкцията в НП представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и нарушава правото на защита на
санкционираното лице. Нарушена е и нормата на чл. 42 от ЗАНН, тъй като е
видно, че към момента на съставяне на АУАН. контролиращите органи не са
били установили безспорно извършено нарушение и въпреки това са издали акт
за такова.
8. Така, сериозно е нарушено правото на защита на жалбоподателя, спрямо
който е издаден акт за установено нарушение по време на висящо арбитражно
производство и то на базата на съвсем различен анализ на пробата от тази в НП.
Аргументите относно липсата на основателност на възражението срещу АУАН
са видимо бланкетни и разкриват един повърхностен подход при налагане на
санкцията. Не изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая
и необсъждането на възражението на жалбоподателя е съществено нарушение на
производствените правила. Административнонаказващият орган е длъжен да
установи по безспорен, по несъмнен начин, допуснато виновно нарушение,
което в случая не е така. В изложението от фактическа и правна страна,
посоченото нарушение нито се установи, нито се доказа.
9. Неправилно е и съждението на наказващия орган, че високата степен на
обществена опасност на нарушението е подкрепена от факта, че санкциите за
този вид нарушение са в значителни размери, поради което случаят не може да
се определи като маловажен. Счита , че органът е имал правното задължение да
съобрази нарушението с нормата на чл. 28 ЗАНН именно във връзка с
изключително високите размери на санкциите по ЗЧАВ. Съответствието с целта
на закона е елемент от правно изискуемото съдържание на НП и нарушението
му обуславя неговата незаконосъобразност.
9. В условията на евентуалност, жалбоподателят, моли съда да приеме същото като
малозначително, с оглед на обстоятелствата на извършването му.
1. В случай че съда приеме, че наложената от наказващия орган санкция е по повод
действително извършено нарушение, жалбоподателят твърди, че санкцията се
явява твърде тежка за него и несъобразена с обстоятелството, че налагането й
осъществява отрицателното въздействие, вместо целите на административното
наказание. Наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, като предупреди Жалбоподателя, че при повторно неизпълнение ще му
бъде наложена имуществена санкция.
1.
2. В конкретния случай, компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение - не е ограничил конкретното нарушение от визираните
в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един
незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като са налице множество смекчаващи
обстоятелства, които органът е следвало да съобрази при налагане на санкцията.
По-конкретно:
9
2.
3.
1. При изпитване от акредитираните лаборатории, констатираното
несъответствие с императивните изисквания на стандарта е
минимално. Разликата между получените резултати при норма от 3,70 %
(ш/m) е отклонение от 0,28 % (при последното изпитване). Разликата би
могла да се дължи и на статистическа грешка, компрометиране на пробата
под въздействието на външни фактори и други обстоятелства. Разликата
би могла да се приеме за незначителна и с оглед на обстоятелството, че при
втората контролна експертиза, изготвена от „Сейболт-България“ ЕООД, се
констатира, че съдържащият се кислород се равнява на 3,67% (m/m), който
резултат означава, че бензина съответства на изискванията за качество по
показател „Съдържание на кислород“ % (m/m).
2. Следва да се съобрази и обстоятелството, че количеството на
установения бензин не е значително - доставеното количество е едва 3
463,0 L от резервоар при обем над 30 000 L.
3. Компетентните органи не са съобразили и обстоятелството, че Еко
България е предлагало горивото в продължение само на два дни, тъй като
същото е доставено на 11.12.2021 г. (ден на доставката) и е предлагано до
13.12.2021 г., (ден на проверката) и то след получаване на редовна от
външна страна декларация за съответствие и след наличие на всички
останали изискуеми от закона документи.
4. Жалбоподателят „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД било дружество с над 90
обекта - бензиностанции на територията на Република България, като при
процесната проверка е констатирано нарушение за първи път. На
дружеството не са издавани предупреждения за подобно нарушение, нито
са издавани наказателни постановления относно липса на съответствие на
горивата му с императивните изисквания на ЗЧАВ.
5. Жалбоподателят „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД било с високо реноме на
българския пазар, именно поради качествените горива, които предлага на
пазара, при стриктно прилагане на българското законодателство.
Доказателство за това е и наличието на всички изискуеми документи за
качество на горивото (чл. 16 от НИКТГУРНТК), които са били
представени на контролните органи: (i) декларация за съответствие с
изискванията за качество № 13172/19.11.2021 г., издадена от „Инса Ойл“
ЕООД за партида № 5054/19.11.2021 г. (ii) експедиционна бележка №
242145/11.12.2021 г. и товаро-разтоварни бележки № 8666814/11.12.2021 г.
и № 8666815/11.12.2021 г. за доставено количество течно гориво в размер
на 3 463,0 L. Единствените лица, които имат законовото задължение да
вземат проби докато горивото за гаранция и оценка на съответствието им
са дружествата, които пускат течни горива на пазара и дружествата които
извършват смесването на биогорива с горива от нефтен произход. При
закупуването на течно гориво от лицензиран и утвърден доставчик и
превозвач, които е снабдил жалбоподателя с горивото за последния не
остава съмнение, че то отговаря на всички изисквания за качество, тъй
като същото е преминало през всички лабораторни изследвания и
изисквания за качество и контрол.
6. На следващо място, не се сочи нито в АУАН, нито в НП, че са
настъпили каквито и да било вредни последици за крайните потребители
на Еко България от допуснатото отклонение, поради което следва да се
приеме, че не са налице обществено опасни и вредни последици от
нарушението.
4. Гореизложеното води до извод, че НП е от естеството да причини вреди на
жалбоподателя явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Съставеното
НП е издадено в ярко противоречие с принципа на съразмерност. Твърди се, че в
конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената
проверка, без необходимост от предприемане на други мерки от
предупреждение на дееца, че при повторно неизпълнение на предвиденото ще
му бъде наложена имуществена санкция.
5. Когато контролиращият орган не е направил подробен анализ, че
10
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице и е издал санкциониращ акт в
противоречие със закона и същият следвало да бъде отменен като
незаконосъобразен. В този смисъл било и Тълкувателно Решение № 1 от
12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, съгласно което
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, поради
което изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран задължително
следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли
констатираната обществена опасност на деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
3. Жалбоподателят моли съда, след като вземе предвид изложените по-горе доводи,
да постанови решение, с което да се отмени Наказателно постановление № КГ-2451 от
19.08.2022 г., издадено от Е.С.С., Заместник-председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, в неговата цялост, като издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на администартивнонаказателното
производство и противоречие с материалния закон.
Моли да му бъдат присъдени понесените в производството разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
1.
1. Жалбоподателят прави доказателствени искания:
2. Моли да се задължи ДАМТН да представи в цялост
административнонаказателната преписка, послужила за издаване на Наказателно
постановление № КГ-2451 от 19.08.2022 г., издадено от Е.С.С., Заместник-
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в това
число и Заповед № А-114/11.03.2022 г., с която същият е овластен от
председателя на ДАМТН да издаде Наказателното постановление.
3. Моли да се задължи ДАМТН да представи по делото детайлна информация
относно фирмите, които са транспортирали пробите до акредитираните
лаборатории, като представи включително сертификати, че те имат техническата
апаратура да извозват проби от летливи горива, като бензина, включително, че са
снабдени с хладилни камери, както и да представи приемо-предавателни
протоколи, с които ДАМТН е предоставяло на транспортните фирми
конкретните проби.
4. Моли да се допусне събирането на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, които са били преки очевидци на
проверката, за да дадат показания относно обстоятелствата, при които е била
извършена същата, по какъв начин е извършено пробовземането, колко е било
времетраенето.
5. След събиране на гласни доказателства по делото, както и с оглед на
евентуалната необходимост от експертни познания за пълното изясняване на
настоящия спор от фактическа страна, моли да бъде дадена възможност за
формулиране на въпроси към вешо лице - химик, което, след като се запознае с
всички материали по делото, да даде заключение относно свойствените качества
на бензина, годността на пробите, начинът на тяхното изпитване и коректността
на отбиране, транспортиране и съхранение на пробите.
6. Моли, след запознаване със становището на ДАМТН, както и след
представяне в цялост на административно-наказателната преписка, да му бъде
дадена възможност да представи допълнителни доказателства и да направи
допълнителни доказателствени искания.
По делото е представено писмено становище от АНО,чрез Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор и чрез Г.К. - процесуален представител,
старши юрисконсулт към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Моли да се остави без уважение подадената жалба и да се потвърди обжалваното
НП, като законосъобразно, правилно и обосновано, за което излага следните съображения:
1.
1. На 13.12.2021 г. на основание на чл. 16 от Наредбата за изискванията за
11
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(НИКТГУРНТК), Е. Д. Д., на длъжност главен инспектор към Главна дирекция
„Контрол на качеството на течните горива“ (ГД ККТГ) и Д. Василева И., на
длъжност главен инспектор към Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“, са извършили проверка на обект - Бензиностанция, управляван
от „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. Лазар Михайлов № 24А.
Проверката и вземането на проби са извършени в присъствието на Р.И.И. -
управител обект, видно от записаното в Протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво № Хс- 0063/13.12.2021 г. Съгласно издадения документ са
взети проби от течни горива за установяване на съответствието им с
изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Целият процес по вземането на
пробите е подробно описан в същия протокол, съставен в присъствието на
Р.И.И., като са положени подписи и печати, както от страна на служител на
дружеството, така и от служителите на ГД ККТГ при ДАМТН, при спазване
изискването на чл. 18, ал. 3 от НИКТГУРНТК.
Госпожа Р.И.И. след като се е запознала със съдържанието на протокола, го е
подписал без възражения, от което следва, че същата не е установила допускането на
пропуски от страна на контролните органи, при вземането на проби от течното гориво. При
подробно описаната фактическа обстановка, в Протокол за проверка и вземане на проба от
течно гориво № Хс-0063/13.12.2021 г., се налага изводът, че стриктно са спазени
изискванията на чл. 18, и следващите от НИКТГУРНТК.
След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН - гр.
София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ №2, със Сертификат
за акредитация на БСА - per. №35 ЛИ/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден
Протокол от изпитване с №С-0423/15.12.2021 г. На основание на изготвения протокол от
изпитване в ГД ККТГ, след извършване на анализ на получените резултати, е изготвен
Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-
0687/15.12.2021 г., съгласно който течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95, по
показател „Съдържание на кислород“ % (m/m) - не съответства на изискванията за качество,
както следва:
- „Съдържание на кислород“ %(m/m):
Полученият резултат от изпитването е над 3,7% (m/m) при норма максимум 3,7%
(m/m). Критериите на БДС EN ISO 4259-2 “Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност
на методите за измерване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и приложение на данните за
прецизност относно методите за изпитване” не могат да бъдат приложени, поради липса на
точна стойност за показателя в протокола от изпитване - резултатът е над обхвата на
стандарта. Продуктът не съответства на изискването за съдържание на кислород.
По показател ..Съдържание на кислород“ продуктът не съответства на
изискванията за качество.
12
Следователно, изпитването на контролната проба е показало несъответствие на
разпространяваното течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95 по посочения показател с
изискванията към него в Приложение №1 от НИКТГУРНТК.
Копия от протокола от изпитване и констативния протокол са изпратени на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК с писмо с изх. №84-01-
1033/16.12.2021 г. и получено известие за доставяне от 29.12.2021 г.
Със заявление Вх. №84-01-1033-3/21.12.2021 г. „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на
основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, е поискало стартиране на процедура по спор на
Етап 1 от Приложение 12 за показател „Съдържание на кислород“ %(m/m). С писмо вх.
№84-011033-4/29.12.2021 г. е представен Протокол от изпитване №1979СН/22-12-2021 г. на
контролната проба, предоставена на проверяваното лице по чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК
от ИЦ „Сейболт- България“ към „Сейболт-България“ ЕООД, Сертификат за акредитация per.
№10 ЛИК/30.11.2020 г., валиден до 30.11.2024 г., издаден от ИА БСА. От 16.12.2021 г.,
влиза в сила нова версия на стандарта БДС EN ISO 22854:2021, според който обхватът на
метода за определяне на „Съдържание на кислород“ се разширява от „1,5% до 3,7%“ на „от
1,5% до 12,32%“. В тази връзка с писмо вх. №84-01-1033- 6/27.01.2022 г., „ЕКО БЪЛГАРИЯ“
ЕАД изпраща коригиран протокол от изпитване №К 1979СН/25-01-2022 г., който изцяло
заменя протокол от изпитване №1979СН/22-12-2021 г. На 17.02.2022 г., е назначено
арбитражно изпитване в Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС България“
ЕООД, по предложение на ГД ККТГ с писмо изх. №84-0-1033-7/03.02.2022 г. и известие за
доставяне от 08.02.2022 г.
С Протокол от 17.02.2022 г. е направена констатация, че резултатът от изпитването
не може да се докладва в Протокол от изпитване на арбитражната проба, в съответствие с
актуалната версия на БДС EN ISO 22854, поради което се взема решение за изпитване на
втората опаковка с арбитражна проба на втора дата, за което е съставен протокол, подписан
от трите страни.
След съгласуване с лабораторията, относно актуализацията на метода на изпитване
БДС EN ISO 22854:2021, с писмо №84-0-1033-10/18.05.2022 г. и известие за доставяне от
30.05.2022 г., ГД ККТГ предлага нова дата (09.06.2022 г) за провеждане на арбитражно
изпитване на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Арбитражното изпитване е проведено в Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти
„СЖС България“ ЕООД - гр. Бургас, със Сертификат за акредитация per. №146 ЛИ/З
1.05.2022 г., валиден до 31.05.2026 г., от ИА БСА.
Въз основа на Протокол от изпитване №3896/09.06.2022 г. е издадена Експертиза за
съответствие на течно гориво, след прилагане на процедура при оспорване на резултати
съгласно БДС EN ISO 4259-2 №Е-004/13.06.2022 г., съгласно която течно гориво -
А
Автомобилен бензин, RON 95 не съответства на изискванията за качество, както следва:
- „Съдържание на кислород“ %(m/m):
Полученият резултат от изпитването на арбитражната проба е 3,98% (m/m) при
норма максимум 3,70% (m/m) - отклонение с 0,28 % (m/m) над максимално допустимата
стойност. След прилагане на критериите за прeцизност на използвания метод на изпитване,
съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите
13
за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност
относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над 3,82% (m/m)
продуктът не съответства на изискванията за качество.
Заключението за несъответствие на изискванията за качество по оспорения показател
е окончателно.
С писмо-покана изх. №84-00-4/18.01.2022 г. и известие за доставяне от
2022. г., представителят на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е поканен да се яви за съставяне и
връчване на акт за административно нарушение (АУАН). Поради временно
преустановена процедура по спор е изпратена нова покана до представителя на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с изх. №84-00-23/18.02.2022 г. и известие за доставяне от 21.02.2022
г., да се яви на 11.03.2022 г. за съставяне и връчване на акт за административно
нарушение. Поради неявяване на представител на дружеството, на основание на чл.
43а, ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 43, ал. 4 от ЗАНН актът е изпратен за връчване от кмета на
Столична община - район „Изгрев“ с писмо изх. №84-00-4-2/14.03.2022 г. и известие за
доставяне от 18.03.2022 г. С писмо вх. №84-00-4-3/12.04.2022 г., д-р Д.Г. - кмет на CO -
район „Изгрев“, връща АУАН на ГД ККТТ, надлежно връчен на 28.03.2022 г. на
упълномощения представител на дружеството Б.Л.П., с пълномощно за
представителна власт с нотариална заверка на подписа с per. №1896/08.07.2021 г.,
видно от разписката за предадени/получени документи и от положения подпис в акта.
Следва да бъде отбелязано, че в стационарната лаборатория, от която е издаден
Протокола от изпитване и изготвения въз основа на него Констативен протокол № КП -
0687/15.12.2021 г., безспорно е установено с извършеното изпитване на контролната проба,
че процесното течно гориво - автомобилен бензин, RON 95, не съответства на изискванията
за качество предвид и на факта, че посочената лаборатория, Изпитвателна лаборатория за
горива, смазочни материали и присадки гр. София към ДАМТН, ГД ККТГ, притежава
валиден сертификат за акредитация. Не случайно чл. 30а, ал. 1, т. 2 и чл. 306, ал. 1, т. 6 от
ЗЧАВ изискват установяването на съответствието на течни горива с изискванията за
качество да се извършва чрез изпитване в акредитирани лаборатории. Акредитация на
изпитвателна лаборатория е официално признаване на компетентността и да извършва
специфични изпитвания или видове изпитвания на продукти, по показатели и по
стандартизирани методи за изпитване, които са европейска норма. С други думи -
изпитването на горивото е извършено в акредитирана лаборатория в съответствие с всички
изисквания на Българската служба по акредитация. Самият факт, че лабораторията е
акредитирана за извършването на тези изпитвания сочи, че са налице всички нормативни
изисквания за получените резултати и издадените документи.
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки /ЛИ ГСМП/
притежава акредитация от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“ /ИА
БСА/ по стандарт БДС EN ISO/ IEC 17025:2018 „Общи изисквания относно компетентността
на лабораториите за изпитване и калибриране“ с издаден сертификат per. №
35ЛИ/23.11.2020г., валиден до 30.10.2024г. и Заповед за акредитация № А-671/23.11.2020г..
АУАН № А-16/11.03.2022 г. съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН,
14
съставен и подписан е от компетентен контролен орган, оправомощен да съставя актове със
Заповед на Председателя на ДАМТН. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2, ал.З и
ал. 4 от ЗАНН - въз основа на официални документи, а именно:Протокол от изпитване № С-
0423/15.12.2021 г.,Констативен протокол № КП - 0687/15.12.2021 г.
Фактите по нарушението са описани достатъчно подробно и съответстват на
констатациите в официалните документи, приложени по преписката. Посочени са точно
нарушените разпоредби. При изброените доказателства, административнонаказващия орган
(АНО) е направил извод за безспорност на фактическите констатации, отразени в АУАН,
както и за тяхната кореспондентност със събраните по преписката писмени доказателства,
поради което е обосновал наличието на съставомерно извършено деяние по смисъла на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК.
НП № КГ - 2451/19.08.2022 г. е съобразено с изискванията на ЗАНН, съдържа всички
необходими и задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, описано е
нарушението, посочени са нарушените разпоредби и правилно извършеното деяние е
подведено под хипотезата на съответната наказваща правна норма, а именно чл. 34, ал. 2 от
ЗЧАВ. Спазен е срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
По направените възражения в жалбата се сочи следното:
Неоснователни са възраженията, касаещи пробовземането и анализа на пробите.
При взимане на проби от течни горива от бензиноколонки, какъвто е и настоящия
случай, е приложим реда по чл. 18 от Наредба за изискванията за качеството на течните
горива, условията реда и начина за техния контрол ( НИКТГУРНТК).
В чл. 18, ал. 1 е посочен стандарта за вземане на проби от бензиноколонка - БДС EN
14275, който е спазен стриктно, като предварително са проточени 4,0 L от горивото през
дозиращия накрайник чрез удължител, предназначен за автомобилен бензин, което е
удостоверено с касов бон. След промивка на всеки съд за еднократна употреба през същия
удължител, се долива проба около 80% от съда. Общото количество взета проба е 5,4 L,
последователно разпределена в чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба
от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 3. Пробата е запечатана веднага с поставяне
на тапа за еднократна употреба, проверена е за херметичност, след което е етикирана и
пломбирана, съгласно чл. 20 от НИКТГУРНТК. Пробите са транспортирани с хладилна
чанта до лабораториите, а в арбитражното помещение са съхранявани при подходяща
температура 17 □ ± 3 □ на хладно и на тъмно.
Процедурите за вземане на проби, описани в стандарт БДС EN ISO 3170:2006“ Течни
нефтопродукти. Ръчно вземане на проби“ се отнасят за вземане на проби от течни горива,
съхранявани в най-различни по вид съдове за съхранение: от резервоари на петролни бази,
автоцистерни, варели, метални туби, бензиноколонки (дозиращи устройства) и др., като
единствено в т. 7.5
Вземане на проби от дозиращо устройство (накрайник) е описана процедурата за
вземане на проби от светли горива от дозиращи устройства на бензиноколонките. Начинът
на вземане на проби е конкретизиран и доразвит в новия стандарт БДС EN 14275:2013 „
Автомобилни горива. Оценяване качеството на бензина и горивото за дизеловите двигатели.
Вземане на проби гориво за дозаторните помпи на бензиностанция и други търговски
15
обекти“, в който са указани правилата за вземане на проби конкретно от бензиноколонка.
Този стандарт логично е посочен в чл. 18 от НИКТГУРНТК.
Твърдението в жалбата, че пробата не е взета в чисти съдове и по този начин
длъжностните лица са допуснали възможност за наличие в съдовете на „вещества, които да
променят физико-химичните свойства на взетата проба“ не се основават на реални факти, а
само и единствено на недоказани предположения. Пробата е взета в чисти, сухи, метални
съдове за еднократна употреба, следователно е изключена появата на вещества, които да
променят „количеството на химичните съединения, съдържащи кислород“. Промивката на
съдовете се извършва евентуално за премахване на прахови частици и др.
Съгласно нормативните изисквания, вземането на проби на бензиностанции се
извършва единствено по чл. 18 от НИКТГУРНТК само през дозиращото устройство,
съгласно посочения в същия член стандарт БДС EN 14275:2013.
Вземането на проби от резервоари на бази, данъчни складове и цистерни се извършва
по чл. 17 от НИКТГУРНТК, съгласно посочения в същия член стандарт БДС EN ISO
3170:2006.
По тази причина е безпредметен спорът относно това, дали пробата е трябвало да се
вземе от резервоара на бензиностанцията или от бензиноколонката, както и по отношение на
представителността на взетата проба.
Неоснователно е да се твърди, че пробата не е представителна, тъй като за анализ се
взема точно това гориво, което се зарежда в резервоарите на автомобилите - от
бензиноколонката ( чл.15 т.З от НИКТГУРНТК).
Нормативната уредба не изисква вземане на представителна проба от резервоарите
свързани с колонките за зареждане на бензиностанциите. В чл.17 от Наредбата ясно и точно
е указано, че вземането на проби от течни горива от резервоари и тръбопроводи се извършва
съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171, а вземането на проба от течно гориво от
бензиноколонка е на основание чл. 18 от Наредбата в съответствие със стандарт БДС EN
14275 „Автомобилни горива. Оценяване качеството на бензина и горивото за дизелови
двигатели. Вземане на проби от помпите на бензиностанция и от търговски дозатори за
гориво“, където е посочено в т. 3.1 термина „взета проба“ - проба, взета от дозаторната
помпа, като се използва нормалния накрайник на помпата“.
На следващо място, бензиноколонка № 3, от която са взети пробите, е била свързана с
резервоара, съдържащ цялото количество гориво, като законовата презумпция е, че взетата
проба отразява качеството на цялото количество течно гориво в резервоара- в този смисъл е
и трайната съдебна практика. (Решение № 128 от 05.10.2020 г. на Административен съд -
Ямбол, Решение № 18 от 06.02.2017 г. на Административен съд - Кърджали и други).
Транспортирането на пробата от автомобилен бензин е напълно в съответствие на
изискванията на чл. 21 на НИКТГУРНТК - топлоизолиран хладилен контейнер обезпечаващ
необходимата температура, снабден с охладител и запечатан със стикер, подписан от
представителите на фирмата и на ГДККТГ.
Арбитражните проби се съхраняват в затворени съдове при определени условия,
спазвайки изискванията за съхранение на течни горива. Невъзможно е да настъпи рязка
16
промяна на качествените показатели в срок от 6 месеца (между двете изпитвания на
контролната и арбитражната проба). Този факт е взет пред вид при определяне на срока за
съхранение на арбитражни проби, заложен в & 1, т.10б от допълнителните разпоредби на
НИКТГУРНТК, а именно - 6 месеца от датата на вземане на пробата. Установено е, че за
този период горивото не може да претърпи драстични промени в качествените показатели.
В конкретния случай, не е приложена стандартната процедура при оспорване на
резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2, но е проведено изпитване на арбитражната проба.
Съгласно Приложение 12 от НИКТГУРНТК, в случай, като този, когато резултатът не е
изразен с точна количествена стойност, се преминава към изпитване на арбитражната проба,
като този резултатът, получен от изпитването на арбитражната проба се приема за
окончателен.
Към момента на изпитването - 15.12.2021 г., резултатът от изпитване по оспорения
показател „Съдържание на кислород“ от стационарна лаборатория на ГД ККТГ е над 3,70%,
като не е изразен с точна количествена стойност, тъй като е над обхвата „от 1,5% до 3,7%“
на стандарт БДС EN ISO 22854:2016. Заинтересованата страна оспорва резултата на
ГДККТГ, след като представя Протокол от изпитване № 1979СН/22-12-2021 г. от ИЦ
„Сейболт-България“ към „Сейболт-България“ ЕООД на контролната проба, предоставена на
проверяваното лице по чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК със същия резултат (над 3,70%) и
заявява искане за изпитване в трета акредитирана лаборатория на арбитражната проба,
съхранявана в ГД ККТГ.
След публикуване на новата версия на стандарт БДС EN ISO 22854:2021 на
16.12.2021 г., в ГД ККТГ е изпратен коригиран протокол от изпитване №К 1979СН/25-01-
2022 г., който изцяло заменя протокол от изпитване №1979СН/22- 12-2021 г. с резултат 3,67
% в съответствие с новата версия на стандарта.
Във възражението се цитира Протокол от изпитване № 1159/17.02.2022 г. с резултат
над 3,70% по оспорения показател от Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС
България“ ЕООД - гр. Бургас от дата 17.02.2022г. /първата насрочена дата за арбитраж/ след
изпитването на едната опаковка от арбитражната проба. Този протокол не е предоставен
официално на ГД ККТГ, тъй като полученият резултат не е по изискванията на новата
версия на стандарта БДС EN ISO 22854:2021 в сила от 16.12.2021 г., според която обхвата на
метода за определяне на „Съдържание на кислород“ се разширява „от 1,5% до 3,7%“ на „от
1,5% до 12,32%“. Новата версия задължава резултатът да се изрази с точна количествена
стойност, което не е направено от лабораторията на „СЖС България“ ЕООД след
изпитването. По тази причина е решено, втората опаковка с арбитражна проба да се изпита
на втора дата, когато лабораторията има готовност за това, за което е съставен протокол от
17.02.2022г, подписан без възражение от трите страни.
Причината да се проведе арбитражното изпитване със закъснение е влязлата в сила
нова версия на стандартния метод на изпитване БДС EN ISO 22854 от 2021 г. За
Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС България“ ЕООД, която трябва да
извърши арбитражното изпитване, е било необходимо технологично време да се приведе в
съответствие с изискванията на стандарта. По тази причина АУАН №А-16 от 11.03.2022 г. е
съставен и връчен преди да приключи процедурата по спор.
17
Дружеството не е лишено от възможността да оспори резултата от изпитване и да
упражни правата си по чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК. ГД ККТГ е отчела обективната
невъзможност да се проведе изпитването на контролната проба по чл. 20, ал. 1 от
НИКТГУРНТК в нормативно определения срок от два месеца. Арбитражното изпитване
е проведено в Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС България“ ЕООД - гр.
Бургас на 09.06.2022г. преди изтичането на 6 месечния срок за съхранение на арбитражната
проба.
Въз основа на Протокол от изпитване №3896/09.06.2022 г. е издадена Експертиза за
съответствие на течно гориво №Е-004/13.06.2022 г., съгласно която течно гориво -
л
Автомобилен бензин, RON 95 не съответства на изискванията за качество по показател
„Съдържание на кислород“ %(m/m):
Полученият резултат от изпитването на арбитражната проба е 3,98% (m/m) при
норма максимум 3,70% (m/m) - отклонение с 0,28 % (m/m) над максимално допустимата
стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на
методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за
прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над
3,82% (m/m) продуктът не съответства на изискванията за качество.
Заключението за несъответствие на изискванията за качество по оспорения показател
е окончателно.
По повод на някои неточни изводи във възражението, трябва да се уточни, че има
съществена разлика между границата на съответствие по оспорения показател, която е
3,82% (m/m), установена след прилагане на БДС EN ISO 4259-2 и максималния обхват на
стандарта 12,32%.
1. Във всеки международен стандарт, разработен за определен метод на изпитване,
задължително се посочва областта на приложение и обхвата на измерване, като в този
интервал се докладват резултати с точна количествена стойност с прецизност,
установена след многобройни статистически данни. Когато резултатът от изпитване
попада извън границите на посочения обхват, най-коректно е той да изпише с „под“
или „над“ обхвата без точна количествена стойност.
По старата версия на БДС EN ISO 22854:2016, горната допустима граница за
съответствие по НИКТГУРНТК и максималният обхват на стандарта съвпадат - 3,7%. По
новата версия на БДС EN ISO 22854:2021 границата остава същата- 3,7%, но се променя
максималният обхват на стандарта - 12,3%.
2. При анализа на резултатите в Експертизите се определя границата на съответствие
за всеки отделен резултат, след прилагане критериите на БДС EN ISO 4259-2, което е
изискване на НИКТГУРНТК:
Когато пробата от проверявания продукт е взета от краен разпространител
/бензиностанция/ се приема с 95 % доверителна вероятност, че тя не съответства на
изискванията, ако резултатът отговаря на условието:
в случай с единична горна граница А1:Хs =A1 + 0,59R = 3,82%
18
в случай с единична долна граница А:Xs =A-0,59R
2 2
За получения резултат след арбитражното изпитване 3,98% (m/m) тази граница е
3,82% (m/m). Тъй като отклонението по показател „Съдържание на кислород“ % (m/m) е
значително над нормата, посочена в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, нарушението,
допуснато от дружеството не може да се третира като „маловажен случай“ по чл. 28 ЗАНН.
Конкретно извършеното нарушение не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичната за този вид нарушения. Следва да се посочи, че въвеждането на
толкова висок минимум на имуществената санкция, предвидена в чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ,
показва идеята на законодателя да въведе засилена закрила на обществените отношения,
свързани с контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух, тъй като
неизпълнението на въведените задължения застрашава с голям интензитет здравето и
живота на хората, вкл. от гледна точка изискванията за сигурност и защита правата на
потребителите.
В настоящия случай с оглед всички обстоятелства, касаещи административното
нарушение, при съобразяване тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, е наложена имуществена санкция в минимален размер, а именно
- 10 000 (десет хиляди) лева.
Предвид гореизложеното счита, че възражението е неоснователно.
Неоснователнн са възраженията, касаещи процедурата по издаване на НП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 52
ал.1 от ЗАНН. Указаният в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН едномесечен срок за издаване на НП е
инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не може да обуслови
незаконосъобразност на издаденото след този срок НП ( в този смисъл трайната съдебна
практика, както и РЕШЕНИЕ N9 ОТ 28.10.2016 Г. ПО А. Н. Д № 253/2016 Г. НА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, РЕШЕНИЕ № ОТ 30.11.2018 Г. ПО А. Н. Д.
№ 425/2018 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, РЕШЕНИЕ N9 281 ОТ
07.10.2020 Г. ПО А. Н. Д. Ns 298/2020 Г. НА АДМИНИСТРА ТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ и др.)
2.2 Няма пречка да бъде издаден АУАН преди да е приключило производството по
чл. 22 ал.9 от НИКТГУРНТК. АУАН се съставя след съставянето на констативния протокол,
в който се отразяват резултатите от изпитването на контролната проба, и който официален
документ удостоверява съставомерните факти, на които се позовава и АНО и чието
съществуване не е опровергано от експертизата по чл. ЗОв, ал. 1 т. 4 от ЗЧАВ.
Окончателността на резултатите от изпитването на арбитражната проба не изисква
съставяне на АУАН след изготвяне на експертизата, тъй като по силата на чл. ЗОв, ал. 1 т. 4
от ЗЧАВ, контролната проба, взета по предписания ред остава годно доказателствено
средство В настоящия случай към датата на издаване на АУАН № А - 16/11.03.2022 г. с
Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-
0687/15.12.2021 г.,е установено, че течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95, по
показател „Съдържание на кислород“ % (m/m) - не съответства на изискванията за качество.
След проведена арбитражна проверка е издадена Експертиза за съответствие на течно
гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO
4259-2 №ЕА-004/13.06.2022 г., съгласно която течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95
19
не съответства на изискванията за качество, като заключението за несъответствие на
изискванията за качество по оспорения показател е окончателно, като всички факти
подробно са описани в наказателно постановление № КГ - 2451/19.08.2022 г.
От горните мотиви следвали следните правни изводи за съда:съгласно РЕШЕНИЕ
№ ОТ 04.05.2017 Г. ПО А. Н. Д. № 99/2017 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СТАРА
ЗАГОРА: „При отмяна на наказателното постановление, PC Стара Загора е допуснал
неправилно приложение на чл. ЗОв от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Несъответни на текста и смисъла на чл. ЗОв, ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЧАВ са доводите
на въззивната съдебна инстанция, че АУАН е следвало да бъде съставен след изготвяне на
експертизата, въз основа на изпитването на арбитражната проба, тъй като резултатите от
това изпитване са окончателни. Смисъла, който законодателя е вложил в думата
"окончателни" се изяснява от чл. ЗОв, ал. 1 т. 4 от ЗЧАВ, според която разпоредба,
резултатите от изпитванията на контролната и арбитражната проба служат за
доказателствено средство при съдебно решаване на спора. След като и резултатите от
изпитването на контролната проба имат правно значение за установяване на съставомерните
факти, то се налага единствения възможен извод, че определението "окончателни", дадено
за резултатите от арбитражната проба е в смисъл, че след изпитването и на тази проба
не се извършват повече измервания за качеството на горивото. Освен това, изпитването
на арбитражната проба се извършва по искане на наказаното лице, за негова сметка в
избрана от същото лице трета акредитирана лаборатория, което означава, че законодателя е
предоставил възможности за защита равни на процесуалните средства, с които АНО
разполага за разследване на случая, но няма нито една разпоредба, която да разпорежда
превес на резултатите, получени от изпитването на арбитражната проба пред тези,
които са изготвени, чрез изпитването на контролната проба. АУАН се съставя след
съставянето на констативния протокол, в който се отразяват резултатите от изпитването на
контролната проба, и който официален документ удостоверява съставомерните факти, на
които се позовава и АНО и чието съществуване не е опровергано от експертизата по чл.
ЗОв, ал. 1 т. 4 от ЗЧАВ. Състава на административното нарушение, а именно
разпространение на течно гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията
за качество, изисква да са установени два съставомерни факти, единия от които е действие -
разпространение на гориво, а другият е фактически и правен извод - несъответствие с
изискванията за качество, който се извежда въз основа на резултатите от проведени
изпитвания на пробите, взети по реда на чл. ЗОв, ал. 1 т. 1 от ЗЧАВ. Следователно,
необходимо и достатъчно за обосноваване наличието на втората съставомерна предпоставка
е получаване на резултати, сочещи на стойности, които не удовлетворяват праговете за
качество на горивото. За да се приеме, че резултатите от изпитванията са годно
доказателствено средство е абсолютно задължително спазването на реда за взимане на
пробите и предоставянето на възможност за изпитване на арбитражна проба, които условия
в настоящия случай са изпълнени. Както се посочи и по- горе, окончателността на
резултатите от изпитването на арбитражната проба не изисква съставяне на АУАН
след изготвяне на експертизата, тъй като по силата на чл. ЗОв, ал. 1 т. 4 от ЗЧАВ,
контролната проба, взета по предписания ред остава годно доказателствено средство.
Окончателността на арбитражните резултати определя край на процедурата по разследване
на съставомерните факти.“
20
В горецитираното наказателно постановление са изложени подробни съображения по
депозираното от жалбоподателя възражение срещу АУАН.
1. Неоснователно е възражението, че се касае за маловажен случай.
3.1.Отклонението по показател „Съдържание на кислород“ %(m/m) “ е
съществено. Полученият резултат от изпитването на арбитражната проба е 3,98% (m/m)
при норма максимум 3,70% (ш/ш) - отклонение с 0.28 % (m/ml над максимално допустимата
стойност.
2. На следващо място, ирелевантно за административнонаказателната отговорност е
обемът на наличното към датата на извършване на проверката течно гориво. В тази
връзка следва да се посочи, че неправилно жалбоподателят сочи, че количеството на
наличния бензин е незначително. Видно от протокол № Хс-0063/13.12.2021 г.
НАЛИЧНОТО КОЛИЧЕСТВО течно гориво в резервоар № 3 към момента на
проверката е било 5 470 L.
Ирелевантно за административнонаказателната отговорност на дружеството е
периодът от време, в който е разпространявано горивото. Още повече, следва да се посочи,
че посочената декларация за съответствие, както и твърдението на жалбоподателя, че е
разпространявало гориво само два дни, не е относимо към горивото, налично на обекта към
момента на проверката, тъй като преди посочената от жалбоподател доставка на
11.12.2021г. на течното гориво има и наличности от други доставки на гориво.
2. Неправилно е твърдението, че при процесната проверка е констатирано нарушение за
първи път. С молба с наш № 84-03-21-(5)/10.10.2022 г. сме представили доказателства,
че спрямо „Еко България“ ЕАД са налагани и други имуществени санкции за
извършени нарушения на ЗЧАВ, а именно:
1. Наказателно постановление №КГ - 1601/23.03.2016 г. на Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор за извършено нарушение на чл.8 ал.2 от
ЗЧАВ вр. чл. 6 т.1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, необжалвано и влязло в сила
на 06.04.2016 г.
2. Наказателно постановление №КГ- 2046/20.07.2017 г. на заместник - председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за нарушение на чл 8 ал.2 от
ЗЧАВ вр. чл. 6 т.2, Приложение№ 2 от НИКТГУРНТК, необжалвано и влязло в сила
на 11.07.2017 г.
2. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че същият разполага с Декларация
за съответствие №13172/19.11.2021 г., издадена от „Инса Ойл“ ЕООД, за партида
№5054/19.11.2021г., Експедиционна бележка №242145/11.12.2021 г. и Товаро-
разтоварни бележки №8666814/11.12.2021 г. и №8666815/11.12.2021 г. и ги е
предоставил на контролните органи следва да се посочи, че това обстоятелство не
доказва, че процесното гориво, за което е издадено наказателното постановление,
отговаря на изискванията за качество. На основание чл. 186 ал.1 т.4 от ЗЧАВ лицата,
които разпространяват течни горива, са длъжни да предоставят на контролните
органи по чл. 306 копие от декларацията за съответствие по т. 2 (за съответствие
на разпространяваната партида с гориво) или заверено копие по т. 3.
От момента на постъпване на горивото на обекта, придружено с Декларация за
съответствие, същото става собственост на лицето, стопанисващо обекта, следователно и е
административнонаказателно отговорно при установяване на отклонение от нормата за
21
качество, каквото е установено в настоящия случай след проведени изпитвания. Следва да
се посочи, че отговорността на дружеството е обективна, безвиновна.
Наличието на изрядна документация не освобождава от задължение крайният
разпространител да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с
изискванията за качество. Това задължение е функция от задължението му да
разпространява течни горива, които отговарят на всички изисквания за качество, определени
в Наредбата, поради което се отъждествява с него по съдържание и предмет. В този смисъл е
и санкционна норма на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Към момента на извършване на проверката и
установяване на нарушението, дейността на жалбоподателя е подчинена и на изискванията
на чл.18б, ал.З, т.1 от ЗЧАВ, според която лицата, които използват течни горива по смисъла
на този закон или са техен краен разпространител, са отговорни за съответствието на
разпространяваните или използваните от тях течни горива с изискванията за качество,
определени в Наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ. Без значение за спора е обстоятелството
каква е била евентуалната причина за променения показател, тъй като целта на законодателя
е да обезпечи разпространението на течни горива, които да отговарят на съответните
нормативни изисквания за качество и без правно значение за целите на административната
отговорност са причините, довели до несъответствието на разпространяваното гориво с тези
изисквания, т.е. отговорността е обективна. Също така, отговорността на търговеца е
безвиновна и за да бъде ангажирана е достатьчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай (така Решение №
1008 от 03.08.2022 г. по КАНД № 930/2022 г. на Административен съд - Бургас и др.).
Неотносимо към административнонаказателната отговорност е твърдението, че не са
настъпили вредни последици за крайните потребители. Нарушението е формално, на
просто извършване, като е неотносимо към преценката му налице ли са вреди. Отделно
от това, само по себе си обстоятелството, че от нарушението /формално по своя характер/ не
са произтекли вредни последици, не е достатьчно същото да бъде определено като
"маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9 от ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което да
обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН (РЕШЕНИЕ № 100 ОТ
2022. Г. ПО А. Н. Д. № 63/2022 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА).
Още повече, следва да се посочи, че в настоящия случай проверката на 13.12.2021 г. е
извършена ПО СИГНАЛ, видно от протокол № Хс- 0063/13.12.2021 г.
Необходимо е да се отбележи, че на едно от важните места е значимостта на
охраняваните обществени отношения, свързани с опазване здравето на хората и на тяхното
потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и
културните ценности. Вероятността от вредни въздействия, както и предотвратяване
настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на
атмосферния въздух, са обусловили законодателното разрешение, разпространението на
течни горива несъответстващи на определени показатели за качество да бъде предвидено
като противоправно и обществено опасно, съставомерно деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ.
Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ДАМТН за
настоящата инстанция, съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
22
Възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК:
Моли, в случай, че насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение над
установените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и Наредба за заплащането на правната помощ минимални размери, да се
намали същото до установения в горецитираните наредби минимум. Моли в случай, че
насрещната страна претендира юрисконсултско възнаграждение и в случай, че уважите
искането за разноски, моли да се определите в минимален размер.
Предвид изложеното АНО,чрез процесуалния си представител, моли да остави без
уважение жалбата и да се потвърдите обжалваното НП като законосъобразно, правилно и
обосновано.
Районна прокуратура-Сливен не изразява становище по жалбата.
В проведените открити съдебни заседания и в заседанието по съществото на делото
се явява единствено процесуален представител на жалбоподателя-адв.М.И..Същата заяви,че
поддържа жалбата и представи писмено становище/защита. Моли, след като се вземат
предвид доводите, изложени в подадената жалба, в хода на откритите съдебни заседания,
както и в настоящата писмена защита, да се постанови решение, с което да се уважи
депозираната жалба срещу Наказателно постановление № КГ-2451 от 19.08.2022 г.,
издадено от Е.С.С., Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор („Наказателното постановление“).Моли да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
1. По делото безспорно се установило, че контролиращите органи са извършили
нарушение при осъществяване на процедурата по пробовземане.
2.
1. По делото безспорно се установи, че на първо място контролните органи са
допуснали съществено нарушение за започване на проверка за контрол на
качеството на течните горива. Видно от свидетелските показания на г-жа Р.И.И.-
С., управител на бензиностанция „Еко“, находяща се на АМ „Тракия“, 243 км
(„Бензиностанция Еко“), отразени в Протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 18.01.2023 г., проверката е започната по сигнал на клиент.
2. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(„НИКТГУРНТК“) проверките за контрол на качеството на течните горива се
„извършват планово и по сигнали на физически и юридически лица“. В
настоящият случай контролните органи твърдят, че проверката е започната по
сигнал, като, видно от показанията на свидетеля г- жа И., не са представени
доказателства, че въпросния клиент изобщо е зареждал гориво от
бензиностанция „Еко“.
3. В подкрепа на аргумента, че длъжностните лице, извършващи проверката,
трябва да представят доказателство, че е налице подаден сигнал и е налице
валидно основание за започване на проверката,била и константата съдебна
[3]
практика. Съгласно посочената практика проверката по сигнал се
удостоверява чрез представяне на касов бон за зареждане от съответната
бензиностанция, образуване на докладни при контролния орган или по друг
надлежен начин.
4. На второ място също така се установило, че контролните органи са
извършили нарушение при осъществяване на процедурата по пробовземане.
23
Видно от свидетелските показания на г-жа И., отразени в Протокол от открито
съдебно заседание, проведено на 18.01.2023 г., при наливане на горивото от
проверяваната колонка органите по проверката „ промиха, но промиха с
изключително малко количество всеки един съд ", а също и „ не са почиствали всеки
накрайник“.
5. Както вече посочихме и в Жалба с вх. № 84-03-21( 1)/13.09.2022 г., съгласно
изискванията, посочени в чл. 17 и чл. 18 на НИКТГУРНТК, в това число
изискванията в т. 6 на стандарт БДС EN 14275 и изискванията в т. 7.2 на
стандарта БДС EN ISO 3170 по този начин длъжностните лица, извършващи
проверката, са допуснали възможност за наличие в съдовете на вещества, които
да променят физико-химичните характеристики на взетите проби, включително
и количеството на химическите съединения, които съдържат кислород. Видно от
представения по делото Протокол № Хс-0063/13.12.2021 г. и свидетелските
показания на г-жа И., контролните органи не са спазили методиката на
пробовземане, уредена в посочените по-горе актове.
6. С допуснатите съществени нарушения от страна на контролните органи
възниквала възможността за замърсяване на пробите. Ето защо представените
резултати от изследваните арбитражни проби не можело да бъдат взети предвид
като основание за допуснато административно нарушение от страна на
бензиностанция „Еко“, вследствие на което издаденото Наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на съществени
процедурни изисквания.
3. Установило се, че пробата е била компрометирана, поради обстоятелството, че
същата не е била транспортирана коректно.
1. Съгласно чл. 21 от НИКТГУРНТК ,Jlpo6ume от автомобилни бензини се
вземат в
предварително охладени съдове и се транспортират , като се вземат мерки за охлаждането им. "
Видно от свидетелските показания на г-жа Е. Д. Д., актосъставител и служител на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор („ДАМТН“ или „Агенцията“), отразени в
Протокол от открито съдебно заседание, проведено на 16.11.2022 г., пробите са
транспортирани от бензиностанция „Еко“ до лабораторията в гр. София, чрез куриерска
фирма „Ин Тайм“ ООД, ЕИК *********. Обстоятелството се потвърждава също и с писмо
от ДАМТН до Районен съд - Нова Загора с вх. № 84-03-21(9)/06.12.2022 г., с което се
представя товарителница № *********.
1.
2. С писмо от „Ин Таим“ ООД до Районен съд - Нова Загора с изх. №
21745/06.02.2023 г. фирмата доставчик уточнява, че куриерската услуга, избрана
за пратката, не включва транспортиране и съхранение при определен
температурен режим. Още повече в писмото е направено и допълнителното
уточнение, че фирма „Ин Таим“ не разполага с разрешение за транспортиране на
проби, съдържащи автомобилен бензин RON 95, а използва подизпълнители при
пренасянето на подобни вещества, като липсва информация в настоящия случай
да е използван такъв подизпълнител.
3. Както е посочено в Заключение за съдебно-химическа експертиза с Вх. №
1128/07.03.2023 г. („Заключението“), стандарт БДС EN ISO 3170 въвежда
изисквания относно температурното съхранение и транспортиране на проби,
като в зависимост от атмосферните условия и средата на пробовземане трябва да
бъдат спазени част или всички тези условия. Съгласно Заключението на вещото
лице пробата е взета при нарушение на изискванията на стандартите за вземане
на проби по отношение избягване и предотвратяване на изпарението на леки
фракции от бензина, а именно липса на информация за температурното
съхранение на пробите.
4. В т. 5 от Заключението е изведен извод, че е практически невъзможно
продължителността на изстудяването да е запазено до дни преди
транспортирането. Също така се посочва, че при липса на техническо
температурно съхранение, пробата е претърпяла физични отклонения.
В настоящия случай имало съществено нарушение на процедурата по транспортиране на
арбитражните проби, уредена в НИКТГУРНТК и стандарт БДС EN ISO 3170. Ето защо
считаме, че чл. 21 не е спазен и получените в лабораториите резултати след изпитване на
[4]
пробата не съответстват на действителните дестилационни характеристики на горивото.
4. Установи се, че са налице нарушения при изпитване на контролната проба.
24
1. По делото безспорно се установи, че са допуснати съществени нарушения в
процеса на изпитване на взетите от бензиностанция „Еко“ проби. Както е
посочено в т. 5 от Заключението несъответствието на горивото с изискванията за
качество не е доказано еднозначно.
2. Съгласно т. 18 от Заключението са налице нарушения при провеждане на
арбитражната процедура на проби, приключили изпитванията с Протокол № С-
0423/15.12.2021 г. и с Протокол от 17.02.2022 г., вероятно поради неспазване на
изискванията за изследване на бензинови проби, уредени в стандарт БДС EN ISO
22854.
3. Както се посочва т. 3 от Заключението, за да бъде отразен обективен
резултат от
лабораторното изпитване по стандарт БДС EN ISO 22854, трябва да бъде спазена
методиката на пробовземане, уредена в стандарт БДС EN ISO 3170. Както вече посочихме,
са налице недвусмислено доказани нарушения при пробовземансто на място в
бензиностанция „Еко“ от страна на контролните органи. Още повече вещото лице извежда в
Заключението, по-точно в края на т.2, че абсолютно е налице нарушение на изискванията на
стандартите на вземане на проба.
5.
1. На първо място се установи, че при изваждане на съдовете от охладеният с
лед изолиращ съд и тъй като те са тънкостенни, то ефектът от предварителното
охлаждане в изолиращия съд в момента на наливаме на пробата е „безвъзвратно
загубен“ (т. 2, пар. 14 от Заключението). Съгласно т. 8.2.2 на стандарт БДС EN
ISO 22854 препоръчителната температура при вземане и съхранение на пробата
е между 0 °С и 5 °С, като ако това ограничение не бъде спазено, то взетата проба
не е представителна и не е годна за изпитване в лабораторни условия.
2. Още повече се посочва, че при по-висока от предвидената температура
бензинът започва да се изпарява и част от пробата остава в течно
състояние,докато друга се преобразува в газообразно състояние. Въпреки че
молекулният им състав не се променя, в заключението се сочи, че има промяна в
енергетичното им състояние. Не случайно стандарт БДС EN ISO 3170 извежда
препоръчителни мерки за предотвратяване на изпарението на леки фракции - за
да има доказателствена тежест пробата не бива да бъде компрометирана, а
загубата на леки фракции очевидно е основание да се счита, че са налице загуби
на физико-химичните й качества.
3. В подкрепа на аргумента за важността на охлаждане на взетите
бензинови проби е и съдебната практика, която по безспорен начин
констатира, че е допуснато загуба на леки фракции от бензина, тъй като не е
спазено изискването за охлаждането им и отбиране с използване на удължител,
[5]
което неминуемо е оказало влияние върху резултатите при изпитването
4. На второ място пробите са взети на 13.12.2021 г., като първата от тях е
изследвана на 15.12.2021 г., а втората на 17.02.2022 г. Както сочи и вещото лице
съществуват основателни съмнения относно неспазване на изискванията на
стандарт БДС EN ISO 3170. Съгласно стандарта се налага да бъдат спазени някои
или всички мерки за пробовземане и транспортиране, изброени подробно в т.
7.2.3.2. Именно в края на т. 2 от заключението се достига до извод, че периода
между вземането на първата проба и изпитването й са налице предпоставки за
нарушаване физико-химичните й качества. Още повече, както споменахме и по-
горе, не са спазени и изискванията за транспортиране, с които да бъде
гарантирано, че няма да бъде допуснато компрометиране на взетите проби. Ето
защо смятаме, че резултатите от изследваните от страна на контролните органи
проби не са обективни, поради допуснатите съществени нарушения, и не могат
да бъдат основание за издаване на Наказателно постановление и налагане на
имуществена санкция - нарушение на е установено.
5. На следващо място трябва да се спомене и допълнително утежняващото и
компрометиращо резултата обстоятелство при изследване на третата проба, а
именно че тя е изследвана на 09.06.2022 г., 4 дни преди изтичане на срока й на
годност. Както се сочи в т. 7 от Заключението, изпитването проведено
непосредствено преди изтичане на административно наложения срок на годност
на пробата е със съмнителна стойност.
25
6. В условията на евентуалност, в случай че съда прецени, че е налице констатирано
нарушение, то адв.И. моли съда да съобрази аргументите за малозначителност на
деянието.
5. В случай че се приеме, че наложената от наказващия орган санкция е по
повод действително извършено нарушение, то по делото безспорно се установи,
че санкцията се явява твърде тежка за жалбоподателя и несъобразена е
обстоятелството, че налагането й осъществява отрицателното въздействие
вместо целите на административното наказание. Наказващият орган е нарушил
ЗАНН като не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
6. В конкретния случай, компетентният орган не е отчел степента и тежестта
на извършеното нарушение - не е отграничил конкретното нарушение от
визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал
един незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като са налице множество
смекчаващи обстоятелства, които органът е следвало да съобрази при налагане
на санкцията.
7. Счита се, че когато контролиращият орган не е направил подробен анализ,
че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице и е издал санкциониращ акт в
противоречие със закона и същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. В този смисъл е и Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007
г. по тълк. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, съгласно което преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, поради което изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност на деянието ангажиране на административно-наказателна репресия
спрямо дееца.
8. Моли да се присъдят сторените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът установява следната фактическа
обстановка:
Видно от заповед № А-114/14.02.2020г.и последваща такава №А-
115/11.03.2022г.издадени от Председателя на ДАМТН главни инспектори Е. Д. и Д. И.-
месторабота гр.Хасково са оправомощени да извършват проверки,съставят АУАН и т.н.във
връзка с качеството на течните горива по ЗЧАВ и НИКТГУРНТК.С друга заповед А-
114/11.03.2022г.на Председателя на ДАМТН издателя на процесното НП е оправомощен да
издава НП.
На 13.12.2021г.,е била извършена проверка в обект Бензиностанция „ЕКО“ 1195
(1095), находяща се в с. Езеро, АМ Тракия 243 км, местност „Дрянова могила“, общ. Нова
Загора, обл. Сливен, управляван от „ЕКО България“ ЕАД. Проверката е извършена гл.
инспектор Д. И. и свидетеля- гл. инспектор Е. Д./актосъставител/ от Главна дирекция
„Контрол на качеството на течните горива“ („ГД ККТГ“), Регионален отдел проверка и
контрол на качеството на течните горива южна България.
Контролиращите органи установяват, че в обекта се предлага течно гориво-
автомобилен бензин RON 95, за който жалбоподателят представя документи, съобразно
НИКТГУРНТК, както следва: (i)декларация за съответствие с изискванията за качество №
13172/19.11.2021 г.,издадена от „Инса Ойл“ ЕООД за партида № 5054/19.11.2021 г. (Н)
експедиционна бележка № 242145/11.12.2021 г. и товаро-разтоварни бележки №
8666814/11.12.2021 г. и № 8666815/11.12.2021 г. за доставено количество течно гориво в
размер на 3 463,0 L от общото количество 10 460,0 L.
С Протокол за проверка КП-0687/13.12.2021г. и вземане на проба от течно гориво №
Хс-0063/13.12.2021 г., е взета контролна проба от горивото от дозиращия накрайник на
бензиноколонка № 3, с помощта на удължител за автомобилен бензин RON 95, свързан с
бензиноколонката. Взети са 6 броя контролни проби в метални съдове за еднократна
употреба.Видно от КП-0687/15.12.2021г.в ГД ККТГ е заключила,че процесното течно
гориво не съответства на изискванията на Приложение 1 от Наредбата.
Свидетелката Е. Д. заяви в с.з.,че съставения протокол от проверката се пише по
предварително определена бланка.Потвърждава процедурата/начина на вземане на
пробите,така както е описана в протокола и констатациите от самата проверка.Свидетелката
26
заяви,че не е запозната с по-нататъшните действия,в това число и с арбитражната
процедура.Нейните задължения се изчерпват до вземането на пробите,което трябва да стори
съобразно законовите изисквания.Всички изисквания били спазени точно при
пробовземането.Относно транспортирането свидетелката заявява,че една от пробите е
останала в обекта,а другите 5 броя са поставени в хладилната чанта и оттам в техния
автомобил,разполагащ с хладилен шкаф,намиращ се в багажника.Процесният АУАН е
съставила на основание резултата от арбитражните проби и поради спазването на сроковете
за съставянето му.
Св.Т. е присъствала при съставянето на АУАН,при което не е присъствал
представител на дружеството-жалбоподател.
По делото като свидетел бе разпитана и управителя на бензиностанцията-Р. И.-
С..заявява,че поискала от проверяващите касовия бон на клиента подал сигнала,но такъв не
и бил представен,за да се увери,че клиента е зареждал на същата бензиностанция и същата
колонка.Потвърждава,че пробите са били взети от колонка №3.Проверяващите изкарали от
автомобила хладилна чанта и не знае дали автомобила разполага с
охладител.Проверяващите не били мерили температурата,източили 4 литра през пистолета и
след това промили съдовете с по около 100 милилитра гориво.Не били тръскали съдовете,а
само сипали горивото и обратно го излели навън.Не били почиствали всеки накрайник,в
противен случай щяло да и направи впечатление.Затворили бутилките,които били
етикетирани и ги поставили в автомобила,който нямал хладилна камера,бил обикновен
автомобил.
С писмо с изх. № 84-01-1033/16.12.2021 г., от ДАМТН, жалбоподателят е уведомен за
резултата на изпитването, съдържащ се в Протокол за изпитване №С-0423/15.12.2021 г. и
Констативен протокол за съдържание на течно гориво с изискванията за качество № КП-
0687/15.12.2021 г. Съгласно документите, една от контролните проби е предадена за анализ
в стационарна акредитирана лаборатория Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки“ към ДАМТН, ГД ККГТ - гр. София. Резултатът установява, че
предлаганото течно гориво Автомобилен бензин RON 95 не съответства на изискванията на
чл. 6, т. 1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, в раздел „Съдържание на кислород “ % (т/т)
" - горивото е със съдържание на кислород над 3,7% (m/m) при норма максимум 3,7 %
(m/m), от което следвал извода, че резултатът е над обхвата на нормата в Приложение 1 от
Наредбата. Сочи се, че стандарт БДС EN ISO 4259-2 „ Нефтопродукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за измерване и на резултатите- Част 2: Тълкуване и приложение
на данните за прецизност относно методите на изпитване" не може да бъде приложен,
поради липса на точна стойност за показателя в протокола от изпитване.
Тъй като в посочения в т. 1.7 от протокола за изпитване не е посочена точна стойност, въз
основа, на която да се приложат критериите за прецизност на стандарт БДС EN ISO 4259-2,
Еко България било принудено да започне процедура по оспорване на резултата от
изпитването.
На 21.12.2021г., с писмо до ДАМТН, вх. № 84-01-1033-
3/21.12.2021г.жалбоподателят уведомява ДАМТН, че стартира процедура по оспорване на
резултата, съгласно чл. ЗОв, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ по показател „Съдържание на кислород", вр.
с чл. 20, ал. 1, от НИКТГУРНТК. Жалбоподателят надлежно представил протокол от
изпитване № 1979СН/22.12.2021 г., с писмо вх. № 84-01-1033-4/29.12.2021г., изготвена от
акредитиран изпитвателен център „СЕЙБОЛТ-БЪЛГАРИЯ“, гр. Бургас. Тъй като към
16.12.2021 г., влиза в сила нов вариант на стандарта, а именно БДС EN ISO 22854:2021, в
която версия е променен обхвата на стандарта за Общо съдържание на кислород % (m/m):
„от 1,5 % до 3,7 %“ се променя на „от 1,5 % до 12,32 %“, Еко България заявява повторно
лабораторно изпитване от „СЕЙБОЛТ-БЪЛГАРИЯ“, гр. Бургас. В резултат от изпитването е
издаден Протокол от изпитване № К 1979СН/25.01.2022 г., който изцяло заменя Протокол №
1979СН/22.12.2021 г. Съгласно втория резултат от изпитването съдържащият се кислород се
27
равнява на 3,67% (m/m), поради което бензинът съответства на изискванията за
качество по показател „Съдържание на кислород“ % (т/т)“. С писмо с вх. № на ДАМТН
84-01-1033-6/27.01.2022 г., коригираният резултат е предоставен на контролните органи.
След разменена кореспонденция между страните, стартира процедура по изпитване
на арбитражни проби от течното гориво (писмо вх. № 84-01-1033-5 от 18.01.2022 г.).
Арбитражно изпитване е проведено на 17.02.2022 г., като е съставен Протокол за изпитване
№ 1159/17.02.2022 г. В протоколът отново не се сочи конкретна стойност, а единствено се
констатира, че съдържанието на кислород е над 3,7 % (m/m). Лабораторията СЖС не е
приложила новия стандарт БДС EN ISO 22854:2021 за констатиране на количествата
съдържание на кислород до 12,32 % (m/m). Поради това, лабораторията СЖС е заявила, че
има готовност да проведе ново изпитване върху проба от същия бензин по новия вариант на
стандарта. Изпитването се провежда отново на 09.06.2022 г., в същата лаборатория. Видно
от протокол №3896/09.06.2022г. резултата от пробата е 3.98/плюс,минус 0.08/.
Първоначално е изпратена покана,но след нея е изпратена втора такава.Видно от
покана с изх.№84-00-4-1/18.02.2022г.ДАМТН я е изпратила до дружеството-нарушител за
явяване на 11.03.2022г. в гр.Хасково,в ДАМТН-регионален център, за съставяне и връчване
на процесния АУАН
АУАН е издаден на 11.03.2022 г.,заради установеното нарушение-несъответствие
на бензинът с изискванията за качеството по показател „Съдържание на кислород %/м/м/, в
отсъствие на представител на нарушителя, без да се изчака повторния анализ и да се
финализира арбитражната процедура, като се сочи следното: Порадu липсата на резултат
от изпитването на арбитражна проба към момента на съставяне на акта резултатът от
заключението на Констативен протокол № КП-0687/15.12.2021 г., с установено
несъответствие с изискванията, съгласно чл. 6, ал. 1, Приложение N° 1 от НИКТГУРНТК,
се счита за окончателен. “.АУАН е получен от нарушителя.
С възражение, жалбоподателят оспорва АУАН, като съставен при допуснати
процесуални нарушения в хода на администартивнонаказателното производство и
несъобразен с нормата на чл. 28, б. „А“ от ЗАНН.
На 19.08.2022г., контролиращият орган- ДАМТН издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 10 000,00 лева, както да заплати сумата в размер на
435,00 лева за направени разходи по вземане и изпитване на проби.АНО се позовава в НП
вече на резултат на експертиза от 13.06.2022г.,а не както е посочено в АУАН-по-раншните
резултати.
Тъй като от събраните гласни и писмени доказателства възникнаха съмнения
относно транспортирането на пробите с гориво се събраха допълнително писмени
доказателства,в опит да се изясни този въпрос.Видно от писмо на АНО до съда изх.№84-03-
21-/9/ /06.12.2022г.транспортирането на 5 броя- три броя контролна и 2 броя арбитражна
проба от течно гориво-Гориво за дизелови двигатели,взети с Протокол № Хс-
0063/13.12.2021г. от процесния обект,за предаване и изпитване в Сектор“Стационарна
лаборатория-София към ГД ККТГ при ДАМТН е извършено с куриерска услуга по сключен
Договор с фирма „Ин тайм“ООД.Услугата се състои в приемане,пренасяне и доставка на
пратки,съдържащи проби от течни горива,съгл.изискванията на европейски и национални
изисквания,относно транспортирането на запалими продукти,като ги пази в количествено и
качествено отношение от момента на приемането им до момента на доставянето им.По
време на транспорта,съдовете с взетата проба се съхраняват в запечатана хладилна чанта с
охладител.Към писмото са приложени заверено копие на придружително писмо с
товарителница № *********/13.12.2021 за пратката от Хасково до София и заверено копие
28
от разпечатка на опис на пратките през м.декември 2022г.от „Ин тайм“ООД.
В тази връзка се изиска съответната допълнителна информация и от
дружеството,транспортиращо пратката с пробите.“Ин тайм“ООД гр.София отговаря на съда
в писмо изх№21Т45/06.02.2023г.следното:Пратката,придружена с товарителница с
№********* е куриерска пратка.Куриерската услуга избрана за посочената пратка не
включва транспортиране и съхранение при определен температурен режим.Пратката е била
транспортирана от автомобил,който не е разполагал със специализирано хладилно
отделение.Във всички случаи,когато е необходимо осигуряване на температурно съхранение
по време на транспорт на пратките в мрежата на дружеството,подателя/изпращача/ е длъжен
да осигури пратките да бъдат в подходяща термоопаковка,гарантираща необходимите
температурни нива в срока на избраната от негова страна основна услуга.Практиката при
приемане с проби от горива с подател ДАМТН показва,че обичайно същите се
транспортират в хладилни чанти,в които са поставени етикетирани пломбирани метални
кутии с проби от горивата,както и охладители за поддържане на температурата на
пробите.“Ин тайм“ООД НЕ РАЗПОЛАГА с разрешение/лицензия за транспортиране на
проби,съдържащи автомобилен бензин,RON 95.При транспортирането на вещества и
предмети с клас на опасност по Европейска спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе или друг действащ нормативен акт,дружеството ползва подизпълнители,
разполагащи с необходимите разрешителни/лицензии.
Въпреки възраженията на АНО съдът уважи искането на жалбоподателя да назначи
по делото вещо лице,което да отговори на поставените въпроси.В приетото от съда
заключение по делото, изготвено и защитавано в открито съдебно заседание от вещото лице
Д. П.-Н.,което съдът намира за пълно,точно и безпристрастно е със следното съдържание:
1. ЗАДАЧА НА ЕКСПЕРТИЗАТА:
1. Какво представлява общото съдържание на кислород в горивата и как се изчислява
съдържанието на кислород % (т/т)?
2. Кои стандарти за вземане на проба от лесно изпаряеми течни горива, като
Автомобилни бензини, следва да се спазват е цел предотвратяване изпарение и загуба
на леки фракции? В настоящия случай, при вземане на пробата от Автомобилен
бензин RON 95, същата взета ли е съобразно стандартите?
3. Какви са изискванията на стандарт БДС EN ISO 22854 за вземане на проба от
Автомобилен бензин RON 95 - старият и новият вариант на стандарта след 16.12.2021
год.?
4. Има ли възможност за промяна и отклонение на лабораторните резултати при
изпитване на проба от Автомобилен бензин RON 95, която не е взета като се спазват
изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170? Кои показатели за качество се променят
при допуснато изпарение на леки фракции?
5. Как трябва да се транспортира проба от Автомобилен бензин RON 95 до нейното
доставяне до лабораторния апарат за изпитване? Има ли информация относно
транспортирането на пробите в конкретния случай? В случай че такива данни са
налице, молим вещото лице да опише подробно как са били транспортирани пробите.
6. Как трябва да се съхранява проба от Автомобилен бензин RON 95? Има ли информация относно
съхранението на пробите в конкретния случай? В случай че такива данни са налице,
молим вещото лице да опише подробно как са били съхранявани пробите.
7. Какъв е срокът на съхранение на проба от Автомобилен бензин RON 95 и колко време
след нейното вземане тя е годна за изпитване в лабораторни условия? Защо е налице
29
срок за годност и кои качествени показатели в пробата сс губят при съхранението на
пробата през продължителен период от време?
8. Как се променят физико-химичните характеристики на пробата при продължително
съхранение? Как се променя количеството на кислород и съдържащите съединения в
нея и от физико-химична гледна точка? Възможно ли е да се постави точна времева
граница за годност и непригодност на пробата?
9. Възможно ли е разликата в два лабораторни резултата, получени в две различни
лаборатории през времеви интервал от четири и половина месеца да се дължи на
естествени изменения (стареене) на пробата?
10. Кога два резултата, получени в две различни лаборатории, са съвместими един спрямо
друг и кога не? Какво следва да се направи, ако резултатите не са съвместими един
спрямо друг и какво, ако са съвместими?
11. Допустимо ли е една и съща проба да бъде изпитана два пъти в една и съща
лаборатория? В конкретния случай налице ли е изпитване на проба в една и съща
лаборатория два пъти?
12. Коректно ли е записването на лабораторен резултат „над максимално допустимия (т/т) “
без обаче да се посочи точна стойност на показателя на измерен кислород в
протокола? Налице ли са изисквания в тази посока в стандарт БДС EN ISO 4259-2?
13. Налице ли са данни по делото относно качеството на контейнерите за взимане на
пробите, данни относно температурата на съдовете, съдържащи контролни проби след
проверката от ДАМТН в обект Бензиностанция „ЕКО“, провела се на 13.12.2021 г.,
налице ли са данни контролните проби да са затворени херметически, етикетирани ли
са били коректно, пломбирани ли са коректно, съгласно условията на чл. 20 от
НИКТГУРНТК?
14. В документите по настоящото дело налице ли са данни относно транспортното
средство на „Ин Тайм“, което е превозвало пробите, каква е била температурата при
превозване на пробите и спазени ли са изискванията за температура при
транспортиране на пробите?
15. В документите по настоящото дело съдържа ли се разпечатка от апарат за
дестилационни характеристики на пробата преди извършване на изпитване на
процесното гориво във връзка със съставените Протоколи за изпитване № С-
0432/15.12.2021 г., Протокол за изпитване от 17.02.2022 г. и Протокол за изпитване от
09.06.2022 г.?
16. Налице ли са данни относно начина на съхранение на пробите от датата на
пробовземането - 13.12.2021 г. до датата на последно извършената експертиза -
09.06.2022 г.? В случай че са налице - спазени ли са условията за съхранение на проби,
за да не загубят те своите физико-химичните характеристики?
17. Коректно ли е записването на лабораторен резултат „над максимално допустимия
(ш/ш)“ в Протокол № С-0423/15.12.2021 г. в ГД на ККТГ без обаче да се посочи точна
стойност на показателя на измерен кислород в протокола? Налице ли са изисквания в
тази посока в стандарт БДС EN ISO 4259-2?
18. Коректно ли са извършени, съгласно НИКТГУРНТК и приложимите стандарти,
следните изпитвания: 1/ Изпитване/експертиза, приключило с Протокол № С-
0423/15.12.2021 г. в ГД на ККТГ по показател „съдържание на кислород“; 2/
Изпитване/експертиза, приключило с Протокол от 17.02.2022 г. за изпитване на
арбитражна проба по показател „Съдържание на кислород“ от лаборатория СЖС; 3/
Изпитване/експертиза, приключило с Протокол от 09.06.2022 г. за изпитване на
арбитражна проба по показател „Съдържание на кислород“ от лаборатория СЖС.
19. Как се променят физико-химичните характеристики на пробата при продължително
съхранение? Как се променя количеството на кислород и съдържащите съединения в
нея и от физико-химична гледна точка? Възможно ли е да се постави точна времева
граница за годност и непригодност на пробата? В настоящия случай възможно ли е
при изпитване завършило с Протокол от 09.06.2022 г. (6 месеца след пробовзимането)
пробата да е загубила своите физико-химичните характеристики?
30
II. ДОКУМЕНТИ И НОРМАТИВНА БАЗА:
1. Протокол № Хс - 0063/13.12.2021 год. за проверка и вземане на проба от течно
гориво;
2. Протокол от изпитване № С - 0423/15.12.2021 год., от Стационарна лаборатория
София на ДАМТН;
3. Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №
КП-0687/15.12.2021 год. на ДАМТН, ГД ККТГ;
4. Протокол от изпитване № К 1979СН/25.01.2022 год. от Изпитвателен център
„Сейболт-България“ към „Сейболт-България“ ЕООД гр. Бургас;
5. Протокол от изпитване № 1159/17.02.2022 год. от Изпитвателна лаборатория за горива
СЖС гр. Бургас;
6. Протокол от изпитване № 3896/09.06.2022 год. от Изпитвателна лаборатория за горива
СЖС гр. Бургас;
7. Български държавен стандарт БДС EN ISO 22854 „Течни нефтопродукти. Определяне
съдържанието на въглеводородните групи и кислородсъдържащите съединения в
автомобилен бензин и в автомобилно гориво етанол (Е85). Метод на многомерна
газова хроматография.“
8. Български държавен стандарт БДС EN 228 „Автомобилни горива. Бензин, не
съдържащ олово. Изисквания и методи за изпитване“
9. Български държавен стандарт БДС EN 14275 "Автомобилни горива. Оценяване
качеството на бензина и горивото в дизеловите двигатели. Вземане на проби гориво от
дозаторните помпи на бензиностанция и други търговски обекти."
10. Български държавен стандарт БДС EN ISO 3170 "Течни нефтопродукти. Ръчно
вземане на проби."
11. Български държавен стандарт БДС EN ISO 4259-2 "Нефтопродукти и сродни
продукти. Прецизност на методите за изпитване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване. Изменение 1“
12. Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина
за техния контрол, Обн. ДВ.бр.66 от 25 юли 2003г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 25 Август
2020г.
3. КОНСТАТИВНО-СЪОБРАЗИТЕЛНА ЧАСТ:
По въпрос 1: Какво представлява общото съдържание на кислород в горивата и как се
изчислява съдържанието на кислород % (ш/ш)?
Кислород не се съдържа във всички течни горива. Наличие на кислород и кислород
съдържащи съединения има в бензините, включително автомобилните бензини (има и други
бензини - напр. авиационни).
Автомобилните бензини са смес от въглеводороди. Обща характеристика на тези
въглеводороди е, че тяхната температура на кипене е до 210 С, само за тези от тях, които
съответстват на изискванията за качество. Част от тези въглеводороди в състава на
автомобилните бензини съдържат кислород в молекулата си. Например, етилов алкохол
(С2Н5ОН), метанол (СНзОН), изо-пропилов алкохол (i- С3Н7ОН), метил-третичен-бутил-
етер (С5Н12О) и др.
Общото съдържание на кислород е сума от наличието на кислород във всеки един от
индивидуалните въглеводороди в бензините, които са присъединили кислород в молекулата
си.
По метода на газ-хроматографията се определя наличността в бензина в % (m/m) на всеки
един отделен въглеводород, съдържащ кислород. Кислородът е само част от масата на
въглеводорода, който го съдържа. Както беше подчертано, общото съдържание на кислород
в автомобилните бензини представлява сума от наличността на кислород във всеки един
въглеводород съдържащ кислород, изразен в масови проценти % (m/m).
В случая, за определяне общото съдържание на кислород е използван газ-хроматограф, с
помощта на който се прилага метод за многомерна газова хроматография по БДС EN ISO
22854.
31
Принципът е следният: Пробата автомобилен бензин, която ще се изпитва се разделя на
въглеводородни групи чрез използване на газ-хроматографски колони. Пробата се
инжектира в системата на газ-хроматографа и след изпаряването й се разделя на различни
групи. Регистрирането на групите се извършва чрез пламъчно-йонизационен детектор.
В процеса на извършване на изпитването, в различно време, пламъчно-йонизационния
детектор регистрира отклик от апарата и се появяват пикове. Височината на пиковете се
измерва в пикоампери и се регистрира от пламъчно-йонизационния детектор.
Масовата концентрация (наличие в бензина) на всяко регистрирано съединение или
въглеводородна група се определя с помощта на относителни коефициенти на отклик към
площта на регистрираните пикове и последващо нормализиране към 100 %.
Пиковете имат широчина при основата си и височина. Широчината и височината се
използват за изчисляване на площта на пиковете.
За изчисленията се прилага общата площ на пиковете. Пиковете се появяват и са подредени
във времето съгласно присъствието им в групите. В таблици са дадени относителните
коефициенти на отклик за отделните групи и за кислород съдържащите. След коригиране с
относителните коефициенти на отклик масовия дял за всички групи се изчислява и
нормализира към 100 %(ш/ш).
Теоретичните относителни коефициенти на отклик се изчисляват за броя въглеродни атоми
на отделната въглеводородна група, включително и за групите на кислород съдържащите
съединения. Кислород съдържащите съединения са групирани в две групи. Първата група е
групата на етерите, за която пламъчно-йонизационния детектор засича отклик за
индивидуалните въглеводороди в групата между 12 min и 17 min. Втората група е групата на
алкохолите, но в тази група може да има и някои етери. Тя се засича от пламъчно-
йонизационния детектор в периода между 31 min и 35 min.
Общото съдържание на кислород в бензините в %(m/m) се изчислява като сума от теглото
на всички кислородни атоми съдържащи се в отделните детектирани в бензина кислород
съдържащи съединения по формула, която отчита броя на кислородните атоми в молекулата
и атомната маса на кислорода в g/mol. (Атомната маса на кислорода е 16,000)
По въпрос 2: Кои стандарти за вземане на проба от лесно изпаряеми течни горива, като
Автомобилни бензини, следва да се спазват с цел предотвратяване изпарение и загуба на
леки фракции? В настоящия случай, при вземане на пробата от Автомобилен бензин RON
95, същата взета ли е съобразно стандартите?
При вземането на проба от летлив продукт, нейното манипулиране, транспортиране и
съхранение не трябва да се допуска изпарение и загубата на леки фракции. Допуснато едно
такова изпарение и загуба на леки фракции води до промяна на физико-химичните
характеристики на летливия продукт и при последващо изпитване в лаборатория се
получават резултати, които не са идентични с физико-химичните характеристики на
продукта, от който е взета пробата. В такъв случай лабораторните резултати нямат
доказателствена стойност и не могат да се използват за оценка на качествата на летливия продукт.
Изискванията за качеството на Автомобилните бензини и методите, по които се изпитват
проби от тях са посочени в БДС EN 228 „Автомобилни горива. Бензин, не съдържащ олово.
Изисквания и методи за изпитване“, Националното приложение към БДС EN 228/NA и
Приложение 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол (Наредбата).
При вземане на проба от лесно изпаряеми течни горива като Автомобилни бензини
длъжностните лица, вземащи пробата са длъжни да извършват тази дейност в съответствие с
изискванията на Наредбата, като се спазват съответните стандарти.
Чрез чл. 12, ал. 6, т. 2, б. “а“ от Наредбата се въвежда изискването разпространявания бензин
от съответната точка на разпространение (пистолет на бензиноколонка) да съответства на
изискванията на БДС EN 228. Изискването е посочено в NA т. 2.2.1 към БДС EN 228
„Маркиране на помпи“: „за целите на този български стандарт на всяка дозираща помпа или съд,
32
използван за доставяне на автомобилен бензин до потребителите, трябва да се маркира определена
1
информация" . Каква трябва да бъде тази информация е посочено в NA т. 2.2.1.2, б. „с“:
„.маркирайки БДС EN 228, продавачът декларира, че продуктът отговаря на изискванията определени в
стандарт БДС EN 228“. Едно от изискванията на стандарт БДС EN 228 е пробата от
автомобилен бензин да се вземе спазвайки изискванията на БДС EN ISO 3170.
Чрез чл. 18, ал. 1 от Наредбата се въвежда изискването проби от течни горива от
бензиноколонки да се вземат съгласно БДС EN14275 „Автомобилни горива. Оценяване
качеството на бензина и горивото за дизелови двигатели. Вземане на проби гориво от
дозаторните помпи на бензиностанция и други търговски обекти.“.
Стандарт БДС EN 14275 е с ограничено действие, защото се отнася до разпространяване на
бензиноколонки само на бензин и гориво за дизелови двигатели. В практиката се срещат и
други течни горива, които се разпространяват на бензиноколонки, свързани с резервоари,
като горива за извън пътна техника и трактори, някои видове горива за отопление и др. За
вземане на проби от тези горива стандарт БДС EN 14275 е неприложим.
Стандарт БДС EN 228 е универсален и приложим за вземане на проби от всички видове
течни горива. В този смисъл би трябвало да е водещ и неговите изисквания и нормативи да
са с приоритет.
Стандарт БДС EN 228, чрез т.З „Вземане на проби“ въвежда изискването пробите да се
вземат както е описано в стандарт БДС EN ISO 3170 „Течни нефтопродукти. Ръчно вземане на
проби“ или стандарт БДС EN ISO 3171. Настоящата Експертиза няма да се спира на
изискванията, които въвежда стандарт БДС EN ISO 3171, защото този стандарт се отнася до
автоматично вземане на проби от тръбопроводи, а разглеждания случай не е такъв.
Стандарт БДС EN 228 (т.З) регламентира, че пробите от течни горива трябва да се вземат
както е описано в стандарт БДС EN ISO 3170 и/или в съответствие с изискванията на
националните стандарти или нормативните актове за вземане на проби от бензин, не
съдържащ олово. Националните изисквания трябва да са дадени подробно или да бъдат
позовани в Национално приложение към този европейски стандарт БДС EN 228. Няма
подробно дадени национални изисквания, които да изискват прилагане на друг стандарт за
вземане на проби, освен БДС EN ISO 3170.
Налице е Национално приложение на стандарт БДС EN 228 “Автомобилни горива. Бензин,
не съдържащ олово. Изисквания и методи за изпитване. Национално приложение (NA)“. В
това Национално приложение, т. NA т. 1.3 „Вземане на проби“, се казва, че за целите на този
Български стандарт вземането на проби се извършва съгласно съответните процедури,
определени в стандарт БДС EN ISO 3170. Не са посочени други изисквания.
Освен спазването на изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170 при вземане на проба от
Автомобилен бензин, съгласно нормативната уредба трябва да се спазват и изискванията на
стандарт БДС EN 14275 (чл.18, ал.1 от Наредбата).
Що се отнася до предотвратяване на изпарението на леки фракции в процеса на вземане на
проба от горивото, изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170 са много по-конкретни и
ефективни от изискванията на стандарт БДС EN 14275.
С цел свеждане до минимум загубите от леки фракции при вземане на проби от бензин,
стандарт БДС EN 14275 препоръчва следната процедура (т.6.1 „Процедура на вземане на
проби“): „Съдовете за проба се охлаждат в хладилник и се поставят в изолиращ съд, съдържащ
охлаждащ агент. Транспортират се до мястото за вземане на проба в изолиращия съд. След запълване,
херметизиране и етикетиране, съдовете с проба веднага се поставят отново в изолиращия съд и така
се транспортират до лабораторията.“
Длъжностните лица, взели пробата формално са спазили изискванията на БДС EN 14275.
Експертизата кредитира свидетелските показания и твърденията на актосъставителите и
представляващия бензиностанцията, че съдовете за вземане на проба са транспортирани до
мястото за вземане на проба в изолиращ съд, в който има охладител - лед. В процеса на
33
вземане на пробата, тези съдове (6 бр.) се изваждат от изолиращия съд, подреждат се до
бензиноколонката, от която ще се взема пробата, промиват се с гориво, което е с
температура на околната среда и едва тогава се запълват с около 800 ml от горивото
(бензина). Тъй като съдовете, в които се взема пробата са тънкостенни (тънка ламарина), то
ефекта от предварителното охлаждане в изолиращия съд в момента на наливане на пробата
е безвъзвратно загубен. Още повече, че дори да е налице все пак някакво остатъчно
охлаждане, при промиване на съдовете с гориво с температура на околната среда, то
съдовете вече са с температура на околната среда.
Само за сведение ще спомена, че в лабораторни условия изпитването за съдържание на
кислород съдържащи съединения в бензина е извършено по метода на стандарт БДС EN ISO
22854 „Течни нефтопродукти. Определяне на въглеводородните групи и кислород
съдържащите съединения в автомобилен бензин и в автомобилно гориво етанол (Е85).
Метод на многомерна газова хроматография.“, където в т. 8.2.2 „Охлаждане на пробата“ се
дава препоръка температурата на пробата да бъде между 0 °С и 5 °С.
Ако температурата на пробата в момента на наливането е била над 5 °С, така взетата проба
не е представителна и не е годна за изпитване в лабораторни условия. Експертизата не
разполага с данни колко е била температурата на околната среда в момента на вземане на
пробата, към момента на транспортирането й и изпитването й в лабораторни условия.
Изискванията на БДС EN ISO 3170 по отношение на избягване и предотвратяване на
изпарението на леки фракции са далеч по-конкретни и ефективни, отколкото тези на БДС
EN 14275.
Тези изисквания на БДС EN ISO 3170 са посочени в т. 7.2.3 „Летливи продукти“, където е
казано, че пробата се транспортира и съхранява при обърнато положение на съда, за да се
предотврати загубата на леки фракции през затварящото устройство. Мярката се прилага
през цялото време на транспортирането и съхраняването. От наличните документи по
делото и от свидетелските показания, Експертизата не може да се ангажира с категорично
становище по въпроса дали въпросната мярка за предотвратяване на изпарение и загуба на
леки фракции е била прилагана през цялото време на транспортирането и съхранението на
пробата до доставянето й до лабораторния апарат за изпитване, включително и за
арбитражните изпитвания. Видно от писмо с изх. № ИТ45/06.02.2023 г., при транспортиране
на пробата не са били спазени мерки за предотвратяване на изпарение и загуба на леки
фракции - сочи се, че куриерската услуга избрана за посочената пратка не е включвала
транспортиране и съхранение при определен температурен режим. Сочи се, че ИН ТАИМ не
разполага с разрешение/лицензия за транспортиране на проби, съдържащи автомобилен
бензин, RON 95.
За сравнение, с мерките за избягване на изпарение и загуба на леки фракции, препоръчани от
стандарт БДС EN ISO 3170, стандарт БДС EN 14275 чрез т.6.8, въвежда изискването съдът с пробата да се
обърне за 30 s с цел проверка за херметичност. Ако се наблюдава изтичане се поставя нова
запушалка и пак се проверява и т.н. Ще отбележа, че за 30 s може да не се появи капка или
теч, но това не означава, че съда е херметичен и през затварящото устройство не могат да
преминават пари от горивото.
При изпарение, при дадена температура, част от молекулите на една течност са в течна фаза
и част в газообразна. Промяна в състава на молекулите няма, независимо в коя фаза се
намират, но има промяна в енергетичното им състояние.
Например водата. При 100 °С има молекули на водата и в течна и в газова фаза. За да се
изпари една молекула вода, която е загрята до 100 °С, тя трябва да получи допълнителна
енергия от външен източник, която енергия е енергията необходима за фазово превръщане
(изпаряване). Молекулата получава допълнителната енергия на фазово превръщане и пак
при 100 °С вече е в газова фаза.
Молекулата в газова фаза вече е много по-енсргстично ботата и много по-подвижна и
създава налягане известно като парен натиск. Тя е способна да премине през отвор, през
34
който не може да премине молекула в течна фаза. В течна фаза няма парен натиск. Затова
съдовете с проба от Автомобилен бензин е задължително да се съхраняват в обърнато
състояние с капачката надолу.
Що се отнася до спазването на нискотемпературния режим на транспортиране и съхранение
(изискването на стандарт БДС EN ISO 22854 е под 5 °С), в Становище на ДАМТН от
упълномощената Г.К. се казва, че температурата в помещението за съхранение на
арбитражни проби е от порядъка на 17 ± 3 °С и че пробите се съхраняват на хладно и на
тъмно. Експертизата не разполага с информация дали в помещението за съхранение на
арбитражните проби те се съхраняват в обърнато положение.
Независимо дали пробите са съхранявани в обърнато положение или не, при тази
температура от 17 ± 3 °С, при съхранение в помещението за съхранение на арбитражни
проби в ДАМТН в продължение па два месеца до арбитражните изпитвания на 17.02.2022
год. или на шест месеца до 09.06.2022 год. лабораторните резултати не могат да бъдат
обективни.
Изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170 по отношение избягване и предотвратяване на
загуба на леки фракции са посочени в т.7.2.3.2, където е записано, че в зависимост от
естеството и температурата на течността, температурата на околната среда и целта, с която
се взема пробата (в случая целта е установяване съответствието на бензина с изискванията
за качество), може да са необходими някои или всички мерки, както следва:
1. Преминаване на пробата през охладител на мястото на вземането й. Охладител не е
имало.
2. Охлаждане на съда с проба до подходяща температура преди вземането й. В случая
подходящата температура е не повече от 5 °С Съдовете с проба са запълнени при
температура на околната среда.
3. Поддържане на съда с проба охладен докато се запечата. Това изискване не е спазено.
4. Поддържане на съда с проба охладен до доставянето му в лабораторията.
Експертизата има основателни съмнения, че това изискване не е спазено, защото
пробата е взета на 13.12.2021 год., а е изпитана в лабораторията на 15.12.2021 год.
През тези два дни пробата е транспортирана от Хасково до София с автомобил, който
не е оборудван с хладилен апарат в транспортното помещение и съхранявана в
изолиращия съд и какъвто и да е лед в изолиращия съд ще се стопи. В настоящия
случай, изпращача ДАМТН не е указал на ИН ТАИМ да транспортира пробата при
определен температурен режим. ИН ТАИМ не сочи дали за конкретната проба са били
осигурени подходящи термпоопаковки, гарантиращи необходимите температурни
нива. Следва затопляне на пробата.
В Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Хс - 0063/13.12.2021 год. е
записано, че пробата от Автомобилен бензин RON 95 е взета в съответствие с чл.18 и чл.21
от Наредбата.
Експертизата достига до заключение, че пробата е взета при нарушения на изискванията на
стандартите за вземане на проби по отношение избягване и предотвратяване на изпарението
на леки фракции от бензина, а именно липса на информация за температурното съхранение
на пробите.По въпрос 3: Какви са изискванията на стандарт БДС EN ISO 22854 за вземане
на проба от Автомобилен бензин RON 95 - старият и новият вариант на стандарта след
16.12.2021 год.?
Старият вариант на стандарт БДС EN ISO 22854 „Течни нефтопродукти. Определяне на
типове въглеводороди и кислород съдържащи в автомобилен бензин и в автомобилно
гориво етанол (Е85). Метод чрез многомерна газова хроматография“ е в сила до 15.12.2021
год. От
2021. год. е в сила нов вариант на стандарта „Течни нефтопродукти. Определяне на
въглеводородните групи и кислород съдържащите съединения в автомобилен бензин и
в автомобилно гориво етанол (Е85). Метод на многомерна газова хроматография“.
35
И при двата варианта на стандарта се определят кислород съдържащите съединения в
автомобилните бензини, което е същественото за разглеждания случай.
Изискванията за вземане на проба от Автомобилен бензин RON 95 и при двата варианта на
стандарта са посочени в т.7 от тях. Тези изисквания на стандарт БДС EN ISO 22854 са
въведени за да е сигурно, че пробата, която ще се подложи на изпитване по стандарта, е
взета и съхранявана така, че да се избегне влиянието на външни фактори и полученият
резултат от изпитването да отразява действителното съдържание на кислород съдържащи
съединения в бензина. Всяко отклонение от изискванията за вземане на проба, която по-
късно ще се подложи на изпитване по стандарт БДС EN ISO 22854 води до отклонения в
полученият лабораторен резултат и го прави не действителен.
Изискванията за вземане на проба и при двата варианта на стандарт БДС EN ISO 22854 са идентични. В
т.7 е изписано: „ Освен, ако няма други изисквания, въведени чрез национални стандарти за
горива ши предписания за вземане на проба от автомобшен бензин, пробата трябва да се
вземе в съответствие със стандарт БДС EN ISO 3170 за ръчно вземане на проби
В отговор на въпрос № 2 подробно беше разяснено, че други изисквания на национално
ниво няма и дори да има, не са подробно описани. В Националното приложение на стандарт
БДС EN 228 липсва описание на други действия, които трябва да се извършат при вземане
на проба от Автомобилни бензини, освен предвидените по методиката на стандарт БДС EN
ISO 3170.
Следователно, за да се получи обективен резултат от лабораторното изпитване по стандарт
БДС EN ISO 22854 трябва да се спазва методиката на стандарт БДС EN ISO 3170 за ръчно
вземане на проби.
По въпрос 4: Има ли възможност за промяна и отклонение на лабораторните резултати при
изпитване на проба от Автомобилен бензин RON 95, която не е взета като се спазват
изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170? Кои показатели за качество се променят при
допуснато изпарение на леки фракции?
Да, такава възможност съществува.
Ако пробата се вземе в съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170 ще се
избегне изпарението и загубата на леки фракции от момента на наливане на пробата в
съдовете за вземане на проба, при нейното транспортиране и съхранение до доставянето й
до лабораторния апарат за изпитване, включително и арбитражното изпитване, което по
правило се провежда до два месеца след вземане на пробата (чл.22, ал.9 от Наредбата), а в
случая има и второ арбитражно изпитване шест месеца след вземане на пробата. Ако се
спазват тези изисквания (на стандарт БДС EN ISO 3170), резултатът от лабораторното
изпитване ще бъде обективен.
В случая пробата е взета в съответствие с изискванията на стандарт БДС EN 14275 и чл.21
от Наредбата, не и в съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170.
В отговор на въпрос № 2 подробно се анализираха фактите по делото и свидетелските
показания, касаещи вземането на проба от длъжностните лица. Установи се, че в резултат на
промиването и престоя на открито съдовете, в които е налята пробата са били с температура
на околната среда в момента на пробоотбирането. Освен това, изискванията на стандарт
БДС
EN 14275 no отношение на установяване на херметичността на съдовете с вече налята в тях
проба не са така строги, както тези на стандарт БДС EN ISO 3170. Това също е предпоставка
за допускане на изпарение и „дишане“ от съдовете с проба и в резултат, промяна на
физико химичните характеристики на бензина, включително и общото съдържание на
кислород.
Изискванията на чл. 21 от Наредбата по отношение на избягване и предотвратяване на
изпарението и загубата на леки фракции от бензина са твърди общи и неконкретни. Така
36
например, ако съдовете с налята вече в тях проба, се държат на сянка, а не на слънце, може
да се възприеме като мярка срещу изпарението и загубата на леки фракции и изискванията
на чл. 21 да са спазени. Това не е сериозно.
При допуснато изпарение на леки фракции могат да се получат изменения в следните
лабораторни показатели за качество при Автомобилни бензини RON 95:
Октаново число;
Налягане на парите;
Дестилационни характеристики;
Съдържание на бензен;
Съдържание на кислород;
Съдържание на кислород съдържащи съединения;
Плътност при 15 °С;
Съдържание на смоли (промити с разтворител).
Твърде много показатели. Затова от особена важност е вземането на проба по начин, така че
да се намали, избегне или предотврати загубата и изпарението на леки фракции.
По въпрос 5: Как трябва да се транспортира проба от Автомобилен бензин RON 95 до
нейното доставяне до лабораторния апарат за изпитване? Има ли информация относно
транспортирането на пробите в конкретния случай? В случай че такива данни са налице,
молим вещото лице да опише подробно как са били транспортирани пробите.
Настоящата Експертиза се изготвя по документи и свидетелски показания дадени пред съда.
Не е възможно да се знаят факти и обстоятелства, за които няма документи в кориците по
делото или липсват свидетелски показания.
Изискването за транспортиране на проба от Автомобилен бензин RON 95 от момента на
поставянето на съдовете с проба в изолиращия съд до доставянето им до лабораторния
апарат за изпитване, е съдовете с проба да се транспортират и съхраняват в обърнато
положение - със затварящото устройство надолу. Това изискване се налага от факта, че ако
съда с проба не е абсолютно херметичен, през евентуално съществуващ отвор за контакт с
околната среда може да не преминава течност, но могат да преминават пари.
Пробата е взета на 13.12.2021 год. На четири пъти е извършено доставяне на съд с проба до
лабораторен апарат за изпитване след тази дата.
В конкретния случай върху материал от взетата проба са извършени четири изпитвания в
акредитирани лаборатории - първото е контролно изпитване в лабораторията на ГД ККТГ,
извършено на 15.12.2021 год. - два дни след вземане на пробата. Единствено това изпитване
е проведено по стария вариант на стандарт БДС EN ISO 22854. Второто изпитване е
контролно изпитване в лабораторията на „Сейболт“ Бургас. Проведено е на 25.01.2022 год.
Третото изпитване е арбитражно изпитване и е проведено на 17.02.2022 год. в лабораторията
на СЖС - Бургас (два месеца след вземане на пробата), а четвъртото - също арбитражно
изпитване е проведено на 09.06.2022 год. отново в лабораторията на СЖС - Бургас - шест
месеца след вземане на пробата.
Проведено е и още едно пето изпитване на 22.12.2021 год. в лабораторията на „Сейболт“
Бургас, което е контролно изпитване, но то е проведено по стария вариант на стандарт БДС
EN ISO 22854. Това е причината изпитването да е повторено на 25.01.2022 год. С писмо на
ръководителя на Изпитвателния център „Сейболт“ уведомява заинтересованите лица, че
второто изпитване от 25.01.2022 год. изцяло заменя първото от 22.12.2021 год.
Изолиращия съд с пробата е транспортиран от Хасково до София с автомобил на
куриерската фирма ИН ТАЙМ. Изолиращия съд е бил запечатан и в него са се намирали
съдовете с пробата. Така е предаден на служител на фирма ИН ТАЙМ. От свидетелските
показания не е ясно дали при транспорта съдовете с пробата са били в обърнато положение
37
или не. Това може да се установи при съдебен разпит на длъжностните лица от състава на
ГД ККТГ, взели пробата - Е. Д. и Д. И. и предали пратката за транспорт от фирма ИН
ТАЙМ.
На 13.12.2021 год., служител на ИН ТАЙМ С. Т., приема от Д. И. за транспорт контейнер
(изолиращия съд) с пробата за транспорт до ГДККТГ с адрес гр. София, ул. „Проф. П.
Мутафчиев“ № 2, ж.к. Младост, кв. Полигона.
Транспортната фирма In Time, представя пред съда опис на извършените транспортни
услуги в интерес на ГД ККТГ за целия месец Декември 2021 год. Там се открива и фактура
за извършения транспорт на 13.12.2021 год. от Хасково до София. По нищо не личи с какъв
автомобил е извършен транспорта - специализиран ли е този автомобил да транспортира
огнеопасни и взривоопасни материали, оборудван ли е с хладилен апарат за транспорт на
контейнери с проби от лесно летливи течности. Липсва и дата и час на предаване на пробата
от ИН ТАЙМ на служител от ГД ККТГ. Не е ясно колко време пробата е била задържана от
ИН ТАЙМ извън контрола на длъжностните лица от ГД ККТГ.
На основание получено по делото писмо с изх. № ИТ45 от 06.02.2023 г., от ИН ТАЙМ, се
установява, че куриерската услуга, избрана от ДАМТН за посочената пратка не включва
транспортиране и съхранение при определен температурен режим. Също така, се
установява, че пратката е транспортирана от автомобил, който не е разполагал със
специализирано хладилно отделение. ИН ТАЙМ посочва, че принципно във всички случаи,
когато е необходимо осигуряване на температурно съхранение по време на транспорт,
подателя (ДАМТН) е длъжен да осигури пратките да бъдат в подходяща термоопаковка. Не
се сочи конкретния случаи дали е бил такъв. Сочи се че принципно пратки с горива трябва
да бъдат в хладилни чанти. Няма информация за конкретната пратка с товарителница №
********* какви мерки са били предприети. ИН ТАЙМ сочи, също така, че не разполага с
разрешение/лицензия за транспортиране на проби, съдържащи автомобилен бензин, RON
95. При транспортиране на вещества куриерска фирма ИН ТАЙМ използвала
подизпълнител. Няма информация в настоящия случай да е използван такъв лицензиран
подизпълнител. Още повече, както бе посочено по-горе, дори и да се приеме, че пробите са
били в хладилна чанта с охладител, продължителността на изстудяването на охладителя трае
до няколко часа. В случая ако е бил поставен такъв, то той е поставен сутринта преди
пробовземането. Експертизата достига до заключение, че е практически невъзможно
продължителността на изстудяването да е запазено до дни при транспортирането. При липса
на техническо температурно съхранение, пробата е претърпяла физични отклонения.
По въпрос 6: Как трябва да се съхранява проба ог Автомобилен бензин RON 95? Има ли
информация относно съхранението на пробите в конкретния случай? В случай че такива
данни са налице, молим вещото лице да опише подробно как са били съхранявани пробите.
Автомобилните бензини RON 95 са летливи течности. При стайна температура и
атмосферно налягане те се изпаряват интензивно. Затова се налага те да бъдат съхранявани в
затворени херметични съдове и при ниски температури. В зависимост от това по какви
показатели се предвижда да се изпитват бензините в лабораторни условия, при съхранението
им се налага да се спазват различни температурни режими. Например, ако се предвижда
изпитване по показател „Дестилационни характеристики“, температурата в момента на
вземане на пробата и на нейното съхранение за Автомобилните бензини RON 95 трябва да
бъде не по-висока от 10 °С. Това е изискване на стандарт БДС EN ISO 3405 „Нефтопродукти
и сродни продукти от природни или синтетични източници. Определяне на дестилационните
характеристики при атмосферно налягане“, (табл.1 на стр.13) по който се провежда
изпитването по показател „Дестилационни характеристики“.
Ако се предвижда изпитване по показател „Съдържание на кислород“ по метода на стандарт
БДС EN ISO 22854, температурата, която не трябва да се превишава в момента на вземане
на пробата и нейното съхранение е 5 °С. Това е изискване на т.8.2.2 от стандарт БДС EN ISO
22854.
С цел избягване и предотвратяване на изпарение и загубата на леки фракции от бензина,
съдовете с проба трябва да се съхраняват в обърнато положение - със затварящото
38
устройство надолу. Това е гаранция, че пари от бензина нямат контакт с околната среда и
атмосфера. Разбира се, ако съответния съд с проба не тече, обстоятелство, което е видно от
показанията на свидетел Е. Д. пред съда.
В конкретния случай посочените изисквания не са спазени.
От „Становище“ на ДАМТН представено пред съда от Г.К. - процесуален представител,
старши юрисконсулт към ДАМТН, става ясно, че арбитражните проби в ГД ККТГ се
съхраняват в затворени съдове при определени условия, спазвайки изискванията за
съхранение на течни горива при температура 17 ± 3 °С на хладно и тъмно. Тези условия за
съхранение на арбитражните проби не покриват изискванията на стандартите за определяне
на дестилационни характеристики и съдържание на кислород.
В кориците по делото и от свидетелски показания не става ясно дали съдовете с проба от
процесния Автомобилен бензин RON 95 са транспортирани и съхранявани през цялото
време до провеждане на двете арбитражни изпитвания на 17.02.2022 год. и на 09.06.2022
год. в обърнато положение. Изводът на експертизата е, че при липса на осигуряване на
температурните условия за съхраняване на пробата, е много вероятно пробата да е
компрометирана.
По въпрос 7; Какъв е срокът на съхранение на проба от Автомобилен бензин RON 95 и
колко време след нейното вземане тя е годна за изпитване в лабораторни условия? Защо е
налице срок за годност и кои качествени показатели в пробата се губят при съхранението на
пробата нрез продължителен период от време?
Съгласно & 1, т. 106 от Допълнителните разпоредби на Наредбата срокът за съхранение на
арбитражна проба е шест месеца от датата на вземането на пробата.
В „Становището“, представено пред съда от процесуалния представител на ДАМТН Г.К. се
твърди, че не е възможно да настъпи голяма промяна на качествените показатели в срок от
шест месеца. Според К., промяна е възможна, но тя няма да е голяма. В „Становището“ се
твърди, че в дългогодишната практика на ГД ККТГ е установено, че за този период горивото
не може да претърпи драстични промени в качествените показатели при правилно съхранение
в подходящо помещение.
Поставянето на въпрос № 7 в една част е некоректно. При продължително съхранение на
проба от течно гориво не се губят качествени показатели. Те се променят. Необходимо е да
има срок на годност за изпитване на проба от течни горива в лабораторни условия, защото в
процеса на съхранение настъпват промени във физико-химичните свойства на горивата,
свързани с полимеризация, окисление и стареене на горивото. Това са естествени процеси,
които не могат да се избегнат или предотвратят. Затова е необходимо да се постави срок на
годност.
Срокът на годност на съхранение на пробите от течни горива, правилно определен или не,
съществува в нормативен документ (& 1, т. 106 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата) и като такъв трябва да се спазва. Приема се (без доказателства), че след изтичане
на този срок, пробата от течни горива променя до такава степен физико-химичните си
характеристики, че получените лабораторни резултати не отразяват обективно качеството на
горивото, от което е взета пробата.
Естествените процеси на полимеризация, окисление и стареене на пробата протичат
непрекъснато от момента на вземане на пробата до нейното изпитване в лабораторни
условия. Тези процеси не се интересуват от административно наложени срокове. Не може да
се твърди, че след 6 (шест) месеца пробата е годна за изпитване, а след 6 (шест) месеца и
един ден вече не е годна. От тази гледна точка, изпитването проведено на 09.06.2022 год., само
4 (четири) дни преди изтичане на административно наложения срок на годност на пробата за
изпитване, е със съмнителна стойност.
При продължителен период на съхранение на проба от Автомобилни бензини RON 95 се
променят следните качествени показатели:
Октаново число;
Налягане на парите;
Дестилационни характеристики;
39
Съдържание на кислород;
Плътност при 15 °С;
Съдържание на смоли (промити с разтворител).
От наличната по делото информация не може да се направи заключение при какви условия
са съхранявани пробите през този продължителен период от време. Основните изисквания за
съхранение на проби от течни горива са съдовете с пробата да се съхраняват на тъмно без
достъп на пряка слънчева светлина до горивото, в херметични съдове, в положение
обърнати с капачката надолу, при подходяща температура, съобразена с температурните
изисквания на стандартите, по които в лабораторията по-късно ще се провеждат изпитвания.
По въпрос 8: Как се променят физико-химичните характеристики на пробата при
продължително съхранение? Как се променя количеството на кислород и съдържащите
съединения в нея и от физико-химична гледна точка? Възможно ли е да се постави точна
времева граница за годност и непригодност на пробата?
При продължително съхранение физико-химичните характеристики се променят в
отрицателен смисъл по отношение на качеството на течното гориво.
Полимеризацията, окислението и стареенето на бензина влошават експлоатационните
характеристики на Автомобилните бензини и намаляват октановото число. Променят се
плътността на бензина - плътността се увеличава и той става по тежък; променят се
дестилационните характеристики - повишава се краят на кипене на пробата от бензин и
количеството остатък от дестилация; повишава се съдържанието на кислород в резултат на
реакцията на олефините (не наситените въглеводороди) и други въглеводороди в бензина с
кислород от въздуха; повишава се осмоляването на бензина - образуването на смоли е краен
продукт, получен предимно от окислението и стареенето на бензина; променя се налягането
на парите - понижава се.
В резултат на контакт с кислород от въздуха, настъпва физико-химичен процес на окисление
на някои въглеводороди в бензините. С кислорода от въздуха реагират преди всичко
ненаситените въглеводороди. Резултата е повишаване на съдържанието на кислород в
бензина, който преминава от въздуха в молекулите на реагиралите с него и присъединилите
го въглеводороди.
Процеса на присъединяване на кислород от някои въглеводороди в бензина се увеличава
значително, ако съда с проба не е херметичен. Както беше подчертано по-горе, един съд с
проба от бензин може да не тече, но да не е херметичен по отношение на парната фаза на
бензина състояща се от лесно изпаряеми въглеводороди. Една газова молекула може да
премине през отвор, през който не може да премине една молекула в течна фаза на един
въглеводород.
Както вече беше подчертано, една точна времева граница на годност или непригодност на
пробата в случая е поставена само по административен път. Липсват аргументи защо е
точно такава, а не друга. Естествените процеси при съхранението на бензините протичат
непрекъснато, независимо от административно поставената граница и не може да се каже, че
с приближаване на максималния срок на годност на една проба, днес тя е годна, а утре не е.
Според Експертизата, тази времева граница на годност на пробата може да се използва за
провеждане на лабораторно изпитване в регламентирания срок, но когато резултата от
лабораторното изпитване е получен само няколко дни преди изтичане на срока, той е със
съмнителна стойност.
По въпрос 9: Възможно ли е разликата в два лабораторни резултата, получени в две
различни лаборатории през времеви интервал от четири и половина месеца да се дължи на
естествени изменения (стареене) на пробата?
Да възможно е.
Проба от процесния бензин е изпитвана четири пъти в три акредитирани лаборатории по
показател „Съдържание на кислород“. Първото изпитване е проведено на 15.12.2021 год. в
акредитираната лаборатория на ГД ККТГ - ДАМТН. Второто изпитване е проведено на
2022. год. в акредитираната лаборатория на „Сейболт“ - Бургас. Тези две изпитвания са
контролни. Следващото изпитване е проведено на 17.02.2022 год. в акредитираната
40
лаборатория на СЖС - Бургас, а последното - отново в лабораторията на СЖС - Бургас
на
2022. год. Последните две изпитвания са арбитражни.
В случая интервал от четири месеца и половина между две изпитвания е налице между
изпитванията в лабораторията на „Сейболт“ - Бургас на 25.01.2022 год. и лабораторията на
СЖС - Бургас на 09.06.2022 год. През това време бензина, който ще се подлага на следващо
изпитване старее и променя физико-химичните си характеристики, процес който беше
подробно разяснен по-горе. Естествено, че резултатите ще са различни.
При контролното изпитване в лабораторията на „Сейболт“ - Бургас е получена стойност по
показател „Съдържание на кислород“ 3,67 % (m/m), а при арбитражното изпитване на
2022. год. в лабораторията на СЖС - Бургас - стойността е 3,98 % (m/m). Експертизата
счита, че тази разлика, ако не цялата, то част от нея, се дължи на процесите на
естествено окисление и стареене на бензина.
Провеждането на арбитражно изпитване на 09.06.2022 год. очертава две тенденции. На
първо място - избраната от контролния орган дата за провеждане на изпитването. Датата е
такава, че отговаря на изискването на нормативната уредба за шестмесечна годност на
пробата за изпитване - тя е само 4 (четири) дни преди изтичането на шестмесечния срок,
независимо с какви аргументи или без аргументи е въведен този срок. Резултатът от това
изпитване е със съмнителна доказателствена стойност.
На второ място, провеждане на второ арбитражно изпитване вещото лице определя като
уникален случай, който е в разрез с нормативната уредба. Никъде в законовата и
подзаконовата нормативна уредба в областта на контрола на качеството на течните горива
не се предвижда възможност за второ арбитражно изпитване, независимо по каква причина
първото е провалено.
По въпрос 10: Кога два резултата, получени в две различни лаборатории, са съвместими
един спрямо друг и кога не? Какво следва да се направи, ако резултатите не са съвместими
един спрямо друг и какво, ако са съвместими?
Два резултата, получени в две различни лаборатории през голям интервал от време на
различна апаратура, от различни оператори, прилагайки един и същ метод за изпитване
върху материал от една и съща проба са приемливи, когато разликата между получените
резултати от изпитването е по-малка или равна на R, където R е възпроизводимостта на
метода за изпитване. В противен случай, резултатите не са приемливи.
Каква процедура следва да се приложи при съвместимост или несъвместимост на два
резултата, получени в различни лаборатории през голям интервал от време е описана в т. 4.3
„Приемливост на резултатите“ от стандарт БДС EN ISO 4259-2: „Нефтопродукти и сродни
продукти. Прецизност на методите за измерване на резултатите. Част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“.
Когато от две лаборатории са получени единични резултати и разликата между тях е по-
малка или равна на R, двата резултата се считат за приемливи и се изчислява средна
стойност между тях. Средната стойност е по-добре да се използва като оценъчна стойност на
изпитваното свойство, отколкото всеки един от единичните резултати поотделно (стр. 9 от
стандарт БДС EN ISO 4259-2).
Ако двата резултата се различават с повече от R, и двата се считат за съмнителни. Тогава
всяка лаборатория трябва да получи най-малко три други приемливи резултата (стр. 10 от
стандарт БДС EN ISO 4259-2).
където
В такъв случай, разликите между средните на всички приемливи резултати от всяка лаборатория трябва да се
оценят за съответствие, като се използва нова стойност R.2 вместо R, съгласно формулата:
41
R - възпроизводимостта на метода;
г - повторяемостта на метода;
Ki - броят на резултатите от първата лаборатория;
Ю - броят на резултатите от втората лаборатория.
Изчисляването на R2 е само началото на една дълга и сложна процедура за оспорване на
резултатите, когато те не са съвместими един спрямо друг.
Експертизата, на този етап, няма да разглежда процедурата при спор при несъвместими
резултати, описана в стандарт БДС EN ISO 4259-2 по две причини. На първо място, защото
в конкретния случай не са проведени по-нови три изпитвания във всяка лаборатория,
резултатите от които да са приемливи и едва тогава да се пристъпи към изчисляване на R2 и
прилагане на процедурата при спор и на второ място, защото описаната процедура при спор
в стандарт БДС EN ISO 4259-2 се отнася за решаване на спор между доставчик на гориво и
получател, а този случай не е такъв. В случая има спор между контролен орган и субект на
контрола.
По въпрос 11; Допустимо ли е една и съща проба да бъде изпитана два пъти в една и съща
лаборатория? В конкретния случай налице ли е изпитване на проба в една и съща
лаборатория два пъти?
В нормативната уредба съществува ограничение за изпитване на една и съща проба два пъти
в една и съща лаборатория. Ограничението е изписано в чл.ЗОж от Закона за чистотата на
атмосферния въздух (ЗЧАВ), който гласи:
„Изпитването на течните или твърдите горива в случаите по чл. 306, ал. 1, т. 6 не може да се
извършва в лаборатории, извършили изпитването по чл. 18а, ал. 3 или чл. 18в, ал. 6. “.
Изискванията на чл.18в, ал.6 се отнасят за твърди горива и няма да са обект на разглеждане
от настоящата Експертиза.
Чл.18а, ал.З разпорежда съответствието на течните горива с изискванията за качество,
определени в Наредбата да се декларира след изпитване на представителна проба от всяка
партида в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за
акредитация", или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация,
който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член
Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".
Всички тези законови ограничения се свеждат до това, че контролните органи нямат право
да изпитват проби от течните горива в лаборатории, които са били използвани за оценяване
на съответствието на течните горива при издаване на „Декларация за съответствие“ от
лицата, които пускат течни горива на пазара.
Няма законово ограничение една проба от течно гориво да се изпитва два или повече пъти в
една и съща лаборатория, в зависимост от целта на изпитване. Контролни изпитвания могат
да се провеждат в една и съща лаборатория два пъти. Дори и арбитражни.
Добрата лабораторна практика не допуска една проба от течно гориво да се изпитва два
пъти в една и съща лаборатория и на една и съща апаратура. Ако това се наложи, при
правилно и последователно прилагане на метода за изпитване, получените резултати трябва
да са в рамките на повторяемостта „г“ - т.е. трябва да са еднакви. Ако резултатите не са в
рамките на повторяемост е налице проблем при изпитването.
Провеждането на две арбитражни изпитвания в една и съща лаборатория е безсмислено.
Или получените резултати трябва да са еднакви или, ако не са еднакви те не са приемливи
един спрямо друг.
В нормативната уредба в областта на контрола на качеството на течните горива не се
предвижда възможност една проба от течно гориво да се изпитва два пъти в една и съща
лаборатория, независимо от обстоятелствата, които го налагат.
Експертизата счита, че провеждането на изпитване два пъти в една и съща лаборатория, на
една и съща апаратура, от един и същи или не оператор, крие риск от допускане на едни
същи изкривявания в получените резултати или грешки, произтичащи от добросъвестно, но
42
не еднакво тълкуване разпорежданията на стандарта, неумишлено, но неправилно
манипулиране от оператора при зареждане на пробата, която ще се изпитва, особености на
апаратурата или приспособления към нея, ако има такива и т.н. Не на последно място са и
чисто човешките и колегиални контакти, споделяния и коментари как е изпитана пробата в
друга лаборатория и какъв е бил получения там резултат.
В конкретния случай е налице изпитване на пробата в една и съща лаборатория. Това е
лабораторията на СЖС - Бургас. Там пробата е изпитана на 17.02.2022 год. и на 09.06.2022
год. Експертизата счита, чс това е слабост, която контролния орган е допуснал при
установяване на съответствието на горивото с изискванията за качество и тази слабост внася
съмнение по отношение на обективността на получения лабораторен резултат и
заключението от лабораторните изпитвания.
По въпрос 12: Коректно ли е записването на лабораторен резултат „над максимално
допустимия (т/т)“ без обаче да се посочи точна стойност на показателя на измерен кислород в
протокола? Налице ли са изисквания в тази посока в стандарт БДС EN ISO 4259-2?
Процедурата по установяване на съответствието/несъответствието на едно течно гориво с
изискванията за качество изисква да се проведе лабораторно изпитване по съответния
показател за качество, в случая по показател „Съдържани на кислород“ и получената
стойност да се сравни със съответната граница на съответствие на горивото с изискванията
за качество (в случая горна) в Приложение 1 от Наредбата.
Границата на съответствие на един Автомобилен бензин RON 95 с изискванията за качество
по показател „Съдържание на кислород“ е горна граница и е 3,7 %(m/m).
Процедурата по установяване на съответствието/несъответствието на Автомобилен бензин
RON 95 с изискванията за качество не приключва ако полученият резултат от изпитването е
над 3,7 %(m/m). Методите за изпитване имат определена точност и за резултатите от
отделните изпитвания се прилагат критериите на стандарт БДС EN ISO 4259-2 относно
методите за изпитване - изискване на чл.7 от Наредбата. Прилагането на чл.7 от Наредбата е
възможно, ако е налице конкретна стойност от изпитването.
На 15.12.2021 год. в лабораторията на ГД ККТГ - ДАМТН е установено, че съдържанието на
кислород в процесния бензин е над 3,7 % (m/m), при норма максимум 3,7 % (m/m). Това е
отразено в Констативен протокол № 0687/15.12.2021 год., издаден от ГД ККТГ със
заключение, чс горивото не съответства на изискванията за качество.
Всеки стандарт за провеждане на лабораторни изпитвания има определен обхват. Това не
означава, че извън този обхват не съществуват стойности по показателят, който се определя
с помощта на съответния стандарт.
Тези стойности съществуват и трябва да се покажат в Протокол от изпитване, издаден от
лабораторията и когато така показаната стойност при единична горна граница попада в
диапазона от Ai до Ai + 0,59R (където Ai е единична горна граница), да се приложат
критериите на стандарт БДС EN ISO 4259-2, което ще доведе до заключение, дали бензина
съответства на изискванията за качество или не. Калибровката на апаратурата позволява да
се извърши такова действие. Ако резултата от изпитването попада в диапазона от Ai до Ai +
0,59, където в случая Ai е 3,7 %(m/m), бензина съответства на изискванията за качество.
По-късно, в Констативен протокол може да се коментира, че полученият резултат от
изпитването е извън обхвата на стандарта, но окончателното определяне на съответствието
на горивото с изискванията за качество се извършва след прилагане на критериите на
стандарт БДС EN ISO 4259-2.
Установяването на съответствието/несъответствието на едно гориво с изискванията за
качество окончателно се приключва след прилагане на критериите на стандарт БДС EN ISO
4259-2 относно точностните характеристики на методите за изпитване.
При единична горна граница за съдържание на кислород в Автомобилните бензини от 3,7 %
(m/m), след прилагане на критериите на стандарт БДС EN ISO 4259-2, горивото съответства
на изискванията за качество до стойности по показател „Съдържание на кислород“ в
диапазона и не по-високи от 3,7 + 0,59R, където R е възпроизводимостта на метода за
изпитване по стандарт БДС EN ISO 22854.
43
Ако установената в лабораторни условия стойност по показател „Съдържание на кислород“
е над 3,7 + 0,59R, бензинът не съответства на изискванията за качество, но ако е в тази
област - горивото съответства на изискванията за качество. Затова в протокол от изпитване,
издаден от лабораторията трябва да се посочи точна стойност по показател „Съдържание на
кислород“, която ще позволи да се установи съответствието на бензина с изискванията за
качество, а не да се запише „над 3,7 %(m/m)“.
След 16.12.2021 год. обхватът на стандарт БДС EN ISO 22854 по показател „Съдържание на
кислород“ е променен и вече не е 3,7 % (m/m), а 12,32 %(m/m). Въпреки това, на 17.02.2022
год. в лабораторията на СЖС - Бургас е издаден Протокол от изпитване № 1159/17.02.2022
год., в който е записано, че резултата от изпитването по показател „Съдържание на
кислород“ е „над 3,7 %(m/m)“, при стойност и допуск на показателя max 3,7 %(m/m).
Експертизата не може да предложи приемливо обяснение как е възможно това, но този факт
опорочава цялата арбитражна процедура, която не може да приключи в рамките на 2 (два)
месеца, срок регламентиран от Наредбата, чл.22, ал.9 и след още три месеца и половина се
провежда второ арбитражно изпитване. Няма законово основание за подобно действие.
Експертизата счита, че са налице нарушения при провеждане на арбитражната процедура -
два пъти в една и съща лаборатория, вероятно грешно прилагане на методиката за изпитване
по стандарт БДС EN ISO 22854 на 17.02.2022 год. и като финал - лабораторно изпитване на
границата на изтичане на шест месечния срок на годност на пробата за изпитване.
По въпрос 13: Налице ли са данни по делото относно качеството на контейнерите за взимане
на пробите, данни относно температурата на съдовете, съдържащи контролни проби след
проверката от ДАМТН в обект Бензиностанция „ЕКО“, провела се на
2021. г., налице ли са данни контролните проби да са затворени херметически, етикетирани
ли са били коректно, пломбирани ли са коректно, съгласно условията на чл. 20 от
НИКТГУРНТК?
Не са налице данни относно качеството на контейнерите за взимане на проби.
Не са налице данни относно температурата на съдовете, съдържащи контролни проби след
проверката на ДАМТН в обект Бензиностанция „ЕКО“. Относно транспортирането,
експертизата е дала подробни отговори във въпросите по-горе.
От Протокол за проверка и вземане на проба, при пробовземането, проведено на
2021. г. и от свидетелските показания се достига до извода, че пробите са били затворени
херметически и са били етикетирани и пломбирани.
По въпрос 14: В документите по настоящото дело налице ли са данни относно
транспортното средство на „Ин Тайм“, което е превозвало пробите, каква е била
температурата при превозване на пробите и спазени ли са изискванията за температура при
транспортиране на пробите?
Относно така зададения въпрос, експертизата препраща към отговор на въпрос № 5. Изводът
на експертизата е, че при липса на осигуряване на температурните условия за съхраняване
на пробата, е много вероятно пробата да е компрометирана.
По въпрос 15: В документите по настоящото дело съдържа ли се разпечатка от апарат за
дестилационни характеристики на пробата преди извършване на изпитване на процесното
гориво във връзка със съставените Протоколи за изпитване № С- 0432/15.12.2021 г.,
Протокол за изпитване от 17.02.2022 г. и Протокол за изпитване от
2022. г.?
2023. Не са налице данни за разпечатка от апарат за дестилационни характеристики на
пробата след пробовземането. Те не са и необходими. Дестилационните
характеристики са показател за качество, който няма връзка със съдържанието на
кислород в бензина. Съдържанието на кислород в бензина не се променя в зависимост
от дестилационните характеристики на горивото.
Показател за качество „Дестилационни характеристики“ е определян единствено в
лабораторията на ГД ККТГ - ДАМТН на 15.12.2021 год. и резултатите са отразени в
Протокол от изпитване № С - 0432/15.12.2021 год. По този показател горивото съответства
44
на изискванията за качество и затова няма нужда и не е приложена разпечатка от апарата, на
който е проведено изпитването.
Преди извършване на изпитване по показател „Съдържание на кислород“ при арбитражните
изпитвания на 17.02.2022 год. и 09.06.2022 год., не е извършвано изпитване по показател
„Дестилационни характеристики“. То не е и необходимо. Към съответните Протоколи от
изпитване не са приложени разпечатки от апарата, с помощта на който би се провеждало
изпитване по показател „Дестилационни характеристики“, защото такова изпитване не е
необходимо да се провежда и не е проведено.
По въпрос 16: Налице ли са данни относно начина на съхранение на пробите от датата на
пробовземането - 13.12.2021 г. до датата на последно извършената експертиза -
2022. г.? В случай че са налице - спазени ли са условията за съхранение на проби, за да не
загубят те своите физико-химичните характеристики?
Относно така зададения въпрос, експертизата препраща към отговор на въпрос № 7 и 8. Не
са налице данни относно начина на съхранение на пробите от датата на пробовзимането -
2021. г., до датата на последно извършената експертиза - 09.06.2022 г.
По въпрос 17: Коректно ли е записването на лабораторен резултат „над максимално
допустимия (ш/m)“ в Протокол № С-0423/15.12.2021 г. в ГД на ККТГ без обаче да се посочи
точна стойност на показателя на измерен кислород в протокола? Налице ли са изисквания в
тази посока в стандарт БДС EN ISO 4259-2?
Относно така зададения въпрос, експертизата препраща към отговор на въпрос № 12.
По въпрос 18: Коректно ли са извършени, съгласно НИКТГУРНТК и приложимите
стандарти, следните изпитвания: 1/ Изпитване/експертиза, приключило с Протокол № С-
0423/15.12.2021 г. в ГД на ККТГ по показател „съдържание на кислород“; 2/
Изпитване/експертиза, приключило с Протокол от 17.02.2022 г. за изпитване на арбитражна
проба по показател „Съдържание на кислород“ от лаборатория СЖС; 3/
Изпитване/експертиза, приключило с Протокол от 09.06.2022 г. за изпитване на арбитражна
проба но показател „Съдържание на кислород“ от лаборатория СЖС.
Относно така зададения въпрос, експертизата препраща към отговорите на поставените
въпроси по-горе.
Експертизата счита, че са налице нарушения при провеждане на арбитражната процедура -
два пъти в една и съща лаборатория, вероятно грешно прилагане на методиката за изпитване
по стандарт БДС EN ISO 22854 на 17.02.2022 год. и като финал - лабораторно изпитване на
границата на изтичане на шест месечния срок на годност на пробата за изпитване.
По въпрос 19: Как се променят физико-химичните характеристики на пробата при
продължително съхранение? Как се променя количеството на кислород и съдържащите
съединения в нея и от физико-химична гледна точка? Възможно ли е да се постави точна
времева граница за годност и непригодност на пробата? В настоящия случай възможно ли е
при изпитване завършило с Протокол от 09.06.2022 г. (6 месеца след пробовзимането)
пробата да е загубила своите физико-химичните характеристики?
Относно така зададения въпрос, експертизата препраща към отговорите на поставените
въпрос № 7, 8 и 9.
3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИЗАТА:
Констативно-съобразителната част да се приеме и чете за заключителна.
ИЗВОДИ:
1. Задължително е да се спазват изискванията на Стандарт БДС EN ISO 3170 третиращ
правилата за ръчно вземане на проби, какъвто е разглеждания случай. Този Стандарт
изисква съдовете с пробите от бензин и други лесно летливи съединения да се
транспортират и съхраняват в обърнато положение на съда, с цел да се предотврати
загубата на леки фракции през затварящото устройство. В Стандарт БДС EN ISO
22854 (т.8) е записано, че температурата на пробата не трябва да бъде по-висока от 5
45
°С. При транспортиране на пробата не са били взети мерки за предотвратяване на
изпарение и загуба на леки фракции, като куриерската услуга избрана за посочената
пратка не е включвала транспортиране и съхранение при определен температурен режим.
Допуснато е пробите да се транспортират и съхраняват при по-висока температура,
което е довело до повишаване на наситените пари на горивото. Всичко това, заедно с
липсата на данни, че пробите са съхранявани в обърнато положение и че са
херметично затворени що се отнася за пари, а не за течност, може да доведе до контакт
на пробата бензин с кислорода от въздуха, което води до процеси на естествено
окисляване, което се отразява неблагоприятно на получения резултат (завишава го),
който отразява действителното съдържание на кислород съдържащи съединения в
бензина.
2. Допуснатите пропуски при вземане, транспортиране и съхранение на пробата до
доставяне на съда с пробата до лабораторния апарат за изпитване непосредствено
влияят върху установените в лабораториите резултати за определяне на
действителното съдържание на кислород съдържащи съединения в бензина.
Всичко това води до компрометиране на пробата и до получени нереални резултати при
направените лабораторни изследвания.
3. Проведено е двукратно изпитване на пробата в една и съща лаборатория, което е
предпоставка за прилагане на една и съща практика в хода на изпитването и работа на
оператора при прилагане на стандартния метод за изпитване по показател
„Съдържание на кислород“. В този случай е възможно да се допусне едно и също
отклонение от действителния резултат. При изпитване в две или повече различни
лаборатории, всяка лаборатория представя свой резултат и критерий за съпоставимост
на резултатите е възпроизводимостта R. В случая, при двете арбитражни изпитвания,
не може да се говори за възпроизводимост, не само защото при едно от изпитванията
(17.02.2022 год.) липсва точна стойност, но и защото и двете изпитвания са направени
в една и съща лаборатория - тази на СЖС.
4. Към 16.12.2021 год. лабораториите не са имали готовност за прилагане на новия
вариант на стандарт БДС EN ISO 22854, което проваля двумесечния срок за
приключване на арбитражната процедура съгласно чл. 22, ал. 9 от Наредбата.
Резултатът, получен при изпитването, проведено в края на шестмесечния период на
валидност на пробата е с най-малка достоверност спрямо останалите резултати. В тази
ситуация Експертизата приема, че са налице два достоверни резултата, получени на
15.12.2021 год. и на 25.01.2022 год. Спрямо тези резултати не може да се приложат
критериите на стандарт БДС EN ISO 4259 за съответствие/несъответствие на горивото
с изискванията за качество, поради липса на точна стойност от изпитването на
15.12.2021 год.
5. Несъответствието на горивото с изискванията за качество не е доказано еднозначно.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за допустима,като подадена в 14-дневния срок по чл.59,ал.2
от ЗАНН и от заинтересовано лице,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
Разгледана по същество съдът намира жалбата и за основателна.
У съдът се създадоха съмнения относно започването и извършването на цялостната
проверка на качеството на горивото-бензин RON 95,подложено на същата проверка.На
първо място следва да се отбележи,че по делото не се представи доказателство,че
проверката се инициира по сигнал на клиент и съответно касов бон или друго писмено или
веществено доказателство,от които безспорно да се установи,че клиента е заредил гориво
именно от тази бензиностанция и от съответната партида гориво.Липсата на такива
46
доказателства изключват основанията за извършването на проверка,които настоящия съд
квалифицира,като превишаването на права от страна на контролния орган.
Дори да се приеме,че е налично писмено начало на проверката,даващо основание за
извършването и, съдът счита,че при изземването,съхранението и транспортирането на
пробите също са допуснати съществени нарушения,които опорочават обективността на
резултатите от пробовземането.Съдът споделя изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя мотиви,че се събраха доказателства,които са в подкрепа на тези
твърдения.Актосъставителят,в чиято добросъвестност съдът не се съмнява,твърдеше,че е
спазена цялата изискуема процедура по пробовземането.От друга страна управителят на
бензиностанцията,която безспорно разполага с професионален опит от своя страна
твърдеше,че количеството на взетото гориво било недостатъчно,съдовете не били добре
изплакнати,накрайниците не били почистени преди пробовземането,не се поставили в
охладител взетите проби и т.н.
На следващо място безспорно за съда е,че при транспортирането на пробите има
сериозни пропуски,които не могат да се игнорират с оглед установения резултат от
изследването им.Определящо за състава на нарушението е съдържанието на кислород в
горивото и затова стриктното спазване на процедурата и изпълнение на поставените
изисквания е гаранция за обективността на резултата,от което зависи и крайния резултат-
потвърждаването или отмяната на НП.Поради това са поставени стандарти,които
безусловно следва да се спазват, в противен случай е налице необективност,поради
възможността пробите за се замърсят или да си взаимодействат с други химически
вещества,които да повлияят резултата.Установи се безспорно,че взетите проби от
гр.Хасково до гр.София,където се намира лицензираната лаборатория,са били
транспортирани не според поставените стандарти.От събраните писмени доказателства се
извежда безспорния извод,че транспортирането на пробите се е извършило с обикновен
автомобил,тъй като дружеството-превозвач няма разрешение да транспортира горива и
ползва затова подизпълнители с лиценз за извършването на такава дейност,но в случая това
не е извършено..
Затова вещото лице П.-Н. обобщавайки своето заключение,категорично заяви,че
пробите са компрометирани.Вещото лице дава отговори и на принципни въпроси,но в
конкретния случай безспорно са налице доказателства за порочността на транспортирането
на пробите,а и на тяхното съхранение.Напр.липсват доказателства къде и как са били
съхранявани пробите в гр.Хасково до момента на транспортирането им в
гр.София.Задължението за доказването на тези обстоятелства принадлежи на АНО.И така
също вещото лице, в т.5 от заключението сочи,че несъответствието на горивото с
изискванията за качество не е доказано еднозначно и този извод се основава на безспорни
доказателства,а не принципни заключения.В тази насока,за съдът съмнения буди и факта,че
АНО е изследвал пробите в една и съща лаборатория,/което не е грешно,но
непрепоръчително с оглед обективността на резултатите/,затова и вещото лице,хвърляйки
светлина по въпроса говори за „повтаряемост“ на резултата,а не за
47
„възпроизводимост“.Първото води до допускането на едни и същи грешки.Факта,че се
използва една и съща лаборатория говори на настоящия съд,че самия АНО не е бил сигурен
в резултата и създава у съда усещането,че АНО се съмнява в неговата обективност.
Съдът приема заключението на вещото лице П.-Н.,тъй като то компетентно и
безпристрастно дава отговори на поставените задачи и най-вече извършвайки сравнителен
анализ на вземането,транспортирането и съхранението на пробите с приетите стандарти
прави еднозначния извод,че резултатите от направените лабораторни изследвания са
нереални и компрометирани.Заключението е обективно и затова защото в изводите се
сочи,че голяма част от действията на контролните органи все пак са изпълнени в
съответствие с приетия стандарт.
В пълнота на изложението следва да се отбележи,че чл.57,ал.1,т.10 от ЗАНН поставя
изискването към АНО,при издаването на НП,в неговото съдържание следва да се посочи
„пред кой съд“ подлежи то на обжалване,а не както в случая е посочено „пред съответния
съд“.С оглед строгата формалност на административнонаказателния процес, нарушение на
чл.57 от ЗАНН и липса на реквизити,визиран в същата норма,само по себе си води до
отмяна на обжалваното НП,поради незаконосъобразност.
С оглед горното следва да се отмени обжалваното НП,като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото,искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя и наличие на възражение за прекомерност от страна на АНО, съдът счита,че
следва да се присъдят на основание чл.18,ал.2 във вр.с чл.7,ал.2 от НМРАВ разноски в полза
на жалбоподателя в размер на 2260лева/1300лева-възнаграждение за адвокат и 960лева-
възнаграждение на вещото лице/.В останалата част до 2400лева-възнаграждение за адвокат,
искането на жалбоподателя се явява неоснователно.
Претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е
неоснователно,с оглед изхода на делото.
Водим от горното съдът
[1]
Повторяемостта „г“ е мярка за приемливост на един спряно друг на два или повече
резултата от изпитване върху един и същи материал в една лаборатория за кратък период от
време.
[2]
Възпроизводимостта „R** е мярка за приемливост на един спряно друг на два резултата от изпитване върху
един и същи материал в две различни лаборатории през дълъг период от време.
[3]
Решение № 385 от 31.07.2013 г. на PC - Ловеч по а. н. д. № 381/2013 г., Решение № 266
от 6.07.2012 г. на ОС - Смолян по гр. д. № 10/2011 г.
:
В подкрепа на това са и Решение № 78 от 26.05.2022 г. на PC - Монтана по а. н. д. №
1264/2021 г., Решение № 44 от 13.03.2014 г. на PC - Лом по а. и. д. N° 664/2013 г., Решение N°
482 от 19.03.2018 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 513/2017 г.. Решение № 106 от
48
27.05.2022 г. на PC - Ботевград по а. н. д. № 510/2021 г. и Решение № 1899 от 18.10.2013 г. на
PC - Бургас по а. н. д. № 1258/2013 г.
[5]
Решение № 78 от 26.05.2022 г. на PC - Монтана по а. н. д. № 1264/2021 г., Решение № 106
от 27.05.2022 г. на PC - Ботевград по а. н. д. № 510/2021 г., Решение № 44 от 13.03.2014 г. на
PC - Лом по а. н. д. № 664/2013 г., Решение № 887 от 28.04.2022 г. на PC - Пловдив по а. н. д.
№ 7766/2021 г. и Решение № 6175 от 31.07.2015 г. на PC - Благоевград но н. о. х. д. №
497/2015 г.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2451 от 19.08.2022г., издадено от
Е.С.С., Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Изгрев“ ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, комплекс „Литекс Тауър“, ет. 9,
представлявано от А.Т.,на основание чл.34,ал.2 от ЗЧАВ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000/десет хиляди/лева,както и му е
възложено заплащането на разноски в производството,в размер на 435/четиристотин
тридесет и пет/лева,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДАМТН-София ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“ ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3, комплекс „Литекс Тауър“, ет. 9, представлявано от А.Т. направените по
делото разноски в размер на 2260/две хиляди двеста и шестдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването на
съобщението за изготвянето му,пред Сливенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
49