Р Е Ш Е Н И Е
№25/28.01.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на двадесети
януари, две хиляди и двадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Снежина Радева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1414 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът
е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК във връзка
с чл.286 от ТЗ с цена 5 088,80 лева.
Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че той му дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№1011/2019г. по описа на
РРС, представляваща обща цена по четири броя проформа
фактури „такса сектор“ за м.1.2013г., м.12.2013г., м.01.2014г. и м.02.2014г.,
издадени въз основа на договор от 01.01.2014г.,
сключен във връзка прилагане на Наредба №33 от 03.11.1999г.за обществен превоз
на пътници и товари. Претендира и направените разноски по заповедното и
настоящото производство.
Ответникът с депозирания писмен
отговор и в съдебно заседание, заявява, че иска е допустим, но неоснователен и
настоява за отхвърлянето му. Прави възражение за изтекла погасителна давност
относно търсената сума, на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД и чл.110 от ЗЗД.
Твърди още, че таксата за ползване на сектор автогара противоречи на нормите на
чл.22 ал.4 от ЗАвП и на чл.53а ал.2 и ал.3 от Наредба
№33/1999г. и е нищожна, не са приложени еднакви критерии при определяне на автогаровите услуги. Претендира разноски по делото.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:
По реда
на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1011/2019г.
на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника за сумата 5 088,80 лева, представляваща „такса сектор“: за
м.ноември 2013г.-1 232 лева по
фактура №********** от 30.11.2014г.; за м.декември 2013г.-1 240,80 лева по фактура №********** от 31.12.2014г.; за
м.януари 2014г.-1 257,60 лева
по проформа фактура №********** от 28.02.2014г. и за
м.февруари 2014г.- 1 358,40 лева
по проформа фактура №********** от 31.01.2014г. и за 701,78
лева разноски по производството, от които 101,78 лева платената държавна такса
и 600 лева адвокатско възнаграждение. Длъжникът е възразил по реда на чл.414
ал.1 от ГПК срещу издадената заповед, заявявайки че вземането е погасено по
давност, заради което ищецът е предявил настоящия установителен
иск.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение ищецът е депозирал в съда на 27.05.2019г. Към него е представил
договор с дата от 01.01.2014г., сключен между
страните във връзка с прилагане на наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари и четири броя фактури посочени по-горе. Съгласно
чл.5 от Договора той е сключен за срок от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г., а съгласно чл.4 ал.1-за извършените автогарови
услуги ползвателя-ответника дължи на собственика-ищцовото
дружество, цена в размер на 4,40 лева с ДДС, считано от 01.05.2014г., „която
следва да заплаща до края на текущия месец в брой на касата срещу издадена
фактура с касова бележка от Собственика“. Други доказателства в исковото производство
ищецът не сочи и не представя.
Пред
вид изложеното съдът приема от правна страна следното: На първо място, първите
две фактури, макар и издадени през м.11 и м.12 на 2014г. се отнасят за период
преди сключване на договора, издадени са година по-късно а не съгласно
договореното-„до края на текущия месец“, а вторите две фактури макар и издадени
в срок се отнасят за период преди договорената единична цена от 4,40 лева. На
второ място, ищецът не посочва и не представя доказателства за връчване,
предаване на фактурите на ответника, а на трето, но не на последно място
вземанията по четирите фактури са погасени по давност. Явно е, че в случая се
касае за периодични вземания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, на която длъжникът се е позовал и в
заповедното и в настоящото производство. Искът като неоснователен и недоказан,
следва да се отхвърли.
Пред
вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спора, ищецът дължи
заплащане на разноски на ответника, които, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на 100 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСТРАТЕХ“ЕООД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление: гр.Кубрат, обл.Разград,
ул.“Странджа“ №8 против „АВТОБУСТРАНС“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление: гр.Разград, бул.“Априлско въстание“ №5 иск по чл.422 от ГПК за
съществуване на вземане от 5 088,80 лева, представляваща „такса сектор“ по четири броя фактури за
м.11.2013г.; м.12.2013г.; м.01.2014г; и м.02.2014г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1011/2019г. по описа на
РРС, като неоснователен и недоказан и като погасено по давност вземане.
ОСЪЖДА АСТРАТЕХ“ЕООД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление: гр.Кубрат, обл.Разград,
ул.“Странджа“ №8 да заплати на „АВТОБУСТРАНС“ЕООД с ЕИК-********* със седалище
и адрес на управление: гр.Разград, бул.“Априлско въстание“ №5 сумата от 100 лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: