Определение по дело №287/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по искане с вх. № 746/28.02.2023 г. по описа на съда, подадено от Л. З. Н. от с. Уши, общ. Трекляно, област Кюстендил, чрез адв. Е. Й., за изменение на постановеното по делото решение чрез присъждане на разноски в полза на искателя за адвокатско възнаграждение за частта, с която решението е обезсилено, съответно за отмяна, респ. намаляване размера на присъденото в полза на ответната страна юрисконсултското възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, в настоящия касационен състав намира искането подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за допустимо, а разгледано по същество за неоснователно.

С решението, чието изменение се иска е обезсилено решението на Районен съд - Кюстендил по а.н.д. № 678/2023 г. в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 158/23.05.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил за отнетите в полза на държавата вещи, предмет на нарушението. В останалата част, касаеща потвърждаване на наказателно постановление относно наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., решението е оставено в сила. Така оспорването на жалбоподателя в частта относно наложеното административно наказание „глоба“ не е уважено.

Присъждането на разноски е регламентирано в чл. 143 от АПК, като логиката е да бъде ангажирана отговорността на страната, която ненужно е предизвикала съдебния спор. След като с решението на касационната инстанция е прието, че жалбоподателят е сезирал съда с недопустима първоначална жалба в частта относно отнетите в полза на държавата вещи, предмет на нарушението, за него не е налице основание да претендира плащане на направените разноски. Така е, защото делото не е решено в негова полза, а първоинстанционното решение в тази му част е обезсилено. Щеше да е налице основание за уважаване на молбата, ако съдът бе отменил наказателното постановление в посочената част. Но в случая произнасяне по съществото на спора в тази му част няма поради недопустимост на жалбата.

Относно втория довод в искането на Л. Н., че за юрисконсулта не е доказано, не е дължимо и е прекомерно присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е представено удостоверение за юридическа правоспособност и валиден трудов договор, следва да се посочи, че доводът е неоснователен. По делото на лист 14 е приложено пълномощно, дадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил на гл. юрк. А. Е., в което изрично е посочена длъжността й, като от същото е видно, че издателят на оспорения акт е упълномощил надлежно Евтимова да го представлява по заведените срещу него съдебни дела. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК, съдът присъжда възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респ. в чиято структура се намира представлявания по този начин едноличен административен орган. Тълкуването на нормативното предписание на чл. 143, ал. 3 АПК налага еднозначен извод, че за разлика от другите претендирани по делата разноски, за основателността на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е достатъчно да се установи, че е осъществено надлежно процесуално представителство на страната от юрисконсулт. Доказателства за реално заплащане на претендирано юрисконсултско възнаграждение и за заеманата от юрисконсулта длъжност не следва да бъдат представени. При липса на спор в хода на първоинстанционното съдебно производство, че именно представляващия ответника е негов юрисконсулт, не е било наложително изискване на сключен между ответника и юрисконсулт Евтимова трудов договор, още повече, че наличието на такъв не е реквизит по чл. 33 от ГПК, обуславящ легитимацията на пълномощника пред съда, и по чл. 34 от ГПК, определящ обема на представителната му власт.

Отделно от изложеното, присъденото юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следователно, дори при своевременно възражение за прекомерност, тези разноски не биха могли да бъдат намалени.

По изложените съображения, Административен съд – Кюстендил,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. З. Н. от с. Уши, общ. Трекляно, област Кюстендил, за изменение на решение № 408/27.02.2024 г. по к.а.н.д. № 287/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, чрез присъждане на направени разноски в касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.