№ 119628
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110161910 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, депозирано от името на „Уникредит Булбанк” АД срещу П.
И. И. за следните суми: 1/ сумата от 600,00 лева, представляваща главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 223/0120/84318787/24.07.2018 г.,
сключен между „Уникредит Булбанк” АД, в качеството на кредитор и П. И.
И., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 124,07 лева, представляваща неразрешен овърдрафт
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 223/0120/84318787/24.07.2018 г.,
сключен между „Уникредит Булбанк” АД, в качеството на кредитор и П. И.
И., в качеството на кредитополучател; 3/ сумата 17,53 лева, представляваща
мораторна лихва за просрочена главница за периода 26.08.2022 г. – 14.11.2022
г.; 4/ сумата от 13,67 лева, представляваща неустойка за просрочена главница
за периода 26.08.2022 г. – 14.11.2022 г., начислена на основание чл. 11.3 от
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 223/0120/84318787/24.07.2018 г.,
сключен между „Уникредит Булбанк” АД, в качеството на кредитор и П. И.
И., в качеството на кредитополучател; 5/ сумата от 2,83 лева, представляваща
неустойка за просрочена редовна лихва за периода 26.08.2022 г. – 14.11.2022
г., начислена на основание чл. 11.3 от договор за банков потребителски
1
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ 223/0120/84318787/24.07.2018 г., сключен между „Уникредит Булбанк”
АД, в качеството на кредитор и П. И. И., в качеството на кредитополучател.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
това.
Заявителят претендира вземания по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ 223/0120/84318787/24.07.2018 г., сключен между „Уникредит Булбанк”
АД, в качеството на кредитор и П. И. И., в качеството на кредитополучател.
Следователно са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно чл. 11.3 от договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
223/0120/84318787/24.07.2018 г., сключен между „Уникредит Булбанк” АД, в
качеството на кредитор и П. И. И., в качеството на кредитополучател, при
неиздължаване на падежда на установен в договора или погасителния план на
всяка една вноска по кредита- анюитетна, за главница и/или възнаградителна
лихва, просрочената сума се олихвява за срока на просрочието с
обезщетителна лихва с правното действие и последици на неустойка,
съгласно договореното между страните, която е в размера на действащата
законна лихва, според валутата на кредита.
Съдът намира, че вземанията на заявителя за сумата от сумата от 13,67
лева, представляваща неустойка за просрочена главница за периода
26.08.2022 г. – 14.11.2022 г., начислена на основание чл. 11.3 от договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 223/0120/84318787/24.07.2018 г., сключен между
„Уникредит Булбанк” АД, в качеството на кредитор и П. И. И., в качеството
на кредитополучател и за сумата от 2,83 лева, представляваща неустойка за
просрочена редовна лихва за периода 26.08.2022 г. – 14.11.2022 г., начислена
2
на основание чл. 11.3 от договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
223/0120/84318787/24.07.2018 г., сключен между „Уникредит Булбанк” АД, в
качеството на кредитор и П. И. И., в качеството на кредитополучател.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2
от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за
въведени с договора клаузи за начисляване на неустойки за забава, дължими
при забавяне в изпълнението на задължението за заплащане на дължими по
договора за кредит анюитетни вноски /включващи главница и
възнаградителна лихва/, т.е. при определени условия след настъпване на
падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК, респективно, въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това, те не пораждат
права и задължения за страните.
Видно от представените по делото документи, включително извлечения
от счетоводни книги на банката, последната е начислявала лихва за забава във
връзка с неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане
на дължимите анюитетни вноски на уговорения между страните падеж, като
по становище на настоящия съдебен състав предвиждане на възможност за
повторно начисляване на лихва забава /какъвто именно характер има
предвидената в разпоредбата на чл. 11.3 от процесния договор за кредит
неустойка/ пряко противоречи с разпоредбите на чл. 33 от Закона за
потребителския кредит, приложими по отношение на процесния договор за
кредит.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
3
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 417 от ГПК, следва да се
отхвърли.
Предвид горното, заявлението следва да се отхвърли и пропорционално
в частта за разноските.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд, II ГО, 160 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
248091/15.11.2022 г., подадено от името на „Уникредит Булбанк” АД срещу
П. И. И., В ЧАСТТА, с която се иска да бъдат издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 13,67 лева, представляваща
неустойка за просрочена главница за периода 26.08.2022 г. – 14.11.2022 г.,
начислена на основание чл. 11.3 от договор за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
223/0120/84318787/24.07.2018 г., сключен между „Уникредит Булбанк” АД, в
качеството на кредитор и П. И. И., в качеството на кредитополучател и за
сумата от 2,83 лева, представляваща неустойка за просрочена редовна лихва
за периода 26.08.2022 г. – 14.11.2022 г., начислена на основание чл. 11.3 от
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 223/0120/84318787/24.07.2018 г.,
сключен между „Уникредит Булбанк” АД, в качеството на кредитор и П. И.
И., в качеството на кредитополучател, както и съразмерно в частта за
разноските, а именно за държавна такса за разликата над 24,46 лева до 25,00
лева и за адвокатско възнаграждение за разликата над 58,69 лева до 60,00
лева.
4
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5